Определение по дело №2/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск от Д. Ф. “З. срещу „. Ф. М.”, О., представлянано от Т. Н. и Т. Т. за установяване по реда на чл. 422 от ГПК дължимостта на сумите от 476 640 лв., представляваща размера на безвъзмездно предоставената финансова помощ и лихва от 300 022,41 лв. за периода 21.11.2003 г. до 29.08.2008 г. въз основа на сключен между страните договор № 936/18.12.2003 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/

Сочи се в исковата молба, че на основание договор № 936/18.12.2003 г., е предоставена на ответното дружество финансова помощ от 479 640 лв. за извършване на дейности, посочени в приложение № 1 към договора и бизнес плана, а именно:”Закупуване технологично оборудване за месопреработка”. В изпълнение на цитирани разпоредби от договора в исковата молба е изпратено запитване до дружествата, отправили оферти за доставка на оборудването. Вследствие на запитването е констатирана нередност и опит за измама. Ищецът е уведомен, че никога не е отправяна оферта от доставчика, печатът на офертата не е на дружеството Bertsch Laskd Produktions und Handels GmbH, а на IHC-INTERNATIONALE HANDELS-COMPAGNIE GESMBH от 1996 г., което сега се нарича Bertsch Laskd Produktions und Handels GmbH. Изготвен е доклад за нередности № 96/25.7.2008 г. Ответникът не е върнал предоставената му финансова помощ, въпреки че е представил документи с невярно съдържание, затова възниква интерес от иска за връщане на предоставената му финансова помощ 479 640 лв. и лихва от 300 022,41 лв. за периода 21.11.2003 г. до 29.8.2008 г. Началният период обосновават с представянето на документа с невярно съдържание в ДФ “З.”. Твърдят, че по издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК.

Сочи се в писмения отговор, че липсва правен интерес от иска, тъй като сумата е платена. Не оспорват сключването на договора и превеждането на сумата в полза на ответното дружество.

Твърди се, че разпоредбата на чл. 8.1 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД в частта й, с която страните са договорили заплащане на лихви от момента на установяването му. Законова лихва се начислява според правната теория и съдебна практика от датата на неговата изискуемост. В случая е договорено плащане на лихва преди да е предоставена сумата. Сочи се още, че фондът претендира лихви за периода 21.11.2003 г.-29.08.2008 г., преди датата на подписване на договора на 19.12.2003 г., както и преди самото отпускане на субсидията на 21.9.2004 г. т.е. иска се лихви за период, през който не е отпусната и не е получена сума от фонда. Прави се възражение за давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД спрямо вземанията за лихви за периода от 21.11.2003 г. до 18.9.2005 г.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК. Именно защото според чл. 414 ГПК предпоставка за предявяването му е подаване в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение, то съдът счита, че е след като „. Ф. М., О. е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, то за ДФ е налице интерес от предявяване на установителния иск. Обстоятелството, че сумата е платена в изпълнително производство, което е прекратено /поради плащането й/ е без значение за допустимостта му, а е следствие на факта, че законодателят по арг. от чл. 420 ГПК не е предвидил като автоматична последица от подаването на възражението да се спира принудителното изпълнение. Затова според съда образуваното производство е допустимо и връщането на сумата не сочи на липса на правен интерес от него, както твърди пълномощника на ответника.

Установява се, че на основание сключен договор № 936/18.12.2003 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, Д. Ф. “Земеделие” е предоставил на „. Ф. М.”, О. финансова помощ от 479 640 лв. за извършване на дейности, посочени в приложение № 1 към договора и бизнес плана, а именно:”Закупуване технологично оборудване за месопреработка”. Сумата е предоставена с представено по делото авизо по платежно нареждане на 21.09.2004 г. Изготвен е доклад за нередности № 96/25.7.2008 г. от отдел “Европейски финансиране”, сектор “Лоши вземания” при фонда, в който е посочено, че по време на контролните процедури се е установило, че от страна на кандидата е възникнала измама, която е извършена на 21.11.2003 г., а е констатирана на 19.6.2008 г. В доклада под формата на забележки е отразено, че след извършено писмено запитване до фирмите изготвили оферти за доставка на активи по проект на „. Ф. М. , О. - бенефициент по програма САПАРД - е получен отговор от Bertsch Laskd Produktions und Handels GmbH, че фирмата не е издала представената от бенефициента оферта. Затова ДФ на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е подал на 29.8.2008 г. заявление, по което е образувано заповедно производствопо чл. 417 ГПК, което е уважено.

В клауза от упоменатия договор - чл. 8.1 от него - страните са се споразумяли, че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият да върне на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване. Съдът счита, че доказателствата по делото установяват по несъмнен и категоричен начин ищцовото твърдение, че ответното дружеството е използвало документ с невярно съдържание. Установи се, че приложената от „. Ф. М., О. при кандидатстването по програма САПАРД с проект № *46/2003 г. оферта на IHC-INTERNATIONALE HANDELS-COMPAGNIE GESMBH не изхожда от дружеството. Това е видно от проведената по реда на частVІІ, р. ІІ от ГПК във вр. с Регламент /ЕО/ № 1206/2011 г. на Съвета от 28.5.2011 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела съдебна поръчка за разпит на свидетеля инж. Х. Х., управител на Б. – Л. П. – унд Х. ГмбХ, който категорично сочи, че наименованието Л. П. – унд Х. ГмбХ на управляваната от него фирма е от 13.6.1995 г.; че през 2003 г. не са направили оферта на „. Ф. М., О.; че печатът върху офертата не съответства на печат, използван от тях през 2003 г. Обяснява подробности, че офертата от 22.10.2003 г. е написана на хартия, в тутилната част на която наименованието не е изписано както върху харията, с която осъщестяват кореспонденция и че те не ползват наименованието INС /междунородна компания за търговия/, като детайлизира по същността на офертата, представена от „. Ф. М.”, О. - че при модела на машината, който е посочен в офертата на фирма Б.-Л. се касае за италиански модел, с който те изобщо не боравят. Всички останали, представени от ДФ доказателства са в съответствие с този факт.

С оглед приетия от съда за установен факт на подаване на документ с невярно съдържание, съдът счита, че са налице основанията на чл. 8.1 от сключения между страните договор изправната страна, каквато е ДФ Земеделие да иска връщане на безвъзмездно предоставената на ответника финансова помощ в размер на 479 640 лв.

Възражението на ответника, че офертата е предоставена от търговски партньори на дружеството, за което прилагат декларация с нотариална заверка на подписа, установяваща не само авторството, но и автентичността на документа е несъстоятелно.Недвусмислени и категорично са показанията на управителя на австрийската фирма, че офертата не изхожда от тях, поради което удостовереното в декларацията за противното не е може да се счете за вярно.

Това че тази конкретно оферта не е послужила по никакъв начин за определяне на крайната стойност на машините, предмет на закупуване е без значение за изхода на делото, тъй като страните са се съгласили в чл. 8. 1 от договора сумата да се върне при установяване на представен документ с невярно съдържание. Неоснователно се твърди, че за този факт следва да има влязла в сила присъда. Такъв извод според съда не намира законова опора. При висящо наказателно производство, имащо значение за висящ граждански процес, последния се спира до постановяване на влязла в сила присъда, поради задължителността й съгл. чл. 300 ГПК за гр.съд - относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Но ако се прекрати наказателното производство и не е формирана сила на присъдено нещо по тези въпроси, то гражданският съд за целите на гражданското производство може ги установява по реда на ГПК. Затова и прекратеното наказателно производство, в предмета на което се е включвало и установяването автентичността на офертата от 22.10.2003 г. на IHC-INTERNATIONALE HANDELS-COMPAGNIE GESMBH, представена от „. Ф. М.”, О. при кандидатстването му по програма САПАРД с проект № *46/2003 г. е без значение.

Ето защо съдът уважава иска за признаване правото на ищеца спрямо ответното дружество на основание чл. 8.1 от сключения помежду им договор да иска връщане на безвъзмездно предоставената на ответника финансова помощ в размер на 479 640 лв., поради представяне на документ с невярно съдържание. В цитираната разпоредба страните са уговорили, че сумата се връща, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението респ. от момента на неговото установяване. Клаузата от договора относно плащането на законна лихва, според съда представлява по своята същност неустойка, като страните предварително са посочили именно по такъв начин да се изчислява размера на обезщетението, което се следва от ползвателя, при неизпълнение на конкретно цитираните задължения. При уговорена неустойка кредиторът не е длъжен да доказва претърпените вреди, нито съдът се интересува дали наистина са претърпяни в съответния размер. И след като за тази цел страните са се договорили, че се дължи размера на законната лихва от извършване на нарушението, то следва да се зачете тяхната воля. В случая не става въпрос за прилагане на чл. 86 от ЗЗД, тъй като не се касае за неизпълнение на парично задължение от ответното дружество, което е предпоставка за прилагането й. Затова и тезата на ответника за нищожността на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - с аргументите за неизкуемост на задължението е несъстоятелна. По скоро аргументите касаят преценката на законосъобрзаността и възможността за пораждането на договорно основание на такова право респ. задължение.

Направеното възражение за погасяването й по давност за оная част от лихвата дължима до 18.9.2005 г., която е била изискуема три години преди датата на предявяване на иска, за която дата се счита 29.8.2008 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основателно, но само за вземането за трите години преди предявяването на иска, което не е до посочената дата от ответника -18.9.2005 г., а до 29.8.2005 г., тъй като заявлението е подадено на 29.8.2008 г. Според чл. 111, б. “б” от ЗЗД неустойките се погасяват с изтичане на тригодишна давност. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на законната лихва върху сумата 479 640 лв., подлежаща на връщане: за периода претендиран от ищеца от 21.11.2003 г. до 29.8.2008 г. е в размер на 300 062,28 лв.; за периода от 18.9.2005 г. до 18.9.2008 г. е 195 491,45 лв.; а от отпускане на субсидията на 21.12.2004 г. до 18.9.2005 г. е 43 026,91 лв. Съдът уважава иска за неустойката на основание чл. 8.1 от договора в размер на законната лихва за периода от 29.08.2005 г. до 28.8.2008 г. за сумата 194 598,12 лв. Това е размера за периода от 18.9.2005 г. до 18.9.2008 г. по т. 2 от заключението, възлизащ на 195 491, 45 лв., увеличен с 3 368,67 лв., представляващ размера на законната лихва за периода от 29.8.2005 г. до 18.9.2005 г. /за които дни съдът приема, че размера не е погасен по давност/ и респ. намален със сумата на лихвата за ирелевантия период след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 29.8.2008 г. до 18.9.2008 г. в размер на 4 262 лв. Правото на вземане на ищеца с оглед чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се установи към 29.8.2008 г. За останалия претендиран от ищеца размер над 194 598,12 лв. до 300 022,41 лв. за периода преди 29.8.2005 г. вземането, предвид уговорения начин на определяне на размера му /в размер на законна лихва, считано от…/, съдът приема, че е погасено по давност, поради което иска за него е неоснователен.

Становището на пълномощника на ответника, че разпоредбата на чл. 8.1 от договор дава възможност на Фонда за едностранно прекратяване на договора, не и за обратно търсене на сумата е голословно. Волята на страните недвусмислено е изразена и според нея сумата се връща при подаване на документи с невярно съдържание. Затова не може да се говори за незначителност на неизпълнената част с оглед на интереса на кредитора, при които факти разпоредбата на която се позовава ответника - чл. 87, ал. 4 ЗЗД – не допуска прекратяването му. Твърдението, че разпоредбата на чл. 8.1 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД също съдът не споделя. Уговорката не противоречи на императивна законова разпоредба, каквато се твърди от пълномощника на ответника, че е нормата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Страните в съответствие с принципа на свободното договоряне, закрепен в чл. 9 от ЗЗД, са уговорили последиците от конкретен факт, с които следва да се съобразят. В решение № 931/21.1.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5000/2008 г., ВКС е посочил, че нормата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е диспозитивна, каквито са по принцип нормите на облигационното право.

По изложените в настоящия акт съображения съдът счита, че оспореното от ответника по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК извлечение, представено от ДФ от задължение по партидата на длъжника по процесния договор за получена на 21.9.2004 г. субсидия от 479 640 лв. и начислена лихва за периода от 21.11.2003 г. до 29.8.2008 г. общо 300 022 лв. съотв. общо задължения по главница и лихви 779 662,41 лв. - не е неверен документ. Извлечението е издадено въз основа на съществуващи данни по партидата на длъжника при ДФ като ответника не установи вписването на други данни в тази партида, различни от удостоверените с извлечението. Затова съдът признава оспорването на самото извлечение за недоказано.

Ответникът ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съразмерно уважения размер на иск, възлизащи на 13 929 лв. /държавна такса в размер на 15 593, 25 лв. и 500 възнаграждение за експерт/, както и юрисконсултско възнаграждение от 13 894 лв., изчислено съобразно уважения размер на иска и чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общият им размер възлиза на 27 823 лв.

Ищецът ще следва да заплати на ответника направените от него разноски съобразно отхвърления размер на иска, възлизащи на 2586 лв. /адвокатското възнаграждение е в размер на 19 300 лв./

Водим от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът

Р е ш и:

Признава за установено спрямо „. Ф. М.”, О., представлянано от Т. Н. и Т.Т. съществуването правото на вземане на Д. Ф. “З.” за сумата от 476 640 лв., представляваща размера на безвъзмездно предоставената финансова помощ и за лихва в размер на 194 598,12 лв. за периода 29.8.2005 г. до 29.08.2008 г. на основание сключен между страните договор № 936/18.12.2003 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, плюс законната лихва от 29.08.2008 г. върху сумата от 479 640 лв. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за незабавно изъплнение от 18.09.2008 г. по гр.д. № 26126 по описа на РС – С. за 2008 г.

Отхвърля като неоснователен предявения установителен иск за размера на лихвата над уважения от 194 598,12 лв. до предявения от 300 022,41 лв. за периода 21.11.2003 г. до 29.08.2005 г.

Признава за недоказано оспореното съдържание на извлечение, представено от ДФ от задължение по партидата на длъжника по договора № 936/18.12.2003 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ.

Осъжда „. Ф. М.”, О., представлянано от Т. Н. и Т. Т. да заплати на Д. Ф. “З.” разноски по делото в размер на 27 823 лв.

Осъжда Д. Ф. “З.” да заплати на „. Ф. М.”, О., представлянано от Т. Н.в и Т. Т. разноски по делото в размер на 2 586лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Председател: