№ 1322
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. В.ЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. В.ЕВ Гражданско дело №
20242120107411 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ж.к. „Младост“
№ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащо чрез пълномощника си адв. В.
Н. от САК, с която срещу К. Х. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б*/*****, са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 844,08
осемстотин четиридесет и четири лева и осем стотинки), от които:
- по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** от
14.06.2022 г.:
60,03 лева за абонаментни такси, за отчетен период 05.06.2022 г. -
04.09.2022 г.,
69,51 лева – неустойка, ненадвишава размера на три месечни
абонаментни такси по т. 9 от договора, обективирана във фактура №
**********/05.11.2022 г.;
- по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35****** от 14.06.2022 г.:
1
32,75 лева - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.06.2022 г. - 04.08.2022 г.,
101,78 лева – неустойка, ненадвишава размера на три месечни
абонаментни такси по раздел IV, чл. 2 от споразумението, обективирана във
фактура № **********/05.08.2022 г.;
- по Договор за лизинг от 14.06.2022 г. за предпочетен номер
+35******:
350,16 лева - лизингови вноски за отчетен период 05.06.2022 г. -
04.08.2022 г.,
149,45 лева – неустойка, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор, обективирана във фактура № **********/05.08.2022
г.;
- по Договор за лизинг от 14.06.2022 г. за предпочетен номер
+35******:
80,40 лева - лизингови вноски за отчетен период 05.06.2022 г. -
04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането.
По твърдения в исковата молба, между „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България" ЕАД) и ответника са сключени
следните договори: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359****** от 14.06.2022г., сключен за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 21,99 лв.
и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +35****** от 14.06.2022г., сключен за срок от 24 месеца с абонаментен
план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 27,99
лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на
36,99 лв. Сключен бил и Договор за лизинг от 14.06.2022г., с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка SAMSUNG Galaxy А13 128GB Black за обща лизингова цена, дължима
чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
14,59 лв.
Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда
на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № ***/2024г. по описа на РС-
Бургас, в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е
бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по
2
заповедта, предвид обстоятелството, че последната е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага, че
намира иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че от представените с
исковата молба доказателства не може да се установи, че процесните суми са
дължими от К. М..
Относно Договор за предоставяне на мобилна услуга с предпочетен
номер +359****** адвокат М. твърди, че доверителят й въобще не е имал
нужда от нова SIM карта и не е искал същата, като след получаването й не я е
ползвал. М. взел картата, защото бил подведен от служител на ищцовото
дружество, че същата е безплатна, като впоследствие установил, че за нея
дължи такса от 15.99 на месец. Ответникът бил подведен и по повод
устройството SAMSUNG Galaxy A13 128GB Black, като му било обяснено, че
в магазин струва около 600 лева, но при закупуване от магазина на ищеца, ще
получи телефона на преференциална цена от 350 лева. След сключване на
договора, ответникът установил, че цената на устройството в магазин за
техника е била едва 320 лева и поискал да върне същото веднага, но
служителите на Йеттел му отказали. Ответникът провел и 20 минутен
разговор с оператор на системния номер за услуги на Йеттел, и по конкретно -
с отдел „Грижа за клиента“, но след като и от там не е получил съдействие за
разрешаване на проблема си, е отказал да заплати процесните фактури, до
получаване на положително становище по въпроса.
Извън горното процесуалният представител на ответника сочи, че
процесните Договор за предоставяне на мобилна услуги за предпочетен номер
+359******, както и двата Лизингови договора, сключени между ищцовото
дружество и М. са нищожни на основание чл. 26 предл. 3 от ЗЗД, във връзка с
чл. 68д от Закона за защита на потребителите, поради нарушение на добрите
нрави, изразяващи се в прилагане на заблуждаващи и агресивни търговски
практики при сключване на договорите. В тази връзка отново сочи, че
договорите са сключени при заблуждаване на ответника от страна на служител
на ищеца.
Ответната страна намира, че искът е неоснователен и поради факта, че
с исковата молба ищецът не твърди, че договорите са еднократно прекратени,
нито е посочено на какво основание и кога евентуално е станало това.
Предвид обстоятелството, че неустойката се начислява при предсрочно
3
прекратяване на договора, а никъде в исковата молба не са наведени
твърдения, още по - малко факти за това обстоятелство, счита, че същата е
неправомерно начислена. Излага, че дори не са ангажирани доказателства за
прекратяване на договорите. Ответникът сочи, че не са ангажирани и
доказателства за добросъвестното изпълнение на задълженията по договора от
страна на ищеца.
В допълнение се сочи, че въпреки, че формално сроковете по
договорите за лизинг са изтекли и при това положение ищецът не следва да
доказва основанието си за разваляне на договора, а е достатъчен самият факт
на изтичане на срока, претендираната сума, представляваща сбор от
оставащите неплатени вноски по договорите за лизинг, все пак е недължима,
тъй като ответникът е имал желание и намерение доброволно и
добросъвестно да върне устройството на ищеца, но последният е този, който е
отказал да го приеме.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги № **** от 14.06.2022 г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер 359******, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 15.99 лева с ДДС.
С договор за мобилни услуги № **** от 02.10.2018г. на ответника са
предоставени мобилни услуги с предпочетен мобилен номер 35******, при
стандартен месечен абонамент в размер на 24,00 лв.
Съгласно допълнително споразумение към договор за мобилна услуга с
мобилен номер 35******, сключено на 14.06.2022г., в сила нов абонаментен
план, като за срока на договора е предвидена месечна абонаментна такса в
размер на 27,99 лева с ДДС. При подписване на споразумението представител
на мобилния оператор е предал на ответника мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A13, 128 GB Black. Предвидена е лизингова цена в размер на 350,16
лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е
задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
14.59 лева с ДДС всяка
С договор за лизинг на базови аксесоари № **** от 14.06.2022г. на
ответника е предоставен пакет от аксесоари на обща стойност 80,36 лева с
ДДС. Отново е уговорено плащане на 23 месечни лизингови вноски в размер
на 3,35 лева с ДДС всяка.
По делото е представена фактура № **********/05.07.2022 г. за
4
отчетен период 05.06.2022 г. – 04.07.2022 г. Същата включва следните
задължения: за мобилен номер 0****** месечна абонаментна такса и услуги,
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат, за мобилен номер ****
месечна абонаментна такса, за мобилен номер **** месечна абонаментна
такса и услуги. Общата сума, начислена във фактурата, е 165 лева. Ищецът
претендира плащане на сумата 77,86 лева, тъй като от общата сума по
фактурата е приспаднато надвнесено плащане от предходен отчетен период.
Представена е фактура № **********/05.08.2022 г. за отчетен период
05.07.2022г. – 04.08.2022 г., на обща стойност от 763,39 лв. Във фактурата са
включени суми за мобилни услуги, месечни такси, неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг и задължения по
предходен период в размер на 77,86 лв.
Представена е фактура и Фактура № ********** от 05.09.2022г. с
отчетен период от 05.08.2022г. до 04.09.2022г. Сумите по фактурата са на
обща стойност от 779,37 лв., съставено от задължения за предходен период и
месечни абонаментни вноски.
По делото е представена и Фактура № ********** от 05.11.2022г. с
отчетен период от 05.10.2022г. до 04.11.2022г. Сумите по фактурата са на обща
стойност от 844,08 лв., съставено от задължения за предходен период и
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на
Бургаския районен съд намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг,
че е изправна страна по същите и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и
забавата на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги.
Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните,
установяват наличието на облигационни правоотношения между страните,
цитирани в исковата молба, и техния предмет - доставянето на услугите, чиято
стойност се претендира. След като са налице валидно сключени между
5
„Йеттел България“ ЕАД и ответника договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги и договор за лизинг, посочени в исковата молба
като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и
фактурите, представени по делото, то М. дължи уговореното между страните в
тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е
настъпил падежът за плащане.
В месечните извлечения към горепосочените фактури са включени
месечни абонаментни такси за двата предпочетени номера, уговорени с
договори за мобилни услуги и допълнителното споразумение, ползвани от М.,
както и лизингови вноски за аксесоари и за телефонен апарат, както и
задължения от предходен период. Фактурираните месечни такси съвпадат с
посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти.
Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими
от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите. Ищецът
претендира заплащане на сума в общ размер 844,08 лева по четирите фактури,
в които са включени абонаментни такси, услуги, допълнителни услуги,
неустойки и лизингови вноски.
Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни
абонаментни такси и услуги, както и други такси към оператора в размер на
общо 315,29 лева, е основателен съобразно посочените във фактурите суми,
посочени по-горе, доколкото същите отговарят на уговорените с договорите
между страните суми. Претендираните като задължения по договор за лизинг
на мобилен телефон и аксесоари, също са дължими от М., доколкото страните
са се уговорили на ответника да бъде предоставен за временно и възмездно
ползване мобилен телефон, а лизингополучателят се е задължил да заплати
обща лизингова цена в размер на 350,16 лева на 23 броя лизингови вноски,
всяка една в размер на 14,59 лева, както и сума за придобиване на телефона в
размер на 14,59 лева, освен ако лизингополучателят не уведоми писмено
лизингодателя в срок от 1 месец от изтичане срока на договора, че желае да
върне устройството. С договора за лизинг на аксесоари М. е получил 5 броя
аксесоари за телефон, описани в него, на обща стойност 80,36 лева, като се е
задължил да върне сумата на 23 вноски по 3,35 лева, както и една вноска за
придобиване. С договора е налице признание от страна на ответника, че е
получил държането на лизинговите вещи и може да ги ползва в срока на
договора. Няма данни по делото М. да е върнал апарата на лизингодателя,
макар да са изложени такива твърдения от процесуалния му представител.
Следователно и ответникът дължи плащане на лизинговите вноски, за които
няма данни да са погасени, като същите са отбелязани в приложените по
делото фактури и са дължими за посочените периоди включващи и вноска за
6
придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение падеж.
Ищецът претендира плащане на всички непогасени и падежирали
лизингови вноски, включително и последните такива, дължими за
придобиване на стоките. Съдът намира, че доколкото всички лизингови
вноски са с настъпил падеж, то и претенцията в тази си част следва да бъде
уважена изцяло.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на
общо 320,74 лева съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в
договора, съгласно която в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е
упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги. По делото
липсват доказателства ответникът да е бил уведомен писмено от страна на
оператора за прекратяване на договорите, съответно как и от кой момент се
прекратява действието на договорите. Ето защо съдът намира, че не е
настъпила предвидената в договора предпоставка, за да се претендира
неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношенията. Поради това
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Действително ищецът
твърди, че неустойката се дължи не поради прекратяване на договорите, а
поради неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на
изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Въпреки това,
се позовава на същите клаузи от договорите, които са с идентично съдържание
и уреждат неустойка при прекратяване на договора. Следва да се посочи, че
нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за
развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката.
Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока му, операторът
се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе спазен.
Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с „всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
7
уговорения срок“. Тоест неустойката е последица от разваляне на договорните
отношения между страните поради причини, за които вина има изцяло
потребителят. След като в хода на производството не бе проведено доказване
кога и от кого са развалени договорните правоотношения, по какъв начин
страната, която упражнява правото си да развали договорите, е уведомила
другата страна, то липсва елемент от фактическия състав и претенцията за
заплащане на неустойка се явява неоснователна. Исковата молба не може да
служи за изявление за разваляне на договорите, защото към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
исковата молба се счита за предявена, срокът на договорите е изтекъл.
Ето защо искът за заплащане на неустойка по договорите за мобилни
услуги в размер на 171,29 лева, както и искът за заплащане на сума в размер
на 149,45 лв., представляваща разлика в цената на мобилно устройство
Samsung Galaxy A13, 128 GB Black, ведно със законната лихва върху тези
суми, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно
уважената част от исковете. Ищецът претендира разноски в заповедното
производство в размер на 505 лева, от които 25 лв. за заплатена държавна
такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски в исковото
производство в общ размер на 1150 лв., от които 350 лв. за заплатена държавна
такса, 400 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. възнаграждение за особен
представител на ответника. С оглед уважената част от исковете дружеството
има право на разноски в заповедното производство в размер на 313,10 лв. и на
такива в исковото производство в размер на общо 713,01 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Х. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б******, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от общо 523,34 лева, представляващи
неплатени абонаменти такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359******; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство
8
SAMSUNG Galaxy А13 128GB Black; неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг с предпочетен номер +35****** за базови аксесоари, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 15.07.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2024 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение на К. Х. М.
с ЕГН **********, с адрес гр. Б******, че дължи на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 320,74 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
предоставяне на мобилни услуги, както и неустойка за разликата между
цената на мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор, обективирани във фактура №
**********/05.11.2022 г.; фактура № **********/05.08.2022, ведно със
законната лихва от подаването на заявлението на 15.07.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА К. Х. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б******да заплати
на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в
размер на 713,01 лева (седемстотин и тринадесет лева и една стотинка)
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Х. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б******да заплати
на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в
размер на 313,10 лева (триста и тринадесет лева и десет стотинки) съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9