№ 7788
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110113370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основА.е чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищецът Й. Ц. П. твърди, че е единствен наследник по закон на п й П., починал на
20.11.2022 г., който е бил негов син. Поддържа, че със саморъчно завещА.е п й П.
завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на А. Д. Д., с което била
накърнена запазената част на ищеца от наследството на п П.. Твърди, че доколкото се
касае за универсално завещА.е, не е необходимо приемане на наследството по опис.
По така изложените съображения предявява разглеждА.я иск, като му бъде
възстановена запазената част от наследството на п й П.. Отделно от това прави искане
за отмяна по реда на чл. 537 ГПК на съставените в полза на ответника констативни
нотариални актове от 21.02.2023 г. и от 27.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Д.
Д., с който оспорва предявения иск. Счита, че с процесното завещА.е не е накърнена
запазената част на ищеца от наследството на п П., тъй като се касае за завет, а не за
универсално завещА.е. Поддържа, че със същото в нейна полза е завещан единствено
описА.я в завещА.ето апартамент, а към момента на откриване на наследството
наследодателят е притежавал и други имоти, а именно земеделски земи, дворно място
с къща в община Угърчин и др. Отделно от това твърди, че в случая ищецът е
следвало да приеме наследството по опис, което не е направено, поради което счита
иска за недопустим. По така изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основА.е чл. 30,
ал. 1 ЗН.
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е призната от
1
закона възможност на наследника с право на запазена част да поиска от съда да бъдат
намалени завещателните и дарствени разпореждА.я на наследодателя в полза на други
лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. Същото е самостоятелно субективно материално имуществено право,
което се упражнява посредством конститутивния иск или възражение по чл. 30 ЗН, при
уважаване на които промяната в правоотношенията възниква по силата на съдебното
решение. Основателността на иска за възстановяване на запазена част от наследство се
обуславя от кумулативното наличие на следните материални предпоставки: ищецът да
е от кръга на лицата, имащи право на запазена част, която да е накърнена от
извършено приживе от наследодателя завещателно разпореждане, съобразно
наведените в исковата молба твърдения.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждА.я или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ51-
17907/29.11.2022 г., се установява, че п й П. е починал на 20.11.2022 г., като е оставил
за наследник по закон Й. Ц. П. (баща – арг. чл. 6 ЗН). Така установената родствена
връзка на ищеца с наследодателя обуславя, от една страна, активната му материална
легитимация да предяви иска, а от друга – приложимостта на правилото, установено в
новелата на чл. 29, ал. 2 ЗН, съгласно което запазената част на родителите или само на
преживелия от тях е 1/3 общо, съответно разполагаемата част е 2/3 от наследството.
Като писмено доказателство по делото е прието саморъчно завещА.е от
29.11.2021 г., съставено от п й П., с което последният е извършил разпореждане по
повод на смърт със собствения му апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин 8,
бл. 815, вх. А, ет. 4, ап. 11, както и с цялото си движимо и недвижимо имуществено по
отношение на А. Д. Д.. ЗавещА.ето е обявено с протокол от 05.12.2022 г., съставен от
нотариус Мила Енева.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той
да е приел наследството по опис. Под термина „наследници по закон“ по чл. 30, ал. 2
ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовА. да
наследяват, а не всички лица, указА. в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са
призовА. или не към наследяване (така Решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. №
21/1962 г. на ОСГК на ВКС). В случая, няма спор, че завещателното разпореждане е
извършено в полза на лице, което не е наследник на завещателя.
Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис
е разрешен в т. 4 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която изискването за
приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване, т. е. изискването не е приложимо за универсално
завещателно разпореждане.
РазгрА.чението между частното и универсалното завещА.е се съдържа в чл. 16
ЗН. Завещателните разпореждА.я, които се отнасят до цялото или до дробна част от
цялото имущество на завещателя, са общи (универсални) и придават качеството
наследник на лицето, в полза на което са направени. Тези, които се отнасят за
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Настоящият
съдебен състав, при преценка на волята на завещателя, съобразно общото правило на
чл. 20 ЗЗД, намира, че извършеното от наследодателя п й П. завещА.е е универсално,
независимо от посочването на един конкретен недвижим имот в текста му. Ясно
изразената воля: „…както и да получи цялото ми движимо и недвижимо имущество.“
2
води до еднозначен извод за универсалния характер на завещателното разпореждане.
Следователно, доколкото в настоящия случай в полза на ответника е извършено
универсално завещА.е, приемането на наследството по опис не съставлява материална
предпоставка за упражняване на субективното потестативно право на ищеца за
възстановяване на накърнената му запазена част от наследството на п й П.. В случая
не следва да се формира маса по реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права
и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в общото
завещателно разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни
имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което
съставлява тяхната запазена част от наследството. Обстоятелството какви конкретни
имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество
следователно в настоящата хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят
е накърнил запазената част от наследството на ищеца /така Решение № 324 от
16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о., ГК на ВКС /.
Въз основа на изложеното предявеният иск с правно основА.е чл. 30 ЗН следва да
бъде уважен, като се намали завещА.ето и се възстанови запазената част – 1/3 ид. ч. от
наследството.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват
единствено на ищеца, комуто на основА.е нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
присъдена сумата в общ размер на 1580 лева, представляващи деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, по предявения от Й. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес: **, срещу
А. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес: **, иск с правно основА.е чл. 30, ал. 1 ЗН,
завещателно разпореждане, извършено от наследодателя п й П., с ЕГН **********,
починал на 20.11.2022 г., обективирано в саморъчното завещА.е, съставено от п й П. на
29.11.2021 г., обявено на 05.12.2022 г. от нотариус Мила Енева, направено в полза на
А. Д. Д., с ЕГН **********, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Й. Ц. П., с ЕГН
**********, от наследството на п й П., с ЕГН **********, починал на 20.11.2022 г., в
размер на 1/3 ид. част.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК А. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес: **,
да заплати на Й. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес: **, сумата от 1580 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3