№ 11252
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.Д.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20221110137650 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. К. Й.
против Я. К. М.. Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на
апартамент № 1, находящ се в адрес ***, с площ от 96.30 кв. м., подробно
описан в исковата молба, при квоти по ½ за всеки от тях. Твърди, че
ответникът ползвал целия имот през периода от 23.05.2017г. до 24.05.2022г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 31 648,72 лв., представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения им имот за периода от 23.05.2017г. до 24.05.2022г. ( след
допуснато с определение от открито съдебно заседание, проведено на
31.01.2024 г., изменение на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск и моли съда
да го отхвърли. Твърди, че искът е недопустим предвид воденото между
страните предходно производство за същия период. Поддържа, че не е лишил
ищцата от ползване на имота. Оспорва да е съсобственик на имота, като
твърди, че не владее, а държи имота като трето неучастващо лице, което има
собствено основание на владението му. Оспорва да ползва имота като
наследник на баща му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
1
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно за уважаване
на предявения иск следва да се установят следните предпоставки: 1/ страните
са съсобственици на процесния имот; 2/ имотът се ползва единствено от
ответника; 3/ ищцата е отправила писмено искане да ползва имота 4/ размерът
на обезщетението.
Между страните е водено делбено производство за делба на
съсобствения процесен имот, инициирано от ищцата с искова молба с вх. №
*****/30.11.2015 г. в която е обективирана и покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на следния недвижим имот: апартамент
N 1 на партера на сградата, находяща се на адрес ***, с площ от 96, 30 кв. м.,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, килер, два коридора и два
балкона, заедно с избено помещение N 2, с площ от 22, 00 кв. м., заедно с
таванско помещение N 3, с площ от 18, 00 кв. м., заедно с 10, 61 % ид. ч. от
общите части на сградата и от държавното дворно място, с площ от 1041 кв. м.
С влязло в сила решение № 18969/21.11.2016 г. по гр.д. № ***/2015 г.
Софийският районен съд в рамките на първа фаза от делбеното производство е
допуснал до делба недвижим имот: апартамент № 1 на партера на сградата,
находяща се на адрес ***, с площ от 96, 30 кв. м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, тоалетна, килер, два коридора и два балкона, заедно с избено
помещение № 2, с площ от 22, 00 кв. м., заедно с таванско помещение № 3, с
площ от 18, 00 кв. м., заедно с 10, 61 % ид. ч. от общите части на сградата и от
държавното дворно място, с площ от 1041 кв. м, при квоти: ½ ид.ч - М. К. и ½
ид.ч - Й. Я. К. М..
С решение № 480798/03.09.2018 г. Софийският районен съд в рамките на
втора фаза от делбеното производство е отхвърлена предявената от настоящия
ищец претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на следния
недвижим имот: апартамент N 1 на партера на сградата, находяща се на адрес
***, с площ от 96, 30 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна,
килер, два коридора и два балкона, заедно с избено помещение N 2, с площ от
22, 00 кв. м., заедно с таванско помещение N 3, с площ от 18, 00 кв. м., заедно
с 10, 61 % ид. ч. от общите части на сградата и от държавното дворно място, с
площ от 1041 кв. м.,; имотът е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК
на Я. К. М., при условие че заплати на ищцата в шестмесечен срок от влизане
в сила на решението за възлагане за уравнение на дела й сумата от 117 500 лв.,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до
плащането. С решението Я. К. М. е осъден да заплати на ищцата сумата от
6382, 00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2
ид. ч. от апартамент N 1 за периода от 30.11.2015 г. до 22.05.2017 г., както и
сумата от 3670, 00 лв., представляваща обезщетение за лищаване от
ползването на 1/2 ид. ч. от апартамент N 1 за периода от 22.05.2017 г. до
26.03.2018 г., като са отхвърлени претенциите за разликата до 10 469, 40 лв.
2
С решение от 25.05.2022 г. на Софийски градски съд, II Е въззивен
състав, е потвърдено първпинстанционното решение № 480798 от 03.09.2018
г., в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 6 382
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от
горепосочения апартамент № 1, отменено е решение № 480798 от 03.09.2018
г., постановено по гр. д. № ***/2015 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, в
частта, в която ответникът е осъден да заплати сумата от 3 670 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от
апартамент № 1 за периода от 22.05.2017 г. до 26.03.2018 г., като вместо това
ответникът е осъден да заплати на сумата от 345,50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от апартамент № 1,
месечно, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, считано от влизане в сила на
решението в частта на привременната мярка до окончателното извършване на
делбата.
Касационна жалба е депозирана от ответника Я. К. М., върната с
Определение № 3258/27.10.2023 г. по гр.д. № 471/2023 на Върховния
касационен съд.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза за
процесния период 23.05.2017г. – 24.05.2022 г. средно пазарната стойност на
наемна цена за целия апартамент възлиза на 63297,44 лв., за ½ ид.ч. – 31648,72
лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно,
безпристрастно и задълбочено. Страните не са оспорили заключението.
По делото са приети и гласни доказателства. Според показанията на
свидетеля Ф.Б, живееща в съседен на процесния имот апартамент, в
апартамента е живял ответника, заедно със семейството си и баща си, ищцата
не е живяла в апартамента. Свидетелката сочи, че не е виждала ищцата за
последните 40 години в недвижимия имот. Свидетелката сочи и, че ищцата
живее извън страната и доколкото и е известно, не се е интересувала от имота.
Според показанията на свидетеля Р.Д.Й ответникът е живял заедно с общия на
страните баща в апартамента, като след смъртта на бащата ищцата е имала
желание да ползва апартамента заедно с брат си, но страните не са постигнали
съгласие за това. И двамата свидетели сочат, че апартаментът се състои от хол
и две стаи.
Въз основа на приетите доказателства съдът намира, че искът е
допустим и основателен поради следното:
По допустимостта на иска:
В случая действително претенция за обезщетение за лишаване от
ползване на процесия недвижим имот е направена в рамките на делбеното
производство, като първоинстанционният съд се е произнесъл, осъждайки
ответника да заплати обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от
недвижимия имот и за периода от 22.05.2017 г. до 26.03.2018 г. В тази част
обаче първоинстанционното решение е отменено в хода на въззивното
3
производство с влязло в сила решение. Мотивите на въззивния съд са свързани
с началния момент на плащането на така определените суми по отношение на
привременната мярка, определена от съда - моментът от влизане в сила на
определението до приключване на делбеното производство с влязъл в сила
съдебен акт. Доколкото първоинстанционният съд е присъдил заплащането на
сумите по привременната мярка от предходен момент – 22.05.2017 г., когато не
е налице стабилен съдебен акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
решението в частта, с която е уважена привременната мярка за сумата от 3 670
лв. за периода 22.05.2017 г. – 26.03.2018 г., е било отменено.
Първоинстанционният съд е разгледал претенциите и се е произнесъл
изначално за периода 30.11.2015 г. – 22.05.2017 г. – като претенцията е
разгледана като иск по чл. 31, ал. 2 ЗС – и за периода 22.05.2017 г. – 26.03.2018
г. Въззивният съд е посочил, че съдебното решение в частта, с която съдът се е
произнесъл по привременните мерки, има характера на определение,
подлежащо на обжалване. Поради изложените съображения (в частност
мотивите на въззивния съд в делбеното производство) настоящият състав
приема, че липсва идентитет между разгланите в делбеното производство и
настоящото производство претенции, поради което настоящото производство
е допустимо.
По основателността на иска:
Вътрешните отношения между съсобствениците, които възникват по
повод използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на чл.31 ЗС.
Същата установява правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. В случай че общата вещ
се ползва само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С
оглед на това основателността на иска се предпоставя от наличието на
следните елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да
участват в условията на кумулативност: наличието на съсобственост;
използване на съсобствената вещ само от останалите съсобственици;
изпращане на писмено искане да си служи с вещта.
Наличието на съсобственост между страните е установено с влязлото в
сила съдебно решение, постановено в първата фаза на производството по
съдебната делба. Също така ищцата е отправила покана до ответника,
инкорпорирана в исковата молба по делбеното производство, да й заплащат
месечно обезщетение в размер на 300 лв., за притежаваната от нея идеална
част от процесния имот.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК, личното ползване по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
права им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното
4
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от
член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
За да се освободят от отговорност, ползващите вещта съсобственици
следва да предложат на другия съсобственик да ползва вещта лично според
правата му в съсобствеността, както и да му осигурят възможност реално да
упражнява това свое право (решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. №
1282/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
горепосоченото тълкувателно решение и др.).
От събраните по делото доказателства не би могло да се направи
обоснован извод, че ответникът е предоставил възможност на ищцата реално
да ползва общия имот съобразно участието й в съсобствеността. Не се
установи, че тя е допусната в имота – че е имала свободен и безпрепятствен
достъп до него, оставила е свои вещи там и е могла реално да ползва имота по
предназначението му и съобразно обема на правата му. Свидетелката Б. е дала
показания, че ищцата не е живяла в жилището, а именно ответникът е живял
там и след смъртта на общия на страните наследодател, за което обстоятелство
дава сведения и свидетелят Й.. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката относно липсата на интерес от страна на ищцата по отношение
на жилището и че същата живее в чужбина, доколкото в тази част показанията
не излагат обективен факт, възприет от свидетелката, а по-скоро
разпространено от трети лица като мълва.
По изложените съображения съдът счита, че ищцата е доказала всички
елементи от правопораждащия фактически състав на претендираното от нея
вземане за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот според
правата й.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза наемът за процесния апартамент, съобразно участието на ищцата в
съсобствеността, за процесния период възлиза на 31648,72 лв. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, което подробно и обосновано е
отговорило на поставените въпроси.
Имотът е съсобствен между страните при посочените по-горе квоти, с
оглед което размерът на дължимото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е в
размер на 1/2 от наемната цена за имота в посочения период, а именно 31
648,72 лева, за която сума искът е основателен, тоест в пълен размер.
По разноските:
5
При този изход на делото ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има право
на разноски съобразно уважената част от исковете. Тя е заплатила 1276,00
лева за държавна такса, както и 300 лева за депозит за вещо лице по допусната
от съда СТЕ. Била е представлявана от адвокат, на когото е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което се установява от
договора за правна защита и съдействие. Ето защо ответникът следва да
заплати на ищцата 2076,00 лева за разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. К. М., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на М. К.
Й., ЕГН: **********, с адрес: ****, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от
31648,72 лева, представляваща обезщетение за периода 23.05.2017 г. –
24.05.2022 г. за лишаване от ползването на съсобствения между страните
недвижим имот– апартамент № 1 на партера на сградата, находяща се на адрес
***, с площ от 96, 30 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна,
килер, два коридора и два балкона, заедно с избено помещение № 2, с площ от
22, 00 кв. м., заедно с таванско помещение № 3, с площ от 18, 00 кв. м., заедно
с 10, 61 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Я. К. М., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на М. К.
Й., ЕГН: **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2076,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6