Р Е Ш Е Н И Е
№............ 04.03.2018г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и първи ноември 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 2489 по описа за 2017 година,
Делото е образувано по иск с
правно основание чл.92 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ по претенция на ищеца
„Автохит 2000”ЕООД – Стара Загора, против „Текстил груп” ЕООД - Кърджали, като
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 21550лева главница,
представляваща договорна неустойка съгласно чл.4.т.2 от Договор № А
0002/26.01.2017г. за поръчка на фабрично нов автомобил, сключен между страните,
като твърдят, че по договора била издадена фактура по която ответникът заплатил
аванс от 5000лева и поръчал доставка на нов автомобил Q7. На
24.02.2017г. автомобилът бил доставен на уговореното между страните място, като
ответника бил поканен да го получи и изпълни своята част от задълженията. Били
му изпратени покани – повторната била получена на 11.03.2017г., а впоследствие
била изпратена и трета – получена на 22.03.2017г., като въпреки получените
покани ответника не изпълнил задължението си. Ищецът отправил към него
изявление за разваляне на договора, получено на 07.04.2017г., като със същото
писмо била отправена покана до ответника в седмичен срок да заплати на ищеца
сумата от 21550лева – договорна неустойка - съгласно чл.4.т.2 от Договор №
А0002/26.01.2017г. Твърдят още, че в дадения им в поканата срок за плащане
ответникът не заплатил дължимата неустойка, като претендират търсената сума,
ведно със законната лихва от 04.05.2017г. до окончателното заплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
представен подробен писмен отговор, в който ответникът оспорва изцяло
претенцията като неоснователна – твърдят, че остатъчната сума не е изискуема,
защото доставка на автомобила не следва да се извършва преди плащането на
остатъчната цена от цената. Неизпълнението се дължало на обстоятелства, за
които е отговорен ищецът като кредитор – хипотезата на чл.83,ал.1,
предл.последно от ЗЗД. Правят възражение при условия на евентуалност по
чл.83,ал.2 ЗЗД и за намаляване на размер на неустойката поради прекомерност.
Правят и възражение за прихващане на първоначално платения аванс по договора в
размер на 5000лева. Молят да бъде отхвърлен иска като неоснователен и молят за
присъждане на разноски.
В исковата си молба ищецът „АВТОХИТ 2000"ООД излага твърдения, че на 26.01.2017г. между
„АВТОХИТ 2000" ООД и ответника „ТЕКСТИЛ ГРУП" ЕООД бил сключен
Договор за поръчка на фабрично нов автомобил №А0002/26.01.2017 г. /Договора/,
при прилагане на Общите условия на "Автохит 2000" ООД за продажба на
фабрично нови автомобили към него. По силата на сключения договор ищецът, в
качеството му на продавач се задължил да достави на ответника, в качеството му
на купувач, фабрично нов автомобил Ауди Q7 с характеристики и оборудване,
подробно посочени в договора, срещу цена от 215500 лв. Съгласно чл. 5 от
Договора, срокът на доставката бил около 2 седмици от датата на постъпване на
авансовото плащане като съгласно договореното автомобилът би следвало да бъде
доставен на адрес: гр.Стара Загора, ул. „Хрищян Войвода" №28. На
31.01.2017г. ответникът „ТЕКСТИЛ ГРУП" ЕООД платили по сметка на ищеца
договорения аванс от 5000 лв., за което била издадена фактура
№**********/31.01.2017.Ищецът „АВТОХИТ
2000" ООД изпълни договорното си задължение и доставили на уговореното
място автомобила, предмет на Договора като съобщили надлежно за това на
ответника на 24.02.2017 г. В общите условия към договора било предвидено, че
купувачът бил длъжен да вземе заявения автомобил в срок до 10 дни след
получаване на уведомлението, че автомобилът бил доставен. Продавачът отправили
повторна покана до купувача да изпълни договорните си задължения - да заплати
останалата част от цената и да получи автомобила. Поканата била получена от
представител на купувача на 11.03.2017г. Съгласно чл. 4 от Общи условия на
„АВТОХИТ 2000" ООД за продажба на фабрично нови автомобили, неразделна
част от Договор за поръчка на фабрично нов автомобил №А0002/26.01.2017 г. е
предвидено, че при неизпълнение на задължение в срок, изправната страна има
право да развали договора като даде допълнителен двуседмичен срок за
изпълнение. Съгласно чл. 4.2 от Общите условия, в случай, че продавачът развали
договора поради неизпълнение на купувача, продавачът има право на неустойка в
размер на 10% от продажната цена. С покана, получена от „ТЕКСТИЛ ГРУП"
ЕООД на 22.03.2017г., ищецът предоставил на ответника двуседмичен срок от
получаването й, в който срок да заплатял дължимата цена и да получи заявения
автомобил. С поканата „АВТОХИТ 2000" ООД предупредили ответника „ТЕКСТИЛ
ГРУП" ЕООД, че при неизпълнение на задълженията в дадения срок ще считали
договора за развален и ще претендирали заплащане на договорна неустойка. До
изтичане на дадения с последната покана срок ответникът не изпълнил
задължението си, поради което ищецът отправил до „ТЕКСТИЛ ГРУП" ЕООД
изявление за разваляне на договора, получено от ответника на 07.04.2017г. Със
същото писмо била отправена покана до ответника в седмичен срок от получаването
му да заплати на ищеца сумата от 21550лв., представляваща договорна неустойка
съгласно чл. 4.2. от Общи условия към Договор за поръчка на фабрично нов
автомобил №А0002/26.01.2017 г. В дадения с поканата срок за плащане ответникът
не заплати дължимата неустойка, което обуславя интереса от предявяване на
настоящия иск.Молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника „ТЕКСТИЛ ГРУП" ЕООД, с ЕИК108522439 да заплати на „АВТОХИТ
2000" ООД, ЕИК123513194 сумата от 21550лв./двадесет и една хиляди
петстотин и петдесет лева/, представляваща договорна неустойка съгласно чл.
4.2. от Общите условия на "Автохит
2000" ООД за продажба на фабрично нови автомобили, приложими към Договор за поръчка на фабрично нов
автомобил №А0002/26.01.2017г. Молят да бъде осъден ответника да им заплати и
законната лихва върху претендиралата главница за периода от предявяването на
исковата молба до заплащането й. Молят да бъдат присъдени в тежест на ответника и всички съдебни и
деловодни разноски.
На основание чл.131 от ГПК ответникът „ТЕКСТИЛ ГРУП”
ЕООД представят писмен отговор, като становището им по допустимостта и
основателността на иска им бил допустим,
но разгледан по същество бил неоснователен. Ответникът не дължал претендирата от ищеца неустойка
в размер на 21 550лева, оспорвали иска по основание и по размер. Становище по обстоятелствата, на които се
основавал иска ги оспорвали, на които се основава предявения иск. Неоснователни
били твърденията, въведени в обстоятелствената част на исковата молба. Не
оспорвали обстоятелството, че страните по делото били сключили Договор за
поръчка на фабрично нов автомобил № А0002/26.01.2017 година. Оспорвали
твърдението, че ищецът бил изпълнил договорното си задължение за доставка на
поръчания автомобил. На 24.02.2017г. ответното дружество не било получавало
уведомление, че автомобилът бил доставен, още по-малко на договореното място.
Оспорвали обстоятелството, че продавачът бил отправил повторна покана до
купувача да заплати останалата част от цената и да получи автомобила. Оспорвали
и твърдението, че било налице неизпълнение на задължение в срок от страна на
купувача, както и че продавачът бил изправна страна по договора, респ. и че
имал право да развали договора. Оспорвали и твърдението, че на 22.03.2017г.
ответното дружество било получило покана, с която ищецът му бил предоставил
допълнителен срок, в който да получи автомобила и да заплати дължимата цена и с
която покана ответникът бил предупреден, че при неизпълнение на задълженията ще
считали договора за развален и ще претендирали заплащане на договорна
неустойка. Оспорвали и обстоятелството, че на 07.04.2017г. ответникът бил
получил изявление за разваляне на договора със съдържанието, описано в исковата
молба.Възраженията им срещу иска и обстоятелствата, на които те се основавали
били следните:А:/ Не било налице неизпълнение на купувача-не се установявало
нито неизпълнение в срок на задължението за заплащане на цената, нито на
задължението за вземане на автомобила от страна на купувача.
Съгласно
т.1.4 от общите условия на „Автохит 2000" ООД, за продажба на фабрично
нови автомобили, „При подписване на договора купувачът заплащал авансова
вноска. Остатъчната цена следвала да се заплати преди доставката на новия автомобил... „
Ставало ясно, че не бил договорен конкретен срок за заплащане на
остатъчната част от цената, както и, че доставката
на автомобила не е следвало да се извършва преди плащането на остатъчната част
от цената. Договореният срок за доставка на автомобила също не
бил точно определен. В т. 5 от сключения между страните договор се сочи: „Срок
на доставка в месеци: около 2 седмици
от датата на постъпване на авансовото плащане." От съдържанието на
цитираната клауза остава съвършено неясно в месеци или в седмици следва да се
брои срокът за доставка, и какво означава „около" 2 седмици. Същевременно,
на 31.01.2017 г. от страна на ответника е платена авансовата вноска от 5000
лева и няма данни ищецът да е доставил в уговорения срок, т.е. до около
14.02.2017г. поръчания автомобил. Вярно е, че съгласно т.3.1 от общите условия
на „Автохит 2000" ООД, за продажба на фабрично нови автомобили, продавачът
може да просрочи този срок с дванадесет седмици, но тогава става ясно, че
доставката не е извършена в рамките на уговорения в договора да продажба срок.
Що се отнасяло до задължението на ответника да получи автомобила: то считали,
че това задължение не възниква, ако не била платена остатъчната стойност на
заявения автомобил преди доставката на същия. Освен това, твърдели, че на 24.02.2017г.
ответникът не бил уведомен, че поръчаното превозно средство било готово за
вземане, респ. че за ответникът не бил изтекъл 10 дневен срок, в който той да е
длъжен да вземе автомобила. Представеното от ищеца в тази връзка писмо от
23.02.2017г., с обратна разписка за получаване на 24.02.2017г. не доказвало
надлежно уведомяване на ответника за каквито и да било обстоятелства. Видно от
документите за изпращане на писмото, получател е ЕТ Слави-Славомир Георгиев, а
не ответното дружество. Твърдели, че на 24.02.2017 г. ответникът не бил
получавал писмо от 23.02.2017 г., приложено към исковата молба. Твърдели още и,
че ответникът не бил получил и писмата от 10.03.2017 г. и от 21.03.2017 г. с
посоченото в тях съдържание, които писма били приложени към исковата молба.
Ответникът не бил получил и отправената покана за доброволно плащане- изявление
за разваляне на договор, с посоченото от ищеца съдържание. Горе цитираните
писма били частни документи, изхождащи от ищеца и не се ползвали с материална
доказателствена сила.
Б:/ Предвид горното, не било налице неизпълнение на
договорни задължения от страна на купувача по процесния договор. Нещо повече:
установявало се неизпълнение на договорни задължения, но от страна на ищцовото
дружество. Последното водело до извод, че ищецът не бил изправна страна по
договора, респ. не е имал право да разваля същия, а оттук-нямал право и да
претендира договорна неустойка. Считали, че в настоящия казус била налице
хипотезата на чл.83, ал.1, предл.последно от ЗЗД, тъй като неизпълнението
се дължи на обстоятелства, за които е отговорен ищецът като кредитор. Неустойката
била правен институт с обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции.
Фактическият състав, който следва да е осъществен, за да възникне основанието
за плащане на неустойка включва следните елементи: 1/. Наличие на валидно
договорено задължение; 2/. Кредиторът да е изпълнил задължението си по
договора; 3/ виновно неизпълнение от страна на длъжника, лошо или със забава
изпълнение и 4/. Да е уговорена неустойка. В случая, не бил налице вторият
елемент от фактическият състав на неустойката- кредиторът не е изпълнил
задължението си по договора-не е доставил автомобила след окончателното плащане
на остатъка от договорената цена, не е доставил в договорения срок автомобила, не
е уведомил надлежно купувача за това, че автомобилът е готов за вземане. В:/
При условията на евентуалност правели възражение за наличие на хипотеза на чл.83,
ал.2 от ЗЗД-длъжникът
не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне , като
положи грижи на добър стопанин. Г:/ При условията на евентуалност правя възражение за намаляване на неустойката поради прекомерност и поради това, че неизпълнението се
дължи на обстоятелства, за които е отговорен кредиторът. Налице са
предпоставките на чл.92, ал.2 от ЗЗД и е налице съпричиняване на резултата по
смисъла на разпоредбата на чл.83 от ЗЗД. Поради това искането на доверителя ми
е за намаляване размера на неустойката поради прекомерност. Неустойката от 21
550 лева създавала условия за неоснователно обогатяване, тъй като в следствие
на заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителната и обезщетителната
функция. Неустойката е прекомерно завишена предвид процентното съотношение
между цената на договора и договорената неустойка. Д: / При условията на
евентуалност правели и възражение за прихващане на
задължението на ответното дружество за заплащане на неустойка със задължението
на ищцовото дружество да върне на ответника платения аванс по договора в размер
на 5000 лева. При разваляне на договора страните дължат връщане на даденото,
поради което ищецът дължи връщане на получения аванс от 5000 лева. Във връзка с
всичко изложено, молят да бъде отхвърлен предявения по делото иск за неустойка
в размер на 21 550 лева като неоснователен и недоказан, като се приеме, че била
налице хипотезата и на чл.83, ал.1 от ЗЗД, като бъдат присъдени на ответника и
направените по делото разноски и при условията на евентуалност бъде намален размера
на неустойката, поради прекомерност и поради съпричиняване на неизпълнението,
или при условията на евентуалност да извършите прихващане на дължимата
неустойка, след намаляването й, с дължимото от ищеца връщане на получения аванс
в размер на 5000 лева, и присъдите на ответното дружество разноски по
компенсация.
В съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника
си адв.Стръмска, поддържа иска и моли за присъждане на направените по делото
разноски. Представя подробна писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание – пълномощника им адв.Б. оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан, като евентуално при признаването му от съда
за основателен, прави възражение за намаление на неустойката поради
прекомерност, както и прави възражение за прихващане на търсената сума с
внесения от ответника към ищеца аванс от 5000лева и представя писмено становище
в този смисъл.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено
следното:
Видно от представените и приети като доказателства договор
за поръчка на фабрично нов автомобил № А0002/26.01.2017г., придружен от общи
условия на „Автохит 2000”ООД за продажба на фабрично нови автомобили, фактура №
**********/31.01.2017г., банково извлечение от 30.01.2017г. се установява, че
между страните е сключен договор за поръчка на фабрично нов автомобил, според
който вещта е индивидуализирана прецизно – с посочване не само на марка и модел
– Ауди Q7,но и на фабричните му номера на шаси и двигател, с пълно описание на
всички характеристики и допълнително оборудване, както и по отношение на цената
– посочена в евро и в левова равностойност/215500лева/, като е уговорен начин
на плащане – по банков път, както и внасяне на аванс от 5000лева, които са
преведени от ответника на ищеца по банков път на 30.01.2017г., за която сума е
издадена фактура от 31.01.2017г. В договора е уговорен срок за вземане на
автомобила – около две седмици след извършването на авансовото плащане, като с
известие от 23.02.2017г., доставена на 24.02.2107г. ответника е известен от
ищеца, че автомобила му е на разположение и може да бъде взет от адреса на салон
на ищеца.
Ново писмо в същия смисъл – вече и с покана за извършване
на окончателното плащане в десетдневен срок от получаването му е изпратено на
10.03.2017г., доставено на 11.03.2017г., както и на 21.03.2017г./доставена на
22.03.2017г./ – с покана за плащане в двуседмичен срок и предупреждение, за
разваляне на договора и търсене на договорната неустойка от 10% от продажната
цена. С изявление за разваляне на договор, доставено на 07.04.2017г. е заявено
развалянето на договора, както и покана за плащане на неустойка в размер на 10%
от продажната цена –а именно 21550лева, като всички известия и изявления са
доставени на адреса на дружеството –ответник – гр.Кърджали, ул.”Стадионска”
бр.8, вх.Б, ап.21, посочен и в търговски регистър. По делото са представени и
оригиналните екземпляри от писмата до ответника и известията а доставка до
офиса му. Въпреки извършеното от ответника оспорване, за което е открито
производство по оспорването, в него не са ангажирани доказателства,
опровергаващи достигането на изходящите от ищеца изявления – известия за
получаването на поръчания автомобил, известието, даващо допълнителен
двуседмичен срок за заплащане на автомобила, известие за разваляне - до
ответника. Съгласно представената справка от НАП ответното дружество не е
декларирало уведомления за сключени трудови договори към 24.02.2017г.,
11.03.2017г., 22.03.2017г. и 07.04.2017г.
За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати до
разпит свидетели – служители на ищеца, като от показанията на Атанас Георгиев
Атанасов – мениджър продажби и Станислав Веселинов Танев – продавач-консултант,
се установява, че поръчката на наличния в салона на ищеца автомобил в Стара
Загора е била част от сделка за изкупуване на стар автомобил БМВ Х 3 на
ответника и поръчка за два нови автомобила – Ауди Q5 и Ауди Q7, като задълженията на ответника
за закупуването на стария автомобил били погасени към УниКредит лизинг, той
поел задължение да заплаща лизинговата вноска на новия си автомобил Ауди Q5, който приел от салона на
ищеца/при цена от 104000лева – платена в началото на месец февруари/ а за
автомобила Ауди Q7 бил платен аванс в размер на 5000лева. Автомобила бил
наличен в салона, клиентът го е изпробвал, но не го е платил и получил, въпреки
сключения договор, многобройните разговори с него и писмените известия. Това
довело до изявлението за разваляне на договора, което му било изпратено.
Автомобилът бил при тях до края на месец май 2017г., когато бил продаден на
друг клиент. Съдът кредитира показанията на свидетелите, с оглед тяхната
непосредственост, обстоятелственост и безпротиворечивост, като същите
кореспондират с приетите като доказателства по делото писмени материали.
При така обсъдените доказателства се установява, че между страните
е имало търговски отношения, като задълженията по представения договор за
поръчка са останали неизпълнени от страна на купувача – ответник в настоящото
производство. Доказателства за плащане на автомобила – предмет на поръчката по
уговорения банков път не са представени.
Съгласно чл.4 от Общите условия на „Автохит2000”ООД за
продажба на фабрично нови автомобили, е предвидено, че при неизпълнение на
задължение в срок, изправната страна има право да развали договора като даде
допълнителен двуседмичен срок за изпълнение. Съгласно чл.4.2 от Общите условия,
в случай, че продавачът развали договора поради неизпълнение на купувача,
продавачът има право на неустойка в размер на 10% от продажната цена, като
според чл.4.5 независимо от останалите форми на отговорност, продавачът има
право да задължи получения от купувача аванс във всички случаи, в които
договорът бъде прекратен поради вина на купувача. Общите условия са подписани
на всяка страница от управителя на ответното дружество, като в преамбюла на
договора е отбелязано, че той се сключва при действието на общите условия, а с
подписването му купувачът заявява, че е получил екземпляр от общите условия, че
е запознат с тях и че ги приема.
С оглед неизпълнението на договорното
задължение на купувача да приеме и заплати в цялост поръчания автомобил
договорът е развален, като известието за това е стигнало до ответника. Предвид
това следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника, уговорена
под формата на договорна неустойка – в размер на 10% от продажната цена/215
500лева/ или 21550лева.
Неустойката
има обезпечителна и обезщетителна функция. За претендиране на неустойка
константната съдебна практика е категорична, че е необходимо кредиторът да е
изпълнил своето задължение или да е бил готов да изпълни, както и да не е
изключително виновен за неизпълнението на другата страна, а длъжникът виновно
да не е изпълнил задължението си. Всички тези предпоставки за дължимостта на
уговореното обезщетение за неизпълнение на договорно задължение под формата на
неустойка – в процент от продажната цена на вещта – са налице.
С оглед на това, съдът приема че е налице
хипотезата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. чл.92 и чл.79, ал.1 ЗЗД – дължима договорна
неустойка за неизпълнение по двустранен договор от страна на ответника. С оглед
на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан по основание и размер за претендираната сума, уговорена като процент от
продажната цена на предмета на процесния договор. Възражението за прекомерност
по чл.93 от ЗЗД е неприложимо, тъй като страните по договора са търговци, а
съгласно чл.4.5 от общите условия, приложими при продажбата от страна на ищеца,
той има право да задържи платения аванс, поради прекратяване на действието на
договора поради вина на купувача.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 04.05.2017г., до окончателното заплащане на сумата.
Следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените разноски в
производството – 2339лева съгласно представения списък на разноските –
862лв.–ДТ, 5лв.– ДТ за обезпечителната заповед, 54лева – такса за образуване на
обезпечително дело, 6лева – ДТ за удостоверение и 1412лева – адвокатски хонорар.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕКСТИЛ
ГРУП”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.”Стадионска”
бл.8, вх.Б, ап.21, представлявано от управителя Славомир Георгиев Георгиев, съдебен
адрес чрез адв.Т.Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОХИТ 2000”ООД ЕИК *********,
седалище гр.Стара Загора, бул.”Никола Петков” № 55, представлявано от
управителя Георги Тодоров Атанасов, чрез адв.Стръмска от АК-Стара Загора,
ул.”Хаджи Димитър Асенов” № 119, ЕТ.3, офис 6, сумата от 21550лева /двадесет и
една хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща главница – договорна
неустойка по чл.4.2 от Общите условия към договор А0002/26.01.2017г., в размер
на 10% от продажната цена на поръчана и незаплатена вещ – лек автомобил Ауди Q7, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 04.05.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както и
сумата от 2339лева/две хиляди триста тридесет и девет лева/направени по делото
разноски от ищеца.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: