Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./29.04.2022 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично
заседание, проведено на първи април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16831/2020 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове предявени както
следва:
1/ от „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с
адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 с искане да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1474,33 евро, представляваща половината от дължимо и
незаплатено възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление от
12.06.2012 г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ от „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с
адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 с искане да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 736,16 евро, представляваща половината от дължимата неустойка
за забава за заплащане на дължимото възнаграждение за 2020 г. по договори за
поддръжка и управление от 12.06.2012 г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на ***
г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и „Б.с.и.т.“
ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител, за периода от 01.01.2020
г. до 10.01.2020 г., на основание чл. 92 ЗЗД;
3/ от „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с
адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 с искане да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1474,33 евро, представляваща половината от дължимо и незаплатено
възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление от 12.06.2012
г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
4/ от „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с
адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 с искане да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 736,16 евро, представляваща половината от дължимата неустойка
за забава за заплащане на дължимото възнаграждение за 2020 г. по договори за
поддръжка и управление от 12.06.2012 г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на *** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и
„Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител, за периода от 01.01.2020 г. до 10.01.2020 г., на основание чл. 92 ЗЗД
Исковите претенции
се основават на следните фактически твърдения:
Сключени са договори за поддръжка и
управление от 12.06.2012 г. с ответниците. Последните
притежават недвижими имоти с идентификатори №
53045.530.212.2.19 и с идентификатор 53045.503.212.2.20 и 53045.503.212.5.57,
находящи се в град О., община Н., област Б., местност
„Ю.П.“, ПИ 53045.503.212. Съгласно чл. 2.1 и чл.2.7 ответниците
са се задължили да заплащат годишна такса в размер на 11,65 евро без ДДС на
кв.м. от притежаваната площ в т.ч. и припадащите й се идеални части, която за
обект с идентификатор 53045.530.212.2.19 е 84,88 кв.м., за обект с
идентификатор 53045.503.212.2.20 и 53045.503.212.5.57 – 105,16 кв.м. Твърди, че
е договорено плащането да се извършва авансово след издаване на проформа фактура, не по-късно от 31.12 на предходната
година, а за първата година при подписване на нотариалния акт, т.е. от
12.06.2012 г. Съгласно чл. 5.1 от договорите, уговореното възнаграждение се
индексира ежегодно, съобразно годишната инфлация, определена от НСИ. За процесната 2020 г. дължимото възнаграждение е в размер на
12,93 евро без ДДС на кв.м. от притежаваната площ в т.ч. и припадащите й се
идеални части. Заявява, че за обект с идентификатор 53045.530.212.2.19 за 2020
г. възлиза общо на 1317 евро или по 658,50 евро за всеки от ответниците,
а за обект с идентификатор 53045.503.212.2.20 и 53045.503.212.5.57 – 1631,66
евро или по 815,83 евро за всеки от ответниците.
Посочва, че дължимото възнаграждение е следвало да се заплати до 31.12.2019 г.
Твърди, че е изправна страна по договора като изпълнява всички поети
задължения, произтичащи от договорите за поддръжка и управление от 12.06.2012
г. Заявява, че ответниците не са изпълнили тяхното
задължение за заплащане на дължимите суми в указания срок, поради което дължат
обезщетение за забавено плащане, съгласно чл. 4.1 от договорите за периода от
01.01.2020 г. до 10.01.2020 в размер на по 736,16
евро за всеки от тях. Моли за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от страна на ответниците, с който заявяват, че не оспорват, че са съсобственици
на недвижими имоти с идентификатори №
53045.530.212.2.19 и с идентификатор 53045.503.212.2.20 и 53045.503.212.5.57,
находящи се в град О., община Н., област Б., местност
„Ю.П.“, ПИ 53045.503.212. Заявяват, че исковите претенции са неоснователни, тъй
като сключените договори за поддръжка и управление от 12.06.2012 г. са нищожни
като предявяват насрещни инцидентни установителни
искове за нищожност на договорите. Посочват, че при недължимост
на главното вземане, недължимо е и претендираното акцесорно вземане. Посочват още, че клаузата на чл. 4.1 в
договорите не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значителен
дисбаланс в правата на възложителите в качеството им на потребители на услуга,
а неравноправните клаузи са нищожни. Освен това заявява, че същите накърняват и
добрите нрави като претендираната неустойка е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Считат, че размерът на неустойката е определен
неравноправно и е прекомерна, поради което клаузата на чл.4.1 от договорите е
нищожна. Не оспорва, че са извършени услугите, описани в договорите от
12.06.2012 г., но това е сторено с оглед обстоятелството, че комплексът се
използва като хотел за туристи и това е част от предлаганите хотелиерски
услуги. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
В срока по
чл. 131 ГПК са предявени насрещни инцидентни установителни
искови претенции от страна
на А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О.,
община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н.,
област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 срещу „Б.с.и.т.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че Договор за поддръжка и
управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под Акт № 92, том 2, вх. рег. №
4152/13.06.2012 г. и Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., вписан
в СВ – Н. под Акт № 93, том 2, вх. рег. № 4153/13.06.2012 г., сключени между А.М.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г.
като възложители и „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител са нищожни
поради противоречието им със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1 ЗУЕС
В насрещната искова молба ищците - А.М.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г.
излагат следните фактически твърдения:
Комплексът,
в който се намират собствените им недвижими имоти с идентификатори № 53045.530.212.2.19 и с идентификатор
53045.503.212.2.20 и 53045.503.212.5.57, находящи се
в град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212 не отговаря
на изискванията на жилищен комплекс от затворен тип и по отношение на сградите
в комплекса особеният режим на управление на общите части, въведен с
разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС е неприложим. Заявява, че поземленият имот, в който
са изградени сградите е предназначен за друг курортно рекреационен
обект, а не съобразно законовите изисквания за жилищно застрояване. В имота не
съществуват две или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост, а от
извадката от КК е видно, че в имота е построена само една сграда със смесено
вкл. жилищно предназнание. В комплекса не е въвеждан
контролиран достъп за външни лица. Поземленият имот не е ограден като всяко
едно лице безпрепятствено и необезпокоявано преминава през имота. Твърди, че
към момента на сключване на процесните договори е
приложим режимът на управление по реда на чл. 1 ЗУЕС чрез общо събрание или
чрез сдружение на собствениците. Налице е и отдаване на обекти в комплекса като
хотелска дейност, поради което твърди, че е несъвместимо едновременното
упражняване на стопанска дейност по отдаване под наем и по поддръжката и
изключва възможността комплекса да се третира като такъв от затворен тип.
Заявява, че комплексът е хотелски и представлява ваканционен такъв с прием на
туристи през летния сезон. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по
насрещните искови претенции - „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** депозира отговор на исковата молба, в който оспорва инцидентните установителни насрещни искови претенции. Оспорва заявените
твърдения, че комплексът не е от затворен тип, но дори и да са налице твърдяните от ищците обстоятелства това не води до
нищожност на договорите, тъй като е налице валидна облигационна връзка, която
не противоречи на закона. Заявява, че в поземления имот са построени четири
сгради в режим на етажна собственост и други обекти – басейн и фитнес,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията за
контролиран достъп за външни лица. Сградите са с електронен контролиран достъп,
а поземленият имот е ограден и охраняван. От разрешението за ползване се установява,
че са налице четири жилищни сгради. Невярно е твърдението, че комплексът е
хотелски и няма забрана за ползването на жилища като апартаменти за гости,
което не може да превърне комплекса в хотелски, нито пък отпада
характеристиката му на такъв от затворен тип.
С оглед
събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правно норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна по отношение
на насрещните инцидентни установителни искове:
Съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните са сключени два договора - Договор за поддръжка и
управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под Акт № 92, том 2, вх. рег. №
4152/13.06.2012 г. и Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., вписан
в СВ – Н. под Акт № 93, том 2, вх. рег. № 4153/13.06.2012 г. относно
притежаваните от А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б., гражданин
на Р.Ф., роден на *** г. недвижими имоти имот с идентификатор №
53045.530.212.2.19, имот с идентификатор 53045.503.212.2.20 и имот с
идентификатор 53045.503.212.5.57 и трите находящи се
в град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212; 2/ че А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден
на *** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. са собственици на недмижими имоти с с идентификатор
№ 53045.530.212.2.19, имот с идентификатор 53045.503.212.2.20 и имот с
идентификатор 53045.503.212.5.57 и трите находящи се
в град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212; 3/ че „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* е
изпълнил задълженията си по Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г.,
вписан в СВ – Н. под Акт № 92, том 2, вх. рег. № 4152/13.06.2012 г. и Договор
за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под Акт № 93, том
2, вх. рег. № 4153/13.06.2012 г.;
По делото като писмено доказателство е приета
извадка от Агенция по вписванията за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2008 г.
относно процесния комплекс, от която се установява,
че предназначението на самостоятелните обекти е жилище/апартамент; ателие за
творческа дейност. От разрешение за строеж № 64/20.09.2006 г., издадено от
Община Н. се установява, че същото е предоставено за строеж на жилищна група.
От разрешението за ползване от 18.08.2008 г. е видно, че разрешава ползването
на жилищна група м УПИ ХI – 1154.1159.1163 в
кв.6, Ю.П., гр. О. и външни ВиК връзки. От приетият
по делото технически паспорт от 16.02.2009 г. се установява, че процесния комплекс включва жилищна група, фитнес зала и
салон за красота, ресторант на две нива, зали за тихи игри, магазин за
хранителни стоки, кафе бар и офис.
От приетата по делото СТЕ се установява, че
съгласно разрешение за строеж № 64/20.09.2006 г., издадено от Община Н.,
обектът представлява „Жилищна група“. Съгласно технически паспорт № 052/16.02.2006
г., изготвен за обектите, е видно, че строежът представлява жилищни сгради,
състоящи се от сграда А, А1, В, В1, С, С1, D,
D1, D2, D3. При огледа на място са констатирани
допълнително изградени – басейн, разположен западно от жилищна сграда А, три
броя басейни, разположени между жилищни сгради В и С, а към сграда D
в подземно и приземно ниво са обособени обекти – ресторант, магазин, кафе –
бар, спортно възстановителен център. Налице е съществуваща масивна каменна
ограда, изградена на западната граница на имота и частично на северната и
южната граници. Същата е с височина от 1 м до около 2.80 – 3 метра по цялата
дължима в зависимост от наклона на терена. По дължимата откъм улицата са
изградени четири охраняеми входа за достъп с
автомобили с портални врати и бариери. В двата края на оградата на северната
граница и южния достъп до плажната ивица, контролът се осъществява чрез
монтирани камери и контролно пропускателен пункт, изграден на североизток от
имота. На изток имотът граничи със силно охрастен
скат към морския бряг със средна височина от 10 м до 30 м и жив плет туя, представляващ естествено препятствие за достъп до
комплекса. При проверка в администрацията към комплекса не са предоставяни
документи доказващи използването на сградите за хотелска дейност. От
извършените проверки в Община Н. не са открити документи за промяна на
предназначението на сградите от жилищни в хотел. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че кабинката на живата охрана се намира в северната част на имота
през пътя и всеки автомобил, който идва от север по този път и трябва да
продължи надолу се спира. Бариерите, на четирите охраняеми
врати са за спиране на граждани и на коли. Освен това на две от тях има
поставени и автоматични врати, които се ръководят дистанционно. Вещото лице
посочва, че е установило жива охрана и пет входа, които е отбелязало на
скицата, приложена към заключението. В южната част на обекта има камера, която
се намира на края на границата и тя охранява достъпа до плажа. Освен тази
камера пътеката се охранява и от камера, поставена на ръба на сграда А. По
цялото протежение от юг на север към ската минава панорамна пътека като встрани
от пътеката към плажа има широка ивица от туя, а
откоса е естествена бариера към обекта, защото е много стръмен и висок. В
северната част, където свършва каменната ограда има пътека, която води до плажа
и която се охранява от два броя камери, насочени към плажа, които се намират на
сграда № 4 – сграда D. Освен това на същата сграда има и
поставена камера, която следи отразеният на скицата вход № 1. Вещото лице
посочва, че има и предупредителни табели. При огледа на имота не й е направило
впечатление да има нещо като рецепция и да се ползва като хотелска част.
Входът, посочен под № 1 на скицата, в северната част, не е за автомобили, той
представлява пешеходен вход, а останалите четири входа, отразени на скицата са
както за коли, така и за хора, които живеят в комплекса. Входът, посочен под №
1 на скицата, се охранява от кабинката на живата охрана и от камерата,
поставена на сграда № 4D, а продължението на
входа, т.е. пътечката, водеща до плажа, се охранява от следващите две камери,
отново поставени на сграда № 4D. Тази пътека е
общинска и затова е с такъв достъп, че всеки гражданин да може да мине. Вещото
лице уточнява, че ако лице се отклони от пътеката и реши да влезе в комплекса,
ще бъде заснето от двете камери, поставени на сграда № 4D.
Бариерата на вход № 2, отразен на скицата към заключението е за коли с бариера
и същата не може свободно да се вдигне. Вход № 3, отразен на скицата към
експертизата също е с бариера и не може свободно да се вдигне. Вход№ 4, отразен
на скицата към експертизата е с портална врата, която е с чип и може да се
отвори от пазача или от живеещите. Отразено е, че пазачите обикалят комплекса.
От приетата по делото допълнителна СТЕ,
изготвена в две части от вещото лице геодезист и вещото лице компютърен
специалист - инженер, се установява, че достъпът до отделните сгради се
осъществява посредством домофонна уредба монтирана на
всеки вход при жилищната част. Отварянето става посредством установен код,
който се променя периодично, а за асансьора се изработва отделна карта.
Будката, която представлява жива охрана е разположена срещу вход № 1 като
собственик на имота, върху който същата е разположена е „Б.с.и.т.“ АД. Пътят,
на който е разположен контролният пост води до плажа и брега на морето. По него
могат да преминават гражданите, отиващи към плажа. От другата страна на пътя е
разположен друг такъв комплекс като пътят обслужва и този комплекс. Вещото лице
посочва, че в поземления имот има изградени четири сгради на по пет етажа като
функционалното предназначение на всяка от тях е сграда за обитаване, а обектите
в тях са жилища/апартаменти и ателиета за творческа дейност. По данни на
администрацията магазинът, ресторантът, кафе – барът не са в експлоатация от
две години. Спа центърът е собственост на фирма „Томизида“,
а спортно възстановителният център приема посетители – собственици на обектите
в сградите. Входът, обозначен под № 1 на скицата на вещото лице, се охранява от
жива охрана, разположена в будката срещу пътя, както и от камери, разположени
на сграда 4D, под които се намира административния център. Достъпът
до вход 2 за откритите паркинги се осъществява посредством автоматична бариера.
Същата се отваря с кодирана магнитна карта като за всяка карта се определя код
от администрацията на комплекса. Вход № 3 се осъществява посредством метална
двукрилна портална врата с ръчно заключване с катинар. Ключ за катинара
притежава охраната на комплекса. Вход № 4 се охранява от бариерата и метална
врата с катинар. Ключ за бариерата и металната врата притежава охраната на
комплекса. На металната врата е монтирана предупредителна табела за ограничен
достъп. Достъпът до входа за подземните паркинги се осъществява посредством
автоматична бариера. Същата се отваря с кодирана магнитна карта като за всяка
карта се определя код от администрацията на комплекса. Входът за подземните
паркинги е с ролетна щора и чип. Картите се
предоставят на собствениците на подземните паркоместа.
Вход 6 обслужва детска площадка и външен басейн като достъпът се осъществява
посредством двойна метална врата с катинар като ключът се съхранява от охраната
на обекта. На партерния етаж на сграда А, в офиса, има компютър с инсталиран
софтуер за видеонаблюдение, чрез който се приема
сигнала от разположените в комплекса 11 камери за видеонаблюдение.
Същите работят и могат да се наблюдават от служител в офиса. Камера № 1 е
разположена над офиса в посока към вътрешната сграда, № 2 – посока пътеката за
плажа. Камера 3 следи продължението на пътя към съседния комплекс „Марина сандс“, а другата № 4 – посока пътя към будката на
охраната. На предлога та открития паркинг зад сграда А и В в
посока подхода към гаража на сграда В е разположена камера № 5. Камера 6 е на
стената до автоматичната врата на гаража на сграда С в посока бариера към
подхода на гаража. На сграда В в посока към подхода
откъм сграда В се намира камера 7. На тунела на сграда С в посока подхода откъм
сграда С е камера № 8. На задната стена на сграда D
е разположена камера № 9, която е в посока към входа откъм плажа. На стойка до
детската площадка има монтирани две камери – първата № 10 е в посока басейна
зад сграда D, а другата в посока втория вход откъм плажа - № 11.
Камерите работят целогодишно и извършват видеонаблюдение
на входовете, през които може да се влезе в комплекса откъм пътя и откъм плажа.
Входовете, които не са в обсега на камерите, са обезопасени със солидни метални
врати, които се отключват само от персонала. В допълнение има и жива охрана. В
съдебно заседание в.л. П. уточнява, че друг вид сграда за обитаване означава,
че може да бъде със смесено предназначение – в долната част, както е в случая
спорни зали, магазини, ресторанти, а нагоре също жилищни сгради. Магнитните
карти се предоставят само на собственици.
Събрани по делото са и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Милен Г. Господинов, който е собственик на ап. 306 в
комплекса. Твърди, че е посъветван да отдава апартамента под наем, с оглед
покриване на таксите за поддръжка. Заявява, че ищецът има между 12-15
апартамента, които се отдават под наем като идват туристи, но той не е
присъствал, когато се предоставят ключове, нито е виждал договори за отдаване
под наем. Посочва, че достъпът до сграда не е с карта, с карта е само бариерата
при паркинга и асансьора. Твърди, че в сайтове - Букинг
е виждал как се обявяват апартаментите на ищеца, но сега вече не се предлагали.
Посочва, че не знае дали и други отдават апартаментите под наем, но самият той
го отдава.
Ищците по предявените насрещни инцидентни установителни искове се позовават на нищожност на
договорите за поддръжка и управление поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Противоречието със закона представлява
несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради което, за да
се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се
прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали
сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма.
Следователно противоречието на закона е общото основание за нищожност на
сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен
характер, трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна
правна норма. Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася
за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. Някои
сделки са уредени в специални закони, но наличието на специален закон не
игнорира приложението на общото основание за нищожност поради противоречие със
закона. Специалните императивни правни норми могат да регламентират начина на
сключване или съдържанието на сделката и при нарушаване на някоя от тях
сделката би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с
предвидената специална императивна правна норма. Решение № 92 от 22.08.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1107/2011 г., II т. о., ТК.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС предвижда особена
форма на управление на общите части на комплексите от затворен тип и е
специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи управлението на
етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от затворен тип,
както и само до управлението на общите части на същия. В този смисъл е решение №
87 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1115/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС.
ЗУЕС дава легална дефиниция на понятието „Жилищен
комплекс от затворен тип" в §1 т.3. Това е комплекс, обособен като отделен
урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при
спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Съвкупността от правните
белези по пар. 1, т. 3 ЗУЕС е условие за
валидността на договора по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, за приложението на
особения договорен режим на управление на общите части на сгради в режим на
етажна собственост, въведен с тази разпоредба. Само по отношение на жилищните
комплекси от затворен тип законът допуска управлението на общите части да се
урежда с договор, т. е. по волята на собствениците на самостоятелните обекти и
инвеститора, а не по установените в ЗЕУС правила. Възможността за сключване на
договор по чл. 2 ЗУЕС представлява отклонение от общия режим за стопанисване и
управление на общи части на сграда етажа собственост, поради което посочената
разпоредба се явява специална и дерогира приложението
на общите разпоредби.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и най-вече от приетата по делото СТЕ и допълнителната СТЕ, които
съдът кредитира като компетентно изготвени и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал се установява, че е
налице отреден урегулиран поземленият имот, върху който са изградени четири
отделни сгради. Следователно неоснователно е възражението на ищците, че в имота
не съществуват две или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост, а и
ирелевантно е какъв е посочения статут на
урегулирания поземлен имот, тъй като законът говори за отделен урегулиран
поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост. В процесния случай са налице изградени четири отделни сгради,
във всяка от които има изградени жилища/апартаменти, ателиета за творческа
дейност, които са на повече от един собственик и други обекти като същите се
намират в режим на етажна собственост. В комплекса са налице други обекти,
обслужващи собствениците на комплекса – четири басейна – един разположен
западно от сграда А и три броя басейни, разположени между жилищни сгради В и С,
а също така и ресторант, магазин, кафе – бар и спортно възстановителен център.
По безспорен и категоричен начин от приетата по делото СТЕ и допълнителна
такава се установява, че е налице контролиран достъп, осигурен чрез контролно
пропускателен пункт с жива охрана в северната част на комплекса, портални врати
– заключени с катинари, за които ключ има само охраната, бариери – отключващи
се чрез магнитни карти, предоставяни на собствениците и камери, които работят
целогодишно, т.е. налице е видеонаблюдение, а също
така и жива охрана, която обикаля, а откъм плажа има висок и стръмен
скат и жив плет от туи. Преценени в съвкупност тези обстоятелства
обосновават извода, че е налице "жилищен комплекс от затворен тип" и
по отношение на него особеният режим на управление на общите части, въведен с
разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС, е приложим.
Неоснователни са възраженията на ищците, че не е налице контролиран достъп като
всяко лице безпрепятствено и необезпокоявано преминава през имота. От събраните
по делото доказателства чрез използваните специални знания на вещите лица по
назначената СТЕ и допълнителната СТЕ, които съдът кредитира като компетентно
изготвени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал, безспорно и категорично се установява, че всички входове се охраняват
като при едни - порталните врати са заключени с катинари, за които ключове
притежава само охраната, други се отварят само с магнитни карти, раздавани на
собствениците, трети – чрез осъщественото видеонаблюдение,
а освен всичко това е налице и жива охрана на пропусквателния
пункт в началото на комплекса и такава, която обикаля комплекса. Неоснователни
са и възраженията, че в комплекса се осъществява хотелска дейност. От
изслушаната СТЕ, която съдът кредитира не се установяват данни за осъществявана
хотелска дейност, а събраните гласни доказателства съдът не следва да ги
кредитира, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят като
собственик в комплекса е заинтересован от крайния изход на делото. Освен това
същият няма преки, непосредствени впечатления за осъществявана хотелска
дейност, а говори за отдаване под наем на собствени апартаменти, за което не
съществува законова забрана и не превръща комплекса в такъв, осъществяват
хотелска дейност. Съдът следва да посочи, че по делото липсват и преки
доказателства, че действително е осъществявано отдаване под наем, тъй като
свидетелят заявява, че не е виждал договор за наем или предоставяне на ключове
за апартаменти. Същият посочва, че самият той отдава под наем собствения си
апартамент, но както посочи, по-горе съдът, това не е законово забранена
дейност и не води до промяна на комплекса в хотелски такъв.
С оглед гореизложените мотиви се налага
изводът, че договорите не са нищожни на соченото основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД
и насрещните инцидентни установителни исковете на
ищците следва да бъдат отхвърлени. Още повече, че не са въведи възражения, че
договорът е сключен противно на волята им, че не е нотариално удостоверен и
съответно вписан, т. е. не са налице пороци при формирането на волята у
сключващите го, още повече, че същите са представени на страните за подпис в триезичен вариант – английски, български и руски.
Същите са в съответствие с нормата на чл. 2, ал. 2 ЗУЕС. Тези договори са
специален вид договори, който се вписват в Агенция по вписванията с цел противопоставимостта му на последващи
приобретатели. Както се посочи и по-горе, целта на
тази уредба е да се поддържат по възможно най-добрия начин общите част в такъв
тип комплекси, които в повечето случаи са големи по площ, със специални
съоръжения, има денонощна охрана и т. н. В настоящия случай представените
договори са сключени и в предвидената от закона форма и са вписани в Агенцията
по вписвания.
С оглед
събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правно норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна по отношение
на исковите претенции с правно основание чл. 79 ЗЗД:
От представените и приети като писмени
доказателства договори за поддръжка и управление от 12.06.2012 г. се установява,
че по възлагане на ответника, ищецът се задължил срещу възнаграждение да
поддържа, обслужва и осъществява организационно техническо и административно
управление на комплекса, а именно: организация на вътрешния ред в сградата на
комплекса и по отношение на общите части и оборудването на комплекса; оказване
на всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно и
необезпокоявано пребиваване и упражняване на защита техните собственически
права в помещенията и комплекса като цяло; техническа поддръжка и почистване на
общите части в сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и
настилките в комплекса; всички услуги, предвидени във фитнес центъра и плувния
басейн към комплекса, както и безплатно ползване на залата, сауната и джакузи в
работно време; външно и вътрешно оформление на растителността в сградата и в
комплекса /алеи, тревни площи/; организация на външната охрана на комплекса
/пазачи, пропускателен режим и контрол на достъпа/; организация на
санитарно-хигиеничните и екологични мерки в комплекса и в общите части на
сградата на комплекса /дезинфекция, обезпаразитяване,
дезинсекция, почистване/; заплащане на консумативите за електричество,
климатизация и водоснабдяване за общите части; подготовка на комплекса за
зимния сезон. Уговорената годишна такса между страните в чл. 2. 1 от договора е
11,65 евро без ДДС на квадратен метър, съобразно притежаваната площ, ведно със
съответните ид. ч. от общите части, която за единият
обект апартамент 204 с площ от 84,88 кв., а за другият обект апартамент 206 с
площ от 105,16 км.м. В чл. 5. 1 от договорите е отразено, че размерът на
годишната такса по чл. 2.1 се индексира ежегодно от първи януари едностранно от
изпълнителя, съобразно годишната инфлация, определена от НСИ или през календарната
година при внезапна и значителна промяна на ценовото равнище в страната.
Уговорено е във всеки от договорите, че таксата по чл.2.1 следва да се заплаща
авансово за всяка следваща година – не по-късно от 31-ви декември на
предходната година.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните са сключени два
договора - Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н.
под Акт № 92, том 2, вх. рег. № 4152/13.06.2012 г. и Договор за поддръжка и
управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под Акт № 93, том 2, вх. рег. №
4153/13.06.2012 г. относно притежаваните от А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на
*** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. недвижими имоти имот с
идентификатор № 53045.530.212.2.19, имот с идентификатор 53045.503.212.2.20 и
имот с идентификатор 53045.503.212.5.57 и трите находящи
се в град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212; 2/ че А.М.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. са собственици на недмижими
имоти с идентификатор № 53045.530.212.2.19, имот с идентификатор
53045.503.212.2.20 и имот с идентификатор 53045.503.212.5.57 и трите находящи се в град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“,
ПИ 53045.503.212; 3/ че „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* е изпълнил задълженията
си по Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под
Акт № 92, том 2, вх. рег. № 4152/13.06.2012 г. и Договор за поддръжка и
управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под Акт № 93, том 2, вх. рег. №
4153/13.06.2012 г.
Предвид изложените по- горе мотиви за
действителността на договорите за поддръжка от 12.06.2012 г., съдът приема, че
между страните съществува валидно облигационна правоотношение. С оглед
обявените за безспорни факти, се установява, че ищецът „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
********* е изправна страна по договорите за поддръжка и управление от
12.06.2012 г., поради което ответниците следва да
заплатят дължимата такса в уговорения по всеки договор размер. Предвид този
извод на съда, последният не следва да обсъжда представените от „Б.с.и.т.“ ЕАД,
ЕИК ********* писмени доказателства - договори, по които последният е страна,
ведно с извършените от него в полза на съконтрахентите
плащания по банков път във връзка с поетите задължения по договорите за
поддръжка и управление от 12.06.20212 г.
От приетата по делото ССчЕ,
неоспорена от страните, се установява, че дължимото възнаграждение за поддръжка
и управление за 2020 г. за апартамент В 204 с площ 84.88 кв.м. е в размер на
1317 евро, а за апартамент В 206 с площ 105,16 кв.м. е 1631,66 евро.
Размерът на дължимите от ответниците
суми се установява по несъмнен начин от приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал. Видно от представените нотариални актове от 12.06.2012 г. на нотариус
с рег. № 208 и район на действие Районен съд – град Н. е, че ответниците притежават в съсобственост – апартамент В 204 с
идентификатор № 53045.530.212.2.19 и апартамент В 206 с идентификатор №
53045.530.212.2.20 и към него гараж с идентификатор 53045.503.212.5.57 и находящи се в град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“,
ПИ 53045.503.212, поради което дължат поравно таксите за поддръжка и управление
за всеки от сключените договори от 12.06.2012 г. или по 658,50 евро по договор
за поддръжка и управление от 12.06.2012 г. за апартамент В 204 с идентификатор №
53045.530.212.2.19 и по 815,83 лева по договор за поддръжка и управление от
12.06.2012 г. за апартамент В 206 с идентификатор № 53045.530.212.2.20 и към
него гараж с идентификатор 53045.503.212.5.57. Следователно по двата договора
за поддръжка и управление всеки от ответниците следва
да заплати общо по 1474,33 евро. Сумите следва да се присъдят в евровата им равностойност, доколкото заплащането им е
уговорено в евро. В този смисъл постановките на Тълкувателно решение № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС.
Падежът на таксата, дължима за текущата
година, и в двата договора е уговорен не по-късно от 31-ви декември на
предходната година, аргумент от чл. 2.7 от договорите, следователно вземанията
за 2020 г. са станали изискуеми, считано от 01.01.2020
г., с оглед уговорката за авансово заплащане на таксата, което обуславя
изпадането на ответника в забава от този момент, имайки предвид, че при
срочните задължения не е нужна изрична покана за поставяне на длъжника в
забава. С оглед гореизложените мотиви, исковите претенции по реда на чл. 79 ЗЗД
се явяват основателни и доказани, по поради което подлежат на уважаване. На
уважаване подлежи и искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2020 г. до окончателното погасяване
на задължението.
По
отношение предявените искови претенции по реда на чл. 92 ЗЗД, съдът намира от
правна страна следното:
В сключените между страните договори от
12.06.2012 г. за поддръжка и управление се установява, че в случай че
собственик изпадне в забава за плащане на таксата по чл. 2.1 и другите
договорени разходи и такси в раздел 2, същият дължи обезщетение в размер на 5%
върху главницата на съответната дължима сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 50 % от главницата.
От приетата по делото ССчЕ,
неоспорена от страните, се установява, че дължимата неустойка за апартамент В 204
с площ 84.88 кв.м. е в размер на 658,60 евро, съгласно разпоредбата на чл. 5.1
от договора и за апартамент В 206 с площ 105,16 кв.м. е 815,33 евро.
Кредитирайки тази експертиза се установява, че от всеки от ответниците
се претендира заплащането на неустойка в размер на по 737,16 евро.
Направено е възражение от страна на ответниците, че неустойката е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
посочва, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза страните се отклоняват от чл. 82 ЗЗД,
като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице
пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди, но при валидно облигационно отношение и при валидност на неустоечната клауза.
Неустойката има обезпечителна функция, тъй
като чрез косвения натиск, който упражнява върху длъжника, го подтиква да
изпълни задължението си точно както е уговорено. Същата има и обезщетителна функция, доколкото чрез неустоечното
съглашение предварително се определя размерът на дължимото при неизпълнение
обезщетение. Тъй като обичайно неустойката се уговаря в интерес на кредитора,
законът позволява неустоечното задължение да търпи
корекции спрямо договореното в две насоки. На първо място, кредиторът не е
лишен от възможността да търси по общия ред обезщетение за вреди, които
надхвърлят размера на неустойката. Със санкционна функция на неустойката е
възможно уговорената неустойка чувствително да надхвърля размера на вредите.
Ако до момента на неизпълнението така уговорената неустойка осъществява своята
стимулираща функция върху длъжника, то след настъпването на неизпълнението и
последвалото го изплащане на неустойката, чийто размер надхвърля този на
претърпените вреди, стимулиращата функция се е трансформирала в наказателна. С
оглед гореизложеното следва изводът, че неустойката е форма на обезвреда, при която за кредитора и изправна страна по
сделката, отпада задължението да установява размера на вредите, достатъчно е да
установи валиден договор, валидна неустоечна клауза и
форма на виновно неизпълнение, за което същата е предвидена, за да ангажира, на
договорно основание, имуществената отговорност на длъжника.
Неустойката е ангажиране имуществената
отговорност на длъжника, респективно длъжниците при
двустранните договори, в които страните правят насрещни волеизявления, които са
с противоположна насоченост.
С разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД, съгласно
която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват,
законодателят е уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна. Не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че като форма на договорна отговорност неустойката има и
санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима,
предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни
граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато
размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази
хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми
на закона и на добрите нрави – морална категория, съпътстваща развитието на
обществото на даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на
договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора
и един от корективите на последното е възможност за прогласяването и за
нищожна.
В този смисъл са и задължителните постановки
в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
С оглед горното и съобразно разпоредбата на
чл. 92, ал.1 ЗЗД следва да се вземе предвид вида и размера на задължението,
което търсената неустойка обезпечава, както и съотношението между размера на
същата и очакваните за кредитора евентуални вреди от неизпълнението на
паричното задължение на ответника. Така уговорената неустойка от 5% на ден върху
главницата, на съответната дължима сума за всеки просрочен ден, но не повече от
50% от главницата надхвърля многократно законната лихва, която ищецът би
получил за периода от забавата до предявяване на исковата претенция /148,66
евро/, с която се съизмерява евентуалната вреда за
кредитора от забавената парична престация на длъжника.
Затова и според настоящия съдебен състав, в този си размер, уговорената между
страните неустойка не отговаря на присъщите и цели – да обезпечи изпълнението
на поетото от длъжника задължение и да обезщети кредитора за вредите от
виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване
на кредитора. Така уговорената неустоечна клауза води
до неоснователно обогатяване на изпълнителя, поради което излиза извън
обичайната си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, поради което е уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД поради
което е и сключена в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3
от ЗЗД. Това противоречие не може да бъде избегнато при самоналожения
от ищеца лимит не повече от 50% от главницата.
С оглед гореизложените мотиви, следва
изводът, че исковите претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Двете страни са отправили
искане за присъждане на сторените в производството разноски. Ищецът претендира
заплащането на следните суми: 330,68 – заплатена държавна такса; 200 лева
относно допусната ССчЕ и 180 лева за допълнителната
СТЕ; адвокатско възнаграждение от 3090,30 лева – за исковете по 79 ЗЗД – 742,02
лева; за исковете по чл. 92 ЗЗД – 518,22 лева; по предявените насрещни искове –
1830,06 лева. Ответниците претендират заплащане на
сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение; 500 лева – депозит за СТЕ и 629
лева – държавна такса. С оглед изхода по насрещните искови претенции право на
разноски има само ищцовата страна като претендираните разноски по тези искове са в размер на 180
лева – депозит за допълнителната СТЕ и 1830,06 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по същото. При
съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение
срещу предявените насрещни искове в настоящото производство възлиза на 1525,06
лева. Предвид факта, че са проведени две заседания, а и тези искове се
характеризират с фактическа и правна сложност, съдът не следва да намалява
адвокатското възнаграждение до неговия минимален размер. Освен това за защита
по тези искове са предприети и редица процесуални действия. С оглед
гореизложените мотиви, съдът следва да намали адвокатското възнаграждение до
1700 лева като в тежест на ищците по насрещните искови претенции следва да се
възложат разноски в размер на 1880 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. По
предявените искови претенции с правно основание чл. 79 ЗЗД, следва да се
присъдят разноски само на ищците предвид тяхното уважаване, а по предявените
искови претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД - се следват разноски само на
ответната страна, доколкото същите са отхвърлени изцяло. За осъщественото
процесуално представителство на ответниците,
процесуалният представител не е посочил какво е заплатеното по всеки иск
възнаграждение поради което съдът следва да приеме, че същото е по равно за
всеки иск или по 50 лева за всеки от тях. Съдът дължи произнасяне и по
направеното възражение по отношение на адвокатското възнаграждение по исковите
претенции по чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва, че дължимото възнаграждение срещу предявените насрещни искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД възлиза на 863,70 лева, а по чл. 92 ЗЗД – възлиза на
661,84. С оглед гореизложеното следва, че претендираните
адвокатски възнаграждения за тези искове не са прекомерни. При изчисляване
дължимото възнаграждение в полза на ищеца съдът следва да вземе предвид
заплатеното адвокатско възнаграждение и сторените разноски за заплатената
държавна такса по исковете по чл. 79 ЗЗД и половина от депозита за ССчЕ, доколкото те се отнасят и са сторени във връзка с
тези искове. При изчисляване дължимото възнаграждение в полза на ответника,
съдът следва да вземе единствено заплатеното адвокатско възнаграждение, но не и
разноските за експертизата и заплатената държавна такса, доколкото те са
сторени във връзка с насрещните искови претенции. С оглед гореизложеното в
полза на ищеца за уважените искови претенции по реда на чл. 79 ЗЗД следва да се
възложат разноски в размер на 1072.70 лева, на основание чл.
78, ал.1 ГПК. В полза на ответниците във връзка с
отхвърлените искови претенции по реда на чл. 92 ЗЗД следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н.,
област Б., местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 да заплати на
„Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1474,33 евро, представляваща
половината от дължимо и незаплатено възнаграждение за 2020 г. по договори за
поддръжка и управление от 12.06.2012 г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на *** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и
„Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.с.и.т.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу А.М.Б., гражданин
на Р.Ф., роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б.,
местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 с искане да се осъди А.М.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. да заплати на Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 736,16 евро, представляваща
половината от дължимата неустойка за забава за заплащане на дължимото
възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление от 12.06.2012
г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
********* като изпълнител, за периода от 01.01.2020
г. до 10.01.2020 г., на основание чл. 92 ЗЗД
ОСЪЖДА Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на
*** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“,
ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 да заплати на „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1474,33 евро, представляваща половината от дължимо и
незаплатено възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление от
12.06.2012 г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
********* като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.с.и.т.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.А.Б., гражданин
на Р.Ф., роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б.,
местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 с искане да се осъди Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. да заплати на „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 736,16 евро, представляваща
половината от дължимата неустойка за забава за заплащане на дължимото
възнаграждение за 2020 г. по договори за поддръжка и управление от 12.06.2012
г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. и Е.А.Б.,
гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
********* като изпълнител, за периода от 01.01.2020
г. до 10.01.2020 г., на основание чл. 92 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни инцидентни установителни искове от А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на
*** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“,
ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на ***
***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 срещу „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012
г., вписан в СВ – Н. под Акт № 92, том 2, вх. рег. № 4152/13.06.2012 г. и
Договор за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., вписан в СВ – Н. под Акт №
93, том 2, вх. рег. № 4153/13.06.2012 г., сключени между А.М.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на *** г. и Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. като възложители и
„Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* като изпълнител са нищожни поради противоречието
им със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД
във връзка с чл. 2, ал.1 ЗУЕС
ОСЪЖДА Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден на
*** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“,
ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 и А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на ***
***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 да заплатят на „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплатят на „Б.с.и.т.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2952,70
лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 ГПК
ОСЪЖДА „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.А.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б.,
местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 и А.М.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б.,
местност „Ю.П.“, ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 сумата от 100 лева,
представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
УКАЗВА на Е.А.Б., гражданин на Р.Ф., роден
на *** ***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“,
ПИ 53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204 и А.М.Б., гражданин на Р.Ф., роден на ***
***, с адрес за призоваване: град О., община Н., област Б., местност „Ю.П.“, ПИ
53045.503.212, бл.В, ет.2, ап.В204, че могат да заплатят присъдените в полза на
„Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** суми по
посочената в исковата молба банкова сметка *** *** -
STSABGSF
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: