№ 260 / 5.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 887 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от В.Б.К. xxx,,С. П.” № 19, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № М – 80 издадено на 24.04.2020г. от Директор на ОДМВР – гр. Монтана, с което му е било наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за административно нарушение по чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което чрез жалбата си до съда без да оспорва факта на извършеното нарушение, моли същото да бъде отменено.
Жалбоподателят В.К., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично като заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В Пледоарията си заявява, че не е бил узнал за издадената министерска заповед, а на мястото, където се е намирал, е имало и хора без поставени маски на лицата си.
Административно – наказващият орган Директор на ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.04.2020г. около 12:20ч. в с.Винище, Област Монтана полицейските служители при РУ - ОДМВР – гр.Монтана младши полицейски инспектор П.П. и И.Ц. забелязали, че жалбоподателят В.К. се намира в центъра на населеното място без да има поставена защитна предпазна маска по време на извънредно положение във връзка с COVID – 19, съгласно Заповед № РД – 01 – 124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Същият не дал адекватен отговор на въпроса защо няма такава, което провокирало П.П. да му състави АУАН № М – 80 за извършено административно нарушение по чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Същият бил връчен на санкционираното лице и подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
По своята правна същност жалбоподателят не отрича извършването на административно нарушение, оспорвайки единствено отсъствието на субективната страна на деянието.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.П. и И.Ц. е, че и двамата са били очевидци на обстоятелството, че деецът е бил без поставена защитна маска през време на действие на Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, която е била издадена въз основа на Заповед № РД – 01 – 124/13.03.2020г. на същия министър. Пред полицейските служители жалбоподателят признал, че не е знаел, че е трябвало да носи предпазна маска. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че поведението си жалбоподателят В.К. е извършил вмененото му административно нарушение.
От обективна страна безспорно е установено, че на въпросната дата същият се е намирал на центъра на населено място без поставена защитна маска, което поведение е в нарушение на издадена министерска заповед.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като цялостната обстановка в страната, съчетана с непрестанното медийно огласяване на министерските заповеди, обуславят узнаване от страна на всички граждани, за въведените задължителни преписания. Аргументът, че на мястото са се намирали и други граждани без поставени маски не оневинява по никакъв начин дееца и не изключва изискването за узнаване на обстоятелствата, свързани с епидемичната обстановка в страната.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето предвижда наказание глоба от 300.00 до 1 000.00 лева. В случая административно наказващият орган е наложил минималното по размер наказание, което в най – пълна степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Независимо от обстоятелството, че в АУАН е отразена правната норма по чл.63, ал.1 като извършено административно нарушение, а в обжалваното наказателно постановление е била допълнена и санкциониращата такава по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, съдът не счита че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като параметрите на административното обвинение са били прецизно посочени в обстоятелствената част както на АУАН, така и при обжалваното наказателно постановление. И в двата акта коректно и точно са били поместени и нарочните министерски заповеди, които са били нарушени.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № М – 80 издадено на 24.04.2020г. от Директор на ОДМВР – гр.Монтана, с което на В.Б.К. xxx,,С. П.” № 19, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за нарушение по чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед № РД – 01- 197/ 11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: