№ 657
гр. Ловеч, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500462 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.418,ал.4 от ГПК.
С Разпореждане № 485/20.08.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 620 по описа
за 2021 година, Троянският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Н. Г. СП. и АЛ. Ч.
Д., с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2
от ГПК срещу СТ. Д. К., адрес: гр. Троян, Ловешка област, кв. „Ливадето" № 52, ЕГН
**********.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с
която е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага, че в тридневния срок е изпратил уточняваща молба по
делото, като счита, че е изпълнил указанията на първоинстанцонния съд. В жалбата отново
възпроизвежда съдържанието на уточняващата молба, позовава се на конкретни клаузи от
Договора за потребителски кредит № **********, подписан между страните. Подчертава, че
общият размер на предоставения кредит е 1270.53 лева и сумата е преведена по банкова
сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя. Сумата е формирана като сбор от
1
всички отпуснати на кредитополучателя финансови ресурси: 999 лева + 262.54 лв. + 8.99
лева. Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводни книги платената сума е 48
лева (вноска № 2), с включено обезщетение за забава върху просрочените вноски, а са
останали 35 погасителни вноски, при уговорени 36 месечни погасителни вноски. Посочва,
че към датата на изготвяне на извлечението от счетоводни книги са останали непогасени 35
месечни погасителни вноски в размер на 1244.98 лева- главница и договорна лихва в размер
на 150.08 лева за периода 25.10.2020 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост
(7.05.2021 г.), формиращи размера на задължението, ведно с начисленото обезщетение за
забава в размер на 35.12 лева за периода от 25.10.2020 г. до 30.06.2021 г.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.
Частната жалба е подадена по поща в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което
е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от
„ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги
по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу СТ. Д. К. от гр.Троян за
следното парично вземане: 1244.98 лв. главница ; 150.08 лева договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 25.10.2020 г. до 07.05.2021 г.; 35.12 лева лихва (обезщетение за забава)
за периода от 25.10.2020 г. до 30.06.2021, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски- държавна такса
28.60 лева и юриск.възнаграждение- 150 лева. В изпълнение на изискванията на чл.410, ал.3
от ГПК заявителят е приложил договора за потребителски кредит № ********** от
16.08.2020 г. и договор за застраховка.
С Разпореждане № 431 от 23.07.2021 г. Троянският районен съд правилно е оставил
заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и указал на заявителя да
отстрани нередовностите в заявлението, предвид различния размер на главницата, според
заявлението, извлечението от счетоводни книги и договора, както и да изложи обстоятелства
относно възникналата му изискуемост и определения размер на задължението.
Заявителят е подал молба в указания срок, с която е уточнил искането си. Жалбата е
неоснователна.
В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да
обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните
си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
2
дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за
които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на извлечение от счетоводните книги, към което е представен документът, от
който произтича вземането на банката.
Тъй като производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение е
безспорно, формално и едностранно, проверката по чл. 418, ал.2 от ГПК се изразява в това
дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и
дали то удостоверява изпълняемото право.
Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни
книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно
изискването на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и
да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на
вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните
книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към
конкретния длъжник.
Като документ, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението е посочено
извлечение от счетоводни книги към 30.06.2021 г. и Договор за потребителски кредит, който
е приложен, съгласно изискването на чл.417,т.2 от ГПК. Договорът е за предоставяне на
потребителски кредит за закупуване на стока от кредитополучателя и сумата по кредита се
превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя.Според приложения
договор общият размер на кредита е 1270.53 лева, а на възнаградителната лихва- 457.50
лева.
В уточнителната молба заявителят е конкретизирал, че заявеният размер на кредита-
1270.53 лева, е формиран като сбор от сумата 999 лева –отпуснат на кредитополучателя
финансов ресурс + застраховка „Кредит“- 262.54 лева и + застраховка „Уред“ – 8.99 лева.
Приложената фактура № ********** от 16.08.2020 г., издадена от „Зора М.М.С“ ООД, е на
стойност 999.00 лева, като в нея е вписан и номерът на договора за потребителски кредит.
Посочено е от заявителя, че е платена само първата погасителна вноска в размер на 48 лева
(съгласно погасителния план в чл.11 от Договора), а договорната и законна лихва за забава
са изчислени съгласно условията на договора. В частната жалба се посочва, че последно
заплатената от длъжника погасителна вноска е № 2 (съгласно погасителния план в чл.11 от
договора) и е платена изцяло, което е противоречие.
Съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
нередовно. Констатира се различие в размера на главницата, посочена в заявлението и
3
извлечението от счетоводни книги, и договора. От уточнението отново не става ясно върху
какъв размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви –
върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни
вземания по договора за застраховка. Тази нередовност на заявлението не е отстранена,
поради което съдът следва да го отхвърли само на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал.
2 ГПК.
Освен изложеното, съдът приема, че извлечението от счетоводните книги също е
нередовно и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо
което се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като и от него не може да се изведе
начина на определяне на задължението за главница и лихви, т.е. вземането не е доказано по
размер.Установява се от приложените към заявлението документи, че реално
предоставената сума на длъжника е в размер на 999.00 лева, а в заявлението и в
извлечението от счетоводни книги е посочено, че размерът на кредита е 1 270.53 лв.
Тази сума включва освен предоставения кредит и застрахователни премии по две
застраховки, които са включен като главници в погасителния план.С плащането на
вноските по кредита длъжника погасява едновременно и тези застрахователни премии.
В погасителния план липсва яснота при плащане на ежемесечната вноска в размер на
48 лева от страна на длъжника (в частната жалба се твърди, че са платени две
погасителни вноски), каква част от главницата (в размер на 999 лв.) се погасява и каква
част -от застрахователните премии. Ако възнаградителната лихва е изчислена върху
цялата сума от 1270.53 лева, вместо само върху непогасената част от реално
отпуснатия кредит, това е неправилно, защото последната е обвързана с
продължителността на ползване на дадените в заем суми, а сумите по застраховките не са
кредит.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
От приложените документи се установява, че длъжникът СТ. Д. К. е застраховано
лице по застрахователна програма „Защита на кредита“ предоставена от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, със застрахована стока
„Аудиосистема марка Сони модел Х3“ на стойност 999.00 лева (Сертификат №
140530489762020). Банката действа като застрахователен посредник на „Кардиф
животозастраховане, клон България" при условията на чл.382 от КЗ и е посочено, че
срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Според
условията на застрахователния договор застрахованото лице заплаща еднократно при
отпускане на кредита 0.755% от размера на ПРК (първоначален размер на кредита)
умножен по продължителността на кредита в месеци.В общата дължима сума са
4
включени: дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0.700% от ПРК,
данък върху застр.премия в размер на 0.005% и размерът на еднократната такса за
ползване на медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ . Общият размер на
еднократната дължима сума е 271.53 лева. В този размер тя е поискана за присъждане
от заявителя, но като дължима по застраховка „Кредит“- 262.54 лева и застраховка
„Уред“ – 8.99 лева, което е различно.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд, че вземането по
застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен
посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя-
чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като
трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата
по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя.
Освен това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските
по кредита и тази по сключения пакет за застраховка, съставляваща в случая над 27% от
размера на кредита. Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката
да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и
императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.Недопустимо под формата на „застраховки“ (наречени от заявителя „отпуснати на
кредитополучателя финансови ресурси“) кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист подлежи на отхвърляне и на основание чл.411, ал.2,т.2 от ГПК.
Достигайки до същия правен извод, Троянският районен съд е постановил законосъобразен
съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 485 от 20.08.2021 година, постановено по
5
гр.дело № 620 по описа за 2021 година на Троянския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274,ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6