Определение по дело №569/2015 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 414
Дата: 1 юни 2016 г.
Съдия: Румен Петров Лазаров
Дело: 20154400200569
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юли 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………                           01.06.2016                            град П Л Е В Е Н

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                наказателен състав

на ПЪРВИ ЮНИ                                   две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Х.М.

                                                                      2. М.Д.К.

 

Секретар: И.М.

Прокурор: ВИКТОР ДОЦЕВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 569 по описа за 2015 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

След постановяване на присъдата, съдът служебно се занима с мерките за неотклонение взети по отношение на подсъдимите К.П.Е., М.Д.Т. и Г.М.Г..

В хода на досъдебното производство на същите е взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.

Съдът намира, че мерките за неотклонение на подсъдимите К.П.Е., М.Д.Т. и Г.М.Г. следва да бъдат отменени, тъй като с присъдата те са освободени от наказателна отговорност.

По изложените съображения и на основание чл.309, ал.4 НПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ мерките за неотклонение „ПОДПИСКА“ взети по отношение на подсъдимите К.П.Е. с ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира с частна жалба или частен протест пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:        1.

        

                                                                  2.

Съдържание на мотивите

         М  О  Т  И  В  И:

 

С обвинителния акт подсъдимият М.Д.Т. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 5,предл. 2, т. 6, т. 7, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, а подсъдимите Г.М.Г. и К.П.Е. – за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 5, предл. 2, т. 6, т. 7, във връзка с чл. 20, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и намира че то е доказано. С оглед на обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатените от подсъдимия М.Д.Т. данъчни задължения са внесени в бюджета заедно с лихвите, изразява становище, че правната квалификация на извършеното от подсъдимите престъпление следва да бъде за деяние по чл. 255, ал. 4 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК те следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Защитниците на подсъдимите М.Д.Т., Г.М.Г. и К.П.Е. – адвокат Д.Д., адвокат Ф.Ф. и адвокат И.М., изразяват становище, че обвинението е доказано. С оглед на това, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатените от подсъдимия М.Д.Т. данъчни задължения са внесени в бюджета заедно с лихвите, защитниците на подсъдимите твърдят, че деянието на Т., Г. и Е. представлява престъпление по чл. 255, ал. 4 НК, поради което на основание чл. 78а НК те следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

От анализа на събраните и проверени по време на съдебното следствие доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият М.Д.Т. е роден на *** ***. Завършил е висше образование, женен е и до момента не е осъждан.

Подсъдимият Г.М.Г. е роден на *** ***. Завършил е висше образование, женен е и до момента не е осъждан.

Подсъдимият К.П.Е. е роден на *** ***. Завършил е средно образование, не е женен и не е осъждан.

С решение, постановено по фирмено дело № 1621/1999 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен, в регистъра на търговските дружества било вписано  „*******“ ЕООД-гр. Плевен, ЕИК *******, с едноличен собственик на капитала и управител М.Д.Т.. Търговското дружество имало за предмет на дейност проектиране, маркетинг, разработка и производство на текстилни изделия и търговия с тях, търговия, агентство, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм и свързани дейности с обслужване на дейността, експертна и консултантска дейност във връзка с производството на текстилни изделия и търговия с тях, рекламна дейност, комисионна и посредническа дейност, козметични и дерматологични услуги, транспортна дейност, както и всяка друга, не забранена от закона дейност.

„*******“ ЕООД-гр. Плевен е в производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г. – решение № 183 от 21.10.2013 г. на Плевенския окръжен съд.

Дружеството – след учредяването си, произвеждало облекла в собствена база, намираща се в гр. Плевен, ул. „********“ № *** и разполагало с материална и кадрова обезпеченост за изпълнението на тази дейност.

На 02.04.2001 г. – на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, „*******“ ЕООД-гр. Плевен било регистрирано по ЗДДС.

Счетоводното обслужване на „*******“ ЕООД се извършвало от свид. Л.В.М., на която подсъдимият М.Д.Т. предоставил офис в производствената база на дружеството. М. посещавала офиса единствено в почивните дни и осчетоводявала съставените и получени през седмицата фактури и други счетоводни документи.

         Подсъдимият М.Т. упълномощил Л.М. да представлява търговското дружество пред ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен. От приложеното към справка-декларация по ЗДДС вх. № 15000991325 от 12.03.2009 г. пълномощно е видно, че М. била упълномощена от Т. да открива банкови сметки на дружеството в банка по неин избор, да тегли суми от тези сметки в неограничен размер, да подава данъчни декларации пред съответните данъчни органи и да заплаща данъчните задължения на фирмата, да представлява дружеството пред НОИ и РУ „СО“ на територията на страната, да внася необходими документи, свързани с дейността на фирмата, да представлява дружеството пред здравната каса по всички въпроси, касаещи осигуровките на осигурените лица, да представлява дружеството пред всички държавни, финансови, съдебни, застрахователни, кредитни, митнически органи и други неупоменати органи по всички въпроси, свързани с дейността на фирмата, да иска и получава всякакви удостоверения и документи, да представлява дружеството пред ТДД-гр. Плевен, като подава и получава необходимите документи.

         Свид. Л.М. – въз основа на предоставените й за осчетоводяване фактури, изготвяла дневниците за покупки и продажби на дружеството и изпращала в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен справки-декларации по ЗДДС, като уведомявала подсъдимия М.Т. за получения по справките-декларации данъчен резултат.

Част от справките-декларации по ЗДДС за „*******“ ЕООД-гр. Плевен за периода 09.08.2009 г. – 14.04.2010 год. били подписани и подадени в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен лично от подсъдимия М.Т.. Останалите справки-декларации по ЗДДС  за същия период от време били подписани и подадени  от Л.М., като в някои от случаите тя ползвала електронен подпис.

През месец август 2009 г. подсъдимият М.Т. взел решение да избегне плащането на част от данъчните задължения по ЗДДС на „*******“ ЕООД-гр. Плевен, като представи за осчетоводяване безстокови фактури за неосъществени покупки, чиито финансов резултат да намери отражение в подаваните справки-декларации по ЗДДС и чрез приспадане да се намали дължимия ДДС от извършените продажби за съответния данъчен период.

На неустановена дата в периода месец август 2009 г. – месец април 2010 г. М.Т. осъществил контакти с подсъдимите Г.М.Г. и К.П.Е. ***. По това време Г.Г. бил управител на „*******“ ЕООД, ЕИК *******. Той и К.Е. използвали както дружеството на Г., така и „ТАРАВИД-77“ ЕООД, ЕИК *******, регистрирано на името на А. Ц.А. от гр. София.

М.Т. предложил на Г.Г. и К.Е. да изготвят безстокови фактури за неосъществени доставки на „*******“ ЕООД за съответните данъчни периоди от името на „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД. Г. и Е. приели направеното предложение, съставили, подписали и предоставили на подсъдимия М.Т. безстокови фактури с невярно съдържание както следва:

 

І. Данъчен период месец юли 2009 г.

1. На неустановен ден през периода 01.07.2009 г. – 09.08.2009 г. в град Плевен подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД, както следва:

а/ фактура № ********** от 20.07.2009 г. с данъчна основа 36 398.40 лева и ДДС в размер на 7 279.68 лева;

б/ фактура № ********** от 22.07.2009 г. с данъчна основа 29 700 лева и ДДС в размер на 5 940 лева.

Подсъдимият М.Т. използвал описаните фактури при водене на счетоводството, като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила и включила в дневника за покупките на „*******“ ЕООД. По този начин М.Т. нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 4, ал. 3 от закона за счетоводството, тъй като при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството използвал документи с невярно съдържание, предоставени му от подсъдимия К.Е..

В изготвената от свид. Л.М. справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2009 г., която била подадена от нея по електронен път в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен – вх. № 1500-1011977 от 09.08.2009 г., финансовия резултат по изготвените от подсъдимия К.Е. фактури бил отразен в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“. Чрез свид. Л.М., при условията на посредствено извършителство, подсъдимият М.Т. потвърдил неистина в подадената справка-декларация по ЗДДС, като включил в клетка 31 от справката данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД.

С посочената справка-декларация по ЗДДС вх. № 1500-1011977 от 09.08.2009 г. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 13 219.68 лева, а в клетка 81 бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 2 128.65 лева.

За възстановяване на декларирания в клетка 81 ДДС органите по приходите изготвили Акт за прихващане № 904069 от 19.08.2009 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми данъчни задължения и лихви по ЗДДФЛ за периода 01.04.2008 год. – 31.12.2008 г. – общо сумата 2 036.61 лева, от които дължим ДДФЛ в размер на 1 816.67 лева и лихва по ДДФЛ в размер на 219.94 лева.

         На 09.08.2009 г. – датата на подаване на справката-декларация по ЗДДС, подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 11 091.03 лева и плащането на данък върху доходите на физическите лица в размер на 1 816.67 лева за периода 01.04.2008 г. – 31.12.2008 г. /в резултат на извършеното прихващане/.

        

ІІ. Данъчен период месец август 2009 г.

         1. На неустановен ден през периода 01.08.2009 г. – 14.09.2009 г. в град  Плевен, подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокова фактура за неосъществена доставка с издател „*******“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД – фактура № ********** от 31.08.2009 г. с данъчна основа 31 537.55 лева и ДДС в размер на 6 307.51 лева.

         2. Лице с неустановена по делото самоличност съставило и предоставило на подсъдимия М.Т. безстокова фактура за неосъществена доставка с издател „*******“ ЕООД № ********** от 31.08.2009 г. с данъчна основа 4 186 лева и ДДС в размер на 837 лева.

         Свид. Л.М. включила двете фактури в дневника за покупки на „*******“ ЕООД и отразила финансовия им резултат в справката-декларация по ЗДДС в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

         Лице с неустановена по делото самоличност подписало справката-декларация по ЗДДС за месец август 2009 г., а свид. Л.М. я подала в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен – вх. № 15001018973 от 14.09.2009 г. Със справката-декларация неправомерно бил приспаднат данъчен кредит в размер на 7 144.71 лева, като в клетка 81 бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 2 754.24 лева.

         За възстановяване на декларирания в клетка 81 ДДС органите по приходите изготвили Акт за прихващане № 905957 от 05.10.2009 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми данъчни задължения – ДДС по справка-декларация по ЗДДС вх. № 15001001462 от 14.05.2009 г. в размер на 878.19 лева и лихви по ДДС по справка-декларация вх. № 15001001462 от 14.05.2009 г. в размер на 164.35 лева.

         На 14.09.2009 г. – датата на подаване на справката-декларация по ЗДДС, подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 4 390.47 лева за данъчен период месец август 2009 г. и плащането на ДДС по справка-декларация вх. № 15001001462 от 14.05.2009 г. в размер на 878.19 лева.

        

ІІІ.Данъчен период месец септември 2009 г.

1.На неустановен ден през периода 01.09.2009 г.- 11.10.2009 г. в град Плевен, подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 07.09.2009 г. с данъчна основа 24 200.42 лева и ДДС в размер на 4 840.08 лева;

         б/ фактура № ********** от 14.09.2009 г. с данъчна основа 23 054.83 лева и ДДС в размер на 4 610.97 лева;

         в/ фактура № ********** от 30.09.2009 г. с данъчна основа 3822 лева и ДДС в размер на 764.40 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал посочените фактури при упражняването на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила и включила в дневника за покупки на „*******“ ЕООД. В изготвената справка-декларация по ЗДДС за месец август 2009 г. финансовия резултат по фактурите бил отразен в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

         На 11.10.2009 г. Л.М. *** Търново, офис гр. Плевен по електронен път справка-декларация по ЗДДС вх. № 1500-1021347 от същата дата. Подсъдимият М.Т. на 11.09.2009 г. чрез свид. Л.М., при условията на посредствено извършителство, потвърдил неистина в подадената справка-декларация, тъй като включил в нея данъчната основа по описаните по-горе 3 броя безстокови фактури за неосъществени доставки.

         С подадената справка-декларация по ЗДДС бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 10 215.45 лева, а в клетка 81 бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 582.71 лева.

         За възстановяване на декларирания в клетка 81 ДДС органите по приходите съставили Акт за прихващане № 905271 от 28.10.2009 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми вземания по ревизионен акт № ********* от 11.05.2009 г. – лихва ДОО за месец март 2008 г.

         На 11.10.2009 г. в гр. Плевен подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 9 632.74 лева.

        

ІV.Данъчен период месец октомври 2009 г.

         1.На неустановен ден през периода 01.10.2009 г. – 13.11.2009 г. в град  Плевен, подсъдимият Г.М.Г. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 06.10.2009 г. с данъчна основа 18 294.80 лева и ДДС в размер на 3 658.96 лева;

         б/ фактура № ********** от 29.10.2009 г. с данъчна основа 29 388.50 лева и ДДС в размер на 5 877.70 лева;

         в/ лице с неустановена по делото самоличност съставило и предоставило на подсъдимия М.Т. безстокова фактура за неосъществена доставка № ********** от 30.10.2009 г. с данъчна основа 4 004 лева и ДДС в размер на 800.80 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал описаните фактури при упражняване на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила и включила в дневника за покупките на „*******“ ЕООД. В изготвената справка-декларация по ЗДДС за месец октомври 2009 г. финансовият резултат по фактурите бил отразен в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

         М.Т. подписал справката-декларация по ЗДДС за месец октомври 2009 г. и я подал в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен – вх. № 1500-1027728 от 13.11.2009 г. В нея той потвърдил неистина, тъй като включил в клетка 31 данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД.

         Със справката-декларация М.Т. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 337.46 лева, а в клетка 81 бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 479.70 лева.

         За възстановяване на декларирания в клетка 81 ДДС органите по приходите съставили акт за прихващане № 905921 от 01.12.2009 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми вземания по ревизионен акт № ********* от 11.05.2009 г. – лихва ДОО за период месец март 2008 г.

         На 13.11.2009 г. – датата на подаване на справката-декларация по ЗДДС, подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 9 857.76 лева.

        

V. Данъчен период месец ноември 2009 г.

На неустановен ден през периода 01.11.2009 г. – 14.12.2009 г. в град Плевен, подсъдимият Г.Г. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 04.11.2009 г. с данъчна основа 19 231.80 лева и ДДС в размер на 3 846.36 лева;

         б/ фактура № ********** от 06.11.2009 г. с данъчна основа 38 620.25 лева и ДДС в размер на 7 724.05 лева;

         в/ фактура № ********** от 10.11.2009 г. с данъчна основа 65 700 и ДДС в размер на 13 140 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал фактурите при упражняването на стопанската дейност и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила и включила в дневника за покупките на „*******“ ЕООД.

         На 14.12.2009 г. Л.М. *** Търново, офис гр. Плевен справка-декларация по ЗДДС за месец ноември 2011 г. вх. № 1500-1032444 от същата дата. Подсъдимият М.Т. – чрез свид. Л.М., при условията на посредствено извършителство, потвърдил неистина в справката-декларация, тъй като включил в нея данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД.

         С подадената справка-декларация по ЗДДС подсъдимият М.Т. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 25 511.21 лева, а в клетка 81 бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 2 173.76 лева.

         За възстановяване на декларирания в клетка 81 ДДС органите по приходите съставили акт за прихващане № 906407 от 28.12.2009 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми вземания по ревизионен акт № ********* от 11.05.2009 г., както следва:

         1. Лихва ДОО за периода месец март 2008 г. – 254.25 лева;

         2. Лихва ЗО за периода месец март 2008 г. – 250.43 лева;

         3. Лихва УПФ за периода месец март 2008 г. – 259.72 лева;

         4. Лихва ГВРС за периода месец март 2008 г. – 33.35 лева;

         5. Лихва ДОО за периода месец април 2008 г. – 1 376.01. лева.

         На 14.12.2009 г. – датата на подаване на справката-декларация по ЗДДС за месец ноември 2009 г., подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 23 337.45 лева.

 

         VІ.Данъчен период месец декември 2009 г.

         1.На неустановен ден през периода 01.12.2009 г. – 11.01.2010 г. в град Плевен, подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 10.12.2009 г. с данъчна основа 14 761.20 лева и ДДС в размер на 2 952.24 лева;

         б/ фактура № ********** от 30.12.2009 г. с данъчна основа 24 100 лева и ДДС в размер на 4 820 лева;

         в/ фактура № ********** от 30.12.2009 г. с данъчна основа 3 822 лева и ДДС в размер на 764.40 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал посочените фактури при упражняване на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила и включила в дневника за покупките на „*******“ ЕООД. Финансовият резултат от фактурите бил включен в справката-декларация по ЗДДС за месец декември 2009 г. в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“. Справката-декларация била подписана от лице с неустановена по делото самоличност и била подадена в ТД на НОП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен с вх. № 1500-1034204 от 11.01.2010 г.

         М.Т. потвърдил неистина в подадената справка-декларация, тъй като в клетка 31 включил данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД.

         За възстановяване на декларирания в клетка 81 от справката-декларация ДДС органите по приходите изготвили акт за прихващане № 1000694 от 03.02.2010 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми задължения – вноски във фонд ГВРС за периода месец април 2008 г., установени с ревизионен акт № ********* от 11.05.2009 г.

         На 11.01.2010 г. – датата на подаване на справката декларация, подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 8 307.19 лева.

         VІІ. Данъчен период месец януари 2010 г.

         1.На неустановен ден през периода 01.01.2010 г. – 15.02.2010 г. в град Плевен, подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Гаравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 14.01.2010 г. с данъчна основа 9 518 лева и ДДС в размер на 1 903.60 лева;

         б/ фактура № ********** от 21.01.2010 г. с данъчна основа 12 220 лева и ДДС в размер на 2 444 лева;

         в/ фактура № ********** от 25.01.2010 г. с данъчна основа 13 518.30 лева и ДДС в размер на 2 703.66 лева;

         г/ фактура № ********** от 26.01.2010 г. с данъчна основа 18 000 лева и ДДС в размер на 3 600 лева;

         д/ фактура № ********** от 30.01.2010 г. с данъчна основа 3 640 лева и ДДС в размер на 728 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал описаните фактури при упражняване на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила,  включила ги в дневника за покупките на „*******“ ЕООД и отразила финансовия резултат от фактурите в справката-декларация по ЗДДС в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

         М.Т. потвърдил неистина в подадената справка-декларация по ЗДДС, тъй като в клетка 31 включил данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД.

         Справката-декларация за месец януари 2010 г. била подадена в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен от свид. Л.М. - вх. № 1500-1041753 от 15.02.2010 г. С тази справка-декларация подсъдимият М.Т. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 379.26 лева, а в клетка 81 бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 1 393.28 лева.

         За възстановяване на декларирания в клетка 81 ДДС органите по приходите съставили акт за прихващане № 1001808 от 04.03.2010 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на изискуеми задължения – осигурителни вноски за периода 01.04.2008 г. – 30.04.2008 г., установени с ревизионен акт № ********* от 11.05.2009 г.

         На 15.02.2010 г. – датата на подаване на справката-декларация, М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 9 985.98 лева.

 

         VІІІ. Данъчен период месец февруари 2010 г.

         1.На неустановен ден през периода 01.02.2010 г. – 14.03.2010 г. в град Плевен, подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 08.02.2010 г. с данъчна основа 7 102.51 лева и ДДС в размер на 1 420.50 лева;

         б/ фактура № ********** от 12.02.2010 г. с данъчна основа 4 350 лева и ДДС в размер на 906 лева;

         в/ фактура № ********** от 16.02.2010 г. с данъчна основа 13 157.50 лева и ДДС в размер на 2 631.50 лева;

         г/ фактура № ********** от 17.02.2010 г. с данъчна основа 12 217.60 лева и ДДС в размер на 2 443.52 лева;

         д/ фактура № ********** от 28.02.2010 г. с данъчна основа 3 640 лева и ДДС в размер на 728 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал описаните фактури при упражняване на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила, включила ги в дневника за покупките на „*******“ и отразила финансовия им резултат в справката-декларация по ЗДДС в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

         М.Т. – при условията на посредствено извършителство, чрез свид. Л.М., потвърдил неистина в подадената справка-декларация по ЗДДС, тъй като в клетка 31 включил данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД.

         Свид. Л.М. подала по електронен път в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен справка-декларация по ЗДДС -  вх. № 1500-1046002 от 14.03.2010 г.

         С подадената справка-декларация М.Т. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 129.52 лева, а в клетка 81 бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 2 133.29 лева.

         За възстановяване на декларирания ДДС органите по приходите изготвили акт за прихващане № 1003588 от 06.04.2010 г., с който прихванали размера на ДДС за възстановяване за погасяване на вземания по лихви по задължителни осигурителни вноски за периода 01.04.2008 г. – 30.04.2008 г., установени с ревизионен акт № ********* от 11.05.2009 г.

         На 14.03.2010 г. – датата на подаване на справката-декларация, подсъдимият М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 5 996.23 лева.

 

         ІХ. Данъчен период месец март 2010 г.

         1.На неустановен ден през периода 01.03.2010 г. – 14.04.2010 г. в град Плевен, подсъдимият К.Е. съставил, подписал и предоставил на подсъдимия М.Т. безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД както следва:

         а/ фактура № ********** от 11.03.2010 г. с данъчна основа 9 780.70 лева и ДДС в размер на 1 956.14 лева;

         б/ фактура № ********** от 19.03.2010 г. с данъчна основа 14 028.19 лева и ДДС в размер на 2 805.64 лева;

         в/ фактура № ********** от 24.03.2010 г. с данъчна основа 6 792 лева и ДДС в размер на 1 358.40 лева.

         Подсъдимият М.Т. използвал фактурите при упражняване на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството, тъй като ги предал на свид. Л.М., която ги осчетоводила, включила ги в дневника за покупките на „*******“ ЕООД и отразила финансовия резултат от фактурите в справката-декларация по ЗДДС в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

         М.Т. подписал справката-декларация за месец март 2010 г. и тя била подадена в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен с вх. № 1500-1050926 от 14.04.2010 г. Той потвърдил неистина в справката-декларация, тъй като включил в клетка 31 данъчната основа по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД.

         Подсъдимият М.Т. – с подадената справка-декларация, приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 120.18 лева.

         На 14.04.2010 г. – датата на подаване на справката-декларация по ЗДДС, М.Т. избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 6 120.18 лева.

         От писмените и гласни доказателства, събрани на досъдебното производство и проверени по време на съдебното следствие, се установява по несъмнен и категоричен начин, че по инкриминираните фактури с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД липсват реално осъществени сделки. Липсва и данъчно събитие – предаване на стоки и извършване на услуги.

         Подсъдимият Г.М.Г. придобил дяловете в „*******“ ЕООД на 21.04.2009 г. от А.В.С.. Приложената към материалите по делото данъчна и осигурителна информация за това дружество сочи, че то не притежава транспортни средства и складови бази, няма собствени или наети ДМА, за наетите по трудово правоотношение лица не са начислявани средства за работна заплата и осигурителни вноски.

         От приобщените като писмени доказателства по делото данни от електронната поща от пощенска кутия *****.bg, ползвана от подсъдимия К.П.Е., и от пощенска кутия *****.bg, ползвана от подсъдимия Г.М.Г., както и от заключението на вещото лице по назначената по време на досъдебното производство техническа експертиза, е видно, че Е. и Г. са съставили фактурите за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД. Те са получавали по електронна поща заявки за съставяне на фактурите с посочени в тях данни за данъчната основа на фактура и размера на ДДС.

         По време на провежданото от органите по приходите административно производство, приключило със съставянето на ревизионен акт № 12001002534 от 03.01.2011 г., при извършена на 29.07.2010 г. насрещна проверка, на подсъдимия Г.Г. било връчено искане изх. № 8023-1 от 30.06.2010 г. по описа на ТД на НАП-град Велико Търново, офис гр. Ловеч, за представяне на документи и писмени обяснения по издадените от „*******“ ЕООД фактури.

С цел да се представят исканите документи и да се „докаже“, че между „*******“ ЕООД и „*******“ ЕООД са осъществени реални търговски сделки, на 13.08.2010 г. подсъдимият М.Т. от електронна пощенска кутия ***** *****.bg изпратил на електронна пощенска кутия *****.bg, използвана от подсъдимия Г.Г., сканирани файлове на договор от 01.07.2009 год. между изпълнителя „*******“ ЕООД и възложителя „*******“ ЕООД, който не бил подписан и подпечатан от изпълнителя, и на договор за превоз на пътници, сключен между възложителя „*******“ ЕООД и изпълнителя „*******“ ЕООД, който също не бил подписан и подпечатан от изпълнителя.

На 12.08.2010 г. от същата електронна пощенска кутия подсъдимият М.Т. изпратил на подсъдимия Г.Г. и седем броя сканирани фактури и касови бонове с издател „*******“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД.

С писма от 13.08.2010 г. и 18.08.2010 г. подсъдимият Г.Г. изпратил в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Ловеч, копия на получените от подсъдимия М.Т. по електронна поща документи.

Описаните действия на подсъдимите М.Т. и Г.Г. сочат по недвусмислен начин, че „*******“ ЕООД не е осъществявало търговски сделки и услуги с „*******“ ЕООД.

„Таравид-77“ ЕООД било собственост на А. Ц. А.. От данните по делото става ясно, че А. е напуснал пределите на Република България и живее на неизвестен адрес в Република Гърция. На 19.07.2010 г. А. А. прехвърлил дружеството на свид. В.В.К. ***, от чиито показания е видно, че е придобивал множество търговски дружества, не разполага със счетоводни документи на „Таравид-77“ ЕООД и не знае нищо за дейността на това дружество.

От назначената по време на досъдебното производство техническа експертиза на фискалните бонове, прикрепени към доброволно предадените от подсъдимия М.Т. оригинали на фактури с получател „*******“ ЕООД и издатели „Таравид-77“ ЕООД и „*******“ ЕООД става ясно, че:

1. 23 броя от тях, прикрепени към фактури с издател „Таравид-77“ ЕООД, не са от касов апарат, а са изготвени на компютър и разпечатани на принтер;

2. 3 броя касови бонове, прикрепени към фактури с издател „*******“ ЕООД, не са от касов апарат, а са изготвени на компютър и са разпечатани на принтер.

От изисканите от органите по приходите и приложени към материалите по делото свидетелства за регистрация на фискални устройства и копия на касовите бележки от въвеждането им в експлоатация, се установява, че индивидуалния номер на фискалното устройство, който е отпечатан на касовите бонове, прикрепени към фактурите с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД, не съвпада с индивидуалния номер на фискалното устройство, вписан в свидетелството за регистрация.

Инкриминираните фактури с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД имат предмет на доставките извършване на услуги – шиене на ишлеме и транспорт. Същевременно както „*******“ ЕООД, така и „Таравид-77“ ЕООД не са разполагали с транспортни средства.

С цел да се докаже пред органите по приходите, че „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД реално са извършвали шивашки услуги за „*******“ ЕООД, „*******“ ЕООД  представило по време на насрещните проверки ксерокопия от 13 броя граждански договора, с които се възлага на различни физически лица в качеството им на изпълнители да извършат конфекциониране на трикотажни облекла, а „Таравид-77“ ЕООД представило ксерокопия на 14 броя трудови договора на лица, назначени на длъжностите шивач, моделиер и други. От сравнителното изследване на гражданските и трудовите договори се установява, че лицата, сключили трудови договори с „Таравид-77“ ЕООД са идентични с лицата, сключили граждански договори с „*******“ ЕООД. От свидетелските показания на А.Р.Р., И.А.А., А.А.Х., Д.К.М. и Я.А.И. става ясно, че те никога не са работили като шивачи и моделиери в „Таравид-77“ ЕООД и „*******“ ЕООД.

От изисканите от органите по приходите писмени доказателства е видно, че „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД не са разполагали с техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на фактурираните на „*******“ доставки – шивашки и транспортни услуги и доставка на стоки.

По делото не са събрани доказателства подсъдимият К.Е. да е бил упълномощаван от управителя на „Таравид-77“ ЕООД-гр. Плевен, нито пък, че е действал като пълномощник на „*******“ ЕООД.

По безспорен начин по делото е установено, че през инкриминирания период от време „*******“ ЕООД е било управлявано от неговия собственик и управител М.Т.. Той е упълномощил с различни права Л.Б.Т., Ц.М.Б., Л.В.М. и Д.Д.Н., но всички те са категорични в свидетелските си показания, че нито един от тях не е извършвал търговски сделки от името и за сметка на дружеството.

От свидетелските показания на Л.М. се установява, че „сделките“ по инкриминираните фактури с „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД са осъществени от подсъдимия М.Т.. М., която е получавала фактурите от Т. и ги е осчетоводявала, не е разполагала с информация, че представените й фактури са за неосъществени доставки, тъй като от една страна тя не е участвала при сключването на сделките, а от друга страна представените й фактури са имали всички реквизити, изисквани от закона.

Обстоятелството, че „сделките“ по инкриминираните фактури са сключвани от подсъдимия М.Т. се доказва от съдържанието на кореспонденцията, която той е водил от ползваната от него електронна пощенска кутия с електронната пощенска кутия, ползвана от подсъдимия Г.Г., както и от заключението на вещото лице Ц.М.Ц., че Т. е подписал както приемо-предавателните протоколи, с които „*******“ ЕООД е „предавало“ на „Таравид-77“ ЕООД и „*******“ ЕООД материалите за изпълнение на шивашките услуги, така и приемо-предавателните протоколи за „получаване“ на конфекционираното облекло.

От заключението на вещото лице Ц.М.Ц. е видно, че подсъдимия К.П.Е. е съставил фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД:

         1. № ********** от 20.07.2009 г. с данъчна основа 36 398.40 лева и ДДС в размер на 7 279.68 лева;

         2. № ********** от 22.07.2009 г. с данъчна основа 29 700 лева и ДДС в размер на 5 940 лева;

         3. № ********** от 31.08.2009 г. с данъчна основа 31 537.55 лева и ДДС в размер на 6 307.51 лева;

         4. № ********** от 07.09.2009 г. с данъчна основа 24 200.42 лева и ДДС в размер на 4 840.08 лева;

         5. № ********** от 14.09.2009 г. с данъчна основа 23 054.83 лева и ДДС в размер на 4 610.97 лева;

         6. № ********** от 30.09.2009 г. с данъчна основа 3 822 лева и ДДС в размер на 764.40 лева.

         От същото заключение е видно, че подсъдимия К.П.Е. е съставил фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД:

         1. № ********** от 04.12.2009 г. с данъчна основа 14 761.20 лева и ДДС в размер на 2 952.24 лева;

         2. № ********** от 10.12.2009 г. с данъчна основа 24 100 лева и ДДС в размер на 4 820 лева;

         3. № ********** от 30.12.2009 г. с данъчна основа 3 822 лева и ДДС в размер на 764 лева;

         4. № ********** от 14.01.2010 г. с данъчна основа 9 518 лева и ДДС в размер на 1 903.60 лева;

         5. № ********** от 21.01.2010 г. с данъчна основа 12 220 лева и ДДС в размер на 2 444 лева;

         6. № ********** от 25.01.2010 г. с данъчна основа 13 518.30 лева и ДДС в размер на 2 703.66 лева;

         7. № ********** от 26.01.2010 г. с данъчна основа 18 000 лева и ДДС в размер на 3 600 лева;

         8. № ********** от 30.01.2010 г. с данъчна основа 3 640 лева и ДДС в размер на 728 лева;

         9. № ********** от 08.02.2010 г. с данъчна основа 7 102.51 лева и ДДС в размер на 1 420.50 лева;

         10. № ********** от 12.02.2010 г. с данъчна основа 4 530 лева и ДДС в размер на 906 лева;

         11. № ********** от 16.02.2010 г. с данъчна основа 13 157.50 лева и ДДС в размер на 2 631.50 лева;

         12. № ********** от 17.02.2010 г. с данъчна основа 12 217.60 лева и ДДС в размер на 2 443.52 лева;

         13. № ********** от 28.02.2010 г. с данъчна основа 3 640 лева и ДДС в размер на 728 лева;

         14. № ********** от 11.03.2010 г. с данъчна основа 9 780.70 лева и ДДС в размер на 1 956.14 лева;

         15. № ********** от 19.03.2010 г. с данъчна основа 14 028.19 лева и ДДС в размер на 2 805.64 лева;

         16. № ********** от 24.03.2010 г. с данъчна основа 6 792 лева и ДДС в размер на 1 358.40 лева.

         От заключението на вещото лице Ц.М.Ц. е видно, че подсъдимия Г.Г. е подписал фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД:

         1.№ ********** от 06.10.2009 г. с данъчна основа 18 294.80 лева и ДДС в размер на 3 658.96 лева;

         2. № ********** от 29.10.2009 г. с данъчна основа 29 388.50 лева и ДДС в размер на 5 877.70 лева;

         3. № ********** от 04.11.2009 г. с данъчна основа 19 231.80 лева и ДДС в размер на 3 846.36 лева;

         4. № ********** от 06.11.2009 г. с данъчна основа 38 620.25 лева и ДДС в размер на 7 724.05 лева;

         5. № ********** от 10.11.2009 г. с данъчна основа 65 700 лева и ДДС в размер на 13 140 лева;

         6. № ********** от 30.11.2009 г. с данъчна основа 4 004 лева и ДДС в размер на 800.80 лева.

         От заключението на вещото лице Ц.М.Ц. става ясно, че свид. Л.М. е подписала подадените на хартиен носител справка-декларация по ЗДДС вх. № 1500-1032444 от 14.12.2009 г. и справка-декларация по ЗДДС вх. № 1500-1041753 от 15.02.2010 г., а подсъдимият М.Т. е подписал подадените на хартиен носител справки-декларации по ЗДДС вх. № 1500-1027728 от 13.11.2009 г. и вх. № 1500-1050926 от 14.04.2010 г.

         От заключението на вещото лице В.Б.В. е видно, че включването на финансовия резултат по инкриминираните фактури за неосъществени доставки в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в подаваните справки-декларации по ЗДДС – чрез извършеното впоследствие прихващане, е довело до намаляване размера на дължимия данък от продажбите на „*******“ ЕООД през съответните данъчни периоди. През периода 09.08.2009 г. – 14.04.2010 г. подсъдимият М.Т. е избегнал плащане на данъчни задължения на „*******“ ЕООД в размер на 91 413.89 лева – данъчни задължения в особено големи размери, от които 89 597.22 лева ДДС и 1 816.67 лева данък върху доходите на физическите лица.

         От заключението на вещото лице В.Б.В. по назначената по време на досъдебното производство допълнителна счетоводна експертиза се установява, че – вследствие на частично погасяване на публични вземания от „*******“ ЕООД, към момента на изготвянето на заключението невнесените от търговското дружество в бюджета данъчни задължения са в размер на 51 511.20 лева, а неплатената лихва е в размер на 22 089.05 лева.

         От приетите като писмени доказателства по време на съдебното следствие вносни бележки към бюджета от 11.05.2015 г., от 15.05.2015 г., от 03.07.2015 г., от 14.12.2015 г., от 21.12.2015 г., от 07.01.2016 г., от 14.01.2016 г., от 29.01.2016 г., от 04.04.2016 г., от 30.05.2016 г. и от 31.05.2016 г., от назначената по време на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза и от заключението на вещото лице В.Б.В. по тази експертиза, както и от разпита й в проведеното на 04.04.2016 г. съдебно заседание става ясно, че подсъдимия М.Т. е внесъл в бюджета неплатените данъчни задължения на „*******“ ЕООД заедно с лихвата, тъй като е заплатил сумата от 129 216.55 лева.

         Подсъдимият М.Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. 4, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 5, предл. 2, т. 6 и т. 7, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като през периода 09.08.2009 г. – 14.04.2010 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с подсъдимите К.П.Е. и Г.М.Г. – като помагачи, в качеството на управител на „*******“ ЕООД-гр. Плевен избегнал плащането на данъчни задължения на същото търговско дружество в особено големи размери – 91 413.89 лева, от които 89 597.22 лева ДДС и 1 816.67 лева данък върху доходите на физическите лица, като лично при две от деянията, а за останалите седем деяния – при условията на посредствено извършителство, чрез пълномощника Л.В.М. ***, потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС, като в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит включил стойността на безстокови фактури за неосъществени доставки, допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство –  на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от закона за счетоводството, при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството използвал документи с невярно съдържание – фактури с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД, и приспаднал неследващ се данъчен кредит с подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

         Подсъдимият Г.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. 4, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 5, предл. 2, т. 6 и т. 7, във връзка с чл. 20, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като през периода 01.10.2009 г. – 14.12.2009 г.  в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с подсъдимия М.Д.Т. като извършител, чрез съставяне, подписване и предоставяне на безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД, умишлено улеснил подсъдимия М.Д.Т. – управител на „*******“ ЕООД-гр. Плевен, да избегне плащането на данъчни задължения на същото търговско дружество в особено големи размери – 32 874.11 лева, като потвърди неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди на „*******“ ЕООД, като в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит включи стойността по безстоковите фактури за неосъществени доставки на „Таравид-77“ ЕООД, допусне осъществяване на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от закона за счетоводството, да използва при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството документи с невярно съдържание – фактури с издател „Таравид-77“ ЕООД, и да приспадне неследващ се данъчен кредит с подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди по фактури с издател „Таравид-77“ ЕООД, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

         Подсъдимият К.П.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. 4, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 5, предл. 2, т. 6 и т. 7, във връзка с чл. 20, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като през периода 01.07.2009 г. – 14.04.2010 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с подсъдимия М.Д.Т. като извършител, чрез съставяне, подписване и предоставяне на безстокови фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД, умишлено улеснил подсъдимия М.Д.Т. – управител на „*******“ ЕООД-гр. Плевен, да избегне плащането на данъчни задължения на същото търговско дружество в особено големи размери – 58 218.68 лева, от които 56 402.01 лева ДДС и 1 816.67 лева данък върху доходите на физическите лица, като потвърди неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС на „*******“ ЕООД за съответните данъчни периоди, като в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит включи стойността по безстоковите фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД, допусне осъществяване на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 4, ал. 1, т. 5 и член 4, ал. 3 от закона за счетоводството, да използва при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството документи с невярно съдържание – фактури с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и да приспадне неследващ се данъчен кредит с подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди по фактури с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

         По силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС и по силата на чл. 100, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС /отм./ справката-декларация за съответен данъчен период е документ, който създава за данъчно задълженото лице права и задължения. Затова този документ следва да съдържа вярна информация за дейността на търговските субекти, регистрирани по ЗДДС, в това число и за осъществените през периода достави на стоки и услуги и заплатената по тях цена с включен в нея ДДС, като основание да се претендира признаването на пълен данъчен кредит. Известно е, че източник на информация относно осъществените през съответния данъчен период доставки на стоки и услуги е счетоводната книга „Дневник на покупките“, в който те е следвало да бъдат регистрирани от търговеца-получател. ЗДДС изисква от данъчно задължените лица да вписват в „Дневника на покупките“ само данъчни фактури за действително осъществени доставки на стоки и услуги.

         В разглеждания случай от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че инкриминираните справки-декларации по ЗДДС съществено се отклоняват от посочените законови изисквания, тъй като съдържат невярна информация за доставка на стоки и услуги, респективно за заплатената от получателя им цена с включен в нея ДДС. Описаните по-горе в мотивите фактури за доставки на стоки и услуги с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД, на които подсъдимият М.Т. се е позовал пред данъчните власти в подаваните от него и пълномощника Л.М. справки-декларации са документи с невярно съдържание, тъй като доставките не са осъществени и при изследването им е установено съдържащото се в тях лъжливо документиране. Доставките на стоки и услуги, документирани с данъчни фактури с невярно съдържание, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на „доставка“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и подсъдимите са били наясно с този факт.

Подсъдимият М.Т. е потвърдил неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, тъй като включил тях данъчната основа по фактурите за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД в графата „доставки с право на пълен данъчен кредит“.

При упражняването на стопанската дейност на „*******“ ЕООД-гр. Плевен и при водене на счетоводството той използвал инкриминираните фактури, които представляват документи с невярно съдържание. Освен това  М.Т. допуснал осъществяването на счетоводството на търговското дружество в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 3 от закона за счетоводството, и приспаднал неследващ се данъчен кредит /за посочените по-горе в мотивите данъчни периоди/.

Подсъдимите М.Т., Г.Г. и К.Е. са осъществили деянията при условията на продължавано престъпление – през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От обективна страна избегнатите за плащане от подсъдимия М.Т. данъчни задължения на „*******“ ЕООД-гр. Плевен за периода 08.09.2009 г. – 14.04.2010 г., както и избегнатите за плащане от него данъчни задължения за съответните данъчни периоди, за които той е бил умишлено улеснен от подсъдимите Г.Г. и К.Е., представляват „данъци в особено големи размери“ по смисъла на чл. 93, т. 14 НК, тъй като надхвърлят 12 000 лева.

Подсъдимият М.Т. е осъществил деянието, за което е предаден на съд с обвинителния акт, в съучастие като извършител с подсъдимите Г.Г. и К.Е., които са действали като помагачи.

В периода 08.09.2009 г. – 14.04.2010 г. М.Т. е избегнал плащането на данъчни задължения на „*******“ ЕООД-град Плевен, като потвърдил неистина в подаваните справки-декларации по ЗДДС, допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на дружеството и при водене на счетоводството и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

Две от деянията Т. извършил лично – чрез подадените от него в ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис гр. Плевен справки-декларации по ЗДДС. Останалите седем деяния М.Т. е осъществил при условията на посредствено извършителство – чрез свид. Л.М., която подала лично или чрез електронен подпис другите справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

Чрез съставените, подписани и предоставени на подсъдимия М.Т. фактури за неосъществени доставки с издател „*******“ ЕООД и „Таравид-77“ ЕООД и получател „*******“ ЕООД, подсъдимите Г.Г. и К.Е. умишлено са улеснили подсъдимия М.Т. да избегне плащането на данъчни задължения на търговското дружество в особено големи размери. И тримата подсъдими са съзнавали – при общност на умисъла, че по инкриминираните фактури не са извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, че доставките на стоки и услуги реално не са извършени, както и че посредством използването на документите с невярно съдържание М.Т. – в качеството на едноличен собственик и управител на „*******“ ЕООД, ще избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

От субективна страна подсъдимите са извършили престъпленията умишлено. Те са съзнавали общественоопасния  характер на деянията, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Н.П.В., В.Ц.С., Т.П.Т., Ц.Х.К., Н.И.К., М.Г.И., К.Г.К., С.С.К., А.Л.А., М.Д.Д., Ц.М.Б., Д.Х.Д., Г.И.Б., с показанията на свидетелите В.В.К., И.И.С., В.Ж.Д., А.П.С., Н.Б.Е., А.Р.Р., И.А.А., Л.В.М., А.А.Х., Г.С.И., Д.К.М., И.М.Д., В.А.В., Ф.А.Б., Н.Н.Д., С.Н.Я., Я.А.И. и Д.Д.Н., които на съдебното следствие бяха прочетени по реда на член 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 НПК, със заключенията на вещите лица Ц.М.Ц., К.Г.Т. и В.Б.В., както и със събраните по делото писмени доказателства.

Причина за извършените престъпления е неправилното отношение на подсъдимите М.Т., Г.Г. и К.Е. към заплащането на установените със закон данъчни задължения на „*******“ ЕООД-гр. Плевен.

Като мотив за извършеното престъпление съдът прие желанието на подсъдимия М.Т. – умишлено улеснен от подсъдимите Г.Г. и К.Е., да се облагодетелства, макар и по неправомерен начин.

Съдът намери, че в разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на тримата подсъдими от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –  за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1 000 лева, М.Т., Г.Г. и К.Е. не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава VІІІ от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

При определяне размера на административните наказания, които наложи на подсъдимите, съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимия М.Т. е организирал и планирал извършването на престъплението, а подсъдимите Г.Г. и К.Е. са действали като помагачи, по-малкото участие в престъплението от страна на подсъдимия Г.Г., както и изминалия твърде продължителен период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, за който подсъдимите нямат вина.

По изложените съображения и на основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът ОСВОБОДИ подсъдимите М.Д.Т., Г.М.Г. и К.П.Е. от наказателна отговорност и – като съобрази различния характер и степента на участието им в извършване на престъплението, им наложи административни наказания както следва:

         1. На подсъдимия М.Д.Т. – глоба в размер на 1 300 лева;

         2. На подсъдимия Г.М.Г. – при условията на член 2, ал. 2 НК, във връзка с чл. 78а, ал. 1 НК – редакция, ДВ, бр. 27 от 2009 г., глоба в размер на 500 лева;

         3. На подсъдимия К.П.Е. – глоба в размер на 1 000 лева.

         Предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, неплатените данъчни задължения на „*******“ ЕООД-гр. Плевен са внесени в бюджета заедно с лихвите, съдът призна подсъдимите М.Д.Т., Г.М.Г. и К.П.Е. за НЕВИННИ извършеното от тях деяние да представлява престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 5, предл. 2, т. 6 и т. 7, във връзка с чл. 20, ал. 2 – за подсъдимия М.Т., във връзка с чл. 20, ал. 4 – за подсъдимите Г.Г. и К.Е., във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и ги ОПРАВДА по това обвинение.

         По време на досъдебното производство по делото са направени разноски в размер на 1 679.05 лева за изготвяне на експертизи и за възнаграждение на вещи лица.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите М.Д.Т., Г.М.Г. и К.П.Е. да заплатят по сметката на Окръжна прокуратура-гр. Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 1 679.05 лева, като всеки от тях заплати по 559.69 лева.

         По време на съдебното следствие по делото са направени разноски в размер на 194 лева за заплащане на пътни разходи на свидетели и за изплащане на възнаграждения на вещи лица.

 На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите М.Д.Т., Г.М.Г. и К.П.Е. да заплатят по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 194 лева, като всеки от тях заплати по 64.67 лева.

         По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

24.06.2016 г.                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: