П Р О Т О К О Л
№ ……./…..
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На тринадесети април
Година две хиляди двадесет и трета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. МИТЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.Д.Д.Д.
Секретар: НИКОЛЕТА НИКОЛОВА
Прокурор: АНТОНИЯ ИВАНОВА
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МИТЕВ
НОХД № 1140 по описа за 2010 г.
На
именното повикване в 11:31 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ В.С.Н., редовно
уведомен, не се явява. Представлява се от адв. П.Г. от ВАК, редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО
ДОКЛАДВА
Адв. Г.: Бих искал да направя уточнение,
доколкото съм заявил, че освен тълкуването държим да бъде обявено за незаконосъобразно
задържането на Н. и да се разпоредите да бъде освободен незабавно, такова искане
в писмен вид досега няма, поради което Ви го представям сега.
Прокурорът: Запознах се с направеното искане. Да се приложи молбата. По същество ще взема отношение.
Съдът
намира, че така представената молба е допустима и относима към предмета на
делото и следва да се приеме като писмено доказателство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото: Молба от адв. П.Г.,
защитник на осъдения В.С.Н..
СЪДЪТ дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, предвид молбата, с която сме сезирали за тълкуване на Определение № 570/8.07.2010 год. по НОХД № 1140/2010 год. влязло в сила на 24.07.2010 год. и предвид задължителните указания от ВКС на РБ с Решение №115/24.03.2023 год., представям следното становище:
С определението, чието тълкуване се иска, с което изначално е сезиран ОС - Варна е извършено групиране на наказанията по два постановени и влезли в сила акта - присъда по НОХД № 90/2003 год. на РС –Габрово, с която на В.Н. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ /ЛС/ за срок от 8 години при строг режим и на наказанието, наложено по НОХД № 40/2010 год. на ОС – Варна, с което на Н. е наложено наказание ЛС за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание Глоба в размер на 2000 лева.
Безспорно са били налице предпоставките да се извърши групиране на наказанията по двата влезли в сила съдебни акта.
Съобразно чл. 82 от НК на Република България изпълнителската давност за изпълнение на влязлото в сила Определение на ВОС, с което са групирани наказанията, е започнала да тече от датата на влизане в сила на този съдебен акт и това е 24.07.2010 год.
Съответно всички срокове се изчисляват считано от тази дата. Както обикновената изпълнителна давност, така и абсолютната изпълнителска давност.
Изначално присъдата постановена по НОХД №40/2010 год. след влизането на която, е извършено и групиране на наказанията по двата съдебни акта, е делегирана за изпълнение на Софийска Градска прокуратура съгласно правилата, предвидени в тогава действащите указания за дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнение на наказанията, доколкото осъденото лице Н. е бил с адрес ***.
След влизане в сила на Определението за групиране, същото по компетентност отново е било делегирано от ВОП на СГП, именно в нейните правомощия е било при неустановяване на лицето да изготви всички необходими документи за обявяване на лицето първоначално на ОДИ на територията на Р България, а впоследствие и на международно издирване, както по канала на Интерпол на територията на всички държави, така и впоследствие на територията на ЕС.
С оглед на датата, на която В.Н. е бил задържан за изтърпяване на наложеното групирано наказание и с оглед датата на влизане в сила на определението за групиране, както и с предприетите действия от страна на Софийска Градска Прокуратура по издаване на всички необходими документи и изпращането им на Интерпол с оглед обявяването на международно издирване на осъденото лице, както и впоследствие обявяването му за издирване със съответен идентификатор абсолютната изпълнителска давност не е била изтекла към датата на задържането - 10.05.2021 год.
Съобразно нормата на чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК изпълнителската давност е 15 години.
По депозираната в днешно съдебно заседание молба за обявяване за незаконосъобразно задържането на осъденото лице Н., считам, че тази молба е предмет на едно друго производство, което се предявява по реда на друг закон. Не касае изпълнение на наказанията, нито касае процеса по тълкуване изпълнението на един съдебен акт и всички затруднения свързани с това изпълнение, поради което Ви моля да оставите молбата без уважение, доколкото ОС – Варна не е компетентен към настоящия момент да се произнесе по такова искане. Моля за Вашето определение.
Адв. Г.: Уважаеми г-н Председател, аз считам, че молбата на Н. за обявяване за незаконосъобразно задържането му с оглед изтърпяване на определеното му наказание 8 години „Лишаване от свобода“ следва да бъде уважена. По допустимостта се е произнесъл ВКС и следва да се приложи пряко чл. 5, ал. 4 от ЕКПЧ, тъй като нашето законодателство не предвижда съдебен контрол на задържането след изпълнение на присъда.
Редът, за който направи възражение прокуратурата е задържане по реда на ЗМВР и това е изрично уредено в ЗМВР.
Доколкото настоящият съдебен състав ще може да отговори дали задържането е незаконосъобразно едва след като се даде отговор на въпроса дали е изтекла абсолютната изпълнителска давност за определеното наказание.
Съгласно чл. 82, ал. 2 от НК давността започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила. Присъдата, не определението по кумулация.
И в същата разпоредба законът е предвидил единственото изключение, в което давността започва да тече от друг момент и това определението по чл. 68 НК, когато едно лице извършва престъпление в условното си осъждане. Като тогава с въпросното определение се налага и условната присъда да се изтърпи.
Това е единственото изключение!
Разширително тълкуване на правилата за давност в наказателния процес не може да бъде споделено, тъй като това е закон, който в най-голяма степен ограничава правата на гражданите.
След като законодателят не е предвидил, кумулацията и определението за кумулация представлява изключение от правилото на разпоредбата на чл. 82, ал.2 НК такова разширително тълкуване не е допустимо, тъй като накърнява правата на гражданите.
В този ред на мисли, моля да вземете и предвид обстоятелството, че с кумулиране на наказания не се налага ново наказание. Единствено се постановява да се изтърпи най-тежкото измежду всички наказания, което вече е наложено и за което е започнала да тече давността – абсолютната и обикновената давности.
Тя е започнала да тече безспорно на 20.03.2006 год.
В българското наказателно право, в съдебната практика и доктрина е прието и е безспорно, че абсолютната изпълнителска давност не може да бъде спираната или прекъсваната освен в два случая, които не са свързани с настоящия казус, когато започне изпълнение на самото наказание и когато трябва да се изпълни наказание с приоритет. Но това е случай, в който наказанието следва да се изпълни пробация, лишаване от свобода, тоест тогава е съвсем логично и закономерно пробацията да не може да се изтърпи обективно и затова в този период, в който осъденият търпи наказание ЛС давност включително и абсолютна не тече за наказанието пробация, но това не е нашият случай.
Ако се приеме тезата на прокуратурата, че с определението, с което се кумулират наказанията започва да тече нова абсолютна давност, изпълнителска давност, това по същество означава, че определението за кумулация е юридически факт, който прекъсва абсолютната изпълнителска давност, защото от този момент започва да тече нова давност. И ако се приеме, че с определението за кумулация се налага ново наказание, това означава, че се нарушава принципа едно лице да бъде осъждано два пъти за едно и също нещо. Безспорно кумулацията на наказанията касае единствено изтърпяване на вече наложени наказания с предходни присъди.
И в заключение ще дам и един пример, който доказва незаконосъобразността на тезата на прокуратурата.
Ако едно лице е осъждано в принципен план два пъти с 2 отделни присъди на Лишаване от свобода за срок от 8 години и съдът на основание чл. 24 НК реши да увеличи така определеното наказание с ½, а именно 12 години, тогава започва ли да тече нова давност и тази давност по- ли е висока, по- ли е голяма като размер от тази, която му е предвидил законодателят.
Считам, че в настоящия случай е недопустимо да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 82, ал. 2 НК.
Ето защо и на основание чл.5, ал.4 ЕКПЧ моля да обявите за незаконосъобразно задържането на В.С.Н. за изпълнение на наказанието от 8 години лишаване от свобода, определено с Определение по настоящото частно наказателно дело поради изтичането на абсолютната изпълнителска давност към датата на задържането. Моля да се разпоредите за незабавно освобождаване на В.Н., поради изтекла абсолютна изпълнителска давност на датата – 20.03.2021 год.
СЪДЪТ след тайно съвещание и като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе установи следното:
С присъда по НОХД № 90/2003 год. на РС - Габрово на В.С.Н. е наложено наказание 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 и 2 от НК извършено на 10.09.2002 год. Със същата присъда е признат за виновен в извършване и на престъпление по чл. 150 от НК, като му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК, съдът е наложил най-тежкото измежду така определите наказания, а именно 8 години лишаване от свобода с определен първоначален строг режим на изтърпяването му. Присъдата е влязла в сила на 20.03.2006 год.
С присъда №17 постановена на 11.02.2010 година по НОХД № 40/2010 год. по описа на ОС – Варна му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца при първоначален общ режим, както и глоба от 2000 лева за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, извършено в периода месец юни 2003 год. до 18.08.2003 год.
С присъдата е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 216 вр. чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил най-тежкото от така определените наказания, а именно 8 години лишаване от свобода при строг затворнически режим, както и глоба в размер на 2000 лева.
Присъдата е влязла в сила на 16.06.2010 година.
С определение № 570 от 8.07.2010 год. по НОХД № 1140/2010 год. на ВОС постановено по реда на чл. 306 НПК, съдът е групирал наказанията на осъдения Н. наложени му с присъди по НОХД № 90/2003 год. РС -Габрово и по НОХД № 40/2010 год. на ОС - Варна, като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно 8 години лишаване от свобода при строг затворнически режим. Към определеното най-тежко наказание е присъединено и наказанието Глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл. 25 ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното към момента наказание лишаване от свобода и предварителното задържане на лицето.
Определението е влязло на 24.07.2010 год.
Осъденото лице Н. е бил обявен на национално и международно издирване, и на 10.05.2022 год. е задържан, като наложеното му по правилата чл. 23 и 25 НК за изтърпяване най-тежко наказание от 8 години лишаване от свобода е било приведено в изпълнение. Във връзка с изпълнение на наказанието са последвали жалби до прокуратурата от осъдения с твърдения за изтекла погасителна давност, които след съответния йерархичен контрол са били оставени без уважение. Последвала е и позиция на защитата на Н., че въпроса за изтичането на абсолютната давност е следвало да бъде разрешен от съдебен орган по реда на чл. 414 НПК. Жалбата за тълкуване е оставена без разглеждане и върната от ВОС, който е постановил атакуваното определение за кумулация. След произнасяне от въззивен съд делото е възобновено от ВКС.
С решение № 115/24.03.2023 год. по КНД № 1020/2022г. на ВКС трето н.о, определението на въззивният съд е отменено, а делото е изпратено на ВОС за проверка законността на задържане на осъдения Н. за изпълнение на наказанието в размер на 8 години лишаване от свобода, наложено на основание чл.25, вр. чл.23 НК с определение по НОХД № 1140/2010 год.
Настоящият състав счита, че не съществуват никакви затруднения и съмнения във връзка с влязлото в сила определение вкл. и за изтекла погасителна давност, но с оглед указанията на ВКС и правото на задържано лице да оспори пред съда законността на ограничаването на свободата му съгласно чл.5 ал.4 от ЕКПЧ намираща пряко приложение според Конституцията на РБ, както и предвид празнотата в националното законодателството, което не предвижда съдебен контрол върху атовете на прокуратурата по изпълнение на наказанията и която липса очевидно следва да се разреши от ВОС, намира, че дължи произнесе по реда на тълкуването, така както е била възприета принципната позиция на защитата.
Ето защо в изпълнение на указанията на ВКС съдът констатира, че и към настоящия момент няма основания за намеса и корекция на влезлия в сила съдебен акт по НОХД №1140/2010 год. на ВОС и същият следва да се изпълни във вида и в смисъла, в който е постановен, доколкото изпълнението на наказанието не е погасено по абсолютната изпълнителска давност към датата на задържането съгласно изискванията на чл.82, ал.4 НК.
От деня на влизане в сила на присъдата или определението по чл. 306 НПК, с което е определено общото наказание започва да тече давност за неговото изпълнение.
При определяне на общото наказание по чл. 23 и чл. 25 НК осъденият не изтърпява отделните наказания за включените престъпления в съвкупността. Същите губят своето самостоятелно значение. На изпълнение подлежи новото общо определено наказание, каквото в случая е това от групирането с Определение № 570 от 8.07.2010 год. по НОХД №1140/2010 год. на описа на ВОС, а именно 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Ето защо и молбата на защитата не може да бъде уважена.
По изложените съображения и на основание чл. 414 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА
ТЪЛКУВАНЕ на Определение № 570
от 8.07.2010 год. постановено по НОХД №1140/2010 год. по описа на ВОС, като
същото бъде изпълнено, така както е постановено в диспозитивната част.
Определението е окончателно.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, приключило в 12.25 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: