№ 314
гр. Смолян, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500357 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 122/15.04.2025 г. по гр.дело № 1086/2024 г.
Смолянският районен съд признава за установено по отношение на „В. Д.“
ЕООД-гр.С., че дължи на „Б.-Г. Т.“ ООД-гр.Б. сумата 1 313,75 лв. главница,
представляваща задължение по фактура № 0400014***/09.05.2024 г., издадена
за дължим остатък от стойността на поръчка за изработване на стъклопакети,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 10.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за
която сума по ч.гр.д.№ 820/2024 г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С решението също така „В. Д.“ ЕООД-гр.С., е осъдено да заплати
на „Б.-Г. Т.“ ООД-гр.Б. направените разноски в исковото производство в
размер на 776,50 лв., както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 327 лв.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „В.
1
Д.“ ЕООД-гр.С., чрез пълномощника адв.Н. М., с искане да бъде отменено и
искът – отхвърлен.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, пълномощникът адв.Н. М. поддържа жалбата.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „Б.-Г. Т.“ ООД-
гр.Б., чрез пълномощника адв.Ц. К., оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
В съдебно заседание за въззиваемото дружество, редовно
призовано, не се явява представител. Чрез изпратена по ел.поща писмена
молба пълномощникът адв.Ц. К. продължава да оспорва жалбата, изразява
становище по съществото на спора и представя договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
Съдът установява следното:
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Фактура № 0400013***/13.11.2023 г., издадена от ищцовото
дружество „Б.-Г. Т.“ ООД, като доставчик, с материално отговорно лице Д. Д.
Д., за получател „В. Д.“ ЕООД-гр.С., удостоверява превод по сметка от
последното дружество към ищцовото на 13.11.2023 г. на „аванс“ в размер на
1 500 лв., от които 1 250 лв. стойност и 250 лв. ДДС. Фактура №
0400139***/05.12.2023 г. удостоверява, освен друго, и плащането чрез превод
по сметка от ответното на ищцовото дружество на 05.12.2023 г. на сумата от
4 000 лв., „аванс“, от които 3 333,33 лв. стойност и 666,67 лв. ДДС.
Съгласно Фактура № 040014***/09.05.2024 г., с доставчик „Б.-
Г. Т.“ ООД, с получател: „В. Д.“ ЕООД, от ищеца на ответника са доставени
89,600 кв.м. „флоат 6 мм по р-р“ с единична цена от 57,500 лв. и обща – 5 152
лв.; обработката им е с цена от общо 401,67 лв; „стъклопакети тройни“ 1,450
кв.м., с единична цена 85,833 лв. и обща цена – 124,46 лв. Във фактурата са
отразени двата платени аванса от 1 250 лв. и 3 333,33 лв., като е останала сума
от 1 313,75 лв., от които 1 094,79 лв. стойност и 218,96 лв. ДДС, за плащане от
ответника. Видно е от последната фактура, че дължимата по нея сума от 1
094,79 лв. е получена след приспадане от общата дължима за стъклопакетите
и стъклата сума от 5 678,13 лв. без ДДС на двата аванса по предходните две
2
фактури, като с ДДС от 218,96 лв. се получава исковата сума.
Вещото лице Е. К. по неоспорената от страните и приета от
съда съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че процесните фактури
№ 0400013***/13.11.2023 г. и фактура № 0400013***/05.12.2023 г., с
доставчик „Б. Г. Т.” ООД-гр. Б. и получател „В. Д.“ ЕООД-гр.С., са
осчетоводени в счетоводството на „В. Д.“ ЕООД-гр. С., като е отразено
задължение към „Б. Г. Т.” ООД в сч.сметка 4011 Доставчици, аналитична
партида „Б. Г. Т.” ООД, като данъчната основа по фактурите е осчетоводена в
сч.сметка 4022 Доставчици по аванси, и ДДС в сч.сметка 45311 Начислен
данък за покупките, пълен кредит.
В счетоводството на „В. Д.“ ЕООД-гр. С. е осчетоводена
фактура № 0400013***/13.11.2023 г. на стойност 1 500 лева с ДДС, като
правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено през м.11.2023 г.,
когато същата е отразена в дневника за покупки по ЗДДС и Справка-
декларация за данък добавена стойност.
В счетоводството на „В. Д.“ ЕООД-гр. С. е осчетоводена
фактура № 0400013***/05.12.2023 г. на стойност 4 000 лева с ДДС, като
правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено през м.12.2023 г.,
когато същата е отразена в дневника за покупки по ЗДДС и Справка-
декларация за данък добавена стойност.
Съгласно представените от счетоводната кантора,
обслужваща ответника, справки, фактура № 0400014***/09.05.2024 г. с
доставчик „Б.-Г. Т.” ООД-гр.Б. и получател „В. Д.“ ЕООД-гр.С. не е
осчетоводена и съответно към 18.02.2025 г.
/датата на справките от счетоводството на дружеството/ не е упражнено
правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно представените справки от счетоводната
кантора, обслужваща ответника, за фактура № 0400013***/13.11.2023 г. на
стойност 1 500 лева с ДДС, и фактура № 0400013***/05.12.2023 г. на стойност
4 000лева с ДДС с доставчик „Б. Г. Т.” ООД-гр. Б. са разплатени, съответно на
13.11.2023 г. и 04.12.2023 г. по банков път.
Разпитаната свидетелка Д. П. Т., която работи в ищцовото
дружество като продавач-консултант, дава показания, че основното й
3
задължение е да приема поръчки от клиенти, да ги обработва и да ги предава
към производството. Установява, че е проемала поръчка от „В. Д.“ ЕООД-гр.
С., която била подадена от лицето Г. Г. през месец октомври 2023 г. Поръчките
били две: първата била за изработка на стъклопакети, а за следващата поръчка
комуникацията се водела по „В.“ - запитване за изработване за индивидуални
80 броя закалени стъкла с конкретни размери. Това било в началото на месец
ноември 2023 г. Двете поръчки вървели почти паралелно. След като били
обработени поръчките, изпратили на ответното дружество проформа фактура
за авансово плащане. По тази фактура бил преведен аванс от 1 500 лв. След
получаване на аванса, започнало изпълнението на поръчките. Първата
поръчка била изработена в срок и се обадили на Г. Г., че е готова. Авансът
покривал стойността на първата поръчка и той дошъл и си получил
стъклопакетите. Започнало изпълнението и на втората поръчка, като на Г.
било напомнено от свидителката, че трябва да даде още пари по проформа
фактурата като авансово плащане. Отново бил преведен аванс и поръчката
била издадена на три пъти, тъй като количеството й било много голямо и
нямало как да се произведе за седмица или две, затова се произвеждала
поетапно. След като поръчката била произведена, свидетелката уведомила
лично Г. Г., който направил поръчката, да дойда да приеме стоката, като бил
помолен да заплати остатъка от стойността на поръчката от около 1 330 лв.
Свидетелката много пъти му звъняла и му напомняла, но Г. се помолил да
вземе стоката, като обещал, че след ден-два ще преведе парите. Свидетелката
се съгласила Г. да дойде и да я вземе, като разчитала, че всичко ще е
нормално. След като взел всичко, Г. Г. от м. декември 2023 г. не вдигал
телефона и досега остатъкът от стойността на поръчката не е платен от
ответното дружество. Свидетелката присъствала на товаренето на последната
стока, както и на всяко предишно, като заедно с Г. Г. броели всичко.
Свидетелката счита, че няма причина Г. да не си доплати задължението, след
като всичко е изработено и е взето от ответника.
Представена е по делото от ищеца и Работна карта за рязане
и обработка на стъкло, с чертеж към нея, които не са оспорени от ответника. В
картата като клиент е записан Г. Г., за поръчка № р-2164 от 10.11.2023 г., за
рязане на стъкло „флоат, бяло“ с дебелина 6 мм, широчина 800 см, височина
1 400 см, 80 броя, с площ от 89,60 кв.м.; за кантиране на закалено стъкло
„фоат, бяло 6 мм“, със същите размери и площ, 352 линейни метра, и с един
4
заоблен ъгъл, както се вижда от чертежа.
Няма спор по делото и е видно от справката в Търговския
регистър и молбата с вх.№ 3280/13.08.2025 г., че Г. Г. е син на предишния
управител на ответното „В. Д.“ ЕООД-гр.С. – В. Г., а след смъртта на
последния, Г. Г. от 17.07.2025 г. е управител на ответното
дружество.
В отговора на исковата молба ответникът и настоящ
жалбоподател твърди следното: между страните действително било налице
търговско отношение, като от ответника били поръчани и взети изделия, но не
стъклопакети – тройни, нито пък в количеството, посочено в исковата молба -
1 450 кв.м.; такава стока ответникът нито бил поръчвал, нито бил получавал;
от ответника били поръчани изделия от стъкло, които заплатил по банков път
на два пъти - авансово 1500 лв. с ДДС и окончателно – 4000 лв. с ДДС при
получаването им в началото на м.декември 2023 г.; за двете плащания били
издадени фактури, които били осчетоводени, с което отношенията между
страните приключвали; други суми ответното дружество по сделката не
дължало, вкл. сумата от 1313,75 лв. по фактура № 0400014*** от 09.05.2024 г.,
която не била получавана от ответника, нито осчетоводявана от него.
Т.е., ответникът признава наличието между него и ищеца на
договор за изработка на „изделия от стъкло“, като оспорва, че не бил възлагал
изработката на тройни стъклопакети в посоченото количество от 1 450 кв.м.
Ответникът обаче не представя доказателства относно твърдението си, че
предмет на договора са били други „изделия от стъкло“ и какво е
количеството и цената им. Показателно е в тази връзка поведението му - в
двете фактури – от 13.11.2023 г. и от 05.12.2023 г., които осчетоводява,
включва в дневника за покупки по ДДС и в справките-декларации за ДДС, и за
тях упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит през м.ноември и
декември 2023 г., изрично е отразено, че те се издават и удостоверяват, освен
друго, плащането именно на „аванс“. След като ответникът осчетоводява
фактури за тези два „аванса“, може да се заключи, че признава плащанията на
сумите по тях именно като аванс, т.е., признава, че тепърва ще дължи и друга
сума за окончателно плащане.
Наред с това, показанията на свидетелката Т. установяват
фактическото предаване на всичко поръчано и изработено от ищцовото
5
дружество на ответника, който го приема без каквито и да е възражения, без
обаче да е изцяло платено. В тази връзка са показателни и установените от
същата свидетелка обстоятелства - молбата на Г. Г. да му бъде позволено да го
вземе, без да е платил всичко, и даденото от Г. Г., но неизпълнено, обещание,
че ще доплати в рамките на ден-два от приемането през м.декември 2023 г.
Няма изискване предаването на изработеното да се доказва само с писмени
доказателства като изброените във въззивната жалба-стокова разписка,
приемо-предавателен протокол, фактура.
Съгласно Решение № 110 от 17.08.2011 г. на ВКС по т. д. №
597/2010 г., II т. о., ТК, предвид правната характеристика на договора за
изработка като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор,
съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. От
събраните доказателства, при съобразяване и на доводите на страните пред
двете инстанции, се установява сключването между страните и изпълнението
от страна на ищцовото дружество на договор за изработка по см. на чл.258 и
сл.ЗЗД, по силата на който ищецът се е задължил и е изработил стъкла и
стъклопакети, описани във фактурата от 09.05.2024 г. и в работната карта от
10.11.2023 г. Възложителят „В. Д.“ ЕООД-гр.С. обаче не е изпълнил
задължението си по чл.266, ал.1 ЗЗД да му заплати цялото възнаграждение, от
което е превел само част, като е останала неплатена исковата сума в размер на
1 313,75 лв. с ДДС.
Въззивният съд напълно споделя изводите че, макар да няма
данни към момента на подаване на заявките от Г. Г., той да има представителна
власт по отношение на ответното дружество, на основание чл.301 от ТЗ, с
узнаването на тези действия от представляващия дружеството В. Г.,
извършените без представителна власт действия се считат потвърдени, тъй
като търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването им - на
13.11.2023 г. и на 04.12.2023 г., от когато са двете авансови плащания; че
задължението на ответника за плащане е възникнало от момента на
получаване изделията без каквито и да е възражения, а не от съставянето на
фактурата или от получаването на екземпляр от нея. Затова правилно от РС-
Смолян са приети за неоснователни доводите на пълномощника на ответника,
че исковата сума не се дължи, щом процесната фактура не е получена от
ответника и не е осчетоводена от него.
6
Издаването на фактура за окончателно плащане не
към момента на получаване на всичко поръчано и изработено през м.декември
2023 г., а чак към 09.05.2024 г., е обяснимо с това, че Г. Г. е обещал да заплати
остатъка ден-два след получаването на всичко поръчано, като заради това
обещание му е било и позволено да вземе стоките, без да ги е платил изцяло.
Трайна е съдебната практика, че възнаграждението, следващо се за извършена
възложена работа, по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от
приемането й, напр. Решение № 179 от 4.07.2025 г. на ВКС по т. д. №
1049/2024 г., II т. о., и др.
Не се установява прекомерност на присъденото с
обжалваното решение адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производства, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката-пълномощник на ищеца работа – изготвяне и
подаване на заявление, на искова и други молби, писмена защита, явяване в
съдебно заседание. Срещу размера на адвокатското възнаграждение, платено
от въззиваемия за защита във въззивното производство, от страна на
жалбоподателя не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 550 лв. по представен
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/15.04.2025 г. по гр.дело №
1086/2024 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА „В. Д.“ ЕООД-гр.С., ЕИК *******, да заплати на
„Б.-Г. Т.“ ООД-гр.Б., ЕИК *******, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв./петстотин и
петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8