Присъда по дело №12008/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ от 18.03.2025г. към ПРИСЪДА № 69 от 11.02.2025г. по НЧХД
№ 12008/2024г. по описа на СРС

Производството е образувано по внесена частна тъжба вх.№ 269161 от
22.08.2024г., от Д. Я. Я. с ЕГН ********** и адрес в **********, съдебен
адрес в ******** срещу В. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес в *********
С разпореждане № 11852 от 01.10.2024г. , съдът е квалифицирал,
описаните в частната тъжба факти, като престъпление по чл. 148 , ал. 1, т. 2,
пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, за това , че на 25.07.2024г. около 14:45 ч.,
чрез електронно писмо , изпратено от личния й електронен адрес : ********
до четиридесет и девет адресати , разгласила позорно обстоятелство за Д. Я.,
като посочила :“ Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си…“ .
В съдебно заседание частния тъжител Я. , редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. К. – с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения последният-от името на доверителя си
поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение и моли съдът да я
признае за виновна. В тази връзка сочи за категорично доказано, че
подсъдимата е автор на инкриминираното изявление , че негов адресат е
частният тъжител и то е станало достояние на всички лица, прибавени като
адресати .
Адв. К. посочва, че с изявлението се вменяват на ч.тъжител позорни ,
неморални и противоправни действия, които освен това са неверни.
Предвид изложеното, адв. К. иска подсъдимата да бъде призната за
виновна , а на доверителят му да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание, подс. В. Д., редовно призована се явява лично и с
адв. Тодоров с пълномощно по делото.
В хода на съдебното следствие подс. Д. дава обяснения, в които
потвърждава, изпращането на инкриминираното писмо с посочено в тъжбата
съдържание, но отрича с това да е извършила престъпление. Сочи, че
съобразно документите за собственост , дружеството управлявано от ч.
тъжител притежава недвижим имот в сграда, в режим на ЕС, но не притежава
двор за лично ползване. Подсъдимата посочва, че процесният двор е обща
част и режийните разходи за него се заплащат от касата на ЕС.
В хода на съдебните прения , защитникът на подсъдимата – адв. А. иска
подзащитната й да бъде призната за невиновна, поради липса на престъпление
от обективна страна.
Алтернативно, адв. А. навежда аргументи за малозначителност.
В хода на съдебните прения, адв. М. поддържа казаното от адв. А..
В своя защита, подс. Д. добавя, че в от документите, предшестващи ,
издаването на „акт 16“ е видно, че заградените от ч. тъжител площи са общи
за ЕС.
1

В последната си дума, подсъдимата изразява увереност, че съдът ще
вземе най-правилното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В. Х. Д. с ЕГН ********** е родена на *******г. в гр.
София, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование .
Подсъдимата и ч. тъжител са съседи и собственици на самостоятелни
обекти в сграда, в режим на ЕС, находяща се в **********.
В същата сграда от 16.09.2015г. собственост – офис № 3, притежава и
ТД „ **********“ ЕООД с управител Д. Я. (ч. тъжител). В нотариалният акт, в
който е обективирано придобиването на собственост от ТД не било описано
придобиване на двор, градина или прилежаща тераса.
С писмо от неустановена дата , гл. архитект на СО наредил на Д. Я. – в
лично качество да възстанови ограда с цел обособяване на двор-градина пред.
Ап. 44, офис № 2 и офис № 3.
През 2022г. ч. тъжител поставил градинска мрежа пред офис № 3, като
по този начин обособил самостоятелен двор-градина към посочения имот. До
този двор-градина нямало достъп за останалите съсобственици в ЕС , което
довело до напрежение между съседите, спорове, подаване на жалби и пр.
На посочената , спорна площ имало изградено осветление и поливна
система , като режийните разходи се заплащали от фондовете на ЕС.
Между управителното тяло и отделните съсобственици се
осъществявала кореспонденция чрез електронна поща и това бил приетият
начин за комуникация.
През юли месец 2024г. кореспонденцията между ч. тъжител и отделни
съсобственици в сградата по повод процесния двор-градина, зачестила.
На 25.07.2024г. между подсъдимата и частният тъжител е проведена
кореспонденция по електронна поща , в която първата заявила, че не е
виждала документите, на които се позовава Я..
В резултат на разменените писма , съдържащи и обвинения в
некомпетентност в 14: 45 ч. подсъдимата изпратила пореден отговор на ч.
тъжител с копие до останалите членове на ЕС (четиридесет и девет адресата)
чрез електронно писмо , изпратено от личната й електронна поща с адрес:
******** , в което посочила“ Уважаеми секретарю на ЕС, Цялата ЕС разбра,
че сте присвоил, дворчето си, нямате документ за собственост, плащаме Ви
тока и водата. По тази причина избягахте и от вайбър групата. Сега тъй като
не можете да отговорите на нашите въпроси се опитвате да измисляте някакви
съшити с бели конци истории, но както в групата, така и тук всички съседи ще
си извадят правилните изводите от Вашите неадекватни еквилибристики.
Предлагам да спрем с празните приказки. Ако имате нотариален акт за земята,
покажете го. ДРУГОТО Е ШУМ В ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО!!!Поздрави, В.
“.
2

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства – показания на разпитаната по
делото свидетелка К.П., обясненията на подсъдимата и приобщените писмени
доказателства.
При обсъждането и анализа на гласните доказателства съдът намери, че
св. П. дава информация , която съответства на събрания доказателствен
материал. Същата е категорична, че ч. тъжител е оградил с ограда площи,
които са общи части на сградата в режим на ЕС , последната е заплащала
режийните разходи за поддръжка(поливна система и вода) и осветление на
тези площи както и , че всички съсобственици са били в течение на тези
обстоятелства.
Заявеното от тази свидетелка съответства на отразеното в протокол от
ОС и приложени разпечатки от кореспонденция между частния тъжител и
Л.М. и между него и подс. Д.
Всички гласни доказателства, досежно хронологията на събитията са
еднопосочни и кореспондират с приобщените писмени доказателства.
По отношение обстоятелството, че ч.тъжител е поставил процесната
ограда няма спор между страните. Ч. тъжител в кореспонденцията си , както и
в частната тъжба сочи, че е сторил това на годно правно основание.
Подсъдимата и други съсобственици, поддържат тезата, че заградената площ е
обща на ЕС.
Този спор не може да бъде предмет на уреждане в настоящето
производство , съответно съдът няма да излага аргументи по отношение
законността на извършените от ч. тъжител действия.
Очевидно е , че част от представените по делото доказателства дават
увереност на ч. тъжител, че е действал правилно и в съответствие със закона, а
друга част от тях мотивират ЕС и в частност подсъдимата да счита, че
оградата е поставена в нарушение на закона и във вреда на ЕС.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Клеветата по своя характер е умишлено, противоправно посегателство
върху честта и достойнството на човека.
От обективна страна като елемент от фактическия състав на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, изпълнителното деяние
следва да бъде установено в едната от двете посочени в закона форми , а
именно: разгласяване на позорно обстоятелство за другиго.
От субективна страна следва да бъде установена форма на вина -
умисъл. Т. е. необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на
деянието , а именно: че разгласява позорно обстоятелство за друг като знае
неговата неистинност. Като волеви момент на прекия умисъл следва да се
установи, че подсъдимата е целяла настъпването на този резултат.
В настоящия случай се твърди, че подсъдимата на 25.07.2024г. около
14:45 ч. чрез електронно писмо , изпратено от личния й електронен адрес :
3

******** до четиридесет и девет адресати , разгласила позорно обстоятелство
за Д. Я., като посочила :“ Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си…“
На първо място е нужно да се посочи, че отправянето на репликата :
Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си…“ не може да се
квалифицира като позорно обстоятелство. Писмото на подсъдимата, в което се
съдържа процесното изявление е поредното от разменена кореспонденция ,
като в ред „относно“ е видно, че тя касае „ писмо ЕС“, осъществявана е в
период от време между членове на ЕС по повод писмо на частния тъжител с
приложени копия на документи, респективно спорният въпрос : заградил ли е
частният тъжител незаконно и във вреда на ЕС процесната площ е бил
предмет на обсъждане от членовете на ЕС .
В този смисъл, липсва и разгласяване. Действително, така направеното
изявление е с негативна конотация и със сигурност е предизвикало неприятни
емоции у частния тъжител, но по характера си и при условията на
реализирането му не представлява клевета в никоя от предписаните от закона
форми.
Разгласяването на позорни обстоятелства за да е съставомерно по НК ,
трябва винаги да цели и да е от характер да предизвика, еднозначна
отрицателна оценка на обществото за пострадалия.
В случая , обществото (представено от етажните съсобственици) в
голямата си част е застъпило становището, че действията на ч. тъжител са
незаконосъобразни, което е видно от приложения протокол от проведено ОС
на ЕС, респективно самото писмо от подсъдимата и неговото съдържание не е
могло да предизвика отрицателна оценка за ч.тъжител. Тези от
съсобствениците , които са приели, че той е действал правилно са изразили
тази позиция, останалите – обратната.
Установено е , че ч.тъжител от една страна и други негови съседи от
друга са търсили чрез жалби, сигнали и молби, окончателно решаване на
спора , но до момента, същият не е разрешен.
Няма данни подсъдимата да е предприела действия по разгласяване на
твърденията си пред трети лица, т.е. такива извън тези, които случаят със
заградената площ касае пряко или тези, в чиято компетентност е било да
установят евентуално накърнени права.
Предвид това, съдът намери, че поведението на подсъдимата е
несъставомерно, като престъпление по чл. 148 , ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147,
ал. 1, пр. 1 от НК и я призна за невиновна по предявеното й обвинение.
С оглед обстоятелството, че съдът призна подсъдимата за невиновна на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния тъжител да й заплати
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева.
По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът
постанови присъдата си.
4

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	69
Дата:	11 февруари 2025 г.
Съдия:	Яна Цветанова Димитрова

Дело:	20241110212008
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №12008/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите