Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  №

 

   гр. Пирдоп, 08.08.2018 година

 

 

 

  В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                  Председател: Симеон Гюров

При участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 172 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1,  вр. чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх.№228/06.03.2018 г. на ПКБ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си  К.К.А., редовно упълномощен с пълномощно рег. № 2644/17.02.2017 г. на нотариус рег.№ 271 срещу М.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***.  Ищецът твърди в исковата молба, че в законноустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пирдоп по ч.гр.д. № 968/2017 г., получено от ПКБ" ЕООД на 06.02.2018г., предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу М.М.Г. по договор № ********** в размер на 1055.25 лв. /хиляда петдесет и пет лева и 25 ст./, представляващи главница. Ищецът твърди в исковата молба, че вземането му произтича от следните обстоятелства: На 28.11.2016г., М.М.Г. кандидатства за отпускането на потребителски кредит чрез Искане за отпускане на потребителски кредит ПГОФИ КРЕДИТ Стандарт, като за целта на 30.11.2016г. е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит" относно потребителски кредит "ПКБс пакет от допълнителни услуги Бонус. Твърди се, че след взето информирано решение от страна на М.М.Г. на 30.11.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „ПКБкато кредитор, от една страна и М.М.Г. от друга страна в качеството на клиент. Твърди се, че Договорът е сключен при следните параметри: По кредита: Сума на кредита 500 лева. Срок на кредита: 9 месеца. Размер на вноската по кредита: 65.51 лв. Годишен процент на разходите (ГПР) 49.87%. Годишен лихвен процент: 41.17%. Лихвен процент на ден: 0.11 %. Дата на погасяване: 15-то число от месеца. Дължима сума по кредита:589.59 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 465.66 лв. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 51.74 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 1055.25 лв. Общ размер на вноската: 117.25 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда паричната сума в размер на 500 лв. по посочената от длъжника М.М.Г. банкова сметка, *** с банкова референция 270PMWP163350138 от 30.11.2016г. Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът от своя страна поема задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключва за срок от 9 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 117.25 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Твърди, че договорът е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. Твърди, че ОУ са неразделна част от Договора, подписани са от ответника и е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Ищецът твърди в исковата молба, че в резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е направил нито една вноска, след изпадането в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост...” на 21.03.2017г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на ПКБ” ЕООД и до длъжника М.М.Г. е изпратено писмо уведомление на 22.03.2017г. Ищецът моли в условията на евентуалност, ако уважаемият съд прецени, че ответника не е бил уведомен редовно за прекратяване на договора, респективно за обявяване на предсрочната изискуемост, то да счетете, че същата е била редовно уведомена с получаването на препис от исковата молба. Ищецът твърди в исковата молба, че дружеството е взело решение, да не се възползва от уговорените в чл.12.4 от общите условия, касателно начисляване на неустойка в размер на 35% /тридесет и пет процента/, поради което такава неустойка не е начислявана. Ищецът твърди в исковата молба, че в настоящото производство се отказва да тьрси посочените в подаденото от дружеството заявление лихви за забава в размер на 9.17 лв. поради липса на материален интерес. Твърди, че от друга страна дружеството поддържа претенцията си за законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането от страна на длъжника по кредита. Ищецът твърди в исковата молба, че поради неизпълнението на договорното задължение, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в PC - гр. Пирдоп. Твърди, че по заявлението е образувано ч.гр.д. 968/2017 г. На 06.02.2018г. заявителя ПКБ” ЕООД е получило указания за предявяване на установителен иск на основание, чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на ПКБ” ЕООД срещу ответника М.М.Г. възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит „ПКБ№ ********** в общ размер на 1055.25 лв. /хиляда петдесет и пет лева и 25 ст./, представляващи главница. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответницата М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по реда на чл. 131 от ГПК не се е възползвала от правото си да даде писмен отговор, не е представила писмени доказателства и не е направила доказателствени искания, в съдебно заседание не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети  Искане за отпускане на потребителски кредит „ПКБот 28.11.2016г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от дата: 30.11.2016г.; Договор за потребителски кредит „ПКБ№ **********, ведно с общи условия и погасителен план; Преводно нареждане с банкова референция 270PMWP163350138 от 30.11.2016г.; Уведомително писмо от 22.03.2017г.; Извлечения по сметка към Договор за потребителски кредит №**********; Удостоверение за актуално състояние на ПКБ” ЕООД, приложено е ч.гр.д.№ 968/2017 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №1140/2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява,  че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца ПКБ” ЕООД с ЕИК: *********, е предявен  срещу ответника М.М.Г. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.

           

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила изискуемост на задължението  и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. От събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца, като между ПКБ” ЕООД с ЕИК: ********* - Кредитор и М.М.Г. с ЕГН **********- Длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит № **********, като не се доказа изпълнението на същия от длъжника. Със Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г., е изпълнено задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.), наричана по-долу „Директивата”, като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г., националният законодател e доразвил целите на Директивата, като са уредени редица разпоредби, които закрилят потребителите на кредитни услуги, обезпечават упражняването на техните субективни права и защита на техните законни интересите. Уредени са нормативни правила, чрез които е засилена прозрачността и яснотата при предоставяне на потребителски кредити – относно преддоговорната информация, при сключване на договори за потребителски кредит и при изпълнение на породените договорни задължения от потребителя. От друга страна, нормативната цел е насочена към предотвратяване на нелоялната търговска практика на кредитодателите, които представляват икономически по-силната страна в правоотношението и които сключват договори за потребителски кредит при предварително установени от тях Общи условия. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че ответникът М.М.Г. с ЕГН **********, дължи на ищеца ПКБ” ЕООД с ЕИК: ********* по Договор за потребителски кредит „ПКБ№ ********** от 30.11.2016г., сумата в в общ размер на 1055.25 лв. /хиляда петдесет и пет лева и 25 ст./, представляващи главница, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до изплащане на вземането.

 

Относно разноските:

Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете предпоставки: ответника М.М.Г. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното с исковата молба искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца ПКБ” ЕООД с ЕИК: *********,  следва да бъдe уважено, като на ищеца се присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 928/2017 г. по описа на РСПп, предвид разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,  като ответника М.М.Г. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца ПКБ” ЕООД с ЕИК: *********,  общо разноски  в размер на 200,00 лева. Следва да се отбележи, че в срока на постановяване на съдебното решение, по делото, на 23.07.2018 г., е постъпила молба от ищеца, в която са развити съображения по съществото на делото, направени са доказателствени искания, за които настоящия съдебен състав намира, че не са предявени свовременно, а именно в  последното  по  делото с.з.,  проведено  на  12.07.2018 г.,  претендират  се

 

разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, които настоящия съдебен  състав следва да определи в размер на 50,00 лв., съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл. 26 от НЗПП.

 

По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника М.М.Г. с ЕГН **********, че дължи на ищеца ПКБ” ЕООД с ЕИК: *********, по Договор за потребителски кредит „ПКБ№ ********** от 30.11.2016г., сумата в в общ размер на 1055.25 лв. /хиляда петдесет и пет лева и 25 ст./, представляващи главница, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 968/2017г. по описа на Районен съд-Пирдоп, до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА М.М.Г. с ЕГН ********** да заплати на ПКБ” ЕООД с ЕИК: *********, общо разноски  в размер на 250,00 лева, от които 75,00 лв. - разноски по настоящото производство и 175,00 лв. -разноски по ч.гр.д.№928/2017 г. по описа на РСПп.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: