№ 15
гр. Търговище, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500003 по описа за 2023 година
Производството е по чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. В. Г. от гр. Търговище, чрез процесуален
представител адв. П. Н., ТАК, срещу решение № 523/16.11.2022 г., постановено по гр. дело
№ 684/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, САМО В ЧАСТТА му относно размера
на присъдената издръжка в размер на 300 лв. месечно, която въззивницата е осъдена да
заплаща на непълнолетното дете Н. М.ов П., чрез неговия баща М. П. Г.. С оплаквания за
нарушаване на закона и необоснованост, по изложени в жалбата доводи и съображения,
въззивницата моли за изменение на постановеното решение в обжалваната част и
определяне на издръжка в размер близо до минималния, определен от закона – 180 лв.
Представя писмени доказателства.
Съображенията в жалбата се свеждат основно до следното: Определената от
първоинстанциония съд сумата от 600 лв. като общ месечен размер на издръжката на детето,
неправилно е разпределена поравно между двамата родители, след неправилен извод, че
този размер няма да затрудни майката, тъй като това разпределение не отчита както
недостатъчните й финансови възможности, така и констатираната финансова стабилност на
бащата, посочена в социалния доклад, потвърдена в съдебното заседание и отбелязана в
мотивите на решението. Позовава се и на заявеното в с.з. от представителя на ищеца, че
макар да е претендирал с исковата молба 300 лв. издръжка, е съгласен и на минималната
издръжка. Сочи, че макар в повечето месеци от годината брутното й трудово
възнаграждение да е в размер около МРЗ, след приспадане на данъците ставало
1
недостатъчно за покриване на нуждите й (прилага към жалбата удостоверение за брутните
доходи изх. № 587/21.11.22 г. на „Мебел Стил” ООД), а допълнителен разход се явявали
ежемесечните вноски от по 272.97 лв. към Банка ДСК АД за изплащане на потребителски
кредит, в доказателства на което прилага Удостоверение от 23.11.2022 г. от Банка ДСК АД,
позовава се и на „нов” разход - за транспорт, наложен от необходимостта да напусне
семейното жилище и да заживее в жилището в с. С., общ. Търговище, останало й в
наследство от родителите й, нуждаещо се от ремонт (прилага Удостоверение изх. №
19805/23.11.2022 г. за настоящ адрес в с. С., на улК.” № 7), освен това плаща и по близо
29.90 лв. за телефона, който ползва синът им Н. М.ов П..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител адв. М.
П., ТАК, от АК-Търговище, е депозирал отговор по жалбата, със становище за
неоснователността й, с доводи, че при определяне размера на издръжката, платима от
майката, на 300 лева месечно (от общо 600 лева от двамата родители) съдът правилно се е
съобразил и е взел предвид всички обстоятелства, които влияят върху определянето на този
размер - доходи на двамата родители, възрастта на детето -17 годишен, неговите нужди от
храна, облекло, учебни пособия и др., като ги е обсъдил в тяхната цялост, заедно с всички
събрани по делото доказателства- писмени и гласни. Доколкото въззивницата в жалбата се
позовава на плащан кредит, теглен от нея през 2021г. и тъй като този факт е нов не за нея, а
за ищеца, и въпреки възможността за това доказателства относно този кредит не са
представени пред първоинстанционния съд, се противопоставя на приемането на писмените
доказателства, на основание преклузията по чл. 266 от ГПК. Според въззиваемия несериозно
звучи твърдението на жалбоподателката, че поради разходите й за пътуване до с. С.-квартал
на гр. Търговище (билетът е около 1,30 лв. в едната посока), същата изпитва особени
затруднения да заплаща месечната издръжка, тъй като със съдебното решение жилището е
предоставено за ползване на този родител, на който са присъдени родителските права – на
бащата. Освен това ответницата не е загрижена за детето, напротив, дори и накърнявайки
неговите интереси, целта й е единствено и само да не заплаща определената от съда
издръжка, тъй като счита, че до произнасяне на окончателно решение, детето ще навърши
пълнолетие - до момента тя не е заплатила нито една месечна вноска, независимо, че става
въпрос за издръжката на нейния син, която с решението е определено да бъде изплащана,
считано от 02.06.2022 г. По изложените доводи и съображения, моли за потвърждаване на
решението в обжалвана част за издръжката, претендира разноски.
В с.з. пред въззивната инстанция ищцата, чрез адв. Н., поддържа жалбата, претендира
разноски за заплатена д.такса, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въззиваемата
страна, чрез адв. П., поддържа отговора, претендира разноски- адв.възнаграждение 600 лв.
При извършената проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл.267 ГПК при
съответно прилагане разпоредбите на чл.262 от ГПК, съдът констатира, че същата е
процесуално допустима, като подадена е в двуседмичния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от
надлежна страна, отговаряща на изискванията на 262 във вр.с чл.260 и чл.261от ГПК.
Касае само решението в частта относно РАЗМЕРА на присъдената издръжка. В
2
останалата му част – с която бракът между страните е прекратен, родителските права над
непълнолетния син на страните са предоставени на бащата, определен е режим на лични
контакти между майката и сина, семейното жилище – апартамент в гр. Търговище е
предоставено за ползване от съпруга и е постановено след прекратяване на брака
ответницата да носи предбрачното си фамилно име, решението, като необжалвано, е влязло
в сила.
Разгледана по същество- жалбата е частично основателна.
Решението, неин предмет е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд, на 02.06.2022 г., е предявен иск за прекратяване на
брака между страните, предоставяне родителските права спрямо роденото от брака дете на
бащата, определяне режим на лични отношения с майката, както и за присъждане на
издръжка за непълнолетното дете на страните в размер 300 лв. месечно, считано от
завеждане на иска.
Предмет на въззивното производство е решението, в частта относно размера на
определената издръжка.
Ищецът е претендирал издръжка за непълнолетния син на страните в размер 300 лв.,
без в исковата молба да изложи каквито и да било съображения относно претендирания
размер. Представил е декларация, скрепена със знанието за отговорността по чл. 313 НК, че
за периода м.09.21-м.05.22 г. няма доходи на територията на страната, не е получавал
социални помощи, не е имал други допълнителни доходи, както и удостоверение за доходи
от м. 04.2021 до м.08.21 г., удостоверяващо месечен брутен доход от 713.60 лв.
Ответницата е оспорила иска, като е поискала на нея да се предоставят родителските
права, с произтичащите от това законни последици, като ищецът заплаща издръжка в размер
300 лв. за детето, също без да излага съображения относно размера на претендираната
издръжка. Представила е удостоверение за доходи за период една година назад от завеждане
на иска, м.07.21г-м.06.2022 г., удостоверяваща средномесечен доход на брутно
възнаграждение в размер 937,30 лв. Пред въззивната инстанция е представила
удостоверение за доходи за период м. 11.2021 г.- м. 10.2022 г., удостоверяващо
средномесечен месечен брутен доход от 933, 42 лв., удостоверение от Банка ДСК за
изплащан потребителски кредит с месечна вноска 272,97 лв., и остатък по кредита 22 202 лв.
От приетия в първоинстанционното производство по делото социален доклад от
26.09.2022 г. се установява, че бащата работи в областта на строителството, а майката е
работник в посочената фирма за мебели. Семейството не се подпомага от ДСП-Търговище.
От разпита на свидетелите пред РСТ в ос.з. от 18.10.22 г. се установява, че към
момента бащата прави ремонт в апартамента, обзавежда детската стая, всичко е подновено;
бил два пъти на работа в Германия, като се върнал първия път си изплатил заемите, а след
втория път- започнал ремонт на стаята (св. Н. Х.), като всичко което е направил е с негови
средства (св. Й.В.). За изтеглен кредит от съпруга и проблеми с колекторски фирми, търсили
3
съпругата за плащания, докато той е бил в Германия, както и за предприетия ремонт в
апартамента свидетелства и св. А.Х..
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Предявеният иск за заплащане на издръжка е основателен по същество. При
установените по-горе възможности на страните, предвид и възрастта на непълнолетния им
син Н. (17г., пълнолетие ще навърши на 09.10.2023 г.) и съответните на нея средства за
покрив, храна, облекло, здравни грижи, образование, емоционален комфорт и развлечения,
съдът определя, че общият дължим размер на издръжка е в размер на 600.00 лв., от които
майката следва да поеме 250 лв., останалата част – от бащата, който освен финансово ще
полага и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на непълнолетния младеж.
От представените по делото доказателства и установеното от социалния доклад, че бащата
работи в областта на строителството, предвид официалните данни на НСИ относно
минималния размер на средна работна заплата в строителството около 1000 лв. до 2 765 лв.
(най-високата средна стойност), както и събраните доказателства във връзка с ремонта на
стаята детската стая изцяло с лични средства на ищеца, закупуването на компютър и колело
на момчето, е очевидно и доказано, че той разполага и е с по-стабилно финансово състояние
от майката, която изплаща кредит, както и месечно заплаща ползвания от сина им телефон
(29.90 лв.), обстоятелство, неоспорено от въззиваемата страна. Неоснователно е в същото
време искането на майката да бъде определена месечна издръжка в размер на минимума,
предвиден в закона (чл. 142 ал. 2 от СК) – който към предявяване на иска е 180 лв., а от
01.01.23 г. – 195 лв., при МРЗ 710лв., респ. 780 лв. Размер към минимума би бил предвидим
при дете на много ниска възраст, и/или при доказана невъзможност, или намалена
работоспособност на родителя, какъвто настоящият случай не е. Разпоредбата на чл. 143 ал.
2 от СК, касаеща издръжка на ненавършило пълнолетие дете е категорична – родителите
дължат издръжка, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При липсата на ангажименти за заплащане на издръжка и грижи за други
лица, така определеният размер не се явява завишен и несъответстващ на възможностите на
майката, в каквато насока са оплакванията в жалбата.
С оглед изложените съображения определената от РСТ месечна издръжка от 300 лв.
следва да бъде намалена на 250 лв., в какъвто смисъл следва да бъде изменено и решението.
Предвид изхода на спора следва да бъде отменено решението в частта за дължимата д.такса,
която следва да бъде намалена от присъдения размер 192 лв. на 160 лв., изчислена върху
размера на присъдената издръжка 250 лв. от датата на исковата молба до навършване на
пълнолетие (16 месеца)- чл. 69,ал.1,т.6 ГПК.
И двете страни са претендирали разноски. Въззивницата – д.такса по жалбата 12.50
лв., а въззиваемият 600 лв.- адв.възнагр.за въззивното производство.
Съдът намира за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като с оглед
4
липсата на фактическа и правна сложност по иска за издръжка, следва да бъде редуциран
размерът на адв.възнаграждение до 500 лв. (минимален съгласно чл. 7,ал.1, т. 6 от Наредба
1/9.07.04 г., с изм.в сила от 04.11.22 г.), под който няма как да бъде определен (сравни чл.
78, ал. 5 за разлика от чл. 47, ал.6 ГПК).
Предвид частичната основателност на жалбата основателно направени разноски от
въззивницата са 5.20 лв., а от насрещната страна- 292 лв., следователно ответницата следва
да заплати на ищеца разноски в размер 286.80 лв., по компенсация.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 523/16.11.2022 г., постановено по гр. дело № 684/2022 г. по
описа на Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА МУ , в която С. В. Г., ЕГН ********** от
гр. Търговище, с настоящ адрес с.С., общ.Търговище, е осъдена да заплаща издръжка за
непълнолетното й дете Н. М.ов П., ЕГН **********, чрез неговия баща М. П. Г., ЕГН
**********, от гр. Търговище, кв. З., бл. 42, вх.А,ет.2, ап.6, в размер над 250 лв. месечно до
присъдения размер от 300 лв. месечно, считано от предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини, обуславящи
нейното изменение или прекратяване, на осн.чл. 142 във вр. с чл. 143 от СК, както и В
ЧАСТТА, с която С. В. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати по сметка на РС –
Търговище държавна такса по иска за издръжка за разликата над 160 лв. до присъдения
размер от 192 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу С. В. Г. за заплащане на месечна издръжка за
непълнолетния Н. М.ов П. за разликата над 250 лв. до претендирания размер от 300 лв.
месечно.
ПОТВЪРЖДАВА решение в обжалваната част относно размера на издръжката.
В останалата си част -с която бракът между страните е прекратен, родителските
права над непълнолетния им син са предоставени на бащата, определен е режим на лични
контакти между майката и сина, семейното жилище – апартамент в гр. Търговище е
предоставено за ползване от съпруга и е постановено след прекратяване на брака
ответницата да носи предбрачното си фамилно име, както и относно присъдените д.такси за
водене на брачния процес, по решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН ********** от гр. Търговище, с настоящ адрес с.С.,
общ.Търговище, да заплати на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. Търговище, кв. З., бл. 42,
вх.А,ет.2, ап.6 сумата от 286.80лева – разноски пред въззивната инстанция, по компенсация,
на осн.чл. 78, ал. 1-3 от ГПК, при уважено възражение по чл. 78, ал. 5 вр. с чл. 7,ал.1,т.6 от
НМРАВ.
Решението не подлежи на касационно обжалване- чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6