Р Е Ш Е Н
И Е
№ 236 30.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 205 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Г.И.А.
*** обжалва решението по а.н.д.№223/2020г. на РС – Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с липса на извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. касаторът поддържа жалбата.
Ответното
РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, като съдът се е съобразил с
доказателствата по делото, поради което моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-0348-000068/07.02.2020г. на началника на РУ – Дупница
при ОДМВР – Кюстендил с което на Г.И.А. са наложени следните административни
наказания:
1/по
т.1 от НП - за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.2
от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200лв. и
2/
по т.2 от НП - за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 10лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 23.01.2020г. св.М. като младши автоконтрольор в присъствие на св.Д.
е съставил АУАН срещу А. за това, че на същата дата около 11.30 часа в
с.Самораново на ул.“Г. *** управлява лекия автомобил, като на кръстовището с
път 6204 ударил отзад намаляващия скоростта и спиращ друг лек автомобил. От
настъпилото ПТП са нанесени материални щети по двете МПС, а пътничката в другия
автомобил е леко ранена. А. не е представил контролен талон към СУМПС. За
случая е съставен протокол за ПТП, видно от който причина за ПТП-то е
поведението на участник 1 – А., който поради неспазване на дистанция блъска
намаляващия скоростта и спиращ участник 2 – Й.К.. Свидетелите отричат участник
2 да е предприела движение назад с автомобила. Същата се е обадила на тел.112 и
на място са изпратени полицейските служители, снели обяснения от водачите.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на допуснати
нарушения на процедурата по ЗАНН и доказани противоправни деяния. За
нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП съдът е посочил, че доказателствата
/показанията на контролните органи, св.Й.К.и протокола за ПТП/ установяват
неспазване на задължението водачът да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, като намали скоростта или спре рязко, в резултат на което поведение е
настъпило ПТП с материални щети, правилно отнесено към наказанието по чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП. Съдът е отказал да кредитира доводите на жалбоподателя
поради тяхната изолираност от събрания доказателствен материал. За нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът е посочил, че същото е доказано поради
установено управление на МПС от жалбоподателя без да носи контролния талон към
СУМПС, поискан за проверка от контролните органи с правилно наложено наказание
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. По посочените правни доводи съдът
е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената
от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за
съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
По
т.1 от НП за наказанието по чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП:
Правилото
по чл.23, ал.1 от ЗДвП задължава водачът на превозно средство да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Конкретните
условия за извършване на деянието административнонаказващият орган е свързал с
движение на управлявания от А. лек автомобил без спазване на необходимата
дистанция от намаляващия скоростта пред него лек автомобил и спиращ на
кръстовището, при което го е ударил в задната част и реализирал ПТП.
Наличието
на ПТП е безспорно установено от протокола за ПТП, показанията на контролните
органи и показанията на св.Крушовска, която е очевидец на случая. Показанията
на свидетелите са обективни, вътрешно логични и последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие със съдържанието на протокола за ПТП, поради
което правилно районния съд ги е ценил като годни доказателствени средства.
Протоколът за ПТП в битието му на официален писмен документ с материална
доказателствена сила не е оспорен от дееца. Характеристиките на ПТП попадат в
дефиницията по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Причините за ПТП са също установени,
свързани с неспазване на правилото за дистанция по чл.23, ал.1 от ЗДвП от страна
на нарушителя. Нарушението е санкционирано по относимата норма на чл.179, ал.2,
пр.2 от ЗДвП. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на наложеното
административно наказание съгласно правилото на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Същото се
явява справедливо с оглед целите по чл.12 от ЗАНН. Абсолютният размер на
предвидената за деянието глоба не подлежи на намаляване независимо от доходите
на дееца, неговото здравословно и имуществено състояние. Не е налице
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, т.к. не са осъществени предпоставките
по чл.93, т.9 от НК. Наличието на вредни последици, изразяващи се в нанесените
на автомобилите материални щети и пострадал пътник, както и поведението на
дееца по отричане на вината, независимо от признанието за случилото се пред
св.Крушовска, че е отклонил вниманието си, за да погледне „дали идват коли от
горе“, не налагат извод за деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Деецът
носи отговорност независимо от отговорността на другия водач на автомобила за
извършени други нарушения на правилата за движение по пътищата. Не е доказано
съпричинителство при осъщественото ПТП. Имуществената отговорност на водачите
на автомобилите за ПТП-то не е предмет на разглеждане в производството по
налагане на административни наказания по ЗАНН.
По
т.2 от НП за наказанието по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП:
Гласните
доказателства по делото на районния съд и необорената в рамките на съдебното
производство презумтивна доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП безспорно установяват нарушение от водача А. на задължението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на МПС да носи контролния талон към СУМПС.
Нарушението правилно е санкционирано по състава на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗдВП с предвиденото в абсолютна сума административно наказание глоба в размер
на 10лв.
Правилни
са изводите на районния съд за липса на допуснати съществени нарушения на
процедурата по ЗАНН. Разминаването в часа на деянието в НП /около 11.30 часа/ и
Протокола за ПТП /около 10.30 часа/ не отразява съществено процесуално
нарушение. АУАН е съставен в присъствие на дееца и му е предявен, поради което
следва да се приеме, че касаторът е разбрал в какво се изразяват извършените
нарушения. Следователно, липса нарушаване на правото на защита на дееца да
разбере обвинението и да се защити срещу него. Освен това, съгласно чл.42, т.3
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължителни реквизити на АУАН и НП са датата и
мястото на нарушението, а не неговият час.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №241/23.07.2020г.
по а.н.д. №223/2020г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.