Р Е Ш Е Н И Е
№
1595
Гр. П., 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П.,
Гражданско отделение, I-ви
състав, в публичното заседание, проведено на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Божура
Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07369/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от В.М.В. срещу А.И.М.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС за заплащане на сума в общ
размер от 2 600 лв., представляваща ½ част от стойността на
направени разходи за ремонт, включваща закупуване на материали и разходи за
труд, на общите части на сграда, находяща се в *** – а, съответстваща на
идеалните части на ответницата в съсобствеността и включваща сумата от 600 лв.,
представляваща стойност на разходи за поставяне на улуци на сградата, сумата от
800 лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на изолация на общите
части на сградата в подпокривното пространство и между двата етажа, сумата от
600 лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на водопроводни и
канализационни тръби от уличния водопровод до общия водопровод на сградата и сумата
от 600 лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на плочки до общия
вход на сградата, заедно със законната лихва за забава върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба и депозираните уточнения
ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот,
представляващ имот с идентификатор ***по КККР на гр. П., одобрени със Заповед
РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план
5972, кв. 33, парцел: част от ***, с адрес:
***-а, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***. Посочва се,
че в имота е построена двуетажна жилищна сграда, от която първият етаж е
изключителна собственост на ответницата М., а вторият етаж – лична негова
собственост. Поддържа се, че двамата притежават по ½ идеална част от
общите части на сградата и от поземления имот, в който същата е построена, като
ответницата придобила правата си от предишните собственици на етажа, респ. на
частта от дворното място – И.З.и съпругата му, по силата на Нотариален акт № ***г.
Изложени са твърдения, че през пролетта и лятото на 2017 г. ищецът В.В.
извършил ремонти в общите части в сградата, изцяло за собствена сметка, при
пълна незаинтересованост от страна на ответницата, възлизащи на обща стойност
от 5 200 лв. Същите включват разходи по цялостен ремонт на повредени
улуци, поставяне на изолация в подпокривното пространство на къщата и частично
между първия и втория етаж, ремонт на водопровода, изразяващ се в поставяне на
тръби и изкопни работи от уличния водопровод до общия за сградата водомер,
обслужващ двата етажа, както и подмяна на плочките, осигуряващи достъп до общия
вход на сградата. Общата част на ремонтните дейности възлиза на сумата от
5 200 лв. Ищецът посочва, че в качеството си на настоящ собственик на
първия етаж от жилищната сграда ответницата дължи да му
заплати ½ част от направените разноски по поддържането и подобряването
ѝ, възлизаща на сума в общ размер от 2 600 лв., предмет на
исковите му претенции. Същата при придобИ.е на имота е знаела, че го купува
заедно с вече извършените подобрения. Заявява, че за извършените дейности е
уведомил ответницата, чрез лицето, ползващо нейния обект, като същата не е
заплатила дължимата от нея част от сумата. С тези доводи се отправя искане за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата А.М. въвежда довод за недопустимост на исковата претенция за
заплащане на сумата, представляваща разходи за извършен ремонт в подпокривното
пространство на жилищната сграда, доколкото в хода на друго гр. дело – с №
01168/2014 г. по описа на РС – П. е постановено влязло в сила съдебно решение,
с което е уважен предявен от настоящия ищец срещу праводателите на ответницата
иск за заплащане на строително-монтажни дейности, извършени в общите части на
сградата, представляващи ремонт на покривна конструкция и комини. Твърди, че
през месец декември 2017 г. същата е станала собственик на първия етаж от
процесната сграда. Оспорва описаните от ищеца дейности да са извършени от него,
както и моментът на реализирането им. Поддържа, че през 2017 г. от ищеца е поставена
външна изолация само на втория етаж на сградата. Оспорва В. да е осъществил
цялостно изграждане и ремонт на водопровод в общите части, тъй като
водопроводът не е сменян и не е ремонтиран. Оспорва през 2017 г. с труда и
средствата на ищеца да е извършвана смяна на улуците на сградата с довода, че
половината от разходите за това са платени от праводателите на ответницата.
Намира за неоснователна и претенцията за заплащане стойността на плочките в
дворното място, доколкото ½ част от същите е подновена именно от
родителите на М.. Въвежда възражение за погасяване на претенциите по давност,
доколкото от момента на извършване на ремонтните дейности до предявяване на
исковете е изтекъл приложимият петгодишен давностен срок. При условията на
евентуалност – в случай на уважаване на съответната исковата претенция,
ответницата прави възражения за прихващане, съответно със сумата от 1 000 лв.,
представляваща ½ част от увеличената стойност на процесния имот
вследствие от поставяне на външна изолация на част от жилищната сграда,
извършена от праводателите на ответницата през 2016 г.; със сумата от 600 лв.,
представляваща ½ част от общата стойност на труда и материалите, вложени
от праводателите на ответницата за подмяна на плочките в дворното място и със
сумата от 600 лв., представляваща ½ част от общата стойност на труда и
материалите за поставяне на улуци, заплатени от праводателите на ответницата.
Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от данните, следващи от
приетите по делото писмени доказателства, конкретно заверени копия от
Нотариален акт за покупко-продажба № *** на пернишки народен съдия, Нотариален
акт за покупко – продажба № ***, дело № ***г. на нотариус при ПНС,
Удостоверение за наследницис изх. № ***г. и Удостоверение за наследници с изх.
№ 1/ГРС-***г. двете, издадени от Община П., Скица на поземлен имот № ***г. и
Нотариален акт за дарение № ***, дело № *** г. на нотариус В.Д.се установява,
че ищецът В.М.В. и ответницата А.И.М. са собственици на сомостоятелни обекти в
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***0.1 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповд РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, със
застроена площ от 69 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***с
административен адрес: гр. П., ул. „*** – а, съответно ищецът на втория жилищен
етаж, а ответницата на първи. Изяснява се, че върху последния в полза на
третите за процеса лица И.З.К.и Г.Т.З. съществува вещно право на ползване –
пожизнено и безвъзмездно – без заплащане на наем и обезщетение за това.
Не се спори,
че всяка от страните притежава по ½ идеална част от собствеността върху
поземления имот, в който е построена жилищната сграда.
Данните
по делото сочат, че пред Районен съд – П., ГО е образувано гр. дело № 01168/2014 г., водено по предявени от В.М.В.
– настоящия ищец срещу И.К.З.и Г.Т.З.– праводателите на настоящата ответница А.М.,
осъдителни искове. По делото е постановено Решение № 649 от 02.08.2014 г., влязло
в законна сила като необжалвано от страните, с което ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сума в общ размер от 400 лв., представляваща ½ част от
платената от В. сума в размер от 800 лв. за извършване на СМР на общите части
на съсобствената им двутажна жилищна сграда, находяща се в *** за покривната конструкция и изграждане
на комините на сградата.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите А.А.В., З.М.З.и Б.Х.А..
В
показанията си свидетелката В.разказва, че живее заедно със съпруга си В.В. –
ищеца по делото в къща на адрес: *** А от около 25 години. Посочва, че къщата е
двуетажна, като тя и съпругът ѝ живеят на втория етаж, собствен на В..
Собственик на първия етаж от къщата е ответницата А., която е първа братовчедка
на ищеца, като етажът ѝ се ползва от нейните родители, които живеят там
още при идването на свидетелката в този дом. Същата свидетелства, че със
съпругът ѝ В. извършили ремонт на къщата, като през пролетта на 2017 г. санирали
втория етаж, сменили всички улуци, тъй като от старите имало теч и подменили
тръбите на водопровода от улицата към къщата, наложен от теч на старите в двора.
Категорична е, че тези ремонти са извършени със средства на семейството
ѝ. Бащата на ответницата, който ползвал първия етаж, отказал да даде пари
с твърдението, че ремонтът е ангажимент на ищеца и семейството му. В.разказва,
че по-голямата част от външната изолация на къщата е поставена от нея и
съпругът ѝ, като същата надхвърля половината от фасадата. Споделя, че за
извършването на тези дейности са използвали работници, за чийто труд също
заплатили.
В
разказа си пред съда свидетелят З.З.споделя, че имотът във връзка, с който се
води процесното дело, се намира в *** А. Разказва, че в този имот, в една къща
живеят баба му и дядо му – родителите на неговата майка А. – ответницата по
делото, както и ищецът В.. Свидетелства, че В. сменил тръбите на водопровода в
двора на имота им преди около 10 години, с по-големи ПВЦ тръби, за свои нужди –
да има по-голяма струя вода в гаража си със стопанска цел. Споделя, че тези
тръби стигат до къщата, като през тях преминава и водата за самата къща.
Разказва, че ищецът В. сменил и улуците на цялата къща, за което дядото на З.му
заплатил 600 лв. Свидетелят е категоричен, че тези пари са предадени на ищеца,
но същият искал по – висока сума. Споделя, че не знае дали старите улуци са
били за смяна, но от тях не е имало течове. Къщата е с външна изолация и на
двата етажа, като първо такава била поставена на първия етаж от дядо му, а след
това – през 2018 г. изолация на останалата част направил и ищецът. З.разказва,
че цялото дворно място е с поставени плочки, като половината от тях сменил В.,
а след него другата половина и бащата на ответницата, които закупил със свои
средства и за чието поставяне също заплатил. Смяната на плочките се наложила,
тъй като старите били изпочупени от автомобила на ищеца. По думите на З.лично
той е купил плочките с парите на дядо си – около 200 плочки за 280 лв. Същият е
категоричен, че В. самостоятелно взема решенията за ремонтните дейсности по
къщата или двора и след това започва да си търси парите.
Свидетелят
А.разказва, че преди около 2 години заедно със свидетеля З.е ходил в къщата на
ул. „*** А, за да му помогне в транспортирането и реденето на тротоарни плочки,
предназначени за постилане на дворното място в имота. Разказва, че двамата със З.и
с дядо му И.наредили плочките. Тогава в двора имало и други, вече наредени от В..
Категоричен е, че по това време работници поставяли изолация на първия етаж на
къщата, по поръчка на И.. Свидетелят възприел, че той и ищецът В. се карат за
пари, тъй като В. искал 800 лв., при дадени му 600 лв.
От
изслушаните и приети по делото заключения /основно, доработка и допълнително/
по съдебно-техническата експертиза се установява, че в процесната сграда не са
извършвани строително – монтажни работи в подпокривното постранство, ограничено
от покривната конструкция и плочата над втория етаж. Налице е външна
топлоизолация на фасадните стени на нивото на втория етаж с площ от 86,25 м2
на стойност от 2 978 лв. Изяснено е, че тази изолация е на втория етаж на
сградата /фасадата/, които фасади са общи части за същата. Външната изолация на
първия етаж е 40,13 м2 със стойност от 1 384 лв., включваща труд и
материали. На място се констатира подмяна на старата поцинкована водопроводна
тръба, захранваща сградата, с полиетиленови тръби с обща дължина от 17,60 м.,
невключваща отклонението за гаража на ищеца и отклонението за сградата в дъното
на двора на ответницата, а касаеща само общата част от водопровода до
двуетажната сграда, ползвана от двете страни. Стойността на тази смяна възлиза
на сумата от 183 лв., включваща материали и труд – изкоп, полагане и зарИ.е. Изяснено
е, че на място има налична шахта с монитиран водомер и спирателен кран. Касае
се за смяна на външната захранваща обекта водопроводна тръба, като вътрешните
такива не са подменени. Експертизата достига до извод, че улуците на сградата
са сменени, като на място същите са безшевни с обща дължина от 25,90 м. по
всяка една от водосборните повърхности на покрива /на всяка фасада по един,
водосборно казанче и водосточна тръба/. Стойността на разходите за смяна на
улуците възлиза на сумата от 178 лв., включваща труд и материали. В имота са
налице поставени плочки, от които в пространството от улицата до гаража на
ищеца с обща площ от 40,64 м2 на стойност от 211 лв. Според констатациите на вещото лице от
извършените СМР наложителни са тези, свързани с поставянето на нови улуци и
смяна на водопровода, а поставянето на плочките и топлоизолация допринася за
запазване на сградата от унищожаване и повреждане. При изслушването си пред
съда експертът изяснява, че водопроводът вътре в сградата не е подменян,
тръбите са стари поцинковани минават през банята на първия етаж и се качват към
втория, като в случай на подмяна биха били налице следи от разбИ.е на стени.
Налице е подмяна на сградното водопроводно отклонение, представляващо
водопроводът от уличния такъв, минаващ през дворното място до шахтата на първия
етаж. Вещото лице отбелязва, че това отклонение е необходимо, за да се захранва
цялата къща с вода. Посочва, че тръбите са сравнително нови и са правени скоро.
Изяснява, че за периода на ползване на сградата старите тръби, които са
поцинковани, изгниват, вследствие от което започват течове, което налага същите
да бъдат подменени. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на
чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички
поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и извършени
оглед на място на имота и измервания, като е останало и неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съдът
намира предявените искови претенции за процесуално допустими, считайки за
неоснователно наведеното от ответната страна възражение за сила на пресъдено
нещо по отношение на претенцията за заплащане на сумата, представляваща
стойност на разходи за поставяне на изолация на общите части на сградата в
подпокривното пространство и между двата етажа. От служебно изисканото и
приложено гр. дело № 01168/2014 г. по описа на Районен съд – П. се изясни, че
същото е образувано по предявени от В.М.В. /настоящия ищец/ срещу И.К.З.и Г.Т.З./праводателите
на ответницата/ осъдителни искове за заплащане на сума, представляваща ½
част от платената от ищеца стойност за извършване на строително-ремонтни
дейности на общите части в съсобствена на страните сграда, находяща се в *** –
а /процесната такава/, извършени през 2012 г. /за разлика от процесните, за
които се твърди да са реализирани в по-късен момент/. Ето защо, съдът намира,
че в случая не е налице пълно съвпадане на исковите претенции по предмет,
поради което настоящата такава се явява процесуално допустима.
По
същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38 от Закона за съсобствеността /ЗС/ при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, стълбите, площадките, покривите, външните входни врати
на сградата, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, водосточните тръби и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване.
Касае
се правно състояние – т. нар. етажна собственост, при което се съчетава изключителната
собственост върху обособените обекти и съсобственост по отношение на общите
части.
Съгласно
нормата на чл. 40 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото
събрание.
В
случаите, при които самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна
собственост са до три и принадлежат на повече от един собственик правата и
задълженията на етажните собственици по отношение на общите части, в частност
извършването на действия по управление, се регулират от правилата,
регламентирани в разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС –
арг. чл. 3 от ЗУЕС.
Следователно,
уважаването на процесните искове, имащи за предмет припадащата се на един от собствениците
част от извършени от другия собственик дейности във връзка с общите части на
сграда в режим на етажна собственост, е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на съсобственост между него и ответницата по отношение на
общите части в процесната сграда при съответните идеални части; 2).
извършването на описаните ремонтни дейности; 3). момента на реализирането им;
4). стойността на дейностите; 5). знанието на ответницата за извършените
дейности преди или по време на придобИ.ето на правата ѝ върху
самостоятелния обект в сградата/общите части.
В тежест на ответницата е да опровергае твърденията
на ищеца, а при доказване на горните обстоятелства да установи, че е платила
търсените суми.
В тежест на ответницата е и да докаже, че
нейните праводатели са извършили ремонтните дейности и за същите са заплатили
съответната стойност, предмет на възраженията за прихващане.
По делото безспорно се установи, че ищецът В.М.В.
и ответницата А.И.М. са собственици на самостоятелни обекти /етажи/ в
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. П., ул. „*** – а, съответно ищецът
на втория жилищен етаж, а ответницата на първия, при което по отношение на тази
сграда са приложими правилата на етажната собственост, а отношенията между
съсобствениците отосно поддържането,
възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части
на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС.
По
делото не се спори, че двете страни имат равни дялове от общите части на сградата
– по ½ идеална част, при което всеки от тях е длъжен, съразмерно с този
свой дял да участва в разноските, необходими за поддържането
или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването
на които е взето решение на общото събрание.
С оглед
принципната и установена в закона отговорност именно на собствениците на
самостоятелните обекти в сграда в режим на етажна собственост да посрещат
разходите във връзка с общите части, съдът счита за неоснователни доводите на
ответницата, изложени едва в съдебно заседание относно отсъствието на пасивна материалноправна
легитимация на същата да отговоря по процесните искове, обосновани с наличието
на учредено вещно право на ползване върху самостоятелния обект, предмет на
нейна изключителна собственост, в полза на трети за процеса лица. Посочените
законови разпоредби, предвиждащи права и задължения за собственика, следва да
се тълкуват стриктно без да се разширява кръгът на правоимащите и съотв.
задължени лица. Същевременно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС съгласно която вещният
ползвател е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта, урежда
отношенията между него и собственика на имота, а в случая материалите по делото
сочат, че това право, запазено в полза на праводателите на ответницата М., има
безвъзмезден характер.
Следователно,
именно тя, като собственик на самостоятелен обект в процесната сграда и
съответно съсобственик на общите части в същата, е поначало легитимирана да
отговаря за заплащане на ½ от стойността на извършените ремонтни
дейности в последните, при установяване на всички останали обстоятелства от
фактическия състав на чл. 30, ал. 3 ЗС.
В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че този извод не се разколебава
от обстоятелството, че ответницата е придобила собствеността върху първия
жилищен етаж от сградата през месец декември 2017 г., а с това и след въведения
от ищеца момент на извършване на ремонтните дейности – пролетта и лятото на
2017 г., доколкото същата има качеството на последващ приобретател на обекта,
който по време на придобИ.ето е знаел, че дейностите са извършени не от
неговите праводатели, а от ищеца. Съдът намира, че това знание следва от
събраните по делото гласни доказателства, както и от обстоятелството, че същата
е низходяща на праводателите си – тяхна дъщеря, при което знанието ѝ се
предполага, в който смисъл са разясненията, дадени в Решение № 180 от 17.12.2015 г. по гр. дело №
2921/2015 г., I г. о., ГК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
Непротиворечива е съдебната практика, че действия на управление са всички
действия, които са необходими за запазване на вещта, поддържане в добро
състояние, за да може да се използва по предназначение, ремонти, отдаване под
наем до 3 години, събиране на плодове, плащане на задължения.
Събраните
по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А.В.и З.З.сочат,
че преди предприемане на съответните ремонтни действия във връзка с общите
части на процесната сграда, ищецът не е получил изричното съгласие на ответната
страна, поради което следва да се приеме, че в случая липсва решение съгласно чл.
30, ал. 3 ЗС. Ето защо, приложение относно уреждане на отношенията между
съсобствениците във връзка с поддържането и управлението на общите части,
следва да намери нормата на чл. 61 ЗЗД и в случай, че работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име и да върне на управителя
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Съдът
намира за установено по делото, че ищецът е извършил описаните дейности,
свързани с управление и поддръжа на общите части на процесната сграда. От
експертното заключение /основно и допълнително/ се изясни, че на място в имота,
находящ се в *** – а,
са налице поставена външна топлоизолация с площ от 86,25 м2 на
фасадните стени на нивото на втория етаж, които фасади са общи части за същата,
подмяна на старата поцинкована водопроводна тръба, захранваща сградата с
полиетиленови тръби с обща дължина от 17,60 м., сменени улуци на сградата с безшевни,
с обща дължина от 25,90 м. по всяка една от водосборните повърхности на покрива,
както и поставени плочки в двора от улицата до гаража на ищеца с обща площ от
40,64 м2. Съдът намира, че тези дейности са извършени именно от
ищеца В.В. през разглеждания период. В тази връзка кредитира показанията на
свиделката В., която е категорична, че поради течове от старите улуци на
къщата, както и теч от стария водопровод в двора на имота, се наложило същите
да бъдат подменени, което било извършено от ищеца през пролетта на 2017 г. През
този период В. поставил и външна изолация на нивото на втория етаж на къщата.
Съдът намира показанията на свидетелката в тази част за последователни и
непротиворечиви, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, с оглед факта, че е
съпруга на ищеца. Същевременно последните не се опровергават от показанията на
св. З., който разказва, че улуците и водопроводните тръби са сменени от ищеца,
отричайки необходимостта от това. Същият свидетелства и, че именно ищецът е
положил една част от плочките в дворното място, както и, че е направил изолация
на втория етаж на къщата. Съответстват и на данните от експертизата, съгласно
която тръбите на водопровода са подменени сравнително скоро.
Ето
защо, съдът приема, че процесните дейности са били предприети от ищеца уместно и са били
добре управлявани от него, както в личен интерес, така и в интерес на другия собственик
– ответницата А.М.,
поради което последната е длъжна да върне на управителя направените необходими и полезни разноски до размера на обогатяването
си – в случая до размера на ½ част от стойността на разходите, съответна
на дела на ответната страна от общите части на сградата.
В тази
връзка и в отговор на доводите на ответницата, съдът намира за необходимо да
отбележи, че всички извършени дейности касаят общи за сградата части – фасадата
на къщата, общия водопровод, двора, част от покривното пространство, като са
били предприети в интерес и на двамата съсобственици – поради възнакнал теч,
респ. за предпазване на сградата от унищожаване и повреждане. По отношение на
сменения водопровод, съдът намира за доказано, че се касае за подмяна на
водопроводната тръба, захранваща цялата сграда, в частност етажа, собственост
на М., поради което същата дължи да въстанови ½ част от извършените
разходи. В случая от значение е обстоятелството, че са предприети наложителни
действия по отстраняване на течове, които са от значение за водозахранването на
цялата сграда, като е ирелевантно за възникване задължението на ответницата дали
самото поставяне на водопровода е в съответствие с нормативната уредба, още
повече, че в случая се касае не за изграждане на нов, първоначален водопровод,
а за подмяна на вече съществуващи тръби.
С оглед
всичко изложено, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето
основание и в полза на ищеца е възникнало правото да получи стойността от
извършените разходи във връзка с поддържането на общите части на сградата,
съответна на правата на ответницата, до който размер е нейното обогатяване.
Съгласно
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза размерът на
направените от ищеца разноски, включващ труд и материали, възлиза съответно на
сумата от 2 978 лв. за поставената външна топлоизолация на фасадните стени на
нивото на втория етаж с площ от 86,25 м2, 183 лв. за подмяна на
водопроводната тръба, захранваща сградата с обща дължина 17,60 м., сумата от
178 лв. стойност на разходите за смяна на улуците с обща дължина от 25,90 м. и
сумата от 211 лв. стойност на подменени
плочки в дворното място с обща площ от 40,64 м2 .
От тези
суми ответницата принципно дължи ½ част – сумата, с която се е обогатила
като разход, който същата би направила при участие в ремонтните дейности, или
съответно: 1 489 лв. за външната изолация на част от фасадата на сградата,
91,50 лв. за подмяна на водопровода, 89 лв. за смяна на улуците и 105,50 лв. за
подмяната на дворните плочки.
Съдът
стича, че сумата от 1 489 лв. следва да бъде намалена с ½ част от
стойността на направената от праводателите на ответната страна външна изолация
на останалата част от сградата, съответна на притежаваната от ищеца част от
общите части на сградата, в т. ч. фасадата. Реалното
поставяне на последната следва, както от събраните гласни доказателства, така и
от експертните изводи. Съгласно заключението на СТЕ стойността на разноските –
труд и материали за външна изолация на първия етаж с площ от 40,13 м2 възлиза на
сумата от 1 384 лв. От нея ищецът дължи 692 лв. или ½ част /вместо
претендираните от ответницата 1 000 лв./, поради което с тази сума, предмет на
възражението за прихващане, следва да се намали дължимата от ответницата
от 1 489 лв. и исковата претенция на
ищеца по отношение на този разход да бъде уважена за разликата от 797 лв. и
отхвърлена до пълния предявен размер от 800 лв. или за сумата от 3 лв. За
уважаването на възражението за прихващане съдът намира за ирелеватно
обстоятелството, че съответните разноски са направени от праводателите на
ответницата, тъй като същите са били налице към момента на придобИ.е на имота
от нея през месец декември 2017 г. Като титуляр на собствеността върху
съответния самостоятелен обект от сградата в режим на етажна собственост,
същата има правото да претендира от останалите собственици стойността на
направените разноски във връзка с общите части на сградата, съответна на
правата им в собствеността.
По
отношение на вземанията на ищеца в размер на сумата от 89 лв., представляваща
дължимата от ответната страна стойност за смяна на улуците на къщата и на
сумата от 105,50 лв., представляваща стойност за подмяна на дворните плочки,
съдът приема, че последните не следва да бъдат присъждани, а исковите претенции
по отношение на тези суми да бъдат изцяло отхвърлени, с оглед установената по
делото основателност на възраженията на ответната страна за предоставяне на
ищеца на сумата от 600 лв. за смяна на улуци и съответно разходването на сумата
от 280 лв. за подмяна на останалата част от плочките в дворното място.
За да
достигне до този извод, съдът кредитира показанията на свидетеля З., който е
категоричен, че ищецът В. претендирал от тях по-висока сума за подмяната на
улуците от вече дадените му 600 лв. В тази насока са и показанията на св. А.,
възприел спор между ищеца и бащата на ответницата във връзка с допълнително
искани от В. пари за къщата, извън вече дадените 600 лв. Доколкото от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства, които да опровергаят показанията на тази
група свидетели, то съдът приема, че действително същият е получил извънсъдебно
от другия съсобственик 600 лв. за смяна на улуците, поради което претенцията му
за заплащане на сумата от
600 лв. за този разход следва да бъде изцяло отхвърлена.
По отношение
на поставените и от ответната страна плочки в дворното място на имота,
представляващо обща част, съдът кредитира показанията на тези двама свидетели,
тъй като същите са били пряко ангажирани в закупуването и самото им нареждане,
като в показанията си не отричат, че са започнали да редят от мястото, на което
ищецът е спрял. По делото не са представени документи за стойността на
положените от праводателите на ответницата плочки, поради което съдът кредитира
показанията на св. З., приемайки, че са заплатени 280 лв. От тях ищецът В.
дължи ½ част или сумата от 140 лв. при дължими на него 105,50 лв. Ето
защо, след извършване на прихващане, исковата претенция на ищеца за това перо
следва да бъде изцяло отхвърлена.
В
посочените части и за конкретните суми възраженията на ответницата, приети за
съвместно разглеждане в процеса с протоколното определение от 20.06.2019 г., се
явяват основателни, а в останалата си заявена част /като конкретни размери/ -
недоказани по размер.
Предвид
всичко гореизложено и на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата А.М. следва да
лъде осъдена да заплати на ищеца В.В. сума в общ размер от 888,50 лв., представляваща
½ част от стойността на направените разходи за ремонт, включваща
закупуване на материали и разходи за труд, на общите части на сграда, находяща
се в *** – а, съответстваща на идеалните части на ответницата в съсобствеността
и включваща сумата от 797 лв., представляваща стойност на разходи за поставяне
на изолация на сградата и сумата от 91,50 лв., представляваща стойност на
разходи за поставяне на водопроводни и канализационни тръби от уличния
водопровод до общия водопровод на сградата, със законната лихва за забава върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.10.2018 г. до окончателното им изплащане.
За
останалата част – сумата от 3 лв., представляваща разлика между уважения размер
от 797 лв. и предявения от 800 лв., за сумата от 508,50 лв. – разлика между
уважения размер от 91,50 лв. и предявения от 600 лв., както и изцяло за
претенциите от 600 лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на
улуци на сградата и сумата от 600 лв., представляваща стойност на разходи за
поставяне на плочки до общия вход на сградата, със законната лихва върху тях от
датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до окончателното им
изплащане или за сума в общ размер от 1 711,50 лв. исковите претенции са
неоснователни и следва да бъдат охвърлени.
Съдът,
съобразявайки установения по делото момент на извършване на съответните
разноски от ищеца – пролетта и лятото на 2017 г. стича за неоснователно
възражението на ответницата за недължимост на сумите поради погасяването им по
давност, с оглед неизтичането на законоустановения петгодишен давностен срок
към момента на депозиране на исковата молба – 24.10.2018 г.
По отговорността
за разноски:
С
оглед изхода спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от исковите претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно
с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 205,04 лв.,
представляваща сторени разноски за депозити за вещото лице и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 645,10 лв.
– разноски по делото за държавни такси, депозит за вещото лице и адвокатско
възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК отнетницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Районен съд – П. сумата от 35,54 лв., представляваща държавна такса
по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Останалата част от
държавната такса следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.И.М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:*** да заплати на В.М.В., с ЕГН: **********,*** по исковете с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС сума в
общ размер от 888,50 лв., представляваща ½ част от стойността на
направените разходи за ремонт, включваща закупуване на материали и разходи за
труд, на общите части на сграда, находяща се в гр. П., ул. „*** – а,
съответстваща на идеалните части на А.М. в съсобствеността и включваща сумата
от 797 лв., представляваща стойност
на разходи за поставяне на изолация на сградата и сумата от 91,50 лв., представляваща стойност на
разходи за поставяне на водопроводни и канализационни тръби от уличния
водопровод до общия водопровод на сградата, със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер от 797 лв. до пълния предявен размер от 800 лв.
или за сумата от 3 лв., за разликата
над уважения размер от 91,50 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. или за
сумата от 508,50 лв., както и
изцяло за сумата от 600 лв.,
представляваща стойност на разходи за поставяне на улуци на сградата и за сумата
от 600 лв., представляваща стойност
на разходи за поставяне на плочки до общия вход на сградата, със законната
лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до
окончателното им изплащане или за сума в общ
размер от 1 711,50 лв.
ОСЪЖДА А.И.М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:*** да заплати на В.М.В., с ЕГН: **********,***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 205,04 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА В.М.В., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** да заплати на А.И.М.,
с ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 645,10 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.М., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на Районен съд – П., на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 35,54 лв.,
представляваща държавна такса по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
При влизане в
сила
на решението, гр. дело № 01168/2011 г. по описа на съда да се върне в Служба
„Архив“ при РС – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: