РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Велико Търново , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110101898 по описа за 2020 година
Производство по спорна съдебна администрация по чл. 127,ал.2 от СК.
Ищецът Б. И. Б. излага, че с ответницата са родители на малолетното
дете Пламенна, родено от фактическото им съжителство на 29.12.2006 година.
След като се разделили през лятото на 2007 година майката и детето се
установили да живеят в гр.Дебелец, но когато осъзнала, че не може да полага
необходимите грижи за детето родителите се разбрали и бащата взел детето
при себе си. Твърди, че от тогава до настоящия момент той полага всички
грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря си. Заявява, че ответницата
не е взела никакво участие в грижите за детето, включително не е
предоставяла издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да му
предостави родителските права върху детето и да определи местоживеенето
му по неговото местоживеене ; съдът да определи подходящ личен контакт
на майката с детето; да осъди ответницата да му заплаща издръжка за детето
в размер на по 200 лева месечно, считано от завеждане на иска до настъпване
на причини за изменяването, или прекратяването и. Претендира издръжка за
минал период-една година преди завеждане на иска в размер от 2400 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с
1
пълномощника си адв.Димова от ВТАК. Поддържа исковата молба, като след
изменение на иска относно претендираната издръжка същият се счита
предявен за сумата от 152,50 лева ежемесечна издръжка и издръжка за минал
период от време за една година назад в общ размер от 1800 лева.
Ответницата И. К. Г. чрез пълномощника си адв.Димитров от ВТАК е
депозирала отговор на исковата молба, в който не оспорва същата по
отношение предоставянето на родителските права върху детето на бащата,
определянето на местоживеенето му по неговото местоживеене, както и
относно предложения режим на лични отношения с детето. Изтъква, че не е
заплащала издръжка, тъй като бащата никога не е претендирал такава и е
имал възможности сам да се грижи за детето. От своя страна излага, че от
фактическото и съжителство с друг мъж през 2012 година е родила дете,
което е освидетелствано от ТЕЛК и му е определена степен на увреждане от
71 % с чужда помощ. Заявява, че освен това дете през 2019 година е родила
близнаци, които са дадени в приемно семейство поради невъзможността да се
грижи за тях в семейна среда. Изтъква, че няма средства, живяла е в приют, а
в момента живее с бащата на второто си дете, който я издържа. Оспорва иска
за издръжка в предявения размер, като заявява, че може да плаща такава само
в предвидения от закона минимален размер. Оспорва изцяло иска за издръжка
за минал период, като неоснователен и моли съда да го отхвърли. В съдебно
заседание , чрез пълномощника си поддържа становището изложено в
отговора. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от
ищеца.
Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №*/ 30.12.2006 година на Община Полски Тръмбеш страните са
родители на детето П Б Б родена на 29.12.2006 година. Не се спори от
страните и от изготвения социален доклад от ДСП се установява, че
родителите са се разделили още когато детето е било съвсем малко- преди да
навърши три години. Поради установена невъзможност от страна на майката
да се грижи за дъщеря си бащата я взема при себе си и от тогава до момента
2
той е родителят, който единствено е отглеждал и възпитавал детето. Майката
не е общувала с детето до 2019 година, след което е имало кратки контакти,
които към момента са преустановени. Социалните работници изтъкват, че
бащата е осигурил всичко необходимо за развитието, сигурността и
спокойствието на детето и задоволява необходимите жизнени потребности
адекватно. Относно издръжката не се спори от страните, че майката не е
заплащала такава за детето и всичко необходимо е било предоставяно само от
бащата. С приложените ЕР на ТЕЛК и удостоверения за раждане се
установяват изложените фактически обстоятелства относно това, че
ответницата е майка на още три малолетни деца, родени от фактическото и
съжителство с друг мъж. Първото от тях е с призната степен на увреждане с
чужда помощ от 71% , а за другите две деца се твърди, че са настанени в
приемно семейство. Приложена е удостоверение , видно от което ответницата
е била потребител на услуга - приют в Горна Оряховица за периода 5.03.2020
година- 9.09.2020 година. От данните в социалния доклад се констатира, че тя
работи в ОП " Зелени системи" и получава минимална работна заплата.
Такава декларира и ищецът относно работата си в предприятие " Фавабул"
ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск по чл.127,ал.2 от СК е допустим. Тъй като не е постигнато
предварително съгласие между родителите следва съдът да уреди
отношенията между тях по повод роденото малолетно дете , като определи
упражняването на родителските права и местоживеенето и личните контакти
с другия родител, както и издръжката на детето. По делото не се спори, че
страните са родители на малолетната Пламенна, която след раздялата на
родителите се отглежда от баща си. Той полага необходимите грижи и
възпитава детето, като задоволява ежедневните му потребности и осигурява
необходимото за сигурността и спокойствието , както и за развитието като
личност. Бащата е единственият родител за детето от най-ранна детска
възраст и както се констатира от социалния доклад майката освен, че не е
участвала финансово не е била и емоционално ангажирана с дъщеря си в
продължение на дълги години. Преди няколко месеца е имало спорадични
контакти, които отново са прекратени. Бащата желае да му бъдат
предоставени родителските права върху детето и майката не оспорва тези
3
претенции. В случая спорната съдебна администрация ще узакони и
дългогодишното фактическо положение, тъй като е очевидно, че майката
отдавна е абдикирала от родителските си отговорности спрямо момичето.
Релевантните за спора доказателства установяват основателност на иска, при
което родителските права върху малолетното все още дете следва да се
възложат за упражняване на бащата и местоживеенето на детето следва да се
определи по неговото местоживеене. На майката следва да се определи
режим на лични отношения с детето, като подходящ според съда е следния:
всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа, както и по 20 дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Относно претенцията за
издръжка, която ищецът предявява след изменението на иска чрез
намаляването му същата се претендира в размер от 152,50 лева. Съдът счита,
че следва да уважи претенцията така, както е предявена и като се има предвид
разпоредбата на чл. 142,ал.2 от СК, който установява минимален размер на
издръжката от 1/4 от МРЗ установена за страната. Следва да се осъди
ответницата да заплаща на ищеца в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на по
152,50 лева от подаване на иска до настъпване на законоустановени причини
за изменяването или прекратяването , ведно със законната лихва при
просрочие, от просрочието до окончателното изплащане. Независимо от
материалното състояние на ответницата тя като родител е безусловно
задължена за издръжка към малолетното си дете. Доказателствата по делото
категорично сочат, че ответницата не е предоставяла парични средства за
издръжката на дъщеря си още от времето, когато детето е било взето от
бащата преди навършване на тригодишна възраст. Ищецът иска да му се
присъди издръжка за минал период от време-една година преди завеждане на
иска и тази претенция е основателна. Относно размера: С ПМС №
320/20.12.2018 г. МРЗ за 2019 година е определена на 560 лева, а ПМС №
350/19.12.2019 г. определя МРЗ за 2020 година от 610 лева. Съгласно чл. 149
от СК издръжка за минал период може да се търси най-много за една година
преди предявяване на иска, а според чл. 142 ,ал.2 от СК минималният размер
на издръжката е 1/4 от МРЗ. При декларираните доходи от ответницата в
размер на МРЗ към момента, както и качеството и на безработно лице ,
издържано ведно с другото малолетно дете от мъжа, с който съжителства,
ниският и социален статус, което се установи и от пребиваването и в приют
4
за половин годишен период от време съдът счита, че следва да определи
размера на издръжката по чл. 149 от СК към минимума. При аритметично
изчисление за периода 13.08.2019 г. -13.08.2020 г. минимумът на дължимата
издръжка възлиза на 1773,50 лева, следователно претендираният размер от
1800 лева следва да бъде уважен, тъй като същият надвишава незначително /
с 27 лева/ законоустановеният минимален размер на дължима издръжка.
Следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца в качеството му на баща
и законен представител издръжка за минал период-една година преди
завеждане на иска в размер на 1800 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на иска до окончателното изплащане. На основание
чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Ищецът претендира разноски за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение. С оглед характера на производството по спорна съдебна
администрация и при даденото разрешение от съда, което е в обща полза,
разноските остават за страните така, както са ги направили. / В този смисъл
Определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№3423/2015 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.
При този изход на делото ответницата следва да заплати държавна такса за
присъдената издръжка в размер на 291,60 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
П ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото
от съвместното съжителство между Б. И. Б. с ЕГН ******** и И. К. Г. с ЕГН
********** малолетно дете ******** на Б. И. Б. с ЕГН ********, в
качеството му на баща и законен представител на детето.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете ****** по
местоживеене на бащата Б. И. Б. с ЕГН ********* в гр.***, ул."****" № **.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
майката И. К. Г. с ЕГН ********** и малолетното дете ******** , както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 17 часа , като
5
майката взема и връща детето от и на местоживеенето на бащата , както и по 20
дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Б. И. Б. с
ЕГН *******, като баща и законен представител на малолетното дете
******* ежемесечна издръжка за детето в размер на по 152,50 /сто петдесет и
два лева и 50 ст./, считано от подаване на иска- 13.08.2020 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от просрочието до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б. с ЕГН
******, като баща и законен представител на малолетното дете *******
издръжка за минал период- за една година преди завеждане на иска в размер от
1800 / хиляда и осемстотин/ лева , ведно със законна лихва от подаване на иска
до окончателното изплащане.
Постановява на основание чл. 242,ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА И. К. Г. с ЕГН ******** да заплати в полза за на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 291,60 /двеста деветдесет и
един лева и 60 ст./ държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6