Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.Слатина,
16.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 03 ноември, Две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 323/2020
год. по описа на РС-Б.С. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “В.И К.” ООД г. с адрес ***,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А. Ц. П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника А. И. А.-юрисконсулт, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника И.Г.В., с ЕГН ********** ***, за сумата
от 130,44 лв. главница, представляваща неплатени ВиК услуги за периода от
13.04.2018г. до 10.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.08.2019г./подадено в
РС-В./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни
разноски в заповедното и исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника И.Г.В., с ЕГН ********** *** не е открит на посоченият
адрес, като жилището е посетено три пъти на различни дати и часове по данни на
призовкаря.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че И.Г.В. с ЕГН **********
*** и с настоящ адрес ***.
Съдът е изискал справка
за регистрирани трудови договори на лицето И.Г.В., с ЕГН **********, от който е
видно, че последният ТР сключен между лицето и МДЛ ООД гр.В. е прекратен на
01.04.2009г. и няма други регистрирани трудови договори на територията на Р.Б.
Поради това съдът е
процедирал да се призове ответника на посочените два адреса чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК. Уведомлението на адреса в гр.В., ул. „Христо Ботев“
№ 115, вх.Е, ап.86 е залепено на 18.06.2020г. а на настоящ адрес ***, е
залепено на входната врата на жилището на 18.06.2020г., видно от върнатите
уведомления, като в законоустановеният срок ответникът не се явил да получи
съдебните книжа.
С разпореждане постановено в з.з. на 20.07.2020г.
съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника И.Г.В. с ЕГН ********** *** и с
настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да
го представлява в исковия процес по гр.д.№ 323/2020г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 07.08.2020г.,
съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.Ц.Й.В. от ВрАК за особен
представител на ответника И.Г.В. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***,
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 323/2020г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на
РС-Б.С.
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв. Ц.Й. от ВрАК за сведение и писмен
отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението с което е назначен.
Същата в
законоустановеният срок е депозирала писмен отговор, с който е оспорила
исковите претенции на ищеца по основание и размер, като е изложила подробни
съображения.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 3331/2019г. по описа на РС-Враца. Допусната
е СТЕ, чието заключение на вещото лице не е оспорено от страните и възприето от
съда като обективно и компетентно изготвено.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата
молба и след преценка на доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3331/2019г.
по описа на РС-В. срещу длъжника И.Г.В. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.08.2019г. за сумата 130,44 лв. главница, представляваща
неплатени ВиК услуги за периода от 13.04.2018г. до 10.05.2019г., мораторна лихва върху главницата в
размер на 7,35 лв. за периода от
13.05.2018г. до 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.08.2019г./подадено в
РС-Враца/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта е
връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане
№ 9885/17.12.2019г. е указано да предяви иск за вземането си. Препис от
разпореждането е получено от заявителя на 18.12.2019г.,
видно от върнатата разписка на съобщението и установителният иск по чл.422 от ПК е предявен на 17.01.2020г. пред РС-В., въз основа на
който е образувано гр.д. № 120/2020г. по описа на РС.В., т.е. в
законоустановеният едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
С определение № 648/06.03.2020г. е
прекратено производството по гр.д. № 120/2020г. по описа на РС.Враца и делото е
изпратено на основание чл.113 от ГПК вр.чл.119,ал.3 от ГПК по подсъдност на
РС-Б. С.
В РС-Б. С. делото е образувано под нов №
323/2020г.
В исковата молба ищеца
навежда доводи, че “ВиК”ООД гр.В. като оператор на ВиК услуги и И.Г.В. -като потребител съществуват облигационни отношения за снабдяване с ВиК
услуги по реда на Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи и Общите условия на «ВиК» ООД-В. за предоставяне на ВиК услуги за
жилището на адрес: гр.В., ул. Христо
Ботев № 115, вх.Е, ап.86.
Изрично в исковата молба е
посочено, че задължението за заплащане на начислените лихви върху главницата не е предмет на настоящето исково
производство.
За
потреблението през периода от 13.04.2018г. до 10.05.2019г.на потребителя
са издадени 10 бр. фактури за заплащане на общо дължимите 130,44
лв. главница за потребена, но незаплатена вода и услуги и
начислена лихва върху тях, които не са заплатени. Изготвена била покана за
доброволно изпълнение и справка за задължението на потребителя, но при
връчването й се установило, че адресата е неоткрит, което е
удостоверено с подписа на свидетеля К. Н. на дата 21.06.2019г.
От карнетите за отчитане на
доставената вода до процесния имот, водени на името на И.Г.В. се установяват
конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената
вода до процесния имот.
По делото е представено извлечение от общите условия за
получаване на услугите ВиК от „В.и к.” ООД, одобрени с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
За установяване
стойността на доставените ВиК услуги до имота е прието заключението на съдебно-техническа
експертиза. След запознаване с материалите по делото и проверка в
счетоводството на „В.и к.” ООД г. вещото лице е дало заключение, че стойността
на доставените ВиК услуги до имота, находящ се гр.В., ул. Христо Ботев № 115 е
в размер на 130.44 лв. за 10 бр. фактури. Вещото лице посетило имота на
ответника, който бил в апартамента и в негово присъствие направила оглед на водомера, при който оглед
констатирала, че водомера е изправен и измерва правилно използваното от В. водно
количество.
За процесния период от
13.04.2018г. до 10.05.2019г. на ответника са съставени за използваните водни
количества 11 бр. фактури, от които една е заплатена и 10 бр. са останали незаплатени
на обща сумата 130.44 лв. Тези водни количества кореспондират с нанесените в
карнета отчети на използваните водни количества.
Собственика на имота е
абонат на „ВиК“ ООД-В.
В заключение експерта посочи, че „ВиК“ – гр.В., правилно е отчитало, начислило и съставило тези 10 бр. фактури,
които до
деня на проверката 09.10.2020г. не са изплатени от ответника.
Съдът кредитира приетото експертно заключение,
като намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.
От приетата по делото справка за лицето И.Г.В. с ЕГН **********
издадена от Агенция по вписванията гр. В., се установява, че ответника е
собственик на процесния имот, находящ се в гр.В., ул. „Христо Ботев“ № 115,
вх.Е, ап.86, като собствеността е придобита чрез договор за покупко-продажба,
отразен под номер 5 от 22.05.1996 г. в приетата справка.
С оглед така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Извършвайки самостоятелна
преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за
допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като
действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда
след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за
сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.
С иска по чл. 422 ГПК се
цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на
заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на
длъжника. В това производство по същество се установява дали вземането
съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
размера на последното.
В контекста на
повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е доказване на
факта на съществуване на облигационно правоотношение с ответника В. по договор
за доставка на ВиК услуги при общи условия, че има открита партида за доставка
на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че
има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от
твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението, респ. основанието, поради което счита, че не дължи
претендираната сума.
Ищецът основава вземането
си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата
сочи какво следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК
оператора. По отношение на съществуващите водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, които се предоставят за експлоатация
на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено, че условията и редът се
определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с
договорите за предоставяне на услугите ВиК. Налага се извод, че за заварените
потребители, които не са сключили предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г.
на МРРБ договори, намират приложение общите условия на доставчика като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния
имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения
между ищеца и ответника, които отношения се уреждат от общите условия на
доставчика.
Предвид констатацията, че
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора -
"ВиК" ООД гр.В. са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството
в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Редът, начинът и формата
за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и
пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и
разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал.1 и
ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата
на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Действително
представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта,
че И.Г. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с
адрес гр.В., ул. „Христо Ботев“ № 115, вх.Е, ап.86 изхождат от ищеца. В случая
обаче следва да се вземе предвид и факта, ищецът доказа, че ответника И.Г.В. е
собственик на процесния имот от 22.05.1996г., когато е действала Наредба № 9/1994г.
на МТРС за ползване на ВиК системи (отм.). Съгласно чл.3,ал.6 от тази наредба
при промяна на собствеността на
водоснабдявания имот върху новия собственик преминават всички права и
задължения, произтичащи от сключения договор с експлоатационното предприятие
"ВиК". Новият собственик е задължен да уведоми експлоатационното
предприятие "ВиК" за промяна на собствеността. След тази дата(22.05.1996г.)
не е отразено прехвърляне на собствеността. Напротив дори е учредена договорна
ипотека от 14.12.2016г. върху същият имот, като кредитор е „Първа инвестиционна
банка“ АД, а ипотекарни длъжници са И.Г.В. и В.И. В..
Видно от служебно
извършена справка за регистрираните адреси на ответника по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният му както постоянен адрес съвпадат
с процесния адрес, а именно гр.Враца, ул. „Христо Ботев“ № 115, вх.Е, ап.86.
Така събраното от съда доказателство подкрепя представените от ищеца и приети
по делото писмени доказателства за наличие на облигационно отношение между
страните, поради което последното следва да се приеме за установено.
В процесния
период (от 13.04.2018г. до 10.05.2019г.) са действали общите условия
за получаване на услугите ВиК от „В.и к.” ООД, одобрени с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за
потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се посочи освен
това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за потребителя за
осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане на индивидуални
и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или при несъгласие
с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената разпоредба, за
потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време в
срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото доказателства,
че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни
показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“,
за който ищцовото дружество твърди, че е поставен от лице, което се е намирало
на адреса към момента на проверката.
Размерът на дължимите от
ответника суми съдът приема за установен от заключението на изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е
прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за заплащане на
главница в размер на 130,44 лева е основателна и доказана и следва да се уважи
в пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2019 г.
до погасяването на задължението.
От своя страна
ответникът, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, не
представи доказателства за погасяване на процесната сума.
Относно сумата от 7,35
лв. представляваща мораторна лихва за периода от 13.05.2018г. до 25.07.2019г.,
посочена в Заповед от 19.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 3331/2019 г. по описа на Районен съд гр. В.,
но не поискана в исковото производство по чл.422 от ГПК, съдът намира, че този
иск не е предявен и за тази сума следва да се обезсили издадената горецитирана
заповед по чл.410 от ГПК.
Съгласно Тълкувателното
решение т.13 – при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 от ГПК, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по
чл.410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението
за прекратяване.
Следва да се прекрати
производството по гр.д. № 323/2020 г. по описа на Районен съд – Б. С.,
образувано по искова молба от В.И К.” ООД г. с адрес ***, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Управителя А.Ц. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника
юрисконсулт А. И. А., с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника И.Г.В. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес
***, за сумата 7,35 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.05.2018г. до
25.07.2019г., поради непредявен иск.
Следва да се обезсили
Заповед от 19.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 3331/2019 г. по
описа на Районен съд гр. В. в частта за сумата 7,35 лв. представляваща
мораторна лихва върху гланицата за периода от 13.05.2018г. до 25.07.2019г.
В тази част решението има
характер на определение и ще подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд-В. в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по
исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски,
както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с
исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство,
като е представил и списък по чл.80 от ГПК/л.91 от делото/.
По заповедното
производство е поискал присъждане на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство
ищеца поискал присъждане на 25,00 лв.
заплатена държавна такса, 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв.
внесен депозит за особен представител на ответника и 200,00 лв. за СТЕ.
В настоящия случай ответника И.В. следва да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца „ВиК“ООД, гр.В. направените по ч.гр.д. № 3331/2019г. по описа на
РС-В. разноски в общ размер от 71,00 лв.(75,00 лв. х 130,44/137,79 = 71,00 лв.)
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника В.
следва да заплати на ищеца „ВиК” ООД, гр.В.
направените в настоящото исково производство по гр.д. № 323/2020г. по
описа на БСлРС разноски в общ размер от 544,33 лв. (575,00 лв. х 130,44/137,79
= 544,33 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от гореизложените
мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Г.В. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на В.И К.” ООД г. с
адрес ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц. П. с ЕГН **********,
чрез пълномощника юрисконсулт А. И. А., по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата 130,44 лв.(Сто и тридесет лева и 44 стотинки) главница,
представляваща неплатени ВиК услуги за периода от 13.04.2018г. до 10.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.08.2019г./подадено в РС-В./ до окончателното изплащане
на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 19.08.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3331/2019г. по описа на РС-В. срещу
ответника-длъжник.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Г.В. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И К.” ООД г. с адрес ***,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А. Ц. П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника юрисконсулт А. И. А., направените разноски по настоящото исково производство по
гр.д.№ 323/2020г. по описа на БСлРС в общ размер от 544,33 лв., както и сторените от ищеца разноските в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 3331/2019г. по описа на РС-В. в размер на 71,00 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 323/2020 г. по описа на Районен съд-Б. С., образувано по искова
молба от В.И К.” ООД г. с адрес ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от
Управителя А.Ц. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника юрисконсулт А. И. А., с
правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника И.Г.В.
с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, за сумата 7,35 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 13.05.2018г. до 25.07.2019г., поради непредявен иск.
ОБЕЗСИЛВА Заповед от 19.08.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 3331/2019 г.
по описа на Районен съд гр. В. в частта за сумата 7,35 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 13.05.2018г. до 25.07.2019г.
В тази част решението има
характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-В. в едноседмичен срок от връчване на
съобщението.
Решението в останалата част
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 3331/2019г. по описа на РС-В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: