№ 27799
гр. София, 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110173804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. Й., В. С. В., Д. Г. Л., М. Г. П., А. Е. С.,
С. Р. А., Ц. Р. К., Е. Р. И., С. А. Т., Г. Б. Г., А. Ц. С., С. В. С., М. В. С., чрез адв. И., срещу
Национална здравноосигурителна каса, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 вр. чл. 45а вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО, с които ищците, в качеството им на законни
наследници на д-р А. Г. С., претендират от ответника заплащането на сумата в общ размер
на 1500 лв. за оказаната от д-р С. медицинска помощ в периода от 01.01.2024 г. до
31.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга, както и сумата в общ размер на 1500 лв. за оказаната от
д-р С. медицинска помощ в периода от 01.02.2024 г. до 16.02.2024 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземанията,
дължими на основание сключен между ЕТ „Д-р А. С.“ и НЗОК договор за оказване на
медицинска помощ.
В исковата молба се поддържа, че дейност като общопрактикуващ лекар с
индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ ЕТ „Д-р А. С.“
покойният д-р А. Г. С. осъществявал от 1999 г. на основание сключен договор с Директора на
Столичната здравноосигурителна каса като изпълнител на медицинска помощ на
територията, обслужвана от СЗОК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за недопустимост на предявените искове предвид обстоятелството, че в
процесния случай сключеният договор между НЗОК, чрез СЗОК и д-р А. Г. С. е с №
221227/20.10.2023 г., поради което спорът следва да се реши от компетентния
административен съд, съгласно чл. 19ж АПК. За доказване на твърденията си ответникът
представя като писмено доказателство процесният договор (а не анекс или допълнително
споразумение) № 221227/20.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска
помощ, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО между НЗОК и ЕТ „Д-Р А. С.“. Съгласно чл.
61 от договора, същият се сключва за срока на действие на НРД за медицинските дейности за
2023-2025г. и е в сила до приемане на нов НРД, съответно на анекс към него или при
промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него, респ. се прекратява по реда на
чл. 62 от същия.
Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, приема, че делото не е подсъдно на гражданския съд, като аргументите за това са
1
следните:
Със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (Обн.
ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.) е регламентиран институтът на административния договор, като с §
129 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 77/18.09.2018 г.) е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1
ЗЗО и е предвидено, че договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 ЗЗО, и
физически или юридически лица е административен договор. В чл. 45, ал. 4 от същия закон е
предвидено, че по отношение на тези административни договори приложение намират
нормите на чл. 19а и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г.,
изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или
прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен
съд. Съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК (ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г.)
съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или
прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон,
с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на Гражданския процесуален
кодекс пред гражданските съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК (Нова, ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.)
административните съдилища разглеждат дела по искания за изпълнение на
административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Нормата е
процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички
спорове, породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни
договори. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., също изрично
предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване
на административните договори се решават от компетентния административен съд.
В случая с оглед твърденията на страните и представените доказателства следва да се
приеме, че се касае за спор относно изпълнение на административен Договор (а не анекс
или допълнително споразумение) № 221227/20.10.2023 г. за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ, който е сключен след 01.01.2019 г., следователно
предявеният иск е подсъден на компетентния Административен съд София-град.
Допълнителен аргумент, че спорът следва да се реши от административния съд е и
обстоятелството, че посочените по - горе суми са за периода от 01.01.2024 г. до 16.02.2024 г.,
т.е. е несъмнено, че претендираните с исковата молба суми се основават именно на
административен Договор № 221227/20.10.2023 г., който е сключен за срока на действие на
НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., т.е. след влизане в сила на чл. 45а ЗЗО
(01.01.2019 г.).
Ето защо, делото не е подсъдно на гражданския съд, поради което производството
следва да бъде прекратено, а делото изпратено на компетентния съд - Административен съд
София-град.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 73804/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, I гражданско отделение, 167 състав,
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София - град.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищците.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Административен съд
София - град.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3