Р Е Ш Е
Н И Е
№185
гр. Несебър, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 270 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.С.Щ. срещу наказателно постановление № 20-0304-000221 от 18.02.2020г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е
незаконосъобразно. Твърди, че не е допуснал нарушението, а при съставяне на
АУАН и НП са допуснати съществени нарушения. Моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър към
ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Развива съображения в тази насока. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 01.02.2020г., около 22:40 часа, на път трети клас № 9061, до пясъчна
кариера, с посока към главен път 1-9, жалбоподателят управлявал личния си лек
автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ******. Автомобилът бил спрян за проверка
от св. Х. – младши автоконтрольор към РУ Несебър. Самоличността на водача била
установена и същият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест „Дрегер” 7410+ с № 0325. Техническото средство отчело концентрация на
алкохол от 1,15 промила. Данните били показани на жалбоподателя, като му бил
издаден талон за медицинско изследване № 0005725 от 01.02.2020г. Щ. записал в него собственоръчно, че приема показанията на
дрегера и се подписал. Записал, че не желае да бъде изследван за употреба на
алкохол чрез доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсилогично изследване, като положил и подписа си. При тези констатации
св. Х. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 388627 от 01.02.2020г. за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, въз основа на който е издадено процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 388627 от 01.02.2020г., талон за медицинско
изследване № 0005725 от 01.02.2020г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя Х.. Посочените
доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Оспорването на фактите, направено от жалбоподателя, е
бланкетно и в него не се съдържат конкретни оплаквания. Освен това не са
ангажирани никакви доказателства, че фактите са различни от установените по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. От жалбоподателя не се сочат конкретни нарушения на
процесуалните правила, а при служебна проверка съдът не констатира наличието на
такива.
Съдът намира, че издаденото НП е и материално
законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 1,15 промила. Посочената
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред
– чрез техническо средство Алкотест „Дрегер” 7410+ с № 0325. Самият
жалбоподател е приел тези показания, за което се е подписал. За извършеното
нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда кумулативно
налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца
и глоба в размер на 1000. Налага се извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Наказващият орган е наложил
наказания именно в тези размери, поради което санкцията е определена правилно
от негова страна и не е налице законова възможност същата да бъде намалявана.
С оглед изложеното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 120 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в
полза на юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД на МВР Бургас
– арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0304-000221 от 18.02.2020г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на Д.С.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Д.С.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 120 лв.,
представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: