№ 15599
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110130595 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. М. Г., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС чрез адв. К. Б. ,съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с
адрес на управление: АДРЕС (БЦИ) с представители ВТ и ФД с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сума в общ
размер на 838.23 лева- ½ от цена на ВиК услуги, начислени за периода 20.03.2012 г. –
18.12.2014 г. по клиентки номер 111111111111 за имот, находящ се в АДРЕС която се
претендира от нея в качеството и на наследник на ½ от наследството на МДГ
Сочи се, че МДГ е починал на 18.07.2006 г. и съгласно Удостоверение за наследници с
№ 000611/29.07.2011 г., негови наследници са: НМД (дъщеря) и ищцата Ж. М. Г. (дъщеря).
Ищцата твърди, че след направена справка в деловодството на ответника, „ФИРМА”
АД претендира от нея заплащането на сумата от 838,23 лв., за периода 20.03.2012 г. -
18.12.2014 г. по партида с абонатен № 1111111 по фактури №№**********/20.03.2012,
**********/12.04.2012, **********/21.05.2012, **********/20.06.2012,
**********/20.08.2012, **********/22.08.2012, **********/20.09.2012,
**********/16.10.2012, **********/30.11.2012, **********/13.12.2012,
**********/15.01.2013, **********/14.02.2013, **********/20.03.2013,
**********/15.04.2013, **********/22.05.2013, **********/19.06.2013,
**********/16.07.2013, **********/13.08.2013, **********/22.08.2013,
**********/19.09.2013, **********/16.10.2013, **********/19.11.2013,
**********/11.12.2013, **********/17.01.2014, **********/19.02.2014,
**********/19.03.2014, **********/15.04.2014, **********/27.05.2014,
**********/19.06.2014, **********/19.07.2014, **********/20.08.2014,
**********/18.09.2014, **********/21.10.2014, **********/19.11.2014 и
**********/18.12.2014.
Твърди се, че ответникът е открил партидата на името на ищцата без правно
основание. Твърди се, че ищцата и нейните праводатели нямат качеството собственик или
вещно правен ползвател, като се оспорва наличието на облигационна връзка с ответника.
1
Твърди се, че сумите не се дължат поради недоставена, неотговаряща на българските
държавни стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена в процесния
имот. Твърди се, че имотът не е водоснабден, че уредите, който се използват за отчет не са
изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Твърди се,
че сумата се претендира неоснователно, тъй като същата е погасена и по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който е заявено, че ищецът не дължи заплащане на процесните суми, поради настъпила
погасителна давност. Сочи, че няма претенции към ищеца за задължения по отношение на
имота, посочен в процесните фактури за посочения период. Сочи, се, че дружеството не е
предприемало никакви действия, както по доброволно, така и по принудително събиране на
цитираната в предходния абзац сума по фактури издадени в рамките на процесния период.
Сочи се, че цитираната в исковата молба „справка“ представлява предоставена
информация относно фактурираните и неплатени суми по партидата, открита за имота,
която е изготвена и предоставена по изричното искане на ищцата, като в конкретния случай,
ищцата в молбата си до водоснабдителното дружество, е поискала справка за неплатените
суми по месеци за партида с клиентски №********** за имот, находящ се на адрес: АДРЕС,
като за свой адрес е посочила именно адреса, на който се намира процесния имот, поради
което и му е предоставена поисканата информация. Тъй като справки, от какъвто и да е вид
/в писмен или устен вариант/, се правят и/или издават само по искане на титуляря на
партидата, или на упълномощени от него лица за тяхна информация, отговор на ответното
дружество по такова искане с приложена към него информация в табличен вид, не може и не
следва да се приема и разглежда като покана за плащане на процесната сума.
Моли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответното
дружество не е дало повод за завеждане на иска.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
2
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Напротив прави се изрично признание на обстоятелството, че между страните не е налице
облигационна връзка, което следва да се отчете от съда,
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му
от отговорността за разноски и присъждане на разноски в негова полза, доколкото справките
цса изготвени от ответника, но не по инициатива на ВиК дружеството, а по изрично искане
на ищеца с изброени издадени фактури от дружеството. Същите справки не могат да бъдат
възприети като покана за плащане, съответно като извънсъдебно действие, предизвикало
правния спор.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на
управление: АДРЕС (БЦИ) с представители ВТ и ФД, по предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ж. М. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС чрез адв. К. Б.
,съдебен адрес: АДРЕС не дължи сума в общ размер на 838.23 лева- ½ от цена на ВиК
услуги, начислени за периода 20.03.2012 г. – 18.12.2014 г. по клиентки номер 111111111111
за имот, находящ се в АДРЕС която се претендира от нея в качеството и на наследник на ½
от наследството на МДГ
ОСЪЖДА Ж. М. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС чрез адв. К. Б. ,съдебен адрес:
гр. София, п.к. 1463, ул. Гургулят № 31, ет. 1 да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК
**********,с адрес на управление: АДРЕС (БЦИ) с представители ВТ и ФД съдебно-
деловодни разноски в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4