№ 1277
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501422 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. И. срещу
решение № 261030/16.02.2021г. на СГС, ГО, 13 състав, постановено по гр.д.
№ 14180/19г., с което е уважен иск с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
неоснователно и необосновано. За решаването на делото съдът е следвало да
изясни фактическата обстановка. За да обоснове своите изводи съдът се е
позовал само на част от писмените и гласните доказателства. Неправилно е
пресъздал казаното от свидетеля В.. От показанията му се установяват
отношенията между страните и след 03.09.3019г., когато е трябвало да се
сключи окончателния договор. Последните указания са от 05.09. 2019г., а на
самият купувач са изпратени документи на 02.09.2019г. От текста на
удостоверението, издадено от нотариус К. е видно, че не са били налични
необходимите документи и са дадени нови указания. Свидетелят В. твърди,
че без съдействието на нотариуса не би могъл да се снабди с някои от
документите. За съда тези обстоятелства са били ирелевантни. Поведението
на страните, както и тяхната воля, трябва да се тълкува при възникнал спор.
1
Формалното отношение към доказателствата води до неправилни изводи от
правна страна. Жалбоподателят сочи, че е била налице обективна
невъзможност да се набавят всички документи, необходими според
нотариуса, към 03.09.2019г. Дори и съдът е приел, че единственото
нарушение на продавача е, че не се е явил. Съдът е направил извод, че
явяването на продавача е могло да доведе до предоговарянето на срока за
сключване на окончателния договор. Но неявяването му е осуетило
сключването му. Въззивникът поддържа, че сделката не е била обезпечена с
документи и не е било възможно сключването й на 03.09.2019г. От основно
значение за невъзможността за сделката е въпросът за това коя страна е
била изправна и коя неизправната. Това е от съществено значение и за
последиците от несключването й, а именно връщането на задатък. В
съдебната практика се приема, че право да развали договора има изправната
страна при неизпълнение на задължението от насрещната. Изпълнението на
задължението да се продаде имот не е свързано само с явяване пред
нотариуса. Необходимо е той да изповяда сделката при наличието на всички
необходими документи. Те не са били налице към 03.09.2019г.
Жалбоподателят сочи, че задатъкът служи като обезпечение за сключване на
окончателен договор и има за цел да стимулира страните да изпълнят
задълженията си. Неявяването на определена дата не е неизпълнение на
задължението да се прехвърли собствеността защото това е било невъзможно.
А невъзможността не може да се вмени във вина на продавача, защото той е
следвал указанията, за да бъде възможна сделката. С поведението в нито един
момент той не е показал, че не желае и няма интерес от нея. За поведението
на страните и полагането на всички усилия за сключване на окончателния
договор говори и кореспонденцията между тях след 03.09.2019г. Това
означава, че купувачът все още е имал интерес, но на по- ниска цена. Или
поддържа заблуждението, че има такъв, докато закупи друг имот.
Сложността на легитимацията, опасността за неговата сигурност е
разколебала купувача и той се е явил пред нотариуса на конкретната дата, за
да получи протокол за неявяване на продавача. Това не му дава право на
двойния размер на задатъка. От своя страна продавачът е предложил да върне
задатъка, а купувачът търси и купува друг имот на 18.11.2019г. без да вземе
предложения му задатък.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да
2
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Д.Д. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Решението на СГС е правилно. Жалбоподателят се опитва да се освободи от
отговорност, аргументирайки се с действията и бездействията на нотариуса.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.93, ал.2 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Д.
Д. твърди, че с ответника са сключили предварителен договор на 22.07.2019г.
за покупко- продажба на ПИ с идентификатор 68134.4378.261 с площ от 791
кв.м., кв.7, стар идентификатор 68134.4378.173 и 68134.4378.227, номер по
предходен план: кв.7, парц. ХLVII-81 при съседи по кадастрална скица ПИ с
идентификатори: 68134.4378.238, 68134.4378.226, 68134.4378.262,
68134.4378.241, 68134.4378.240, 68134.4378.242, 68134.4378.11 и ПИ с
идентификатор 68134.4378.262 с площ от 785 кв.м. със стар идентификатор:
68134.4378.173 и 68134.4378.227, номер по предходен план : кв.7, парц.
XLVI-81 при съседи по кадастрална скица, а именно ПИ с идентификатори:
68134.4378.261, 68134.4378.226, 68134.4378.263, 689134.4378.14,
68134.4378.13, 68134.4378.241. И двата имота са незастроени и с
предназначение за жилищни нужди. Договорената цена за тях е 146687 лв.
като при подписването на предварителния договор купувачът е заплатил
задатък от 14 687лв. В чл.3 от договора продавачът се е задължил да
прехвърли на купувача правото на собственост до 30.08.2019г. при нотариус
М. К.. Промяната на срока може да стане само по споразумение между
страните. В случай, че окончателният договор не се сключи по- рано, то те са
се съгласили да се явят пред нотариуса с всички необходими документи на
03.09.2019г в 11ч. Съгласно чл.2, б. „а“, изр.2 от предварителния договор в
случай, че продавачът се откаже от него дължи на купувача двойния размер
на дадения задатък. Ищецът твърди, че на 03.09.2019г. ответникът не се е
явил пред нотариуса, за което е съставен протокол за констатирането му. От
удостоверение от „Юробанк България“ АД се установява, че към тази датата
ищецът като купувач е имал по сметката си сумата от 150 000лв. Той е бил
подготвен за сключване на окончателния договор. Въпреки отказът от
3
договора, ответникът Д. И. не е върнала на ищеца двойният размер на
задатъка. С влязло в сила определение по ч.гр.д. № 12665/19г. на СГС е
допуснато обезпечение на иска чрез запор на банковите сметки на ответника,
но въпреки това той не е инициирал доброволно плащане. Затова ищецът
моли съда да осъди ответника да й заплати 29 374лв., представляващ двойния
размер на дадения задатък, в едно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски
за исковото и обезпечителното производство.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва иска. Поддържа, че на 22.07.2019г. с ищеца Д.Д. са сключили
предварителен договор за покупко- продажба на посочените в исковата молба
недвижими имоти. Въз основа на него е поела задължението да се снабди с
всички необходими документи, установяващи правото й на собственост. На
03.09.2019г. е трябвало да се сключи окончателния договор, но на
27.08.2019г. от нотариус М. К. е получила списък с необходими за сделката
документи. В телефонен разговор й е било обяснено, че без тях сделка не
може да има. На 03.09.2019г. в 10ч. е провела телефонен разговор със
служител от кантората на нотариуса, който й е казал, че за тази дата няма
записан час за сделка. На 05.09.2019г. ответникът е получил втори имейл от
нотариуса с копие до ищеца с нов списък от документи, необходими за
изповядване на сделката. След като се е снабдила с тях е поискала да
определят нова дата за сключване на сделката. Ищецът е отклонила това
искане. На 27.09.2019г. ответникът е изпратила имейл до Д. Д. за
прекратяване на предварителния договор с прикачено споразумение или
изповядване на сделката пред друг нотариус, който е изявил готовност за
това. Отговор на този имейл не е получила. Счита, че не е неизправна страна
по предварителния договор.
Безспорно е, че на 22.07.2019г. страните са сключили предварителен
договор за покупко- продажба на описаните в исковата молба недвижими
имоти.
Не се оспорва, че на 22.07.2019г. Д. Д. е заплатила на ответника
задатък от 14 687 лв.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представила
протокол за констатиране на обстоятелство, а именно, че на 03.09.2019г. Д.
4
Д. се е явила пред нотариус К. , но не и ответникът Д. И..
Представена е кореспонденция по електронен път между страните и
нотариуса.
Безспорно е, че ответникът черпи права върху процесните имоти от
договор за покупко- продажба, сключен с нот. акт № 132/15.02.2018г.
Към исковата молба са приложени 2бр.удостовериня за данъчна
оценка, 2бр. удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, 2бр.
скици за всеки един от имотите.
С оглед твърденията в отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства: копие от електронна поща от 27.08.2019г. и
05.09.2019г., както и имейл от ответника до ищеца за прекратяване на
предварителния договор или изповядване на сделката при друг нотариус.
Във връзка с изпълнение на задълженията си по предварителния
договор Д. И. е представила писмени доказателства: комбинира скица за
двата имота от 07.08.2019г., Решение № 224/03.09.1998г. на ПК- община
Люлин с отбелязване, че е влязло в сила, удостоверение за семейно
положение, съпруг и деца, удостоверение от СО- район „Овча купел“ от
27.08.2019г., Удостоверение от ОСЗ-Запад от 29.08.2019г., разпечатани
електронни съобщения.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение ответникът е представил
удостоверение от нотариус М. К..
Не се спори, че на основание договор за покупко- продажба от
18.11.2019г., сключен с нот. акт № 35 от същата дата ищецът е закупила
недвижим имот.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. познава страните, като с ищеца от 15 години са във
фактическо съжителство. Той заявява, че през месец юли 2019г., около 20то
число, са сключили предварителен договор да продажба на имот в
местността Малинов дол. Ищецът го е сключила като купувач. Свързала са е
с Д. И. чрез агенция за недвижими имоти. След това са пристъпили към
събиране на документи, необходими за окончателния договор. Такъв не се е
сключил, тъй като ответникът не е присъствал на подписване на анекс или на
други документи, тъй като не е била в страната. Свидетелят твърди, че Д. И.
5
не е искала да сключи сделката на реалната цена, като това го е чул от нея и
от брокера В.. Присъствал на е разговор по телефона между ищеца и
брокера и между ищеца и Д.И., тъй като е бил на високоговорител.
Ответникът е казала, че трябва да плати допълнителен данък печалба и това
не я устройва, за да изповяда сделката на реалната цена. За това брокерът В.
ги е уведомил първи. Продавачът е искала сделката да се сключи на данъчна
оценка. Те са били против това. Това им го е казала, след датата, на която не
се е явила пред нотариуса през месец септември. След това е имало разговори
и кореспонденция. Отношенията са продължили. Ответникът е искала да им
даде някакъв документ да подпишат и да им върне капарото, но те не са се
съгласили, защото тя не е била изрядната страна. До последно те са искали да
изповядат сделката. Бъдещият продавач е предложил да им върне капарото,
което са дали, но те не са се съгласили. С ответника са се видели само при
подписване на предварителния договор. Няколко дни преди подписване на
окончателния договор Д. И. е била в Турция. Целта за купуване на имота е
била да си построят дом. След това са закупили друг имот за тази цел.
Свидетелят заявява, че е имало несъответствие в границите на имота, имало
е кадастрални скици, на които то се вижда. Оказало се е, че имота има около
4-5 кв.м. някакъв парцел, на който трябва да се установяват границите, за да
може да се издадат виза и разрешение за строеж. Това са го разбрали след
датата на сключване на окончателния договор. Основната причина да се
откажат от договора е било неразбирателството за цената.
Свидетелят В. е брокер на недвижими имоти. Познават се с Д. И., тъй
като е представлявал предходния продавач, от които тя е купила имотите.
След това е минало известно време и тя се е свързала с него, за да ги
продаде. С него се е свързала и Д. Д., защото е проявила интерес към тях.
Това е станало през месец юни- юли 2019г. След това са се срещнали в офиса-
той и ищеца. Поканил ги е да се запознаят с документите за собственост.
След това са се чули няколко дни по- късно и ищецът отново е проявила
интерес да закупи имотите. Договорили са се и свидетелят е изготвил
предварителен договор с цена от 40 000евро на имот. По нея не е имало
възражения. Договорът е подписан в края на месец юли. Ден по- късно Д. И.
го е упълномощила с нотариално заверено пълномощно, за да извади
необходимите документи за сделката. Снабдил се е с тях за около десет дни и
ги е изпратил на ищеца по имейл. Д. Д. ги е представила пред нотариус К.,
6
където е трябвало да се сключи сделката. Когато е получил първия списък с
допълнителни документи се е ангажирал веднага, за да се снабди с тях. С по-
голямата част го е направил, но за някои не е имал правомощия. Това са
били документи за най- първите собственици на имота. Документите са били
от поземлената комисия, че имотите не са общинска или държавна
собственост, че са деактувани. В официалния имейл на нотариуса са
фигурирали тези две удостоверения като задължителни. За някои от
документите не е имал пълномощно и е нямало да ги дадат и на Д. И., затова е
помолил нотариуса за удостоверение чрез което ги е извадил и тях. Изпратил
ги е . След това е получил трети списък с допълнителни документи.
Ангажирал се е да ги извади, но това е отнемало време. След втория списък
ищецът е поискала да се видят в офиса на свидетеля, за да поговорят отново
за сделката. Поканил ги е и те са заявили, че след разговор с геодезист са
установили, че има неизправност на регулационните граници. И това ще ги
забави в бъдещия строеж. Но са казали, че са готови да приключат сделката.
Искали са да коментират намаляване на цената. За това на каква цена да се
сключи окончателния договор- реалната или данъчната оценка, свидетелят го
е коментирал при предварителния договор. И двете страни са искали да се
сключи сделката на реалната стойност на имотите. Предупредил е Д. И., че
тъй като не са минали три години от придобиването на имотите и при
продажба на по- висока цена трябва да заплати данък печалба. Коментара за
регулационните граници е бил две или три седмици след сключване на
предварителния договор. Извадили са допълнителни документи, данъчни
оценки. Не е коментиран въпрос за анекс. Срещата за коментиране на
регулационните граници е била преди 03.09. На 07.09. са го уведомили, че е
съставен протокол за неявяване. Едните документи са били в началото на
август, следващите към 20 август. Последните документи е изпратил на
02.09. Първите документи е изпратил на 27.08. На 26.08. е представил други.
На 09.08. комбинирана скица, на 13.08. допълнително два документа. На
16.08. данъчни оценки и удостоверение за тежести. На 21.08. е получил втори
списък с допълнителни документи от нотариуса, а именно, че
удостоверението за тежести трябва да бъде от първия собственик. На 26.08. е
получил нов списък и след това на 02.09. последният. Нотариусът не е имал
забележки към регулационните граници. Свидетелят е имал договор за
посредничество с ищеца. Получил е 50% възнаграждение, което е върнал, тъй
7
като сделката не се осъществила.
Между свидетелите е извършена очна ставка относно факта на каква
цена да се изповяда сделката- реалната стойност или по данъчна оценка.
Свидетелят Б. е твърдял, че свидетелят В. ги е уведомил през месец
септември, че Д. И. не желае да изповяда сделката на реалната стойност, а на
данъчна оценка, тъй като дължи данък печалба. Това се отрича от свидетеля
В. при очната ставка. Поддържа ,че не е казвал на ищеца, че ответникът иска
да се впише в нотариалния акт данъчната оценка.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Б.. Възприема ги в
частта, в която излага твърдения за времето на сключване на предварителния
договор, за проведените разговори и кореспонденция, като и в частта, в която
заявява, че ответникът е поискал да им върне капарото, но те са отказали,
както и че са се отказали от сделката. В тези части показанията му се
потвърждават от събраните доказателства- писмени и гласни. Относно
твърдението, че са се отказали от окончателния договор съдът счита, че
показанията му са достоверни, защото това е за неизгоден за страната факт.
Не ги кредитира в частта, в която се твърди, че продавачът е искал да се
изповяда сделката на данъчна оценка, тъй като не се подкрепят от събраните
доказателства. При преценка на показанията на свидетеля Б. съдът съобрази
разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като той и ищецът са във фактическо
съжителство и това предполага негова заинтересуваност от изхода на спора. В
кредитираната част ги намира за достоверни, основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага.
Кредитира изцяло показанията на свидетеля В., като основаващи на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Те се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
При така събраните доказателства СГС е приел предявеният иск за
основателен и го е уважил.
Пред настоящата инстанция е прието удостоверение от нотариус К..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.93,
ал.2, изр.2 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
8
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269
от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД за връщане
на даден задатък поради разваляне на договора. Задатъкът има две функции.
Служи за доказване, че договорът е сключен. Втората е обезпечителна, тъй
като гарантира изпълнението му според договореното и с грижата на добрия
стопанин от всяка една от страните. От предвидените в чл.93, ал.2 от ЗЗД
последици на неизпълнението при уговорен задатък се извлича и
обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като предварително и
общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще има право в
случай на неизпълнение. Законът предвижда право на изправната страна да
задържи задатъка като по този начин бъде компенсирана за неизпълнението
на другата, която го е дала. Това е съпроводено с възможността й да се
откаже от договора. Разпоредбата на чл.93, ал.2, изр. 2 от ЗЗД създава
възможност и за страната, която е дала задатъка да го получи в двоен размер,
ако неизпълнението на задълженията по договора е за тази, която го е
приела при сключването му. Т.е. и двете страни могат да се откажат от
договора като задатъкът ще има обезщетителна функция за евентуалните
вреди, които са претърпели от неизпълнението. По своята правна същност
задатъкът представлява един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал.1 ЗЗД
способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. Уговореният
задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
В случая жалбоподателят твърди неизпълнение на задълженията от
продавача, поети с предварителния договор от 22.07.2019г. и с което Д. Д.
свързва правото си да получи дадения задатък в двоен размер.
Ищецът извежда своето материално субективно право, предмет на
спора, от валидно сключения между нея и ответника предварителен
договор. Материалната й легитимация, респективно качеството й на
надлежна страна в процеса, е обусловена от принадлежността на правото да
развали/ да се откаже договора и да получи дадения задатък в двоен размер.
9
Това предпоставя и активната й процесуална легитимация да предяви иск за
накърненото й от ответника право като й възстанови даденото по
предварителния договор. Настъпването на реституцията ищецът извежда от
отказа на продавача от договора.
Пасивната материална и процесуална легитимация на Д. И. произтича
от същата облигационна връзка в качеството й на продавач на недвижимите
имоти, предмет на предварителния договор. На субективното материално
право на ищеца да заплати цената на имота кореспондира задължението на
жалбоподателя като продавач да й го продаде, както и насрещни други права
и задължения, конкретно разписани в договора.
Жалбоподателят и Д. Д. са страни по материалното гражданско
правоотношение, което обуславя тяхната материална и процесуална
легитимация по делото, както и на качеството им на надлежни страни.
Д. Д. е предявила иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД и с
него иска връщане на задатъка в двоен размер, който е платила на продавача
по предварителния договор от 22.07.2019г. Реституцията настъпва, защото
продавачът се е отказал от сключване на окончателен договор. В чл.2, б. „а“
от предварителния договор е записано, задължение за продавача при
отказване от продажбата на имотите, е да възстанови на купувача двойният
размер на получения задатък. По делото не се спори, че ищецът е изпълнила
задължението си, произтичащо от чл.2 от предварителния договор, и е
заплатила на продавача уговорения задатък в пълен размер.
Ищецът твърди, че е изправна страна по предварителния договор, но
ответникът се е отказал от продажбата.
На основание чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на всяка страна е да докаже
фактите, които твърди и от които черпи за себе си благоприятни правни
последици. При недоказването им съдът е длъжен да приеме, че те не са се
осъществили. В това се състои тежестта на доказване, с която са натоварени
страните по един съдебен спор.
Така ищецът следва да докаже, че има сключен предварителен
договор, че е платил задатъка, че ответникът не е изпълнила задълженията си
и се е отказал от договора. В негова тежест е да установи, че е
развалил/отказал се е от предварителния договор.
10
Ответникът от своя страна следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е изпълнил задължението си по договора, за да се
освободи от отговорност. Т.е. че е бил добросъвестен.
Предварителният договор предпоставя насрещни права и задължения
за тези, които са го сключили. За купувача да плати цената на имота, а за
продавача да прехвърли правото на собственост. Последното се свързва с
предоставяне на всички необходими документи, установяващи правото му на
собственост- чл.5 от предварителния договор от 22.07.2019г. В чл.3 е
записано, че страните трябва да сключат окончателен договор до 30.08.2019г.,
но ако не го направят по- рано, то те следва да се явят на 03.09.2019г. в 11ч.
пред точно определен нотариус, посочен в договора. Неизпълнението на
задължението на всяка една от страните не е свързано единствено и само с
неявяване пред нотариуса. Тълкувайки разпоредбите на договора по отделно
и в тяхната взаимна връзка на основание чл.20 от ЗЗД, се установява общият
им смисъл и волята на страните, а именно, че продавачът не само трябва да се
яви пред нотариуса за изповядване на сделката, но и има задължението да
представи всички необходими документи, установяващи правото му на
собственост. В съответствие със задължението по чл.586, ал.1 от ГПК
нотариусът е поискал точно определени и конкретно посочени документи в
разменена електронна кореспонденция между страните и свидетеля В.. По
делото има доказателства, че по- голяма част от тях са представени, но и в
жалбата се признава фактът, че това не са били всичките необходими за
сключване на окончателния договор. Не е доказана обективна невъзможност
от страна на въззивника да се снабди с тях, както се твърди в жалбата. От
писмените и гласни доказателства се установява, че Д. И. е поискала да
прекратят/откажат от действието на предварителния договор или да
изповядат окончателния договор при друг нотариус. Обективираното в
електронното писмо от 27.09.2019г. волеизявление на Д. И., адресирано към
купувача Д. Д., представлява отказ от предварителния договор. Не е спорно и
че не е се явила на посочената датата и час пред нотариуса за изповядване на
сделката. От показанията на свидетеля Б. се установява, че и ищецът се е
отказала от договора. Преценката на тези факти, както и поведението на
страните след 03.09.2019г. налагат извод за взаимен отказ от предварителния
договор за покупко- продажба. Аргумент в негова подкрепа е сключеният
договор за покупко- продажба, оформен с нот.акт № 35/18.11.2019г., с който
11
Д. Д. е закупила друг поземлен имот. С това тя е загубила интерес от
сключване на окончателен договор с жалбоподателя.
При взаимен отказ от предварителния договор на реституция подлежи
само това, което е дадено по него, а именно задатъкът в еднократен размер.
Поради изложените изводи първоинстанционното решение следва да
бъде отменено за сумата над 14 687 лв. като до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
В тежест на Д. Д. е да заплати на Д. И. разноски по делото пред САС в
размер на 800 лв., както и 700лв. разноски пред СГС с оглед отхвърлената
част от иска.
Поради този изход на спора на ответника по жалбата се дължат
разноски за въззивната инстанция от 1000лв. съобразно уважената част от
иска. На ищеца не следва да се присъждат разноски за обезпечителното
производство, защото няма ангажирани доказателства за сторени такива във
връзка с него- платена държавна такса и адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № решение № 261030/16.02.2021г. на СГС, ГО, 13
състав, постановено по гр.д. № 14180/19г. в частта, в която е уважен искът на
Д. А. Д. над сумата от 14 687 лв. и в частта, в която в нейна полза са
присъдени разноски над сумата от 1220 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. А. Д., гр. *** срещу Д. В. И., гр. *** с
правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД над сумата от 14 687 лв. до пълния
предявен размер като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***,
ул. ***“ № 19, ет.3 чрез адв. М. А. да заплати на Д. В. И., ЕГН **********,
гр. ***, ул. „***“ № 47, вх. В, ет.6 сумата от 800лв. разноски по делото пред
САС и 700 лв. разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 47, вх. В, ет.6
12
да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***,
ул. ***“ № 19, ет.3 чрез адв. М. А. сумата от 1000лв. разноски по делото
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13