РЕШЕНИЕ
№ 2527
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110105848 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, респективно чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 41505/12.05.2025 г., подадена от Ф. К. Ч., чрез процесуалния
му представител – адв. Г. А., с която по същество е направено искане за допълване, респ.
поправяне на постановеното по делото Решение № */21.03.2025 г.
Изложено е в посочената молба от молителя, че в съдебния акт липсвал диспозитив,
досежно предявения по реда на чл. 124 ГПК установителен иск, макар и в мотивите да е
било прието от съда, че същият като неоснователен подлежи на отхвърляне.
С Разпореждане № */14.05.2025 г. съдът е указал на молителя да уточни дали
депозира молба по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка на постановения
в производството краен съдебен акт.
В рамките на указания от съда срок, е постъпила молба вх. № */30.05.2025 г. от Ф. Ч.,
в която страната е посочила, че предявява искане по чл. 250 ГПК, касателно допълване на
постановения в производството по делото краен съдебен акт, чрез постановяване на изричен
диспозитив по предявения от молителя установителен иск по реда на чл. 124 ГПК.
В заключение, в молбата се сочи, че, ако съдът не приеме за основателно искането,
заявено по реда на чл. 250 ГПК, да приеме, че е налице искане за поправка на очевидна
фактическа грешка, доколкото в мотивите на Решение № 990/21.03.2025 г. е посочено, че
искът по чл. 124 ГПК е неоснователен, но липсва диспозитив.
В предоставения на насрещната страна срок за отговор, съгласно правилото на чл.
250, ал. 2 ГПК, респективно чл. 247, ал. 2 ГПК, такъв не е постъпил.
По отношение заявеното по реда на чл. 250 ГПК искане:
Съдът намира молбата с искане за допълване на постановеното по делото решение за
1
процесуално допустима, с оглед депозирането й от надлежна страна в рамките на срока по
чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което, следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от Решение № 990/21.03.2025 г., чието допълване се иска, се установява, че
съдът се е произнесъл в мотивите относно неоснователността на предявения по реда на чл.
124 ГПК насрещен установителен иск. Трайно установената съдебна практика и правната
доктрина еднозначно са приели, че когато съдът се е произнесъл в мотивите по предявен иск,
е формирал воля, но тази воля не е изразена, защото липсва произнасяне в диспозитива,
производството, тоест, произнасянето на съда, следва да бъде по реда на чл. 247 ГПК
(какъвто е и настоящият случай).
Когато липсва произнасяне по някой от предявените искове и няма формирана воля в
мотивите, производството е по реда на чл. 250 ГПК, с оглед необходимостта, както от
допълнителни мотиви, така и от допълнителен диспозитив.
Предвид гореизложеното, съдът намира заявеното от молителя искане, по реда на чл.
250 ГПК, обективирано в постъпилата по делото молба вх. № 41505/12.05.2025 г. за
неоснователно, поради което същото подлежи на отхвърляне /в този смисъл Решение № 48
от 25.05.2010 г. по т.д. № 409/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК, докладчик съдията Емил
Марков, Решение № 34 от 7.02.2011 г. по гр.д. № 176/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 39 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 486/2009 г.
по описа на ВКС, I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова, Решение № 35 от
15.02.2012 г. по т.д. № 696/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня
Алексиева, Решение № 10 от 15.01.2014 г. по гр.д. № 2183/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.,
ГК, докладчик съдията Емил Томов, Решение № 38 от 15.02.2021 г. по т.д. № 12/2020 г. по
описа на ВКС, II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.ова, Решение № 32 от 18.02.2021 г.
по гр.д. № 749/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева,
Решение № 4 от 11.01.2022 г. по т.д. № 1055/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Н.а, Решение № 50001 от 9.01.2025 г. по гр.д. № 2586/2022 г. по описа
на ВКС, I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова и т.н./.
Предвид неоснователността на искането по реда на чл. 250 ГПК, съдът следва да
разгледа заявеното, при условията на евентуалност, искане, касателно поправка на очевидна
фактическа грешка.
Съдът намира същото за допустимо и основателно, като съображенията за това са
следните:
В мотивите на процесното съдебно решение съдът е формирал воля, досежно
неоснователност на предявения насрещен иск от Ф. К. Ч. срещу „*“ АД, с правно основание
чл. 124 ГПК, поради което е приел, че същият следва да бъде отхвърлен. Настоящият
съдебен състав, обаче, е пропуснал да отрази тази воля в диспозитива на решението си.
Допуснатото несъответствие сочи на очевидна фактическа грешка, която следва да
бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № */12.05.2025 г., депозирана от Ф. К. Ч., чрез
процесуалния му представител – адв. Г. А., В ЧАСТТА, досежно искането за допълване, по
реда на чл. 250 ГПК на Решение № 990/21.03.2025 г. по гр.д. № 5848/2023 г. по описа на
Районен съд - Варна, 50 състав, чрез постановяване на изричен диспозитив по предявения от
ответника насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение
№ 990/21.03.2025 г. по гр.д. № 5848/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, като
допълва същото, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, КАКТО СЛЕДВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *против
„*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *за признаване за установено в
отношенията между страните, че Ф. К. Ч. е титуляр на вещно право на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. *, представляващ: Бунгало с идентификатор *
представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв. м., на два етажа,
разположено в поземлен имот № *целият с площ от 10 650 кв. м., на основание давностно
владение, установено от пролетта - лятото на 2006г. до датата на завеждане на исковата
молба от „*“ АД – 10.05.2023 г.
Настоящото решение е неразделна част от Решение № 990/21.03.2025 г. по гр.д. №
5848/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3