Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав,
в публичното заседание на 26.11.2019 год.
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 11198/2019год. по
описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на предявен от Б.Т.П., ЕГН ********** иск, против ГД „****” гр. София, с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 2096.66 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК, претендирана като неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие за периода
от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва: сума в размер на 66.71 лв. за м.юни 2016г., сума в
размер на 66.71 лв. за м.юли 2016 г., сума в размер на 38.12 лв. за м.август
2016г., сума в размер на 47.65 лв. за м.септември 2016г., сума в размер на 204.91 лв. за четвърто
тримесечие на 2016 г.; сума в размер на 225.76 лв. за първо тримесечие на 2017
г., сума в размер на 157.05 лв. за второ тримесечие на 2017 г., сума в размер
на 179.14 лв. за трето тримесечие на 2017 г., сума в размер на 206.13 лв. за
четвърто тримесечие на 2017 г.; сума в размер на 153.37лв. за първо тримесечие
на 2018 г., сума в размер на 186.14 лв. за второ тримесечие на 2018 г., сума в
размер на 164.24 лв. за трето тримесечие на 2018 г., сума в размер на 208.04
лв. за четвърто тримесечие на 2018 г. и
сума в размер на 192.68 лв. за първото тримесечие на 2019 г.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по
силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема
длъжност „инспектор” в Регионална дирекция „****“ - Варна. Статутът му на такъв
е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият
полагал труд на 24-часови смени, съобразно утвърден от Началника на затвора
месечен график. За периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е полагал труд на
смени, при сумарно изчисляване на работното време. В периода 01.06.2016г.-
30.09.2016г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.10.2016г.
и понастоящем на тримесечие.
Твърди се, че за времето от 01.06.2016г.
до 31.03.2019г. е положил извънреден труд от 232,23 часа, за които следва да му
бъде заплатено възнаграждение от по 8 лв. на час или общо сумата от 1857,85
лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че
ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и
че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните по делото
е възникнало служебно правоотношение.
За времето от 01.06.2016г. до
31.03.2019г. ищецът Б.Т.П. е изпълнявал длъжността инспектор в
Регионална дирекция "****" /РДПБЗН/ - Варна при Главна
Дирекция „****“.
Безспорно е, че за периода от 01.06.2016г. до
31.03.2019г. ищецът Б.Т.П. е положил 1631 часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното
заключение на допуснатата ССчЕ,
така и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд.
Спорният по делото въпрос е дали нощният
труд следва да се преизчисли в часове дневен труд,
така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от
23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407
от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з -
776 от 29.07.2016г., издавани от
Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на
Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.
№5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2
от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се установява, че размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд от 233,23 часа възлиза на сумата от 2096.66 лв. /Приложение № 2, колона № 6/, което не е заплатено на Б.Т.П..
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца Б.Т.П. следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. с ДДС, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 333,87 лв., от които
250 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса
възлизаща на 83,87 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ****№
171 А ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.П., ЕГН **********
сумата от 2096.66 лв./две хиляди деветдесет и шест лева и 66
ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд по месеци и по тримесечие от 233,23
часа, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.06.2016г. до
31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва: сума в размер на 66.71 лв. за м.юни 2016г., сума в размер на 66.71 лв. за м.юли 2016 г.,
сума в размер на 38.12 лв. за м.август
2016г., сума в размер на 47.65 лв. за
м.септември 2016г., сума в размер на 204.91 лв. за периода м.октомври –
м.декември на 2016 г.; сума в размер
на 225.76 лв. за периода м.януари –
м.март на 2017 г., сума в размер на 157.05
лв. за периода м.април – м.юни на 2017 г., сума в размер на 179.14
лв. за периода м.юли – м.септември на 2017 г., сума в размер на 206.13
лв. за периода м.октомври – м.декември на 2017 г.; сума в размер на 153.37лв.
за периода м.януари – м.март на 2018 г.,
сума в размер на 186.14 лв. за
периода м.април – м.юни на 2018 г.,
сума в размер на 164.24 лв. за
периода м.юли – м.септември на 2018 г.,
сума в размер на 208.04 лв. за
периода м.октомври – м.декември на 2018 г.
и сума в размер на 192.68 лв.
за периода м.януари – м.март на 2019 г., на осн. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ****№
171 А ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.П., ЕГН **********
сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ****№
171 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 333,87 лв., от които 250 лв. за изготвяне на ССчЕ
и държавна такса възлизаща на 83,87 лв., на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на прпеис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: