ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 198
гр.Бургас, 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в закрито
заседание през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря …………………., в присъствието на прокурора …………………., като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев а.д. № 126 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е И.Н.Р., ЕГН:**********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас. Жалбоподателят участва в
производството лично.
Ответник по жалбата е началника на затвора в гр.Бургас.
Същият не взема участие в производството по частната жалба, редовно уведомен.
Жалбата е насочена срещу определение № 2169/06.11.2020г.
по а.д. № 2498/2019г. на Административен съд Бургас, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Р. срещу графици с рег. № 3629/15.07.2019г. и рег. №
5354/23.10.2019г. и списък с рег. № 3628/15.07.2019г., утвърдени от началника
на затвора в гр.Бургас. С определението също така е прекратено производството
по делото.
В жалбата се правят оплаквания по същество срещу
оспорените графици и списък, включително и чрез позоваване на довода, че същите
следва да съответстват на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС. Не се сочат нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.230 от АПК от страна, за
която преграждащото хода на делото определение е неблагоприятно, поради което е
допустима.
Във връзка с допустимостта на жалбата касационната
инстанция взе предвид, че в жалбата, по която е образувано първоинстанционното
производство е направено изрично искане за освобождаване от държавна такса,
поради липса на средства на обжалващия затворник. В тази връзка
първоинстанционният съдебен състав е постановил разпореждане, с което е оставил
производството без движение с указание за внасяне на държавна такса по делото в
размер 10лв. Такава е внесена от жалбоподателя в указания срок, поради което е
даден ход на първоинстанционното производство.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят е отправил до
съда отново искането се за освобождаване от държавна такса, като е приложил
декларация за имущественото си състояние. В тази връзка към материалите по
настоящото дело е приложено и ново доказателство – справка от затвора в
гр.Бургас, от която се установи, че Р. няма постоянен доход, а средното му
месечно трудово възнаграждение от работа е между 11лв. и 66лв. При тези
установени обстоятелства настоящата инстанция счита, че Р. няма достатъчно
доходи да заплати дължимата държавна такса. Искането за освобождаване от такава
е основателно и следва да се уважи на основание чл.83 ал.2 от ГПК вр. с чл.144
от АПК.
За да се произнесе по същество съдът взе предвид
следното.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по жалба на И.Р. срещу посочените по-горе графици с рег. № 3629/15.07.2019г. и
рег. № 5354/23.10.2019г. и списък с рег. № 3628/15.07.2019г., утвърдени от
началника на затвора в гр.Бургас.
За да постанови обжалваното определение
първоинстанционния съд е приел в мотивите си, че както графиците, така и
групите за престой на открито, утвърдени от началника на затвора съобразно
компетентността му за това по чл.27б от ППЗИНЗС, не притежават белезите на
индивидуални административни катове, нито на общи такива. Същите представляват
вътрешноведомствени актове с организационен характер, които не засягат пряко
правата на изтърпяващите лишаване от свобода. Съдът е отбелязал, че графиците и
списъкът не могат да бъдат разглеждане като общ административен акт, тъй като
не отговарят на предпоставката по чл.65 от АПК, а именно да имат еднократно
действие.
Възприемайки същото тълкуване на закона настоящата
инстанция в допълнение отбелязва, че преки адресати на графиците са не
настанените лица, а длъжностните лица в затвора, за които се създават конкретни
служебни задължения по извършване на основните дейности и осигуряване
осъществяване режима на лишените от свобода. Касае се за задължения на
затворническата администрация, чието изпълнение или неизпълнение засяга
условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража и несъответствието им с изискванията по чл.3 от ЗИНЗС може да се
разглежда като основание за предявяване на иск за обезщетение по чл.284 от ЗИНЗС, което се явява реда за защита на Р. срещу оспорените графици и списък.
Затова оспорените актове не подлежат на обжалване пред съда от лишените от
свобода, а жалбата на Р. срещу тях е недопустима.
Тъй като настоящата инстанция възприема правни изводи,
идентични с тези на първата, на основание чл.235 от АПК обжалваното определение
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА от държавна
такса по настоящото дело жалбоподателя И.Н.Р., ЕГН:**********.
ОСТАВЯ В СИЛА определение
№ 2169/06.11.2020г. по а.д. № 2498/2019г. на Административен съд Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.