Р Е Ш Е Н И Е
№ 865/22.11.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря
Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 800 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А., против
Заповед № 21-0367-000098/08.06.2021 г. на началник РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик. Твърди се, че тя е необоснована, незаконосъобразна и постановена при
съществено нарушение на процесуалните прави.а и материалния закон. Оспорва се
изцяло фактическите констатации, посочени като оснавание за издаване на акта,
като
се твърди, че той не е управлявал МПС. Иска се от съда да отмени временната
административна мярка. В съдебно заседание и в депозирано писмено становище се
доразвива изложените в жалбата доводи. Претендират се разноски.
Ответникът
- началник РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, не ангажира становище по жалбата.
Изпраща административната преписка.
Настоящият
състав, като взе предвид твърденията в жалбата, събраните по делото
доказателства, установи следното по фактите:
Жалбата
е подадена от лице, което е адресат на Заповед № 21-0367-000098/08.06.2021 г.
на началник РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, която със своите правни последици
засяга неблагоприятно правната му сфера. Подадена е в срок - заповедта е
връчена на лицето на 10.06.2021г., а жалбата е депозирана чрез административния
орган към Административен съд- гр. Пазарджик на 18.06.2021г.
Оспорената
заповед е индивидуален административен акт, който подлежи на пряк съдебен
контрол от родово и местно компетентния съд - Административен съд - гр.
Пазарджик.
Жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Със
Заповед № 21-0367-000098/08.06.2021 г. на началник РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на И.А.Д., до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е мотивирана с установяването, че на 07.06.2021г. около 23.50ч. в с.
Драгиново, на ул. „Поленска“, И.А.Д., като водач на МПС, с рег. № ***, при
управление на автомобила е направил отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му, за което е съставен АУАН № G А346345/07.06.2021г.
Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Отказът на лицето да подпише съставеният АУАН е надлежно
удостоверен с подписа на един свидетел. Лицето е отказало да му бъде връчен
препис от акта. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0060711, който
е отказан за получаване от лицето, също удостоверено със свидетел.
Актосъставителят
е представил на началник на РУ Велинград Докладна записка с изх. № 367р-10388
от 08.06.2021г., където описва обстоятелствата, свързани със съставяне на
посочения АУАН и взетите обяснения от съответните лица. Посочено е, че е
подаден сигнал от В.А.Г., която е заявила, че лицето И.А.Д., с посочен
автомобил и номер, е въртял автомобила, като е щял да я блъсне, след което се
качил с автомобила на тротоара. При пристигане на местопроизшестието на
служителите на МВР, автомобилът е бил паркиран на тротоара на кръстовище на ул.
„Поленска“ и ул. „Врани камък“, като до него са били лицата И.А.Д. и Д. М. П..
Последният е заявил, че той е управлявал автомобила. Свидетелката В.Г. /впоследствие
и свидетелка по АУАН/ е посочила, че И.А.Д. е бил шофьорът. Свидетели на
случката са били Р.И.М./впоследствие е свидетел при съставяне на АУАН/ и П.Р.М..
В.А.Г.
е дала обяснения пред Х.Г., актосъставител на 07.06.2021г., за това, че на тази
дата на спирката на с. Драгиново, водач на БМВ с рег. № РА7220КН, е вътрял
гуми, заради което тя е спряла с автомобила, за да не се удари в колите. Искала
е да сигнализира за нарушението, като е видяла шофьора и номера на автомобила.
Написала е в обясненията, че момчето е видимо в нетрезво състояние, посочва, че
шофьорът е бил И.Д., като казва, че го е видяла и разпознала.
Обяснения
е дал Д. М. П., на 08.06.2021г. пред Х.Г., в които посочва, че на 07.06.2021г.,
около 23.30ч. той е управлявал БМВ, с рег. № ***, което е собственост на Е. Г.,
майка на приятеля му, който е бил с него в колата. Обяснява, че при подаването
на газ се появил техническа проблем с газта и затова се е завъртял и е засякъл
друг автомобил.
В
производството са направени доказателствени искания за допускане и разпит на
свидетеля Д. М. П., който заявява пред съда, че на 07.06.2021г. е карал
автомобила на майката на И.Д., който е бил с него. Засякла му е газта, поради
което се получило форсиране. Тъй като по асфалта е имало пясък се е завъртял.
Засякъл е момиче с колата, като предполага, че тя се е уплащила. Те са отишли
пред неговия дом, за да отсранят техничния проблем. Същото лице е дошло и там,
като се е обадило в полицията.
Ответният
административен орган е приложил в преписката Справка за нарушител – водач И.А.Д.,
Заповед № 312з-74/18.01.2017г. на Директор на ОДМВР Пазарджик и Заповед №
8121з-48/16.01.2015г. на министъра на ВР, с оглед материалната си компетентност.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от
с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по закона съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните
работи, аргумент от чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. По делото са приложени Заповед №
312з-74/18.01.2017г. на Директор на ОДМВР-Пазарджик и Заповед №
8121з-48/16.01.2015г. на министъра на ВР, които доказват материалната
компетентност на органа, издал оспорения акт, поради което съдът счита, че той
е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в установената от закона форма има изискуемото по закон съдържание
по чл. 59 от АПК, фактическите и правни мотиви. Заповедта е
мотивирана с конкретна проява на лицето като водач на МПС, установени с писмени
доказателства, съдържащи се в административната преписка. Органът е посочил
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът за прилагане на ПАМ
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП , вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК
Органът
е изложил конкретните си фактически съображения за издаването на оспорената
заповед, като е посочил извършеното от жалбоподателя нарушение при управлението
на МПС, при което е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за алкохол, не е извършена и проверка чрез медицинско изследване. Съответно е
приложил разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, като
правно основание за временно отнемане на свидетелството за управление до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е
приложена съобразно установения в закона срок.
Съдът
счита, че мярката е приложена съобразно материалния закон. Необходимата
материално правна предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежен
ред управление на МПС, и както е в конкретния случай - отказ за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго
упойващо вещество. Налице е съставен АУАН № G А346345/07.06.2021г. от Х.Г.Г.,
установяващ отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за алкохол.
Твърденията на жалбоподателя са в насока, че не е шофирал лекия автомобил в
процесния случай, съответно не следва да бъде и проверяван за наличието на
алкохол, като отказът му не следва да се санкционира, тъй като не е бил водач.
Съгласно
чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;
Посочената
разпоредба е императивна, като при наличието на визираните в правната норма
предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган
налага предвидената по закон ПАМ, с цел преустановяване на административните
нарушения и осигуряване безопасността на движението по пътищата. След като са налице
елементите от фактическия състав относно установяването, правилно
административният орган е наложил мярката.
Съставеният
АУАН е предпоставката на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за издаване на
оспорената заповед. Редовно съставеният АУАН съгласно нормата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
Касаторът оспорва факта, че той е управлявал процесното МПС на 07.06.2021 г. В подкрепа на изложените в АУАН факти са ангажирани писмени доказателства от административния орган - част от административната преписка – обяснение от В.А.Г., докладна записка, с посочване, че свидетели са лицата Р.И.М., също свидетел по АУАН, и П.Р.М.. В тях недвусмислено се сочи, че жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената в АУАН дата и час. За съда остана недоказано твърдението му, че Д. М. П. е управлявал МПС. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Д. П., въпреки че е снето писмено сведение и от него в административното производство и сега същото е повторено пред съда. Съдът не ги цени, тъй като те не кореспондират с посоченото в сведението на другия участник в пътно-транспортното произшествие – В.Г., както и на другия свидетел по акта – Р.И.М. – че водач е бил И.Д.. При установяване на нарушението, две лица са били свидетели по съставяне на АУАН, като са потвърдили, че именно И.Д. е бил водач на МПС. Съдът не дава вяра на показанията на П., с оглед на другите писмени доказателствата по делото. Още повече, че с показанията на разпитания по делото Д. П. не могат да бъдат опровергани констатациите в АУАН по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.
Констатациите
в съставения АУАН се потвържадат от дадените пред административния орган
сведения от неучастващи в производството лица, които в съответствие с чл. 171,
ал. 1 от АПК представляват годно доказателство в производството. Последните са
редовно събрани в производството пред административния орган в съответствие с
чл. 44, ал. 2 от АПК.
По
делото е безспорно установено, че И.А.Д. е отказал проверка с техническо
средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. Това не се оспорва от
лицето и се потвърждава от АУАН, където няма вписани дори възражения именно в
насока, че не е бил водач на МПС. С проявлението на релевантните факти е
възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Описаните
в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
при управление на МПС и отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство
и да даде кръв за медицинско изследване, са фактически обстоятелства за
издаване на оспорената заповед. Касае се за административна принуда, предвидена
в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил мярката.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му
смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
същата не съставлява вид административно наказание. Налагането й цели
ограничаване противоправното поведение и се прилага до решаване въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, което е спазено
при произнасянето на компетентния орган.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е
законосъобразна - издадена от компетентен орган; в предвидената от закона
форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и
е съобразена с целта на закона.
Жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора не следва да се присъдят поисканите от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя разноски.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд -
Пазарджик, VI състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №
21-0367-000098/08.06.2021 г. на началник РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ
искането на оспорващия за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/П/