О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова,
административно дело № 1851 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 – ал.8 от
Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Даскалов 86 2019“, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя
К.Н.Д., против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 188-ФК от 03.08.2020 година на Началник
отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на акта по съображения за недоказаност на материално-правните предпоставки на
чл.60, ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение, което е в тежест
на административния орган. Предявен е
довод за незаконосъобразност и по съображения за обусловеност на изпълнението
от наличието на издадено наказателно постановление, предвид разпоредбата на
чл.187, ал.4, предл. първо от ЗДДС, уреждаща възможността за прекратяване на
мярката при доказано плащане на санкцията. Искането е разпореждането да бъде отменено.
Ответната страна, Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не е изразил становище
по жалбата.
Съдът, въз основа на представените с
преписката доказателствата и преценка на законосъобразността на оспорения акт с
оглед предявените доводи и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:
Жалбата срещу разпореждане за
допускане на предварително изпълнение е подадена от адресата на акта, подлежащ
на изпълнение, следователно от надлежна страна. Заповедта не съдържа изрично
волеизявление на административния орган, че тя подлежи на предварително
изпълнение, както и указание за срока, в който може да бъде обжалвано това разпореждане
за изпълнение, за което е посочено, че ще бъде насрочено от връчителя на заповедта,
поради което съдът намира, че в конкретната хипотеза срочността на жалбата
следва да бъде преценявана с оглед на посочения в заповедта срок от 14 дни, при
което, тя се явява редовна.
Представената заповед № ЗЦУ-ОПР-16
от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП установява
компетентността на органа, издал акта.
Събраните по делото доказателства
установяват, че „Даскалов 86 2019“ ЕООД стопанисва търговски обект по смисъла
на пар.1, т.41 от ДР ЗДДС – платен паркинг „Тракия“, находящ се в гр. В., на
който е извършена проверка на 03.07.2020 година от органите по приходите, и е съставен
протокол № сер. АА 0358677 от същата дата. Проверяващите констатират, че проверяваното
лице не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация в обекта работещо фискално устройство и приемат, че е допуснато
нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на МФ. На 30 юли 2020 година, при анализ на представени от дружеството
документи е установено, че за лек автомобил Тойота Ярис, рег.№ В9339ВН при
заплащане на абонамент за паркинг и приходен касов ордер №1102 от 07.02.2020 г.
за сумата от 80 лева не е издаден
фискален касов бон от регистрираното устройство, нито касова бележка от кочан.
Като доказателства са приети протокол от проверка от 24.04.2020 г. и разпечатан
КЛЕН от ФУ.
При направените констатации административният орган
приема, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба по установения от закона ред, с което са нарушени разпоредбата
на чл.25, ал.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС налага на дружеството
принудителна административна мярка запечатване на търговския обект и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
Със заповедта е разпоредено изпълнението
й да се извърши в с рок до 15 дни от датата на връчването, като определянето на
датата и часа е предоставено на връчителя на акта.
В случая, при връчването на заповедта
като ден на изпълнение е посочена датата – 26 август февруари 2020 година от 16
часа.
Съдът намира, че съдържащото се в
заповедта изрично разпореждане за нейното изпълнение в определен при връчването
й ден и час, представлява по съществото си разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, независимо, че липсва изрично волеизявление - разпореждане, че се допуска предварително
изпълнение. Насрочването на изпълнението, без данни за наличие на влизане в
сила на заповедта, определят и правния интерес на дружеството от оспорване на
разпореждането.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока на мярката, но не се съдържат мотиви, които да
обосновават предварително изпълнение на заповедта.
Препращащата
норма на чл.188 от ЗДДС задължава административния орган при допускане на
предварително изпълнение да съобрази предвидените в Административнопроцесуалния
кодекс условия. Това означава изпълнение на
материалноправните изисквания на чл.60, ал.1 от АПК. Административният
орган следва да обоснове в акта си, че предварителното изпълнение се налага, за
да се осигурят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни и обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значително или трудно поправима вреда.
Преценявайки законосъобразността на оспореното
разпореждане с оглед събраните доказателства, съдът го намира постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, след като в него не са изложени
мотиви, които да налагат предварително изпълнение, удовлетворявайки
изискванията на чл.60, ал.1 от АПК.
Съдът
преценява като неоснователен предявения довод за необходимостта от наличие на
издадено наказателно постановление към деня на налагане на принудителната мярка
по съображения, че налагането на принудителна мярка не е поставено от закона в
зависимост от наличието на влязъл в сила санкционен акт. Основание за
налагането на принудителната административна мярка е обективният факт на
извършено нарушение, установен с допустимите от закона доказателствени
средства. Както налагането на мярката, така и нейното изпълнение, са предмет на
самостоятелни, независими производства.
При изложените съображения за допуснато с оспорената заповед предварително изпълнение
на акта, без обосновано от страна на административния орган наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, съдът преценява жалбата за
основателна, което обуславя отмяна на оспореното разпореждане.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
О П Р Е Д Е
Л И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 188-ФК от 03.08.2020 година
на Началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - платен паркинг
„Тракия“, находящ се в гр. В., стопанисван от„Даскалов 86 2019“, ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя К.Н.Д. и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност .
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7 / седем / дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: