№ 11013
гр. С., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110115852 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" срещу А. Д.
Н. от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане сумите за главница за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020 г. в размер на 302,11 BGN /триста и два лева и 11 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се на адрес: гр. С., бул. М. Е. № *, вх. *, ет.*, ап. *, аб. № ***, ведно
със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва от 15.09.2020г. до 21.09.2021 г. в размер на 41,93 BGN /четиридесет и
един лева и 93 стотинки/, главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г.
в размер на 10,42 BGN /десет лева и 42 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение", ведно със законната лихва от
28.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 21.09.2021 г. в размер на 3,33 BGN /три лева и 33 стотинки/
върху цената на услугата "дялово разпределение". По така подаденото
заявление било образувано гр.дело № 55844/2021 г. по описа на СРС, 90
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил открит на установените адреси,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
1
предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като
поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. М. Е. № *, вх. *, ет.*, ап. *, аб. №
***, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2019г. до 30.04.2020 г.,
която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи сумите за главница за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. в размер на 302,11 BGN /триста и два лева и
11 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. М. Е. № *, вх. *, ет.*, ап. *,
аб. № ***, ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2020г. до 21.09.2021 г. в размер на 41,93
BGN /четиридесет и един лева и 93 стотинки/, главница за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 10,42 BGN /десет лева и 42
стотинки/, представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение",
ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 21.09.2021 г. в размер на 3,33
BGN /три лева и 33 стотинки/ върху цената на услугата "дялово
разпределение".
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
2
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия "***" със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. Николай Коперник № 21, съгласно закона,
като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените
изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Д. Н., чрез особения
представител адв. Г. е депозирала отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва
наличието на договорно правоотношение между страните по делото, както и
да е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че приложеното към
исковата молба завещание в полза на ответницата е било оспорено по съдебен
ред, видно от приложената в нечетливо копие искова молба от А. Г. Д..
Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и
да е налице договор между ищеца и третото лице помагач за топлинно
счетоводство.
Третото лице помагач – "***" не взема конкретно становище по
същество на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 55844/2021 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 28.09.2021 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. М. Е. № *, вх. *,
ет.*, ап. *, аб. № ***. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот е представен саморъчно завещание, обявено с протокол общ рег. №
868/16.03.2009 г., зав. нот. дело № 2/2009 г. на нотариус М. Г. с рег. № * на
3
НК, от което е видно, че собствеността на процесния имот е преминала в
патримониума на ответницата в качеството й на наследник по завещание на
наследодателя Н. А. О.. Следва да се има предвид и че ответницата е
депозирала на 28.04.2009 г. заявление декларация да й бъде открита партида
при ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия. Затова съдът
намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при
Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна
енергия. Обстоятелството, че по партидата на имота е налице вписана искова
молба за собственост на имота от трето лице не води до извод, че ответницата
не е собственик на имота, тъй като делото липсват каквито и да било
доказателства за влезли в сила актове по това дело, а и от справката от СВ от
20.09.2021 г. такИ. не са вписани в Службата по вписванията.
От неоспорените писмени доказателства, представляващи главни отчети
и индивидуални справки за ТЕ, подписани лично от ответника, издадени от
третото лице – помагач, които съдът кредитира, както и от неоспореното
заключение на СТЕ се установява, че справката на фирмата за дялово
разпределение – "***", гр. С., съдържа данни за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имота, ТЕ
за БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на
ответника е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, както и 1 бр.
водомер за топла вода. Начислението на топлинната енергия е извършвано по
реален отчет на уредите.
Според вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, за процесния период няма данни за платени суми от
страна на ответницата. Размерът на дължимите суми за главница и лихви,
след приспадане на сумите за довнасяне, са в размер на 993.39 лв. за главница
и 102.65 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
4
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от "***".
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
5
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по СТЕ и ССЕ, относно размера на дължимите суми. Същите са
в размер на 993.39 лв. за процесния период, но доколкото се претендира от
страна на ищеца по – нисък размер на вземане 302,11 лв. и не е налице
увеличение на иска, съдът намира, че следва да бъде присъдена
претендираната сума по исковата молба.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключение на
вещо лице по ССЕ, според която размера на дължимата сума е 102.65 лв., за
процесния период, но доколкото се претендира от страна на ищеца по – нисък
размер на вземане 41,93 лв. и не е налице увеличение на иска, съдът намира,
че следва да бъде присъдена претендираната сума по исковата молба.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от "***", гр. С., видно от заключението
на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.
139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен
счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов договор със
същото дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
6
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от "***",
гр. С., както и какъв е размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха
представени и отчетните документи от страна на това дружество. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата от сумата за
главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 10,42 BGN
/десет лева и 42 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга "дялово
разпределение", ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
21.09.2021 г. в размер на 3,33 BGN /три лева и 33 стотинки/ върху цената на
услугата "дялово разпределение"., се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1 150 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за експертизи и особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 55844/2021 г. по
описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. ***№ **, против А. Д. Н., ЕГН **********, със съд.
7
адрес гр. С., бул. *** № ***, чрез особен представител адв. Г., че А. Д. Н.
дължи на „***” ЕАД сумите за главница за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020 г. в размер на 302,11 BGN /триста и два лева и 11 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се на адрес: гр. С., бул. М. Е. № *, вх. *, ет.*, ап. *, аб. № ***, ведно
със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва от 15.09.2020г. до 21.09.2021 г. в размер на 41,93 BGN /четиридесет и
един лева и 93 стотинки/, главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г.
в размер на 10,42 BGN /десет лева и 42 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение", ведно със законната лихва от
28.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 21.09.2021 г. в размер на 3,33 BGN /три лева и 33 стотинки/
върху цената на услугата "дялово разпределение", за които суми е издадена
заповед от 26.10.2021 г. постановена по ч.гр.д. № 55844/2021 г. по описа на
СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Н., ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. *** №
***, чрез особен представител адв. Г., да заплати на „***” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. ***№ **, направените по делото разноски в
размер на 1 150 лв., с включени разноски по заповедно производство по
ч.гр.д. № 55844/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – "***"
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Николай Коперник № 21.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8