№ 1408
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Елизабет Петрова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Бранислав Александров Славов (АП-София)
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263403 от 26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 9193/2020 г.
на Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на Т. Р. Б. сумата 7000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 28.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер е
отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 336 лева разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България
срещу решението в осъдителната част, с оплакване за неправилно приложение на
материалния закон: липса на елементите от фактическия състав на нормата на чл.2 от
ЗОДОВ; завишен размер на присъденото обезщетение, предвид вида и обема на
вредите, които са в причинна връзка с незаконното обвинение; погасяване на част от
претенцията за законна лихва по давност. Оспорва се началната дата, от която е
присъдена законната лихва предвид направеното възражение за погасяване по давност
на това звемане за периода повече от три години преди датата на исковата молба.
Искането е решението да се отмени в осъдителната част с отхвърляне на иска или
намаляване на обезщетението.
Ищцата оспорва въззивната жалба.
1
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл.259
от ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235
от ГПК, приема следното:
СГС е сезиран с предявен от Т. Р. Б. против Прокуратура на Република България
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 30000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
незаконно обвинение в престъпление по чл.202, ал.1 от НК, със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 18.05.2016 г. до окончателното
плащане. Твърдяла е в исковата молба, че срещу нея било образувано досъдебно
производство и на 29.07.2013 г. била привлечена като обвиняем за извършване на
престъпение по чл.202, ал.1 от НК. Бил внесен обвинителен акт в съда, по който
първоинстанционният състав постановил оправдателна присъда, протестирана и
потвърдена от въззивния съд, чието решение влязло в сила на 28.12.2016 г. В резултат
на незаконното обвинение било увредено доброто й име и авторитет, преживяла силен
психически дискомфорт. Ищцата изпитвала срам, унижение, гняв, отчаяние, страх,
безпокойство, голямо психическо напрежение. Близките и познатите се отдръпнали от
нея, отнасяли се с недоверие и подигравки. Страхувала се за професионалната си
реализация като бъдещ юрист.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с възражения за
недоказаност на вредите, липса на причинна връзка на действия на Прокуратурата с
твърдените вреди. Направено е възражение за прекомерност на претенцията предвид
тежестта на обвинението, вида на мярката за неотклонение и липсата на доказателства
за описаните от ищцата вреди. В отговора на исковата молба е заявено възражение за
погасяване на иска за законна лихва по давнност.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че за периода 29.07.2013 г.-
28.12.2016 г. ищцата е пила обвиняема и подсъдима по обвинение в престъпление по
чл.202, ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда. Била й е наложена
мярка за неотклонение “подписка”. Горното обуславя наличие на основание за
ангажиране отговорносттта на ответника за неимуществени вреди, търпени от ищцата.
По спорния въпрос за справедливия размер на дължмото обезщетение. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
2
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от
него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение
за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило
негативно на психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания.
Несъмнено ищцата е претърпяла психически страдания от предприетото срещу
нея наказателно преследване за престъплеие, което не е извършила. В случая не са
налице данни за значителни душевни страдания, причинени от повдигнатото
обвинение. Видно от показанията на свидетелката Б. К., ищцата е била студентка и е
трябвало да завърши през 2012 г. – преди започване на наказателното производство
срещу нея. Ето защо не може да се приеме, че по-късното завършване през 2016 г. се
дължи на незаконното обвинение и наказателното произовдство срещу ищцата.
Неминуемо самооценката и самочувствието на ищцата са пострадали в рамките на
обичайното при незаконно обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера
му - тежестта и характера на обвинението (едно престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до десет години и е тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК); продължителността на наказателното преследване -
производството е продължило три години и пет месеца; характера и интензитета на
търпените мерки на процесуална принуда (подписка като мярка за неотклонение),
както и претърпените от ищцата морални страдания от преживения страх, тревоги и
притеснения. От обсъдените доказателства се установява, че повдигането на обвинение
е причинило на ищцата душевни страдания и неудобства в рамките на обичайните,
съпътстващи незаконно обвинение в престъпление като не е довело до промяна в
поведението и начина й на живот. Наказателното производство като цяло е
приключило в разумен срок като се има предвид извършените процесуално-следствени
действия. Ето защо съдът намира, че ищцата не е търпяла значителни по
продължителност и интензитет вреди. Не се установи обвинението да е в пряка
причинна връзка с развитието на професионалната кариера на ищцата, нито да е
довело до влошаване на здравословното й състояние.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти,
3
които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното
определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното
производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетение в размер на 2000 лева е достатъчно за справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Присъждането на обезщетение
само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на
прокуратурата са противоправни. Ангажиране отговорността на държавата за
причинените вреди е за репариране на действително претърпените вреди; размерът на
паричната сума не бива да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като
справедливостта до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз. Моралните страдания, макар и от субективен
характер, имат обективен измерител и той е общественото разбиране за справедливост.
В този смисъл на обезщетение подлежат онези негативни субективни преживявания,
предизвикани от незаконното обвинение, за които в общественото съзнание
съществува консенсус, че представляват вреда.
Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям
размер. Обезщетение в размер над 2000 лв. няма да съответства на общоприетото
разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Справедливият
размер се определя с оглед обществено-икономическите условия към датата на
прекратяването на наказателното производство през 2016 г. В частта, с която е
присъдено обезщетение над 2000 лева до 7000 лева, обжалваното решение следва да се
отмени и искът в тази част да се отхвърли.
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че решението е
незаконосъобразно в частта, с която законната лихва върху определеното обезщетение
е присъдена от 28.12.2016 г. Исковата молба е предявена в съда на 31.08.2020 г. и при
направено своевременно възражение за погасяване по давност на претенцията за
законна лихва, решението следва да се отмени в тази част и законната лихва да се
присъди от 31.08.2017 г.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.08.2017 г. до окончателното й изплащане. С оглед съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2000 лева,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в посочената част.
4
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата разноски над 48 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 263403 от 26.05.2021 г., постановено по гр.д. № 9193/2020 г. на
Софийски градски съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Т. Р. Б. обезщетение за неимуществени вреди над 2000 лева,
законна лихва за периода 28.12.2016-30.08.17 г. и разноски над 48 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. Б. против Прокуратурата на Република
България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 2000 лева до
7000 лева и за заплащане на законна лихва за периода 28.12.2016-30.08.17 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Т. Р. Б. обезщетение на неимуществени
вреди от 2000 лева, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5