Решение по дело №16237/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261221
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20193110116237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./16.11.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16237/2019 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Р.К.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу А.Н.П., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***лен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответниците следните суми: сумата от 1900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 19-21, за периода от 08.11.2007 г. до 10.02.2009 г. ведно със законната лихва върху същата, считано от 08.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 100 лева – обезщетение за забава за периода от 08.11.2007 г. до 08.09.2011 г.; сумата от 1746 лева, представляваща дължими разноски по исковото производство, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20133110402190 по описа на ДСИ при РС – Варна преобразувано на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ под № 184/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 808 и район на действие Окръжен съд - Варна.

С влязло в сила определение № 16743 от 17.12.2020 г. по гр.д. № 16237/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна производството по делото е прекратено в частта по предявения от Р.К.Д., ЕГН **********,***, срещу А.Н.П., ЕГН **********, и Д.С.П., ЕГН **********,***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответниците разноски по изпълнително дело № 20133110402190 по описа на ДСИ при РС – Варна, на основание чл. 130 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба:

Ищцата Р.К.Д. твърди, че по силата на Решение № 5401 от 19.12.2012 г., постановено по гр. д. № 13304/2011 г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение от 16.07.2013 г. по в. гр. д. № 764/2013 г. по описа на ВОС, тя и С.С.Д.са осъдени да заплатят общо на ответниците А.Н.П. и Д.С.П. следните суми: сумата от 1900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 19-21, за периода от 08.11.2007 г. до 10.02.2009 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 08.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 100 лева – обезщетение за забава за периода от 08.11.2007 г. до 08.09.2011 г., сумата от 1746 лева – присъдени разноски пред двете съдебни инстанции. На тази основа бил издаден изпълнителен лист в полза на ответниците, които на 01.08.2013 г. подали молба за образуване на изпълнително дело за събиране на гореописаните вземания.

Ищцата заявява, че в рамките на образувано изпълнително дело № 20133110402190 по описа на ДСИ при РС – Варна извършила следните плащания: на 18.10.2013 г. – на сумата от 1000 лева, на 18.11.2013 г. – на сумата от 50 лева, на 17.12.2013 г. – на сумата от 50 лева, на 21.01.2014 г. – на сумата от 50 лева. С разпореждане на съдебния изпълнител от 21.11.2013 г. като взискател по изпълнителното дело била присъединена държавата. В исковата молба се излага, че с разпореждане на ДСИ от 12.02.2019 г. са насрочени описи на движими вещи в домовете на длъжниците, които не са осъществени. С разпореждане от 31.05.2019 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника Стоян Димитров, и са насрочени описи на движими вещи в домовете на длъжниците, които не са осъществени. С разпореждане от 05.07.2019 г. отново са насрочени описи на движими вещи в домовете на длъжниците, които не са осъществени, както и е наложен запор на вземане на ищцата. С Разпореждане от 04.09.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в дома ѝ. Ищцата поддържа, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като след присъединяването на държавата като взискател по изпълнителното дело, не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Поради изложеното счита, че от 21.11.2013 г. е започнал да тече 5-годишният давностен срок и същият е изтекъл на 21.11.2018 г.

Отправя искане до съда за уважаване на исковата претенция и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.Н.П. е депозирала писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Заявява, че след образуване на изпълнителното дело са извършена редица действия, прекъсващи давността. Поддържа, че всяко искане за извършване на изпълнителни действия прекъсва давността, независимо дали действията по принудително изпълнение са били успешни. Наред с това счита, че давността е прекъсвана с извършените от длъжниците доброволни плащания, последното от които е извършено на 21.01.2014 г. Моли искът да бъде отхвърлен и да ѝ бъдат присъдени разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Д.С.П., в който са развити съображения за недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че предявеният иск има за предмет установяването на факт, поради което се явява недопустим. Наред с това обосновава недопустимостта му с доводи, че погасените по давност вземания не са недължими, както и за наличие на сила на пресъдено нещо. Ответникът поддържа, че извършените доброволни плащания от страна на ищцата съставляват признание на дълга и прекъсват давността. Счита, че наред с това давността е прекъсвана с всяко искане за извършване на изпълнителни действия, като посочва, че такива са искани с молби от 04.01.2015 г., 15.10.2015 г., 07.02.2017 г. и 01.02.2019 г.

Моли производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалностискът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени разноски.

Разпоредбата на чл.6, ал.1 ГПК посочва, че съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закона случаи. Въз основа на депозираната искова молба и уточнителните молби от 31.10.2019 г. и 02.12.2019 г. се установяват параметрите на търсената защита. В този вид същите са очертани и в изготвения проект за доклад, който в последствие е приет за окончателен в първото по делото заседание.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа и страна:

Безспорни между страните са следните обстоятелства – че по силата на Решение № 5401 от 19.12.2012 г., постановено по гр. д. № 13304/2011 г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение от 16.07.2013 г. по в. гр. д. № 764/2013 г. по описа на ВОС, Р.К.Д. и С.С.Д.са осъдени да заплатят общо на ответниците А.Н.П. и Д.С.П. следните суми: сумата от 1900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 19-21, за периода от 08.11.2007 г. до 10.02.2009 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 08.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 100 лева – обезщетение за забава за периода от 08.11.2007 г. до 08.09.2011 г., сумата от 1746 лева – присъдени разноски пред двете съдебни инстанции; че въз основа издадения за горните суми изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20133110402190 по описа на ДСИ при РС – Варна.

От приетото като доказателство изпълнително дело се установява, че изпълнително дело № 2190/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд, град Варна, на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ, е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при частен съдебен изпълнител. С оглед на това същото е образувано под № 184/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 808 и район на действие Окръжен съд – Варна.

От него е видно още, че след образуване на изпълнителното дело и след предприетото изпращане на поканите за доброволно изпълнение, на 21.11.2013 г. е постановено разпореждане, с което като взискател е присъединена и държавата за сумата от 3215,07 лева, които длъжникът С.Д.следва да заплати. След тази дата са постъпили молби от 27.11.2013 г. и от 12.12.2013 г. от взискателите за извършване на справки в НАП за наличие на граждански и трудови договори или данни за самоосигуряване за всеки от длъжниците, както и за наличие и размер на изплащани пенсии на длъжниците. На 08.09.2014 г. взискателите са поискали налагането на запор на дружествени дялове на длъжника С.С.Д., което е реализирано с оглед постановеното разпореждане от 10.10.2014 г. на съдебния изпълнител. С молба от 04.01.2015 г. на взискателя А.Н.П. е поискано да се извърши справка за банкови сметки, МПС и други на длъжниците като при наличие на такива да се наложи запор на същите. С последваща молба от 15.10.2015 г. от взискателите е отправено искане за извършване на справка относно наличието на декларирани недвижими имоти и МПС. С молба от 07.02.2017 г. А.П. и Д.П. молят да се наложат възбрани върху недвижими имоти собственост на длъжниците, а с молба от 01.02.2019 г. правят искане за насрочване на движимото имущество на длъжниците. С разпореждане от 12.02.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в домовете на длъжниците на 27.02.2019 г. На 25.02.2019 г. е постъпило отново искане за налагане на възбрани върху притежавани от длъжниците недвижими имоти. Искането е повторено и на 15.04.2019 г. С разпореждане от 31.05.2019 г. е наложена възбрана върху ателие № 4, находящо се на втори жилищен етаж със застроена площ 34,32 кв.м. и изба № 4 с площ 11.33 кв.м. в УПИ VI – 4, от кв. 568 по плана на 14 подрайон на град Варна, собственост на С.С.Д.. Насрочен е и нов опис на движимите вещи на длъжниците на 03.07.2019 г. На 20.02.2020 г. е поискано изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ З.Д.за продължаване на изпълнителните действия.

По делото е прието заключение по назначената ССчЕ, като от него се установява, че по изпълнителното дело има събрани суми като със същите са погасени задължения към НАП, държавна такса, разноски по изпълнителното дело, разноски по изпълнителния лист в размер на 138,01 лева и лихва в размер на 100 лева. Видно от същото, че оставащата непогасена сума е в размер на 1900 лева – непогасена главница по изпълнителния лист; 1564,78 лева – лихва върху главницата по изпълнителния лист; 1607,99 лева – разноски по изпълнителния лист и 356,82 лева – пропорционална такса по изпълнителното дело. Доколкото по делото има влязло в сила определение, с което производството по делото е прекратено в частта относно предявения отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответниците разноските по изпълнителното дело, съдът не следва да обсъжда в тази част заключението по назначената ССчЕ, тъй като в тази част същото е неотносимо към предмета на спора. В останалата част приетата по делото ССчЕ е обоснована, поради което съдът я цени като компетентно изготвена, съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.

Предвид гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми и постановките на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.10, което е задължително за съдилищата, съдът намира следното от правна страна:

Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Спорно между страните в настоящото производството е дали след 21.11. 2013 г., когато е присъединена като взискател Държавата, е предприето друго валидно изпълнително действие в продължение на две години.

Нормата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК посочва, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Същото настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното производство става по право като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Такива изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

От съвкупния анализ на установените по делото факти и при съблюдаване на относимите разпоредби следва изводът, че последното валидно изпълнително действие, което прекъсва двугодишния срок не е това от 21.11. 2013 г., когато е присъединена като взискател Държавата, а това от 10.10.2014 г., когато е наложен запор на дружествените дялове на длъжника С.С.Д.. След тази дата в рамките на законовоустановения двугодишен срок не са предприемани валидни изпълнителни действия. Подадените в този срок исканията за извършване на справки, налагане на запори и възбрани и за извършване на опис не представляват валидни изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.10, което посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.  Едва с налагането на запор, респ. възбрана или извършване на опис чрез описване на вещите от страна на съдебния изпълнител се приема, че е налице валидно извършено действие, водещо до прекъсване на давността, а настоящия случай не е такъв, поради което следва изводът, че производството е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.

Всички останали действия, които са извършени след изтичането на законовоустановения двугодишен срок, включително и това на 31.05.2019 г., когато е наложена възбрана върху ателие № 4, находящо се на втори жилищен етаж със застроена площ 34,32 кв.м. и изба № 4 с площ 11.33 кв.м. в УПИ VI – 4, от кв. 568 по плана на 14 подрайон на град Варна, собственост на С.С.Д.не представляват валидни изпълнителни действия доколкото са реализирани по прекратено по силата на закона изпълнително производство.

След като производството е прекратено поради липсата на валидно извършени изпълнителни действия по силата на закона, всяко последващо извършено от съдебния изпълнител действие след изтичане на двугодишния срок макар и представляващо такова, което прекъсва давността, се явява невалидно извършено, поради това че е извършено по прекратено по силата на закона изпълнително производство.

Разпоредбата на чл. 117 ЗЗД посочва, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД отразява, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Следователно нова давност е започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Предвид доказаното обстоятелство, че последното валидно изпълнително действие в настоящия случай е това от 10.10.2014 г., когато е наложен запор на дружествените дялове на длъжника С.С.Д.и при съблюдаване на нормите на чл. 117 ЗЗД и чл. 116, б. „в“ ЗЗД, както и постановките на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.10, следва изводът, че новата давност е започнала да тече на 11.10.2014 г. /деня следващ деня на извършеното последно валидно изпълнително действие/. Пет годишният срок е изтекъл на 11.10.2019 г. - ден след подаване на исковата молба в съда. При съобразяване на последното обстоятелство, на основание чл. 235 ГПК, следва да се приеме, че давността е изтекла, поради което исковата претенция се явява основателна. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и приетата по делото ССчЕ се доказват твърденията на ищцата, че вземанията срещу са погасени.

Предвид гореизложените мотиви следва изводът, че исковата претенция подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

Двете страни в производството са направили искане за присъждане на сторените съдебни разноски като с оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има ищцовата страна като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Същата претендира сумата от 217,54 лева, представляваща заплатена държавна такса, сумата от 202 лева за изготвяне на ССчЕ и сумата от 1300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 16237/2019 г. и обезпечителното производство или общо сумата от 1719,54 лева. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва правния извод, че дължимото възнаграждение за процесуално представителство е 595,54 лева. На основание тази норма следва, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се намали до размера от 595,54 лева, поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 1015,08 лева, по аргумент от чл. 78 ГПК. Не следва да се приема доводът, че в сумата от 1300 лева се включват и дължимата сума за обезпечаване на иска. В случая искането за обезпечаване на предявен иск е направено с исковата молба, а не отделно, поради което не следва да се присъжда възнаграждение за това процесуално действие отделно. Освен това делото не са характеризира в голяма фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да се намали именно до размера, установен в Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.К.Д., ЕГН **********, адрес: *** и А.Н.П., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 1900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 19-21, за периода от 08.11.2007 г. до 10.02.2009 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 08.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 100 лева – обезщетение за забава за периода от 08.11.2007 г. до 08.09.2011 г., сумата от 1746 лева – присъдени разноски в исковото производство, всичките предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20133110402190 по описа на ДСИ при РС – Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 13304/2011 г. по описа на PC – Варна, преобразувано на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ под № 184/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 808 и район на действие Окръжен съд - Варна, на основание чл. 439 ГПК

 

ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Р.К.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1015,08 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: