Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. Б. П.” гр.В., с ново наименование „ЕНЕРГО-ПРО П.” , с жалбата си до съда оспорва Решение №105/08.06.2012 г.на Районен съд гр.П.,постановено по гр.д.№119 по описа на съда за 2012 г., с което съдът е приел за установено по отношение на него, че ищецът Р. Й. Х., с ЕГН * от гр.П. не дължи сумата от 2387,91 лв,представляваща коригирана сметка за ел. енергия по чл.38,ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕ за периода от 25.06.2011 г. до 21.12.2011 г. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение поради несъобразяване на мотивите на районния съд с императивната разпоредба на чл.46,ал.2 от ЗНА.Жалбоподателят счита,че те не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат на едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура.В жалбата е направен подробен разбор на нормативната уредба и е посочена съдебна практика в подкрепа на развитите оплаквания.Сочи се нормативно предоставената от законодателя възможност за едностранни корекции на сметки на своите абонати на други други дружества във връзка с осъществяваната от тях обществено значима дейност.Според жалбоподателя липсата на правна регулация не е равнозначна на липса на правна възможност въобще.При такъв пропуск следва да се приложи аналогия на закона при съобразяване с негоÔите цели.На следващо място се сочи отговорността на абоната-ползвател да следи за изправността на СТИ, независимо ,че не е техен собственик.Жалбоподателят отрича неравноправността на клаузата на чл.37 и сл. от ОУ на ДПЕЕМ, като твърди, че корекционната процедура няма характера на санкция, а произтича пряко от договора като източник на права и задължения между страните по правоотношението за доставка и продажба на ел.енергия.Хипотезите на чл.38 от ОУ уреждат регулация и в случаите когато СТИ измерва в повече отколкото се потребява от абоната, нещо което се пропуска от съда.Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от пълномощника на ответника Р. Й. Х.- адвокат Н. Н.-ВТАК.В отговора се оспорва подадената жалба и се излагат аргументи за правилността на постановеното решение.Твърди се, че то е мотивирано и обосновано.Правилно първоинстанционният съд е приел,че констативният протокол за извършена проверка представлява частен такъв и не се ползва с материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации не обвързват съда.Не е спазена и процедурата по съставянето му.Неоснователно според ответника е и твърдението че наличието на протокол и на справка обосновават направената корекция.Нужно е да се докаже реално потребена ел. енергия.Необосновани според ответника са и съжденията на жалбоподателя, че абоната следва да носи отговорност за съоръжения, които не са негова собственост.На следващо място счита, че по делото е категорично доказано, че след 2006 г. когато СТИ е следвало да бъде проверено за годност съгласно вида си, то не е било сертифицирано и е представлявало негодно измервателно средство съгласно ЗИ.Липсата на виновно поведение у абоната като основание за възникване на задължението за заплащане на коригираната ел. енергия представлява налагане на имуществена санкция на едно лице при предвидената от електроразпределителното дружество обективна отговорност за потребителя.Въз основа но всичко изложено в отговора ответникът иска потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция. Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение Павликенският районен съд е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства- писмени, гласни и експертиза.В резултат на техния съвкупен анализ е стигнал до правилния извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.Съдът е приел наличието на правен интерес от воденето на установителен иск поради съществуването на спор между страните относно претендираното от ответника вземане.Разпределил е правилно доказателствената тежест между страните с оглед търсената защита,при което е приел, че в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, от които е възникнало правото, вида и размера на претендираното вземане.Ответната страна твърди, че е възникнало на договорно основание. На първо място правилно и подробно аргументирано първоинстанционният съд е приел за недоказано от страна на ответника, че Общите условия на ДПЕЕМ, на които се позовава ответника са влезли в сила.При липса на доказателства за публикуването им в един централен и в един местен всекидневник или на Интернет страницата, за да влязат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, при липсата на доказателства ва тази насока, съдът е приел, че не е доказано тези ОУ да са обвързали страните.Но дори да се приеме обратното, то по делото липсват доказателства относно констатациите при извършената проверка с оглед характеристиката на съставения и издаден при тази проверка констативен протокол №0049280 от 21.12.2011 г.Правилно съдът е приел в мотивите си ,че този протокол има характера на частен документ, тъй като не е съставен от длъжностно лице в изпълнение на функциите му и като такъв няма обвързващата предвидена в закона доказателствена сила, а следва да се цени наред с останалите доказателства по делото.Освен че не се ползва с такава сила, то следва да се отчете и обстоятелството, че протоколът е съставен и издаден без спазване на процедурата за това.Тази процедура е предвидена в чл.61, ал.от ОУ на „Е. Мрежи” и изисква подписването на протокола от ползвателя или от упълномощено от него лице.В случая протоколът не е подписан от ползвателя, който не е и потърсен от служителите на „Е. Б. Мрежи”, а е подписан от лице,живеещо на адреса и представило се за негов роднина.По този начин констатираната техническа неизправност на електромера, респ. неточното му отчитане, се установява изначално от констативния протокол, на който впоследствие се базира и съдебно-техническата експертиза.Т.е. в основата на доказателствата е един документ, който не може да обвърже съда.От своя страна вещото лице работи на базата на данните от протокола, което внася съмнение относно коректността на заключението. Първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите си по повод позоваването на ответника на празнота в правната уредба и прилагането на аналогия на закона, че специална процедура за едностранно коригиране на сметки за изминал период отсъства в ЗЕ.Позовал се е на наложилата се задължителна практика на ВКС, а именно Решение №165 от 19.11.2009 г. постановено по т.д.№103/2009 г. на II т.о.,която приема, че такава процедура при новите материални разпоредби не е предвидена.Трайно оформилата се практика на ВКС приема, че при съществуващата нормативна база-Закона за енергетиката и Наредба №6/09.06.2004 г. не е допустимо извършването на корекция на сметки за минал период едностранно от електроразпределителното предприятие-Решение №104/05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г. на II т.о. ТК на ВКС. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.Обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят- осъден да заплати направените от ответната страна разноски, възлизащи на 650 лева. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/08.06.2012 г. постановено от Павликенски районен съд по гр.д.№119 по описа на съда за 2012 г. ОСЪЖДА „Е. –П. П. „ , със седалище и адрес на управление гр.В., бул.”В. В.”, №2., В. Т. Г, с ЕИК ..., представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., да заплати на Р. Й. Х., ЕГН *, с адрес гр.П.,ул.”И. М.”, №2, сумата 650 лв / шестстотин и петдесет лева/, представляващи разноски направени пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |