Р Е
Ш Е Н
И Е
№
223
гр.
Перник, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря А. М., като разгледа административно дело № 305/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.
215, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ.
Делото
се разглежда повторно от първоинстанционния съд, след
като с решение № 6324/24.04.2019 г., постановено по адм.
д. № 13758/2018 г. по описа на Върховния административен съд на основание чл.
222, ал. 2, т. 2 от АПК е отменено
решение № 303/04.10.2018 г., постановено по адм. д. №
267/2018 г. по описа на Административен съд – Перник и са дадени указания за
изясняване на правно-релевантните факти и по тълкуването и прилагането на
закона.
Съдебното
производство е образувано по жалба на „***“ ЕАД/в ликвидация/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***против Заповед № 535/30.03.2018 г.,
издадена от кмета на община Перник, с която
е наредено на жалбоподателя да премахне доброволно обект: сграда, с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес:
гр.***, намираща се в УПИ І – за жилищно строителство, магазини и обслужващи
дейности, кв. *** по плана на гр. Перник, ЦГЧ, представляващ имот, с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Перник.
Изложени са
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради
съществено нарушение на административно-производствените правила и материална
незаконосъобразност. Искането към съда е да го отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез законния си представил – Н.Н. - ликвидатор, поддържа жалбата. Излага съображения за
нейната основателност. Моли съда да отмени оспорения административен акт, като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Е., оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли съда да отхвърли
подадената срещу него жалба. Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права се засягат от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт на основание чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
Административната
преписка е образувана със заповед № 87/18.01.2017 г., издадена от кмета на
община Перник, с която е назначена комисия в състав: А К– началник отдел ИПС, С
Т– младши експерт в отдел ИПКС, Д К– старши специалист в отдел ИПКС, В В–
старши специалист отдел ИПКС, Й С–
старши специалист ИПКС, на която е възложено да извърши оглед на обект –
сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Перник, ЦГЧ. Огледът е
насрочен за 16.03.2017 г., като жалбоподателят е задължен да присъства на
проверката, да осигури достъп до строежа и да представи всички строителни книжа
за него. Заповедта му е връчена на 31.01.2017 г., което е видно от приложената
обратна разписка.
Към
административната преписка е приобщено писмо вх. № 16/СЛУ-109-5/01.02.2016 г.,
с изложени в него пояснения от жалбоподателя и приложени писмени доказателства.
От тях се установява, че на 10.05.1993 г. архитект при община Перник е утвърдил
проект за изграждане на павилион – магазин за готово облекло и ателие за кроячни услуги, изготвен от СД „***“, представляващ обект №
2, кв. 21 по ПРЗ № 7/18.12.1992 г., с инвеститор Д С И. С разрешение за строеж
№ 119/08.10.1993 г., издадено от отдел „ТСУ“ при кметство Перник, подписано от
заместник кмет и архитект е разрешено на
ЕТ „Д С И“, съобразно одобрените проекти на 05.10.1993 г. да извърши
предвидените в тях строително-монтажни работи. Издадено е и разрешително №
599/15.10.1996 г. на НЕК АД – клон Електроснабдяване – Перник за електрическо
захранване на обекта. С договор за покупко-продажба от 16.05.1997 г.
наследниците на Д С И са продали изградения въз основа на посочените строителни
книжа, обект – постройка – павилион, на В М К и К И К. В договора е посочено,
че павилионът е изграден в имот, собствен на „***“. Правото на собственост на
жалбоподателя върху поземления имот, представляващ УПИ І, в кв. *** по РП на
гр. Перник, целият с площ от 5740 кв. м., с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр. Перник, ЗГЧ, се установява от приложения нотариален акт № 46, том
І, рег. № 652, дело № 42/2005 г. на нотариус Николай Златанов, с район на действие
ПРС. През периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2014 г. част от поземленият имот,
представляващ петно № 2, с наемна площ от 18. кв. м., находящо
се в кв. *** по плана на гр. Перник е предоставен за ползване на „***“ ООД по
силата на договор за наем от 01.06.2010 г. и анекси към него, подписани на
03.01.2012 г., 02.01.2013 г. и 02.01.2014 г.
На 16.03.2017
г., работна група в състав: Д К– старши специалист ИПКС при община Перник, ***–
главен експерт ИПКС при община Перник и ***– старши експерт ДСИЕ при община
Перник, в присъствието на представители на жалбоподателя – технически сътрудник
и юрисконсулт, са извършили проверка на място – в УПИ І, кв. *** по плана на
гр. Перник – ЦГЧ. Констатирала е, че в него е изградена едноетажна масивна
постройка с размери 5м/3.90м/2.50м, с ивични стоманобенонни основи, върху които е изпълнена тухлена
зидария; с плосък стоманобетонен покрив, с едностранен наклон към имота, с борд
по контура по три от страните, обшит с ламарина; с бетоново стъпало пред
входната врата, с размери 1.42/0.38/0.06. Обектът е захранен с електроенергия.
Конструкцията му е в добро състояние. Отводняването му е осигурено чрез улук в
задния край на плочата и две водосточни тръби, заустени
в уличната канализация. Дограмата на сградата е дървена, осигурена с ролетна щора. Обектът не се използва. За установеното при
огледа е съставен констативен протокол № 16/СЛУ-1/16.03.2017 г., подписан от
всички присъствали лица. Въз основа на отразеното в него и проверка по
документи – работна група в състав Даниела Д К– старши специалист ИПКС при община Перник,
***– главен експерт ИПКС при община Перник е съставила констативен акт №
20-16/СЛУ-109/25.05.2017 г., в който е приела, че изградената в УПИ І, кв. ***
по плана на гр. Перник, ЦГЧ, за който е отреден имот с идентификатор ***по КК
на гр. Перник, сграда, с идентификатор ***по КК на гр. Перник, не съответства
на строителните книжа – разрешение за монтиране на павилион за извършване на
търговска дейност върху бетонов фундамент от 0.15 м. и съответно представлява
строеж, изграден без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С
писмо изх. 16/СЛУ-109-69/15.08.2017 г. констативният акт е връчен на
жалбоподателя на 21.08.2018 г. Разяснено му е правото на представяне на
възражения срещу него в седем-дневен срок. В указания срок не са постъпили
възражения, което е удостоверено с констативен протокол от 01.09.2017 г.
Констативният
акт е изпратен е за връчване и на лицето, прието за ползвател на обекта – „***“
ЕООД. С резолюция № 22-16/СЛУ от 18.10.2017 г. е прекратено административното
производство по отношение на „***“ ЕООД, поради отсъствие на качеството
възложител на строежа. На 18.10.2017 г. въз основа на събраните писмени
доказателства и извършения на 16.03.2017 г. оглед на място, е съставен нов констативен акт № 20-16/СЛУ-109/, със
съдържание идентично с това на предходния. Връчен е на жалбоподателя на
31.10.2017 г., като отново му е даден седемдневен срок за възражения. Такива не
са постъпили, което е видно от констативен протокол от 20.11.2017 г.
На 30.03.2018
г. кметът на община Перник е издал оспорения индивидуален административен акт.
В него е прието, че има издадени строителни книжа за поставяне на павилион с
бетонов фундамент, с височина от 0.15 м. в поземлен имот с идентификатор ***,
като вместо това в него е построена сграда с идентификатор ***по КК на гр.
Перник, която има статут на строеж от пета категория по смисъла на чл. 10, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. Направен е извод, че строителството е
извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Наредено е той да бъде
премахнат доброволно от собственика на недвижимия имот, в който е изграден –
жалбоподателя по делото. Заповедта е
връчена на последния на 12.04.2018 г.
В хода на
съдебното производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Н.Е.. Съдът възприема изцяло отразените в нея изводи,
тъй като експертното становище е пълно и обосновано, изготвено е с необходимите
професионални знания и опит. При изслушването на вещото лице в съдебно
заседание, то е отговорило конкретно и ясно на поставените допълнителни
въпроси. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесната постройка с идентификатор ***по КК на гр. Перник
е изградена през 1994 г. въз основа на издадено разрешение за строеж №
119/08.10.1993 г. и одобрен архитектурен проект на основание одобрен КЗР и
договор за наем между жалбоподателя, в качеството му на собственик на
поземления имот и инвеститора на строежа. Съгласно техническите си
характеристики, същата изцяло съответства на издадените строителни
книжа/разрешение за строеж и архитектурен проект/. Тя има статут на временна
постройка по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ/отменен, действащ към момента на
изграждането и/ и поради здравото и закрепване в армираната бетонова настилка и носещите
метални елементи на конструкцията не може да се квалифицира като „преместваем търговски обект“ по смисъла на чл. 56, ал. 1,
т. 2 от ЗУТ. Предназначението на обекта при изграждането му е за магазин за
готово облекло и ателие за кроячни услуги и
съответства на предназначението на поземления имот, в който е построен – за
жилищно строителство, магазини и обслужващи дейности. Предвид констатациите на
вещото лице, съдът приема за опровергани изводите на административния орган, обективирани в оспорения административен акт, че
техническите характеристики на изградената постройка не съответстват на
предвиденото в одобрения архитектурен проект и издаденото разрешение за строеж.
С оглед
установените факти, настоящият състав, от правна страна намира следното:
Заповедта,
предмет на съдебен контрол е издадена от кмета на община Перник, в съответствие
с предоставената му с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ материална и териториална компетентност, във връзка с
недопускането и отстраняването на незаконно строителство на територията на
общината. Административният акт отговаря на изискванията за форма, съдържание и
реквизити, уредени в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр.
с чл. 59, ал. 2 от ЗАП. Обективиран е в писмена
форма, посочен е издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания,
послужили за постановяването му, съдържа разпоредителна част с
индивидуализиране на задължението на страните, разпределени са разноските за
изпълнението, отразен е редът за обжалването му, подписан е и е датиран. Затова
съдът намира, че оспорената заповед отговаря на изискванията за компетентност и
форма и не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната и.
В проведеното
административно производство по издаването и не са допуснати съществени
нарушения на общите процесуални правила и е спазена процедурата, регламентирана
в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. В съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК, за образуването
му, жалбоподателят е надлежно уведомен със съобщение връчено на 30.01.2017 г. С
него е и запознат с насрочената на 16.03.2017 г. проверка на място и му е
дадена възможност да представи доказателства. Проверката е извършена от
компетентните за това лица – служители за контрол на строителството в
администрацията на община Перник, съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2,
изр. 1-во, във вр. с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Те се
осъществили непосредствен оглед на процесната
постройка, като установеното са обективирали в
констативен протокол № 16/СЛУ-109-1/16.03.2017 г. Извършили са и проверка по
документи. С това са изпълнили изискванията на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК за
изясняване на всички правно-релевантни факти и събиране на относимите
към тях доказателства. В съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 2, изр.
1-во и изр. 2-ро от ЗУТ са съставили констативен акт № 20-16/СЛУ-109/18.10.2017
г., в който са отразили изводите и констатациите си и са го връчили на жалбоподателя.
Разяснили са му възможността по чл. 225а, ал. 2, изр. 2-ро от ЗУТ за подаване
на възражение в 7-мо дневен срок от връчването. Предвид изложеното съдът счита,
че не са налице основания за отмяна на оспорения акт по чл. 146, т. 3 от АПК.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че не може да бъде адресат на заповедта, тъй като
не е възложител или собственик на строежа, чието премахване е разпоредено. Кръгът от лица, които са субекти на
задължението за премахване на незаконни строежи
или части
от тях
е очертан в § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение
на заповеди
за премахване
на незаконни
строежи или
части от
тях от
органите на
Дирекцията за
национален строителен
контрол. Съгласно посочената норма адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж. По делото не е спорно и
се установява от приложените писмени доказателства, че жалбоподателят е
собственик на поземления имот, в който е изградена процесната
постройка. Следователно той е надлежен адресат на заповедта за принудителното и
премахване по смисъла на § 3, пр. 1-во от ДР на Наредба № 13/2001 г.
Като правно основание за издаването на същата са посочени разпоредбите на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираните норми кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, ако са незаконни, поради изграждането им без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. Както е посочено по-горе, процесната постройка е изградена през 1994 г. Затова преценката за наличие на строителни книжа за нея следва да се прави в съответствие с разпоредбите на ЗТСУ/ ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г., отменен – ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и ППЗТСУ, приет с ПМС № 31 от 9.07.1973 г., обн., ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г./отменен ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че тя представлява „временна постройка“ по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ/отменен/. Цитираната норма, в действащата и към 1994 г. редакция предвижда, че по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект /инженер/ при окръжния /общинския/ народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Видно от разрешение за строеж № 119/08.10.1993 г., подписано от заместник кмет инженер Витанов и началник отдел – архитект Цветанова, в съответствие с чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ/отменен/, изграждането на сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Перник е разрешено от компетентния за това орган, при условие да бъде спазен одобрения на 05.10.1993 г. архитектурен проект. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че това е сторено и че процесната постройка съответства на одобрения за изграждането и проект. Тя съответства и на предвижданията на действащия подробен устройствен план, според който предназначението на недвижимия имот, в който е построена – УПИ І, кв. *** по плана на гр. Перник, ЦГЧ, представляващ недвижим имот с идентификатор ***, е: за жилищно строителство, магазини и обслужващи дейности. Предвид изложеното, изводът на съда е, че постройката е изградена съобразно изискванията на действащите към този момент устройствени правила, регламентирани в ЗТСУ и ППЗТСУ и при наличие на предвидените там строителни книжа, поради което не подлежи на принудително премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Аргумент в тази насока е и § 17 от ДР на ЗУТ. Той урежда статута на „временните постройки“ по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ/отменен/, построени в земя, държавна или общинска собственост. С него се предвижда възможност с решение на областния управител, респективно общинския съвет, в случай, че не са налице предпоставките за премахването им по чл. 195 или чл. 195 от ЗУТ, тези постройки да бъдат запазени до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план/ал. 1/, както и по решение на същите органи и в 6-месечен срок от влизане в сила на закона да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. В ЗУТ липсва уредба, приложима към „временните постройки“, изградени в поземлени имоти, собствени на кооперации, обществени организации или други лица, което е предвидено като възможност в чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. Следователно решението за запазването на тези постройки е предоставено на собствениците на недвижимите имоти, в които са изградени. В настоящия случай това е жалбоподателя. Принудителното им премахване може да бъде осъществено само при наличие на предпоставките по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, които не е установено да са налице по отношение на процесната временна постройка, а и не са посочени като основание за издаването на оспорения административен акт. От изложеното следва, че последният е издаден при отсъствие на материалните предпоставки за това и в нарушение на материалния закон. Затова е незаконосъобразен и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменен.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер от 410 лв., от
които 10 лв. – държавна такса, 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство при първоначалното разглеждане
на делото от Административен съд - Перник и 200 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с
чл. 146, т. 4 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
№ 535/30.03.2018 г., издадена от кмета на община Перник, с която е наредено на „***“ ЕАД/в ликвидация/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***да премахне доброволно обект:
сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Перник, с
административен адрес: гр. ***, намираща се в УПИ І – за жилищно строителство,
магазини и обслужващи дейности, кв. *** по плана на гр. Перник, ЦГЧ,
представляващ поземлен имот, с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.
Перник.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК община Перник, със седалище: гр. Перник, пл.
Св. Иван Рилски, представлявана от кмета Вяра Церовска
да заплати на „***“ ЕАД/в ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***сумата от общо 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/