Решение по дело №217/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700217
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 37                                                  17.03.2022 год.                                          Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година,  в  състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 217 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178  от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 10 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство / ДВ бр. 3/2018 год./

Образувано е по жалба  на  П. П. Т. от с. К., област Р., ул. „******” № **, срещу  отказа да бъде възстановен идентификационния номер на товарен автомобил „Тойота Дина” по заявление вх. № 330000-18824 от 22.06.2021 год.,  подадено от жалбоподателката, обективиран в писмо рег. № 330000-21190 от 12.07.2021 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград.  Оспорващата твърди, че независимо, че оспореният акт е наименован писмо,  със същия по същество е отказано исканото възстановяване на идентификационния номер на процесния автомобил и за нея е налице правен интерес от оспорване. В съдебно  заседание оспорващата твърди, че оспореното писмо е нищожен административен акт, тъй като е издаден от некомпетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 10 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г. По същество оспорения акт е незаконосъобразен като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения  и в несъответствие с материалния закон. От съда се иска да  прогласи нищожността на оспорения акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне, както и да присъди сторените от оспорващата разноски по делото.

Ответникът по оспорването – Началник  сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, не заявява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 211075002455 от 02.03.2021 год. оспорващата Т. е поискала първоначална регистрация на  ППС с рег. № 325М400 / товарен автомобил  „Тойота ДИНА” с рама № TW0C1XUC404000087, закупен от Кралство Норвегия и внесен в България, като е представила и съответните документи, съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр. 31 от 2002 г.)

Със заповед № 330з-1294 от 08.06.2021 год.  началникът на сектор „ПП” при ОДМВР – Разград e  отказал да бъде извършена първоначална регистрация на автомобила. Като фактическо основание е посочил, че при извършена експертна справка, експертът  в сектор „НТЛ” при ОДМВР – Разград е направил извода, че нанесеният  VIN на процесния автомобил е нестандартен, т.е. не е поставен от завода- производител. Заповедта е връчена на оспорващата Т. на 09.06.2021 год., но същата не е била обжалвана.

На 22.06.2021 год. оспорващата Т. е депозирала до ОДМВР – Разград  заявление вх. № 330000-18824/22.06.2021, год., с което е поискала на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП  да бъде проведена процедурата по глава III от  НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за възстановяване на идентификационния номер на товарен автомобил  „Тойота ДИНА” с рама № TW0C1XUC404000087, закупен от Кралство Норвегия и внесен в България, като представила и  съответните документи, подробно описани в заявлението, за нуждите на комисията по чл. 7 от Наредбата.

С писмо рег. № 330000-21190 от 12.07.2021 го. Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград е уведомил оспорващата във връзка със  заявлението, че на основание чл. 6 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г. идентификационният номер на товарен автомобил „Тойота ДИНА” няма да бъде възстановен, тъй като неговата автентичност  не е установена и същия не е поставен от завода производител. По признание на оспорващата актът е връчен на 20.08.2021 год.

В хода на съдебното производство  по делото бяха приети като доказателства както следва: писмо изх. № 457 от 01.12.2021 год. на „Тойота Балканс”  ЕООД, представител на Тойота за България,  във връзка с издадено съдебно удостоверение,  от което е видно, че процесният автомобил  е  произведен на 09.06.2003 год.  от  завод в  Република Португалия -  SALVADOR CAETANO I.M.V., SA; Решение за дерегистрация на МПС  с рег. № ZH 54923 на Държавната пътна администрация на Кралство Норвегия, Част I-ва и част II-ра на Удостоверение за регистрация на МПС ********** на  МПС  Марка „Тойота”, модел „Dyna”,  идентификационен /VIN/ № TW0C1XUC404000087 и техническа информация за МПС за същия модел,  номер на двигател и рама и отговор  на завода в Португалия с информация за мястото, на което се поставят идентификационните номера на процесното превозно средство; Заповед № 3303-351 от 19.02.2021 год. за назначаване на комисия по чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г., Експертна справка № 034/2021 год. от 04.06.2021 год. на експерт от сектор „НТЛ” при ОДМВР – Разград с фотоснимки; Писмо вх. № 314 от 23.02.2022 год.  на директора на ОДМВР – Разград, в което е посочено, че за конкретния случай комисията не е заседавала.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Тя  е подадена  от надлежна страна – адресат на оспорения акт. Срещу акт,  в който е обективирано изрично волеизявление на административен орган – началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград,  с което са засегнати  непосредствено права и законни интереси на оспорващата и независимо, че  актът е оформен като писмо, същият има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол. Доколкото в оспореният акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то жалбата е в срок с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Наред с това следва да се има предвид, че се  иска прогласяването и  на  нищожност на оспорения административен акт, което предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 е  без ограничение във времето.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално некомпетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г. директорът на СДВР/ОДМВР издава заповед за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер. С оглед на тази разпоредба компетентният орган да издаде административен акт, с който се отказва възстановяване или  поставяне на нов (служебен) идентификационен номер, е именно директорът на ОДМВР/СДВР.  Разпоредбата не е предвидила възможност за делегиране на това правомощие, поради което само този орган може да издава  акт за възстановяване или за отказ да се възстанови  идентификационен номер.

В случая оспореният административен акт, с който е отказано да се възстанови идентификационния номер на процесния автомобил, е издаден от началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, т.е. от некомпетентен орган, действал извън рамките на своите правомощия в нарушение на  принципа на законност, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от АПК,   което  води до неговата нищожност.

Той не отговаря и на изискването за форма, макар да е издаден в писмен вид, тъй като  в него не е посочено правното основание на което се издава и на което се отказва възстановяването на идентификационния номер на процесния автомобил.

При издаването му е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Процедурата по възстановяване на идентификационен номер е подробно уредена в разпоредбите на  чл. 7 - чл. 12 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г. От доказателствата по делото е видно, че единственото действие, което е изпълнено, е назначаването на постоянна комисия със заповед на директора на ОДМВР – Разград по чл. 7 от Наредбата. По делото няма данни комисията да е извършила действията по чл. 8 от Наредбата, което се доказва и от писмото на директора на ОДМВР – Разград.  Представената експертна справка  не е  изготвена в производството по възстановяване на идентификацията, а в предходното производство по заявлението за регистрация. Отделен е въпросът, че експертът не е извършил проверка на идентификационния номер на всички места, на които той се поставя на ППС, с оглед на събраните в съдебното производство доказателства в т.ч. данни от завода производител. В това производство административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 ,  принципа на истинност по чл. 7, ал. 1 ,   чл. 34, ал. 1 и ал. 3  и чл. 36 от АПК.

Тези нарушения са съществени, тъй като административният орган е направил произволни фактическите изводи и твърдения, които не почиват на събрани в административното производство доказателства.

Тези нарушения от своя страна осуетяват възможността на  съда да прецени материалната законосъобразност на оспорения административен акт.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че Съгласно чл. 6 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г.  на възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено.  Като фактическо основание за издаване на оспорения акт е посочено, че автентичността на идентификационния номер на процесния автомобил не е установена и същият не бил поставен от завода производител.  Тези обстоятелства обаче не  са доказани. Не става ясно въз основа на кои доказателства  административният орган е направил фактическите си изводи, след като по административната преписка не се съдържат такива и процедурата по чл. 8 от НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г.  въобще не е проведена.

Предвид изложеното оспореният административен акт, като издаден от некомпетентен орган , се явява нищожен. Тъй като производството по неговото издаване е започнало  със заявление вх. № 330000-18824/22.06.2021, год., с правно основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г., то преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по същество. При новото произнасяне следва стриктно да се изпълнят  процедурите, посочени в НАРЕДБА № 8121з-1 от 2.01.2018 г., както и да се съобрази националното и Общностно право в т.ч. и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 19/2011 НА КОМИСИЯТА от 11 януари 2011 година

С оглед изхода на делото искането на оспорващия да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, като своевременно направено е основателно и доказано до размер на 1030 лв., от които 20 лв. държавна такса /л. 36, л. 46, л. 59/, 700 лв. договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат /договор за правна помощ л. 47/. В полза на оспорващата следва да се присъди и претендираната сума от 310 лв., заплатена от  нея за превод да представени по делото документи на чужд език. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от АПК  чл. 185 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. След като в тежест на оспорващата е да докаже фактическите си твърдения във връзка с което е представила документи на чужд език с превод на български и те са приети от съда като доказателство по делото, то разходите за превода им се явяват разноски по производството и следва да бъдат присъдени в полза на оспорващата. В този смисъл Определение № 10700 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2020 г., VII отд. Разноските следва да се възстановят от  бюджета на ОДМВР – Разград, в структурата на която се намира органът, издал оспорения акт. Претенцията на оспорващата за присъждане на платени разходи на пощенски оператори е неоснователна. Същите не са разноски по производството.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО писмо регистрационен № 330000-21190 от 12.07.2021 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, в което е обективиран   отказ да бъде възстановен идентификационния номер на товарен автомобил „Тойота Дина” по заявление вх. № 330000-18824 от 22.06.2021 год., подадено от П. П. Т. от с. К., област Р.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОДМВР-Разград за ново произнасяне по заявление вх. № 330000-18824 от 22.06.2021 год., подадено от П. П. Т. от с. К., област Р.,  при спазване на указанията на съда по прилагане на закона изложени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да заплати на П. П. Т. от с. К., област Р., ул. „*******” № ** сумата от 1030 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  с касационна жалба пред Върховния административен съд.

 

Съдия:/п/