Р Е Ш Е Н И Е
№57
гр.Б., 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на седми март две хиляди и
деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Т. Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №588 по описа за 2018година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т. Ц. М. с ЕГН********** *** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-******* от
12.09.2018г., издадено от Началник на ОО „АА” - гр.С., определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във вр.
чл.6, ал.1, т.2, б.”б” от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл.177, ал.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата си.
Въззивната страна
ОО „А. а.” гр.С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: заверено
копие на АУАН №******/10.08.2018г., възражение от жалбоподателя до
Изпълнителния директор на ИА „А. а.“, копие от известие за доставяне, копие от
разписка на „Еконт“, копие от фактура, копие от кантарна бележка-3бр., оригинал
на НП 0**-******* от 12.09.2018г., оригинал на АУАН №****** от 10.08.2018г.,
копие на тахографски лист, копие на кантарна бележка от 10.08.2018г., копие на
заповед от 10.08.2018г., копие от пощенски плик-2 стр., писмо рег.№РД-14-2000/2
от 21.05.2018г. на ИА „А. а.“, копие от възражение от жалбоподателя до
Изпълнителния директор на ИА „А. а.“, копие от АУАН №****** от 10.08.2018г.,
копие от фактура от 30.07.2018г., копие от кантарна бележка-4бр., разписка от
„Еконт“-3бр., възражение от жалбоподателя,
копие от АУАН №****** от 10.08.2018г., копие от фактура от 30.07.2018г.,
копие от кантарна бележка-4бр., копие от заповед №РД-08-249/15.05.2015г. на
Министъра на Министерство на транспорта и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д.Р.Б. – актосъставител, на длъжност
“ инспектор ” в ОО „АА” – гр.С., ул. "Витиня" № и В.Ч.В., се установява следната фактическа
обстановка:
На 10.08.2018г.
около 11.40ч. св. Д.Р.Б. и В.Ч.В. –
инспектори към ОО „А. а.“ – гр.С. били
на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на обществения превоз в района на
общ.Б., на път І-1, в участъка на
198-ми км. Тогава свидетелите Б. и В.
спрели за проверка движещият се по пътя в посока с.В. влекач марка „М.” с
рег.№ ********с прикачено полуремарке с рег.№С 0979 ЕР представляващо състав
от ППС с пет оси, управлявано от
жалбоподателя - Т. Ц. М.. Последният извършвал превоз с описаното ППС за
собствена сметка, като превозвал пшеница от с.А. до с.П. При проверката М.
представил на контролните органи кантарна бележка, издадена от „Гемит” ЕООД –
Алтимир, в която било посочено, че общата маса на ППС с товара била 41180кг.
Отразеното в представената кантарна бележка дало основание на служителите при
ОО „АА” – гр.С. да счетат, че жалбоподателят управлява влекача с полуремркето и
осъществявайки превоз за собствена сметка с обща маса на ППС и товара,
надвишаваща с 1180кг. допустимата такава
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000кг., за което
не представя квитанция от АПИ за претоварване.
За тази си констатация св.Б.
съставил на М. АУАН серия А-2018 с №****** от 10.08.2018г. в
присъствието на св.В.. Актът бил предявен на М.
за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражение. Актосъставителят
квалифицирал деянието на М. като нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр.
чл.6, ал.1, т.2, б.”б” от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Въз основа на така извършената проверка и
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №**-******* от 12.09.2018г. от Началника на
ОО „АА” – гр.С..
Съдът
установи горната фактическа обстановка
от показанията на свидетелите Б.
и В., както и от писмените доказателства, приети по делото, които са без
противоречиви и съдът ги кредитира
изцяло.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
При направеното фактическо описание на нарушението в АУАН и в НП, не е посочен
основен елемент от състава на нарушението, вменено на М.. Съвкупността от признаци,
посредством които нормите от специален закон очертават отделните видове
нарушения, съставлява състава на нарушението. Конкретният състав на
санкционната норма на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП гласи: "Който управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, се наказва с глоба". Съобразно своята
формулировка и функция, тази норма има т.нар. "бланкетен състав", при
който признаците, дадени в административно-наказателната норма, се допълват и
специфицират чрез признаци, указани в друг нормативен акт, в случая Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, в която изчерпателно и конкретно са определени
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни
средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в
движението, и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване. Това свързване на бланкетната
административно-наказателна норма с визираните в нея разпоредби на друг
нормативен акт налага извод, че спецификата на признаците на състава, обхванати
в рамките на общоформулирания бланкетен състав следва да се съобразят не само с
признаците на състава на посочената като нарушена, респ. санкционна норма, но и
с признаците, съдържащи се във визирания от последната друг акт. В случая
признаците на състава на нормата на чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП, се допълват с признаците на
нормите на чл. 6, ал. 1, т. 2 б.”б” от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В последния случай, за да е съставомерно деянието, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен движещото
се по път, отворен за обществено ползване МПС да е с три и повече оси и с ремарке с две, три и повече оси с максимална маса 40т., и същото да е натоварено с по-голям от
допустимия товар, като движението на това МПС следва да се извършва без
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя. В издаденото НП не
е посочено дали движението на процесното МПС по пътя се извършва с или без
надлежно разрешително. Непосочването на този елемент от обективната страна на
деянието прави последното несъставомерно по посочения в НП текст и е абсолютно
основание за отмяна на атакуваното НП. Защото запретено е не изобщо движението
на извънгабаритни МПС от вида на описаното, а само това движение, което се
извършва в нарушение на установените правила, в случая-без разрешение на
стопанина на пътя.
Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и
опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му. В случая не е налице императивния
реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират
пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на
които, ведно с юридическото
формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН, се реализира, както
правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
От друга страна съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин, жалбоподателят да е осъществил вмененото му с издаденото НП нарушение. Видно е, че жалбоподателят е санкциониран за това, че
извършва превоз на товари с МПС с маса надвишаваща нормите установени от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството - при допустима
максимална маса на превоза 40 000 кг, превозва 41180 кг /бруто/. От събраната и
кредитирана доказателствена маса, обаче, се установява, че масата на превоза от
41180 кг е възприета не след измерване на превозното средство, а въз основа на
представената от жалбоподателя кантарна бележка, удостоверяваща извършването на
измерване при „Г.” ЕООД – А. Принципно, няма
пречка проверяващите да се доверят на представената им документация към момента
на проверката и да не извършат собствено замерване на масата на превозното
средство. Когато това се случи, обаче, съдът приема, че е нужно да има
информация за кантарната уредба, извършила премерване на теглото на автомобила
и издала приложената кантарна бележка, за да може да се удостовери нейната
автентичност, техническата й годност и дали измерването е извършено от
компетентно лице. В случая липсва паспорт за техническа годност на везната и
тъй като същата е собственост на трето частно лице - търговско дружество, съдът
приема, че липсва каквото и да е доказване на обстоятелството за автентичноста
и техническата годност на кантарната уредба, измерила вписаните в кантарната
бележка стойности, въприети като достатъчно основание за издаване на АУАН и НП.
Поради изложеното, съдът приема, че липсват категорични доказателства за
теглото на състава, което да обосновава извод, че приетите от наказващия орган
обстоятелства са верни, което пък води до извод за липсата на доказаност, че е
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2
пр.2 ЗДвП. А недоказването на описаното и
санкционирано в НП обвинение, което е в тежест на наказващия орган, е абсолютно
основание за отмяна на атакувания санкционен акт.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема,
че обжалваното НП е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление №**-******* от 12.09.2018г издадено от Началника на
ОО „АА” – гр.С. против Т. Ц. М. с ЕГН********** ***, като незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: