Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
гр. Перник, 06 декември 2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 509/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с
чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на М.И.А., с ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.О., с ЕГН **********, с
адрес *** и М.Д.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството им на
наследници на починалия Д. Й. ***, обявен за починал след решение № 430 от
01.06.2017г. по ГД № 1248/2017г. на районен съд Перник против решение № КПК-1 от
25.08.2017г. на директор на ТП-Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх.
№ 1012-13-49 от 26.07.2017г. от наследниците на починалото лице и по същество е
потвърдено разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО. С последното в производство по чл. 114, ал. 4 от КСО е разпоредено на жалбоподателите, в качеството им наследници на Асенов да
възстановят неоснователно изплатена на Д.А. за периода след смъртта му сума в
размер на 32 793.06лв., от които главница 20 916.80лв., представляваща
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.04.2011г. до
30.11.2013г. и 11 876.26лв. лихва, начислена от датата на полученото
обезщетение до датата на настоящето разпореждане.
С жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че акта не е мотивиран и че не е
установено кой от наследниците е теглил
чрез АТМ сумите превеждани на А.. Отделно от това считат, че вземането на НОИ е
погасено по давност и като ответникът не е възприел тези им доводи изложени и в
жалбата против разпореждането е постановил незаконосъобразен акт. С тези доводи
се иска отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне. Прави се искане за присъждане на съдебни
разноски.
В съдебно
заседание адв. Б.В. пълномощник на жалбоподателите поддържа жалбата. По същество
пледира същата да се уважи по изложените в нея съображения и да се присъдят
разноски.
Ответникът по жалбата-директорът на Териториално поделение-Перник на Националния осигурителен институт за процесуален представител изпраща юк. Й.С.. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. В указания срок депозира писмени бележки.
Административен съд-Перник, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежни страни,
адресати на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорва се акт, който е преминал
през административен контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното обжалване. С оглед
на това жалбата е процесуално допустима
и се дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
С разпореждане № ********** на Д.А. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от
13.04.2010г. в размер на 611.24лв. и добавка към нея в размер на 33.30лева или
общия месечен размер е 644.54лв.
С разпореждане № ********** на Д.А., считано от 01.04.2013г. е преизчислен размера
на пенсията на основание пар. 3, ал. 1 от ЗБДОО и пенсията му за осигурителен стаж и възраст е
определена в размер на 671.14лв. и добавка към нея в размер на 33.30лв..
Общия месечен размер е 704.44лв.
С разпореждане № ********** на Д.А., считано от 01.07.2014г. е осъвременена
пенсията му за осигурителен стаж и възраст и е определена в размер на 689.26лв.
и добавка към нея в размер на 33.30лв.. Общия
месечен размер е 722.56лв.
С разпореждане № ********** на Д.А., считано от 01.07.2015г. е осъвременена пенсията
му за осигурителен стаж и възраст и е определена в размер на 702.36лв. и
добавка към нея в размер на 33.30лв.. Общия
месечен размер е 735.66лв.
С разпореждане № ********** на Д.А., считано от 01.07.2016г. е осъвременена
пенсията му за осигурителен стаж и възраст и е определена в размер на 720.62лв.
и добавка към нея в размер на 33.30лв.. Общия
месечен размер е 753.92лв.
Разпореждания са влезли в сила и са породили своето
действие.
НОИ и “Обединена българска банка”АД са сключили договор за изплащане на пенсиите
по лични сметки на правоимащите лица-разплащателни или безсрочни спестовни
левови сметки.
Ежемесечно пенсията на жалбоподателя е превеждана от
ответника на Банка ОББ по открита от
последния банкова сметка ***.
Със съдебно решение № 430 от 01.06.2017г., постановено
по ГД № 1248/2017г. по описа на районен съд-Перник на основание чл. 14 от ЗЛС е
обявена смъртта на Д.А. и е определен ден на смъртта му-20.03.2011г.. Решението
е влязло в сила на 17.06.2017г..
С вх. № 3005-13-191 от 28.06.2017г. длъжностно лице
при община Перник уведомява ТП-Перник
към НОИ, че Дешко Асенов е починал на 20.03.2011г., за което е съставен Акт за
смърт № 735 от 27.06.2017г..
От удостоверение изх. № 17/СЛУ-4905 от 07.07.2017г. издадено
от длъжностно лице по гражданското състояние
при Община Перник се установява, че Д. Й. А. след смъртта си е оставил
наследници по закон. Това са настоящите жалбоподатели М.А., негова съпруга, Б.О.,
дъщеря и М.Й., негов син.
От удостоверение с изх. № 01-0285 от 27.10.2017г.
издадено от директора на ОББ, клон Перник се установява, че Дешко Асенов е бил
клиент на банката и с картата на лицето са извършвани транзакции на АТМ, на
конкретно посочени дати, видно от справка за движението по сметката. От
справката се установява още, че пенсията
на А. е получавана по картова сметка на лицето в банката, като последната
изтеглена сума е на 13.11.2013г. в
размер на 320 лева, като до тази дата всеки месец пенсията е теглена от
банкомат. До тази дата дебитната карта е била валидна.
За периода от 01.04.2011г. до 30.06.2017г. ответникът
е превел на ОББ пенсия на Асенов в размер на 52 601.24лв..
В изпълнение на чл. 7 от договора ОББ е възстановила
на ответника сума в размер на
31 684.44лв., налични суми в сметката на А., представляващи
ежемесечните преведени пенсии за периода м. 12.2013г. до м. 06.2017г. и е
посочила недостатъчна наличност в размер на 20 916.80лв., видно от
уведомление на „ОББ“АД с вх. № 1049-13-283 от 29.06.2017г..
С разпореждане № **********/08.2017г. ръководител на
“ПО” в ТП-Перник към НОИ на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратил от
31.03.2011г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на А.. Пенсията е прекратена поради обявена за настъпила на
20.03.2011г. смърт на лицето на основание чл. 14 от Закона за лицата и
семейството със съдебно решение на районен съд-Перник от 01.06.2017г. по
гражданско дело № 1248/2017г.. Пенсията
е прекратена, считано от края на месеца, през които е починал пенсионерът,
съгласно чл. 96, ал. 2 от КСО.
От събраните по административната преписка
доказателства се установява, че за периода от 01.04.2011г. до 30.06.2017г. по
личната сметка на А. в „Обединена
българска банка“ АД са постъпили пенсии
в размер на 52601.24лв., от които са изплатени 20 916.80лв..
Съгласно постъпило уведомление в изпълнение на чл. 7
от договора ОББ е възстановила на ответника сума от сметката на починалото лице
в размер на 31 684.44лв., налични суми в сметката на А., представляващи
ежемесечните преведени пенсии за периода м. 12.2013г. до м. 07.2017г. и
недостатъчна наличност по сметката, подлежаща на възстановяване на ТП-Перник
към НОИ в размер на 20 916.80лв.. В
уведомлението са посочени дати на теглене, както и е посочена и последната дата
на теглене от сметката на починалото лице-13.11.2013г., както и начинът на
теглене на същите - чрез АТМ.
Със сигнал от началник отдел „Пенсии“ е сезиран
началника на „КПК за предприемане на действия по възстановяване на
неоснователно получената сума от пенсия в размер на 20 916.80лв..
Издадено е Разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП-Перник към НОИ, с което на
основание чл. 114, ал. 4 от КСО е постановено М.И.А.,
в качеството й на съпруга, Б.Д.О. и М.Д.Й., като пълнолетни лица и деца на
починалото лице и в качеството им на законни наследници на Асенов, да
възстановят неоснователно изплатената на последния, след неговата смърт сума за
пенсия в размер на 20 916.80лв.- главница, за периода от 01.04.2011г. до
30.11.2013г., представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и
сума в размер на 11 876.26лв., лихва, начислена от датата на неправомерно
полученото обезщетение до дата на настоящето разпореждане. От справка по
разходите на ДОО се установява поредността на дълга, размера на главницата и
размера на лихвата.
Разпореждане №
РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на Ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП-Перник към НОИ е обжалвано от тримата наследника пред директора на
ТП-Перник към НОИ с жалба с вх. № 1012-13-49 от 26.07.2017г.. С Решение № КПК-1 от 25.08.2017г. директорът
е оставил без уважение жалбата и е потвърдил обжалваното Разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
Срещу решението е подадена жалба пред
Административен съд-Перник.
В хода на съдебното производство са
ангажирани писмени доказателства. От писмо от директора на ОД на МВР-Перник се
установява, че личната карта на починалото лице служебно е обявена за невалидна
на дата 28.06.2017г..
Делото е основано само
на писмени доказателствени средства. Както тези изпратени с административната
преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от
страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по
хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с
доверие и основа на тях фактическите си констатации.
В хода на процеса не
са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но
на практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон.
По правото:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "д" с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния
ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В
случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол
е решение № №
КПК-1 от 25.08.2017г. на директор на
Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт, което е
издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, а именно титуляра на
длъжността-директор на ТП-Перник на НОИ,
в предписаната от закона писменна форма и съдържа всички задължителни реквизити
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Потвърденото
с това решение разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. е издадено от
ръководител на контрола по разходите на ДОО имащ правомощието да издава разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени суми по чл. 114 от КСО.
Оспореното решение на
директора на ТП-Перник към НОИ е валиден индивидуален административен акт,
издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма.
Решението на директора на ТП-Перник към
НОИ, както и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО са постановени от материално компетентни органи
на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване
на административнопроизводствените правила.
Съдържат изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването им.
Същите са мотивирани. Волята на административния орган е ясна и
непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението.
Същото се отнася и до разпореждането на длъжностното лице по контрола на разходите на
ДОО. С оглед на изложеното при
осъществената проверка не се установяват отменителни основания по чл. 146, т.
1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Спорът по делото е от правен характер и се свежда
главно до правилното приложение на материалния закон.
Вземането за неоснователно изплатени за периоди след смъртта на
правоимащото лице суми, т.е. за незаконосъобразно
извършени осигурителни разходи
е възникнало на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Установено е с разпореждане,
издадено по реда на чл.
114, ал. З от КСО, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО, суми за пенсии и парични
обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото
лице, се събират от лицето което ги е получило, или солидарно от наследниците.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.
85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която
неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се
възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците
заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
В настоящия случай от данните по делото се налага
извод, че тримата жалбоподатели са единствените законни наследници на починалото
лице-Д.А.. С оглед на това и тримата в това си качество дължат възстановяване на неоснователно изплатените
суми за пенсии на техния наследодател, след смъртта на последния, настъпила на
20.03.2011г..
Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж предвижда, че при смърт на пенсионера териториалното
поделение на НОИ издава на законните наследници удостоверение, в което се
вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и
месецът, до който включително е преведена пенсията по сметката на починалото
лице. Такова удостоверение се издава след представяне на заявление от
наследниците, което може да бъде подадено и по електронен път, подписано с
персонален идентификационен код и ЕГН/ЛНЧ или с квалифициран електронен подпис.
В случай, че на банката е преведена пенсия, отнасяща се за период от време след
месеца, през който е починал пенсионерът, размерът на неправилно преведената
сума се вписва в удостоверението, като тази сума се възстановява от банката на
териториалното поделени на НОИ.
От доказателствата по делото настоящия състав приема,
че органите на НОИ-Перник са уведомени за смъртта на Д.А.,
обявена съобразно решение № 430 от 01.06.2017г. на районен съд-Перник, по
гр.дело № 1248/2017г., през месец юни 2017г. от органите на община Перник,
когато по надлежния ред им е изпратен списък на лица починали в Община Перник.
С оглед на това уведомяване и след тази
дата същите са предприели действия относно възстановяване на неоснователно получените
суми за пенсия по сметката на починалия пенсионер А.. От ангажираните от
ответника по делото доказателства, които не са оспорени и са приети за годни
доказателства се приема за безспорно доказано, че ответника е превеждал
ежемесечно пенсията за осигурителен стаж и възраст на А. в ОББ и средствата са постъпили
по сметката на А. Същите са теглени
регулярно от АТМ, като последната изтеглена сума е на 13.11.2013г., когато
е изтекъл срокът на валидност на картата.
От уведомление от „ОББ“ АД, с вх. №
1049-13-283/29.06.2017г. се установява, че възстановената от банката на
ТП-Перник към НОИ от сметката на починалото лице А. сума е в размер на
31 684.44 лева, а сумата, подлежаща на възстановяване на ТП-Перник на НОИ
на основание на горецитираните правни норми е в размер на 20 916.80 лева, (доколкото не е споримо, че изплатените пенсии на А. за
периода от 01.04.2011г. до 30.06.2017г. са били в размер на 52601.24лева). При това положение правилно
с обжалваното разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП-Перник на НОИ е постановено солидарно да бъде възстановена от лицата М.И.А.,
в качеството й на съпруга, Б.Д.О. и М.Д.Й., като пълнолетни лица и деца на
починалото лице и в качеството им на законни наследници на А., на основание
чл. 114, ал. 4 от КСО, изплатена на последния, след неговата смърт сума от
20 916.80 лв., представляваща пенсии за осигурителен стаж и възраст и
добавка към нея, тъй като сумите са получени от тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за
неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на
законната лихва. Лихвата е в размер на
11 876.26лв., видно от представена по делото справка към разпореждането за
възстановяване на суми. Общият размер за
възстановяване е 32 793.06лв., от който 20 916.80лв.-главница и
11 876.26лв., лихва за периода от 01.04.2011г. до 30.11.2013г.. С оглед на
това неоснователно изплатената на Д.А. сума, от пенсия за периода след смъртта му
правилно е постановено да се възстанови солидарно от наследниците му.
Възражението, че органът не бил установил кой точно е получил пенсията на починалото лице, след
смъртта му се приема за неоснователно. Съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО суми за
пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта
на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно
от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен
срок от връчването им. Правната норма на чл. 114, ал. 4 от КСО предвижда
установяване на качество на наследник на едно лице за да бъде търсена
отговорност за възстановяване на надвзети суми за пенсии, получени след смъртта
на пенсионера без да се търси виновно поведение от страна на наследниците. Спор
по делото не съществува относно това, че тримата жалбоподатели са законни
наследници на починалия Д.А.. Същите са били задължени по силата на чл. 14 от
НПОС да съобщят на пенсионния орган
факти и обстоятелства имащи значение за спиране на пенсията, но не са го
сторили. При липса на съобщаване в едномесечния срок за настъпилите изменения,
които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху
размера й, и продължават да я получават, връщат неправилно получената сума с
лихвата по чл. 113 КСО. Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава
в наследствената маса, поради което наследниците дължат връщане на получените
от ДОО суми без правно основание.
Задължението за връщане на сумите е възникнало от момента на отпадане на
основанието за изплащането им, а това е датата на съдебното решение, с което е
обявена смъртта на А.. Дори жалбоподателите да не са
получили процесните суми, то същите ги дължат в качеството им на наследници, а
това им качество е безспорно и именно в това им качество, органът е поискал от
тях солидарно да ги възстановят. В хода на съдебното дирене същите не противопоставиха
доказателства, от които да се приеме, че дебитната карта не е била налична и не
е държана от тях и въз основа на това да са направили постъпки за обявяването и
за невалидна или да са поискали пенсията да бъде спряна. И тримата
жалбоподатели са знаели, че с влязло в сила решение № 1279 от 13.12.2013г.,
постановено по ГД № 3077/2013г. по описа на районен съд-Перник е обявено
отсъствието на Д.А., считано от 20.03.2011г. и същите са въведени във временно
владение на имотите му. При това
положение правилно административния орган е постановил събиране на
неоснователно изплатените суми от пенсии солидарно от тримата наследника.
За неоснователно се приема и направеното от
страна на жалбоподателите възражение за изтекла погасителна давност. По
смисъла на чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
Вземането
на НОИ спрямо жалбаподателите, от неоснователно получени суми за пенсии в установения
размер е възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащане на
пенсията на починалото лице Д.А.. Този момент, без всякакво съмнение е
постановеното съдебно решение от 01.06.2017г. на районен съд-Перник по
гражданско дело № 1248/2017г. и с което
е обявена смъртта на лицето Д.А., на основание чл. 14 от Закона за лицата и семейството. В
решението е прието, че смъртта е настъпила на 20.03.2011г., но до датата на
обявяването й със съдебно решение лицето е било считано за живо, т.е. за
носител на права и задължения. Съгласно чл. 17 от ЗЛС правните последици, който
произтичат от действителната смърт на лицето, възникват по силата на съдебното
решение за обявявяването й. При това положение погасителната давност по чл.
115, ал. 1 от КСО е започнала да тече от дата на обявяването на смъртта и не е
изтекла към настоящия момент. Тук е мястото да се посочи и да се съобрази разрешението, дадено в т. 1 и т. 7 от
Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.дело № 1/79г., Пленум на ВС, към което
разрешение, без всякакво съмнение следва да бъде съотнесен настоящия
административноправен спор. Каквито и да е факти в противната насока, нито се
заявиха, нито се установиха по делото, като нито в хода на административното,
нито в хода на настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателите, които да оборят констатациите на органа и които да
променят възприетите изводи на органите на ТП-Перник към НОИ. Изложените по-горе съображения се базират и
на решение № 12853 от 25.10.2017г., постановено по АД № 8211/2016г. от състав
при Върховен административен съд на Република България.
Въз основа на всичко изложено по-горе
настоящия състав приема, че разпореждането за
възстановяване на неоснователно изплатени суми произтичащи от пенсии и решението, с което е потвърдено са издадени
от компетентни по материя, място и време органи в предвидената форма, като са
мотивирани и не са допуснати съществени нарушение па административно
производствените правила. Разпореденото възстановяване
в конкретния случай е извършено в съответствие с изискванията на
специалния по материя закон – КСО, чл. 114, ал. 4. По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на М.И.А., Б.Д.О. и М.Д.Й. в качеството им на законни наследници на
починалия Д. Й. против решение № КПК-1 от 25.08.2017г. на директор на ТП-Перник на НОИ,
с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-49 от 26.07.2017г. от наследниците
на починалото лице и по същество е потвърдено разпореждане № РС-4-13-00295143
от 14.07.2017г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на вземане от ДОО ще следва да се
отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за
законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха
основания, които да доведат до отмяната
му. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, с оглед
на което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.
Въз основа на
изложеното се приема, че решение № КПК-1 от 25.08.2017г. на директор на ТП-Перник
на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО са правилни и законосъобразни, а
жалбата е неоснователна.
По разноските:
При този
изход на спора се дължи произнасяне по искането за разноски направено от страна
на ответника по жалбата. Същото е
направено своевременно и е основателно. Претенцията е за присъждане на сторените от него разноски, представляващи
юрисконсулско възнаграждение. Жалбоподателите
ще следва да бъдат осъдени да заплатят 100 лева юрисконсулско
възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия
при Административен съд-Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.А.,
Б.Д.О. и М.Д.Й., в качеството им на наследници на починалия Д. Й. ***, обявен
за починал след решение № 430 от 01.06.2017г. по ГД № 1248/2017г. на районен
съд Перник против решение № КПК-1 от 25.08.2017г. на директор на ТП-Перник на НОИ,
с което е потвърдено разпореждане №
РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО.
ОСЪЖДА М.И.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, Б.Д.О., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Д.Й., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на Териториално
поделение-Перник към Национален осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните чрез Административен съд-Перник до Върховния
административен съд на Република България.
Съдия:/П/