Решение по дело №101/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Х., [ЕГН], чрез адв. Й. А., против Решение № 1414/29.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110201649 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0819-000533/14.03.2024 г. издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. С. Х. е наложено административно наказание по пункт първи „ГЛОБА“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), и административно наказание по пункт втори „ГЛОБА“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

С касационната жалба се настоява, че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно като постановено в нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че не е изяснена фактическата обстановка, при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, въззивният съд бланкетно се е позовал на събраните доказателства, в мотивите на оспорения акт е възпроизведено описаното в НП, както и погрешно е приел за правилни санкционните разпоредби. Счита се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Излага се фактическа обстановка и съображения по същество на спора. Иска се от съда да върне делото за новоразглеждане от друг състав на ВРС, в условията на евентуалност да отмени оспорения съдебен акт, като по същество отмени НП. Претендира се присъждане на разноски по делото на всички инстанции.

В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище поддържа жалбата и изложените в същата съображения.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу НП № 22-0819-000533/14.03.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, пред.1, т. 5 ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Д. С. Х. са наложени административни наказания по пункт първи „глоба” в размер на 200 лв. и по пункт втори „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Според НП нарушението се състои в следното: на 25.01.2024 г. около 17:30 ч. въззивникът управлявайки специален автомобил „Ивеко 35С10“ с ДК № [рег. номер] се движел по [улица]в гр. Варна в посока [улица]. На кръговото кръстовище с [улица]въззивникът направил пълна обиколка след което предприел маневра за излизане от кръстовището в посока към [улица]. В същото време от кръговото кръстовище от същия изход и в същата посока (към [улица]) вече бил излязъл св. Ч. Б., управлявайки л.а. „Рено Меган“ с ДК № [рег. номер] и се намирал в дясната част на лентата за движение в посока към [улица]. В автомобила като пътник пътувал и брата на св. Ч. Б. – св. Д. Б.. Платното за движение по [улица]в конкретния пътен участък се състояло от две пътни ленти за движение, по една във всяка посока, но в участъка непосредствено след кръговото кръстовище лентите били малко по-широки и позволявали движението на два автомобила един до друг.

При извършване на маневрата Х. движейки се в ляво от св. Ч. Б., ударил л.а. управляван от последния – с борда на ПСТ-то натиснал автомобила на Б. надирайки лявата му част – от задния калник до вратата. Св. Ч. Б. спрял автомобила си и отворил вратата си за да поиска обяснение от Х.. Последният също спрял, но не реагирал по никакъв начин. Това ядосало св. Б. и той с бухалка строшил предния фар на специалния автомобил управляван от Х.. След потеглянето на двата автомобила малко по-нагоре по булеварда ([улица]) Х. се отклонил на дясно и с предната част на управлявания от него специализиран автомобил започнал да избутва автомобила управляван от Б. надясно притискайки го в областта на предната лява врата. Избутал го встрани върху бордюра като почти го забил в оградата на „Елдом“. Афектиран от ситуацията св. Ч. Б. излязъл от МПС-то си и с бухалката счупил предното панорамно стъкло на МПС-то управлявано от въззивника, който бил тръгнал да се отдалечава (да бяга). След ПТП-то въззивникът веднага го напуснал без да уведоми контролните органи и да изчака тяхното пристигане. Малко по-късно Х. се обадил на тел. 112 и съобщил за извършена спрямо него саморазправа. От своя страна св. Ч. Б. също не останал на място и не уведомил органите на МВР. След като сменил едната от гумите на МПС-то си пострадалата в резултат на произшествието св. Ч. Б. също потеглил. Той не успял да види идентификационните данни на МПС-то управлявано от въззивника, което го ударило. На следващия ден след като установил, че са направени снимки и видеоклип публикувани в социалната група „Виждам те КАТ Варна“ и виждайки от тях рег. № на МПС-то което го ударило, св. Ч. Б. подал сигнал в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.

Образувана била преписка, която била възложена за отработване на свидетелите М. и С.. Последните извършили разследване в хода на което снели писмени обяснения от двамата водачи, извършили възстановка на произшествието, изгледали и видеозаписа публикуван в социалната група като възприели поведението на въззивника по причиняване на две ПТП-та и неговото напускане.

Съставен бил протокол за ПТП.

На 10.02.2024год. срещу въззивника бил съставен АУАН № 1155350 в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

АУАН бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 14.03.2024 г. въз основа на него било издадено процесното НП. В него АНО възприел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1 ,т.3, б. „в“ ЗДвП и му наложил следващите му се за тях наказания – глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП за първото нарушение и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Ч. Б. и Д. Б. - преки очевидци на нарушението. Показания са дали и свидетелите М. и С. (актосъставител и свидетел по акта). Същите възпроизвеждат възприятията си от следите върху двете МПСта при направената възстановка, обясненията на водачите, както и възприятията си от прегледания в социалната мрежа клип.

За да потвърди процесното НП, районният съд приема следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, НП е издадено от компетентен орган, нарушението е описано пълно и ясно в АУАН и в НП, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.

До колкото с НП са наложени две администратинонаказателни санкции, ВРС ги е разгледал по отделно и е приел следното:

По т. 1:

Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. Нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП вменява в задължение на водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Прието е, че от събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин, че въззивникът е предприел извършването на маневра свързана с частично отклоняване надясно по платното за движение без да се съобрази положението на движещия се успоредно с него от дясната му страна друг лек автомобил, в резултат на което е предизвикал ПТП – блъснал е движещият се от дясната му страна лек автомобил. Безспорно с поведението си въззивникът е нарушил (не е изпълнил) задължението предвидено в нормата на чл. 25, ал.1 ЗДвП. Правилно в случая АНО е отнесъл хипотезата на чл. 25, ал.1 от ЗДП към санкционната разпоредба на чл. 189, ал.2, вр. ал.1, т. 5 от ЗДП точно тази разпоредба предвижда санкция нарушение на правилата за предимство в резултат на което е причинено ПТП. И доколкото тази норма предвижда санкция глоба във фиксиран размер от 200 лв., каквато санкция е и наложена на въззивника с НП, то обсъждането на наличието или не на смекчаващи, съответно отегчаващи отговорността обстоятелства не се налага. Изложени са мотиви по отношение на становище в жалбата, че нарушението на чл. 25, ал.1 ЗДвП не попада в нито една от хипотезите на чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП.

По т. 2:

ВРС приема, че в обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен го описват от обективна и субективна страна. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП) от което са причинени само имуществени вреди е длъжен когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. Събраните по делото доказателства сочат на това, че въззивникът е извършил нарушението за което е санкциониран. ВРС е приел, че безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че въззивникът е бил участник в ПТП с имуществени щети, както и че именно той е причинил ПТП-то и го е напуснал. При това положение за каквото и да било съгласие досежно обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то и дума не може да става. Безспорно доколкото в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, че веднага след ПТП св. Ч. Б. е счупил с бухалка предното стъкло на управляваното от Х. МПС. Това обаче е станало тъй като Х. изобщо не спрял, а продължил да се движи, да бяга от мястото. Установено е също така от доказателствата по делото – справка от НЦ 112 и аудиозапис, че след като е напуснал местопроизшествието, малко по-късно, Х. се е обадил на 112. От записа обаче е видно, че той не съобщава за възникнало ПТП, в което е участвал и т.н., а съобщава за предприета спрямо него саморазправа.

Въззивният съд е приел, че в случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП като е наложил на въззивника предвидените в нея две кумулативни наказания които определил в размер на минималния предвиден в закона.

Районният съд не е споделил и наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 40, ал.3 ЗАНН доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел участвал пряко при установяване на нарушението.

По отношение на възражението за маловажност, ВРС е мотивирал, че с оглед разпоредбата на чл. 189з ЗДП не дължи коментар досежно приложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед направените изводи, районният съд потвърждава изцяло обжалваното НП.

Решение на ВРС е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че безспорно се установява по делото извършването на нарушението по пункт първи и пункт втори, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х., както и че правилно е определено наказанието като вид и размер. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неоснователна е касационната жалба.

Противно на твърдението на касатора, ВРС е постановил решението си при напълно изяснена фактическата обстановка, при безспорно установеност на извършеното нарушение, като правилно е отнесъл фактите към правото, респ. не е налице соченото в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила.

Не се установиха сочените в касационната жалба основания за неправилно приложение на закона, нито други такива, за които касационната инстанция следи служебно.

По отношение на визираното в пункт 1 от атакуваното НП, административно нарушение съдът установи следното:

Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП се наказва с глоба 200 лева водач, който поради движение с несъобразена скорост, извършване на маневра и неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ПР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретният случай се установи безспорно, че при извършване на маневра при движение в кръговото кръстовище с несъобразена скорост на управлявания автомобил, касаторът не се е съобразил с пътните значи и блъска в намиращото МПС, като реализира ПТП с материални щети. Това поведение на касатора законосъобразно е квалифицирано като неизпълнение на задължението му, визирано в чл. 25, ал. 1 ЗДвП, за което законът предвижда пораждането на неблагоприятните последици, регламентирани в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Второто нарушение, описано в НП, а именно, че жалбоподателят, като водач на МПС – участник в ПТП не е уведомил компетентната служба на МВР и не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР, съдът счита за безспорно установено и доказано.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП регламентира, че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Освен това установява се, че другият автомобил е бил с материални щети, но Х. е напуснал местопроизшествието.

Неоснователни са изложените съображения, че неправилно ВРС е преценил фактическата обстановка. ЗДвП не предвижда хипотеза при възникване на конфликт и саморазправа между участници в ПТП отпадане на отговорността по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Задължение на участник в ПТП е при липса на съгласие с механизма на ПТП да уведоми компетентната служба на МВР. Като не е изпълнил това свое задължение при наличие на ПТП с нанесени материални щети, касаторът виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Правилно отговорността на водача е ангажирана от АНО по силата на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждащи конкретните нарушения в диспозицията си.

Посочените в жалбата оплаквания за не възприемане на тезата на жалбоподателя от РС не могат да бъдат квалифицирани като касационни основания по чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) и не подлежат на обсъждане. Правилно въззивният съд е отнесъл събраните по делото доказателства, фактическата обстановка и ги е съобразил с правото. Не са налице разминавания във фактическата обстановка по случая, в степен, която да е дотам съществена, че да предизвика отмяна на оспорения съдебен акт.

Разгледани поотделно и в съвкупност фактите, които се извличат от доказателствата по делото, обосновават извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х..

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

С оглед направения извод за неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, следва в полза на ОД на МВР-Варна да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1414/29.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110201649 по описа за 2024 г. на ВРС.

ОСЪЖДА Д. С. Х., [ЕГН] да заплати на ОДМВР-Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.