РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Разград, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 277 от 06.05.2023 г. постановено по гражданско дело №
20223330101733 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, съдът е
постановил следното:
ОБЯВЯВА за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 5 от
Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на
****** г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* и Н. Д. И.
с ЕГН-********** от гр. ******, предвиждаща сключване на договор за
гаранция (поръчителство), като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения иск в частта му, с която се иска обявяване изцяло на договора за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД Н. Д. И. с ЕГН-
********** от гр. ******, обл. *****, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“
№ 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и
Д. В. Н., сумата от 2435,43 лева, представляваща дължима главница по
Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на
1
****** г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от 21.11.2022 г.; 66,74 лева, представляващи
възнаградителна лихва по посочения договор до 21.11.2022 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск за
горницата над уважения размер до претендирания размер от 3355,00 лева.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. И. с ЕГН-**********
от гр. ******, обл. ****, ул. ******, сумата от 99,00 (деветдесет и девет)
лева, представляващи сторените разноски съразмерно на уважената част
от първоначално предявения иск.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 на
адв. Д. В. М., сумата от 342,47 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. ******, обл. ***, ул.
******, ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите И. В. Д. и Д. В. Н., сумата от 249,84 лева, представляващи
разноски по делото.
С определение № 830 от 21.08.2023г. решението е изменено на
основание чл. 248 ГПК в частта на разноските, като съдът увеличил
определеното на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Д. В. М., със сумата от
286,57 лв. (двеста осемдесет и шест лева и 57 стотинки) за адвокатско
възнаграждение по делото.
Недоволен от това решение в частта, с която съдът:
отхвърля като неоснователен предявения иск за обявяване изцяло на
договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
в частта с която Н. Д. И. е осъден по насрещния иск да заплати сумата
над 2 260 лв. за главница, както и е осъден да заплати сумата 66. 74 лв. –
лихва,
е останал ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск
Н. Д. И., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Д. В. М. от АК -
***. Намира решението в обжалваните части за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено в обжалваните части,
като вместо него бъде постановено решение с което първоначалния иск бъде
изцяло уважен, а насрещния иск бъде отхвърлен за разликата над сумата 2 260
лв. до присъдения размер от 2 435.43 лв., представляваща дължима главница,
както и отхвърлен за сумата 66. 74 лв. – възнаградителна лихва, на основание
2
чл. 22 ЗПК. Акцентира, че дължимата сума за гарант (възнаграждение за
поръчител) следва да бъде включена в годишния процент на разходите (ГПР)
по кредита, респ. договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК
поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика, сред
която: Решение № 308 от 14.07.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 345/2022
г., Решение № 1016 от 26.07.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 990/2022 г.,
Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.,
Решение № 764 от 6.06.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 1004/2022 г.,
Решение № 28 от 14.05.2021 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 76/2021 г., Решение
№ 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 227
от 8.07.2022 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 184/2022 г., Решение № 243 от
19.07.2022 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 301/2022 г. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна не е
депозиран отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява и не се представлява. Пълномощникът му адвокат Д.
В. М. от АК - *** депозира писмена молба с която поддържа жалбата и излага
подробни съображения. Позовава се на съдебна практика: Решение № 4304 от
2.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8430/2022г. Претендира разноски,
включително и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА с
включен ДДС. Представя списък по чл. 80 ГПК както и Договор за правна
защита и съдействие по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна, не се явява представител. Пълномощникът й
юрисконсулт Г. Г. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата като
излага подробни съображения. В необжалваната част на решението също
излага оплаквания, като моли за отмяна на решението в тези му части.
Твърди, че разходите по кредите визирани в чл. 5 от процесния ДПК не
следва да се включват в ГПР. Акцентира, че договора за гаранция е сключен
между жалбоподателя и Фератум Банк ЕАД, което е самостоятелно ЮЛ, а и
сключването на договора за гаранция не е задължително за сключването на
процесния договор за кредит. Ето защо, посочения в договора ГПР е
съответствие с чл. 19 ЗПК. Излага подробни съображения, че не са налице
предпоставките на чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на насрещната страна. По
делото липсвали каквито и да е доказателства, че насрещната страна е
материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и представя списък по чл. 80 ГПК.
Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
3
пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, но не споделя направените
правни изводи, относно неоснователността на първоначалния иск по чл.
22 ЗПК за обявяване на недействителен на ДПК. Поради това, и на осн.
чл. 23 ЗПК, относно насрещния иск, не споделя и извода на
първоинстанционния съд за дължимост на сумата над 2 300 лв. до
присъдения размер 2 435,43 лв. – главница, и сумата 66.74 лв. –
договорна лихва.
Не е спорно обстоятелството, че на ****** г. постъпила кандидатура за
кредит от Н. Д. И. с ЕГН ********** към ответника по иска и ищец по НИ. На
същата дата кандидатурата е разгледана и въз основа на извършени проверки
е установено, че Н. Д. И. отговаря на минималните изисквания за отпускане
на кредит, поради което е одобрен за кредит в размер на 2 500,00 лева. Между
страните бил сключен Договор № ***** за предоставяне на потребителски
кредит от ****** г. Страните уговорили ищеца Н. Д. И. да върне главницата и
да заплати лихвите по кредита на 18 броя вноски. Съгласно договора ищецът
се задължил да върне на ответника на 18 погасителни вноски сумата от общо
3375 лева, при лихва 875,00 лева, ГПР 49,55 % , ГЛП 35%. Съгласно чл. 5 от
договора ищецът се задължил да сключи договор за гаранция с Multitude Bank
PLC (с предишно наименование Ferratum Bank Plc), с цел обезпечаване на
договора за потребителски кредит.
На ******г. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между
Multitude Bank PLC (с предишно наименование Ferratum Bank Plc) като гарант
и Н. Д. И., като клиент. Гаранта е вписан под № 178 в Списък на БНБ на
Кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за
свободно предоставяне на услуги на територията на Република България,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт
https://bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIRegisters/BS_CI_REG_CRBORDACTIV_BG
По силата на този договор гарантът предоставил гаранция, като се задължил
4
да обезпечи изпълненията на задълженията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит. Договорена е била такса за предоставяне на
гаранцията (поръчителство) в общ размер на 2 475 лв. дължима от клиента на
18 месечни вноски, с дата на първо плащане 16.09.2022г. и краен срок на
издължаването на таксата – 08.02.2024г.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски
регистър относно "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и на интернет страницата
на Multitude Bank PLC (с предишно наименование Ferratum Bank Plc) се
установява, че принципал и на двете дружества е Мултитют СЕ,
Идентификация 1950969-1, Чуждестранно юридическо лице, Държава:
Финландия. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла
на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ.
Не е спорно обстоятелство, а и съгласно приложените доказателства
ответникът по първоначално предявения иск извършил превод чрез *** в
полза на ищеца по първоначалния иск в размер на 2500 лева.
Безспорно се установява, че ищеца е заплатил само една вноска на
24.10.2022 г. в размер на 200 лева. Според предоставения погасителен план,
последната погасителна вноска следва да се заплати на 08.02.2024 г.
Относно първоначалния иск с правно основание чл. 22 ЗПК.
Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е
дали таксата за гарант (възнаграждение за поръчител) следва да бъде
включена в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, респ. дали
договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Налице е противоречива съдебна практика по поставения въпрос, като
изразените становища могат да се разделят на две групи.
Една част от съдилищата приемат, че не са налице основания таксата
за поръчителство да се разглежда като разход за кредитополучателя, който е
пряко свързани с договора за потребителски кредит, и същата не следва да се
включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчител /такса гарант/ е предмет на
отделно съглашение между кредитополучателя и трето лице, поради което
подлежи на самостоятелна преценка за действителност. Следователно, не е
налице нарушение на императивни законови разпоредби относно определяне
на годишния процент на разходите и договорът не е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 от ЗПК. Това становище е
намерило израз в Решение № 38 от 16.01.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2142/2022 г., Решение № 861 от 10.07.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
892/2023 г., Решение № 583 от 16.05.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
5
693/2023 г.
Друга част от съдилищата поддържат, че независимо че таксата за
гарант (възнаграждение за поръчител) се дължи на друго лице, различно от
кредитодателя, тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това
становище е намерило израз както в цитираните от жалбоподателя решения,
така и в Решение № 197 от 21.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2504/2022 г., Решение № 663 от 15.12.2022 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д.
№ 549/2022 г., Решение № 112 от 22.05.2023 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
137/2023 г., Решение № 193 от 26.09.2023 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
251/2023 г., Решение № 75 от 18.04.2023 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
68/2023 г., Решение № 126 от 22.06.2023 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. №
114/2023 г., Решение № 148 от 30.05.2023 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. №
101/2023 г., Решение № 141 от 29.04.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. №
120/2022 г., Решение № 445 от 9.12.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. №
545/2022 г., Решение № 319 от 17.10.2022 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
420/2022 г., Решение № 303 от 10.10.2022 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
344/2022 г., Решение № 1647 от 22.12.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
2744/2022 г., Решение № 1554 от 7.12.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
1933/2022 г., Решение № 861 от 20.06.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. №
708/2022 г., Решение № 278 от 7.03.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 37/2022
г., Решение № 83 от 20.01.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 3219/2021 г.,
Решение № 256 от 28.02.2023 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 3292/2022 г.,
Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение
№ 752 от 2.06.2023 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 1001/2023 г., Решение № 525
от 21.04.2023 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 259/2023 г., Решение № 427 от
3.04.2023 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 116/2023 г., Решение № 1361 от
7.11.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 2243/2022 г., Решение № 22 от 7.01.2022
г. на ОС - *** по в. гр. д. № 2752/2021 г., Решение № 78 от 30.03.2022 г. на ОС
- Сливен по в. гр. д. № 93/2022 г., Решение № 154 от 30.09.2021 г. на ОС -
Сливен по в. гр. д. № 359/2021 г., Решение № 255 от 5.10.2022 г. на ОС -
Сливен по в. гр. д. № 306/2022 г., Решение № 88 от 10.08.2022 г. на ОС -
Търговище по в. гр. д. № 150/2022 г., Решение № 144 от 25.05.2023 г. на ОС -
Шумен по в. гр. д. № 114/2023 г., Решение № 2 от 5.01.2023 г. на ОС - Шумен
по в. гр. д. № 342/2022 г., Решение № 117 от 28.04.2023 г. на ОС - Шумен по
в. гр. д. № 59/2023 г.
Горепосочената противоречива практика не е преодоляна с
тълкувателно решение по чл. 124, ал.1 във вр. чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав приема, че правилно е второто становище,
по изложените в същото съображения.
При това положение разходите на кредитополучателя за заплащане на
гаранция е следвало да бъдат взети предвид при изчисляване на ГПР по
6
кредита. В процесния договор за кредит е посочен ГПР в размер на 49.66 %.
Безспорно е че при включване в същия и на възнаграждението за гаранцията
от 2 475 лв., то ГПР ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. От
изложеното следва, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на
потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на
договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното настоящият състав на
съда намира, че при сключването на процесния договор за потребителски
кредит чрез предвиждане на гаранция под формата на поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й в полза на
свързано с кредитора лице, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното посоченият в
договора годишен процент на разходите не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи
по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице неточно
посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в
заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда
посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен
от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК води до неговата недействителност.
В тази част на решението, с която районният съд е отхвърлил като
неоснователен този иск, следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което иска да бъде уважен.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата на чл. 5 от
сключения между страните договор за кредит е нищожна, но на основание чл.
22 от ЗПК гореизложеното обосновава недействителност не само на тази
клауза, но и недействителност на целия договор, поради противоречие с
императивни норми на закона.
Ето защо, в частта с която е отхвърлен първоначалния иск по чл. 22
ЗПК за обявяване на недействителност на ДПК, решението следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови решение с което ДПК бъде обявен за
7
недействителен.
Относно насрещния иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр.
с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86
ЗЗД.
В отхвърлителната част, както и в осъдителната частта до размера на
главницата от 2 260 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението по насрещния иск в
частта, с която Н. Д. И. е осъден да заплати сумата представляваща разликата
над 2 260 лв. до присъдения размер от 2 435,43 лв. за главница, както и сумата
66.74 лв. – договорна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят дължи връщане на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В първоинстанционното производство е било безспорно, че
кредитополучателят е заплатил само една вноска на 24.10.2022 г. в размер на
200 лева. Едва във въззивната жалба кредитополучателят твърди, че
платената сума е 240 лв. От доказателствата обаче се установява, че сумата е
200 лв., а не 240 лв. /л. 78 РС/. Действително, на едно от местата в
първоинстанционното решение е посочено, че сумата е 240 лв. /л.137 РС/, но
безспорно се установява, че това се дължи на техническа грешка /в приетата
фактическа обстановка изрично е посочено, че платената от
кредитополучателя сумата е в размер на 200 лв. – л. 134 РС/. Такава грешка
е допусната и при посочването размера на заема 1 200 лв. /л. 136 РС/, вместо
2 500 лв., но е безспорно, че това също се дължи на техническа грешка /в
приетата фактическа обстановка изрично е посочено, че заема е в размер на
2 500 лв. – л. 134 РС, а и видно от доказателствата и изричните твърдения
и на двете страни, е че сумата на заема е в размер на 2 500 лв./.
Тъй като кредитополучателя е платил по договора сума 200 лева, с
която е погасена част от главницата от 2 500 лева, поради което разликата в
размер на 2 300 лева, подлежи на връщане, като не се дължи договорна лихва,
на осн. чл. 23 ЗПК.
В аспекта на изложеното се налага извод, че решението с която искът е
уважен за разликата над 2 300 лв. до присъдените 2 435 лв. за главница, както
и в частта с която е присъдена сумата от 66.74 лв. за възнаградителна лихва,
следва да се отмени, а искът в тези части следва да отхвърли като
неоснователен. Решението в частта, с която иска за главница е уважен за
разликата над 2 260 лв. до 2 300 лв. се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По искането на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, направено с молба с вх.
№ *** от ***г., подадена по пощата на ***г., за отмяна на
8
първоинстанционното решение в останалите части – тези различни от
частта, с която жалбоподателя Н. Д. И. е осъден да заплати суми на
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
Тези оплаквания, са заявени след срока за обжалване по чл. 259, ал.1
ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските.
По възражението на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, че не са налице
предпоставките по чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение и за двете инстанции на адв. Д. В. М., тъй като
липсват доказателства, че представляваната от него страна е материално
затруднено лице.
Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 от
ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са
налице. Така Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
3219/2018 г., II т. о., ТК
С оглед осъществената правна помощ по делото без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗАдв и предвид изрично договореното в договорите, заявлението, че
предоставената правна помощ е договорена като безплатна, и липсата на
данни, които да го опровергават, както и съобразно изхода на делото, са
налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Изложените от насрещната страна твърдения за
недоказаност на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, не разколебават
този извод, доколкото не са подкрепени от никакви доказателства. Така и
Определение № 429 от 15.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 413/2023 г., I т. о.,
ТК, Определение № 72 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2022 г., IV г.
о., ГК.
Пред първата инстанция.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че когато се обжалва
решението по съществото на спора, то може да се обжалва и в частта му за
разноските. Вж. Определение № 799 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
2098/2014 г., II т. о., ТК.
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да
разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/
производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред
съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от
18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се
обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна
последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в
9
сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са
присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2012 г., III г. о., ГК.
При този изход от спора, в ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, следва да
заплати, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал.1, т.2 ЗА на адв. Д. В. М.,
допълнително сумата от 208.88 лева с включен ДДС за адвокатско
възнаграждение, както и допълнително 36 лв. на Н. Д. И.. Решението в частта,
с която в полза на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД са присъдени разноски
следва да се отмени за разликата над 105 лв. до присъдения размер от 249.84
лв.
Пред въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора, в полза на въззивника следва да се присъди
сумата от 71.47 лв. представляваща разноски за заплатена държавна такса,
съразмерно с уважената част от жалбата. На пълномощника му адвокат адв. Д.
В. М. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 163.32 лв. с
включен ДДС.
В полза на въззиваемата страна, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 11.24 лв., съразмерно с отхвърлената част от
жалбата, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 277 от 06.05.2023 г. постановено по гражданско
дело № 20223330101733 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск за
обявяване изцяло на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1 т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК Договор за потребителски кредит
№ ***** от ******г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, от една страна като кредитодател и Н. Д. И. с ЕГН**********, с
адрес гр. *****, ул. *****, като кредитополучател.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 от 06.05.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20223330101733 по описа за 2022 година на Районен съд –
Разград, в ЧАСТТА, с която на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД е осъден Н.
Д. И. с ЕГН-********** от гр. ******, обл. ****, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ
на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър
10
Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И. В. Д. и Д. В. Н., за разликата над 2 260 лева до 2 300 лева ,
представляваща дължима главница по Договор № ***** за предоставяне на
потребителски кредит, сключен на ****** г. ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2022 г.
ОТМЕНЯ Решение № 277 от 06.05.2023 г. постановено по гражданско
дело № 20223330101733 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, в
ЧАСТТА, с която на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД е осъден Н. Д. И. с
ЕГН-********** от гр. ******, обл. ****, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“
№ 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и
Д. В. Н., за разликата над 2 300 лева до 2 435,43 лв. , представляваща
дължима главница по Договор № ***** за предоставяне на потребителски
кредит, сключен на ****** г. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2022 г.; както и сумата от
66,74 лева, представляващи възнаградителна лихва по посочения договор
до 21.11.2022 г., и в частта му, с която Н. Д. И. е осъден да заплати на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД направените по делото разноски за
разликата над 105 лв. до 249.84 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, да бъде осъден Н. Д. И. с ЕГН-********** да заплати на ищеца
разликата над 2 300 лева до 2 435,43 лв. , представляваща дължима главница
по Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на
****** г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от 21.11.2022 г.; както и сумата от 66,74 лева,
представляващи възнаградителна лихва по посочения договор до
21.11.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, п.к. 1712, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул. Александър
Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, с управители И. В. Д. и Д. В. Н.,
начин на представляване: заедно, да заплати на Н. Д. И. с ЕГН-********** от
гр. ******, обл. ****, ул. ******, сумата от още 36 лв. /тридесет и шест
лева/, представляваща направени разноски за първоинстанционното
производство и сумата 71.47 лв. /седемдесет и един лева и четиридесет и
седем стотинки/ представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. ******, обл. ****, ул.
******, да заплати на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, п.к. 1712, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул. Александър
Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, с управители И. В. Д. и Д. В. Н.,
начин на представляване: заедно, сумата 11.24 лв. /единадесет лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско
11
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, п.к. 1712, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул. Александър
Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, с управители И. В. Д. и Д. В. Н.,
начин на представляване: заедно, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК ***, с
адрес: гр. ***, бул. *******, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за първата инстанция в размер на още
208.88 лв. /двеста и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ с включен
ДДС, както и сумата от 1 163.32 лв. /хиляда сто шестдесет и три лева и
тридесет и две стотинки/ с включен ДДС.
В останалата част Решение № 277 от 06.05.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20223330101733 по описа за 2022 година на Районен съд –
Разград е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12