Р Е Ш Е Н И Е
№ 260431
10.11.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, в публично
заседание на 14.10.2020 г.,
22. наказателен състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
секретар Мария
Милева,
като разгледа
докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 2846 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда
жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност
с фирма (наименование) „ЮПИТЕР
2015 “, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас,
улица „Г. С* Р*“ №*, етаж *, ап.ляв, представлявано от М* Я*Г*, ЕГН **********.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №492478-F535169/10.02.2020 г., издадено от Д*Т* В* – Началник на
Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална
агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно
постановление (НП) на основание чл.53, ал.1
от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(издадена от министъра на финансите (Наредбата) във
връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.
С жалбата се иска отмяна
на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, недоказано и
неправилно. Отрича се наличието на извършено нарушение.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който
моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 16.06.2020
г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила
при наказващия орган на 22.06.2020 г. с вх.№ИТ-00-4924/22.06.2020 г. Ето защо
съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка
с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.01.2020 г. в 19:05 часа в търговски обект, представляващ бистро
„Замъка“ и намиращ се на
адрес: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, парк „Велека“ срещу блок 70, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
била извършена оперативна проверка от Г.А. и К* Г* – инспектори по приходите в Сектор
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по
приходите.
В хода на проверката било установено,
че обекта разполага с фискално устройство марка „DATECS DP 25 KL” с индивидуален №DT 497148 и фискална памет №*****, което било в
изправност и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата
наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази
дейност бил отпечатан дневен финансов „Х” отчет с №***(л.15 от делото), съгласно
който дневния оборот към часа и датата на отпечатванe и извършваната проверка, бил в размер на 1 374.47 лева.
Фактическата наличност на парични
средства в обекта била в размер на 277.45 лева, а установената промяна в касовата наличност – 1 038.50 лева. Паричните средства, които по
време на проверката се намирали в обекта били изброени от сервитьора Александър
Николаев Георгиев и били записани от него нарочен за това опис (л.14 от делото).
За извършената проверка бил съставен
протокол №0347387/07.01.2020 г. Препис от този протокол бил връчен на намиращите
се в обекта А* Г* и М.С*.
В резултат на
посоченото и на 22.01.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1]
срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Г.А. съставил против дружеството-жалбоподател
Акт №F535169/22.01.2020 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН) със свидетели Н*Д* и А*С*.
Конкретно отразеното
в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект на 07.01.2020 г. била установена разлика в касовата
наличност на парични средства в размер на 1 038.50 лева и не е била
регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано
от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.
На същата дата и срещу подпис, на управителя на
дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било
депозирано възражение срещу съставения АУАН (л.35 от делото), съгласно
съдържанието на което допуснатото нарушение се дължи на техническа грешка на
лицето, което е отчитало първата смяна.
На 10.02.2020 г., в
рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в
давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д* Т* В* –
Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно
постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател,
е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 16.06.2020 г.
на представител на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе
прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с
чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 22.06.2020 г., в ТД на НАП
– Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-4924/22.06.2020 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при
издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да
сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава
приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-жалбоподател
не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от
него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в
касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно
извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от
предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото
се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени
суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде
регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно
изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че
деянието е съставомерно.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата
представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде
регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното
фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство,
което притежава такива функции.
Доколкото административното нарушение е извършено от търговско
дружество, то наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 500.00
лева, поради което не съществува възможност за намаляването му.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН,
нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и
до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената
стойност.
Налице е
разлика в касовата наличност в размер на 1 038.50 лв., за която сума наказващият
орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в
касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното
устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е
правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за
санкциониране, а разграничителният критерий е дали нарушението е довело до
неотразяване на приходи или не. В случая има фактическа констатация, че
невъвеждането в касата на сумата от 1 038.50 лв. е довело до неотразяване на
приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на
тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал.
1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който
случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.
Нарушението
обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма
данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се
санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към
размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв. Това
е и сторено от наказващия орган.
Предвид посоченото дотук
следва процесното НП да бъде потвърдено. С оглед очерталия се завършек на
производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на
разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента
е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай
представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната
помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №492478-F535169/10.02.2020
г., издадено от Д* Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,
на еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „ЮПИТЕР 2015 “, ЕИК ******** със седалище в
гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Г. Сава Раковски“ №*, етаж *,
ап.ляв, представлявано от М* Я*Г*, ЕГН **********,
е наложено административно наказание
по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;
На основание чл.63, ал.3
във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ЮПИТЕР 2015 “, ЕИК ****
със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Г. Сава
Раковски“ №*, етаж *, ап.ляв, представлявано от М* Я* Г*, ЕГН ********** да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:___________________
Вярно с оригинала!
М.Д.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд