РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Ямбол , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Ташко Стоянов Стаматов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600115 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Х. С. П. срещу
Присъда № 6/22.03.2021 г., постановена по НОХД № 897/2020 г. по описа на
Районен съд Ямбол.
С обжалваната присъда въззивникът подсъдим е признат за виновен по
предявеното му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, а именно,
че на **.**.****г. около 16:15 часа в гр. *****, ж.к. „*. *********“, по улична
отсечка, свързваща обходен път „И.“ с ул. „*******“, в посока към ул.
„*******“, управлява МПС – лек автомобил „**** ********“, с рег. № * ****
**, с концентрация на алкохол в кръвта надв 0,5 на хиляда – 2,93 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
№ ARDN-0095, след като е осъден с влязла в сила присъда – споразумение,
одобрено с Определение № ***/**.**.****г. по НОХД № ****/****г. по
1
описа на ЯРС, влязло в законна сила на **.**.****г., за деяние по чл.343б,
ал.1 от НК.
При условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено ефективно
наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, като е определен
първоначален общ режим на изтърпяването на наказанието.
На основание чл.343г от НК, с присъдата, предмет на проверка, на
въззивника е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от три години.
С възивната жалба се навежда оплакване за явна неспрадведливост на
първоинстанционната присъда. Претендира се намаляване размерите на
наложените наказания, като се счита, че определените от районния съд такива
са несъразмерно тежки.
В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от редовно
упълномощен защитник – адвокат. Защитата развива доводи, че като е
определил размера на наказанието лишаване от свобода с месец под
специалния минимум от една година, районният съд е приложил формално
разпоредбата на чл.55 от НК. В тази връзка намира, че наложените наказания
не са съобразени със закона и пледира за изменение на първоинстанционната
присъда чрез намаляване техните размери.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че определените на подсъдимия
наказания са съобразени и съответни както на степента на обществена
опасност на извършеното, така и на степента на обществена опасност на
личността му. Намира първоинстанционната присъда за правилна,
законосъобразна и справедлива, и предлага да бъде потвърдена.
След като обсъди доводите в жалбите, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по
чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата са допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и
при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
2
Пред ЯРС производството се е развило по реда на чл.371, т.2 от глава 27
от НПК, като след направено от подсъдимия признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, решаващият съд е приел, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, и на основание чл.372, ал.4 от НПК, е обявил, че ще го ползва,
без да събира доказателства. Поради това, а и поради липсата на спор по
фактите, настоящият състав счита, че ЯРС правилно е приел за установени
следните фактическите положения, залегнали в обстоятелствената част на
обвинителния акт:
Въззивникът подсъдим бил правоспособен водач на МПС от ****г.,
притежавал СУМПС № **********/**.**.****г. за кат. В, DE, M, C, AM,
TKT, BE, CE, и бил наказван по административен ред за нарушаване
правилата за движение по пътищата. Бил и осъждан за престъпления по
транспорта – с присъдите по НОХД № ****/****г. на ЯРС, по НОХД №
****/****г. на ЯРС и по НОХД № ***/****г. на ЯРС.
Със споразумението по НОХД № ****/****г. на ЯРС, влязло в сила на
**.**.****г., му били наложени наказания пробация и лишаване от право да
управлява МПС за срок от седем месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК.
На **.**.****г. подсъдимият отново извършил престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за което със споразумението по НОХД № ****/****г. на
ЯРС, влязло в сила на **.**.****г., му били наложени наказания пробация и
лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца. Видно от
отбелязването в справката за съдимост, същият изтърпял така наложеното му
наказание пробация на **.**.****г.
Около година след изтърпяване на наказанието по горната присъда – на
**.**.****г., въззивникът извършил престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от
НК, за което със споразумението по НОХД № ***/****г. на ЯРС, влязло в
сила на **.**.****г., му били наложени наказания от шест месеца лишаване
от свобода и 300 лева глоба, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Постановено е
отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
3
срок от три години.
Към **.**.****г. подсъдимият бил с отнето СУМПС. Независимо от
това и от обстоятелството, че бил осъждан за престъпления по транспорта с
горепосочените присъди, около 16:15 часа на **.**.****г., след като бил
употребил алкохол, същият предприел управление на собствения си лек
автомобил „**** ********“, с рег. № * **** **. При движението си по
улицата, свързваща обходен път „И.“ с ул. „*******“ в ж.к. „*. *********“ в
гр. *****, бил спран за проверка от служители на полицията - свидетелите Д.
и Г.. По време на проверката подсъдимият не представил СУМПС, говорел
завалено и миришел на алкохол. Обяснил на полицаите, че е пил ракия, както
и че свидетелството му за управление на МПС било отнето. В
последователност, на място бил повикан автопатрулен екип на РУ – Ямбол, в
състав свидетелите Р. и Н., които извършили на подсъдимия проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, № ARDN
0095, преминало успешно периодична проверка на **.**.**** г. и годно до
**.**.**** г. Тъй като уредът отчел концентрация на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух от 2,93 на хиляда, св. Р. му съставил АУАН серия ** №
*****/**.**.**** г. и му издал талон за медицинско изследване № ******.
След това подсъдимият бил съпроводен до СО при МБАЛ „**. **********“,
където отказал да даде кръв за изследване.
След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият състав счита, че районният съд правилно е приел за установена
описаната фактическа обстановка, като законосъобразно е счел, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д., Р., Н. и Г., както
и от псмените доказателства по делото.
ЯРС с основание е кредитирал горепосочената доказателствена
съвкупност, тъй като по отношение авторството, времето, мястото и начинана
извършване на деянието, същата е безпротиворечива и напълно подкрепя
направеното от подсъдимия самопризнание.
При безспорна и правилно изяснена фактическа обстановка,
решаващият съд е направил обосновани правни изводи, че от обективна и
субективна въззивникът-подсъдим е осъществил състава на престъплението
по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като около 16:15 часа на **.**.****г. в ж.к. „*.
*********“ в гр. *****, по улична отсечка, свързваща обходен път „И.“ с ул.
„*******“, е управлява МПС – лек автомобил „**** ********“, с рег. № *
**** **, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 2,93 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
4
Дрегер 7510“, № ARDN-0095, след като с влязла в сила присъда по НОХД №
****/****г. по описа на ЯРС е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд за
обективна и субективна съставомерност на извършеното по горепосочения
текст от наказателния закон, доколкото доказателствената съвкупност
безпротиворечиво сочи за наличие на предприето от подсъдимия управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над установения в
разпоредбата размер от 0,5 на хиляда. По несъмнен начин са доказани както
авторството на деянието, така и фактът, че алкохолната концентрация в
кръвта му е била над 0,5 на хиляда, тъй като проверката е извършена с
технически изправно средство и съобразно изискванията на наредбата за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Безспорно е установено и това, че деянието е извършено след
осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – по
силата на споразумение, одобрено с Определение по НОХД № ****/****г. на
ЯРС, за което не е настъпила реабилитация.
Относно субективната страна на извършеното правилно е прието, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е знаел,
че предприема управление на автомобила след като е употребил алхохол.
Или, същият ясно е съзнавал противоправния и общественоопасен характер
на извършеното и е предвиждал неизбежното настъпване на
общественоопасните последици.
Поради изложеното, настоящият състав намери, че въззивникът с
основание е признат за виновен по предявеното му обвинение.
По отношение на наказанията ЯОС счита, че при определяне размера на
наказанието лишаване от свобода районният съд е приложил неправилно
материалния закон.
Както се посочи по-горе, производството пред първоинстанционния съд
е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК, така развилата се
5
процедура императивно препраща към правилата за определяне на
наказанието, регламентирани в чл.58а от НК. Същевременно са били налице
и предпоставките на чл.55 от НК, доколкото е отчетено наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение
обаче, след като са били налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и на
чл.55 от НК, по силата на чл.58а, ал.4 от НК е следвало да се извърши
преценка дали избрания алгоритъм за индивидуализиране на наказанието
лишаване от свобода по чл.55, ал.1, т.1 от НК създава по-благоприятно
положение за дееца, в съпоставка с механизма за намаляването му с една
трета по чл.58а, ал.1 от НК. В конкретния случай, като се има предвид
определеното по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от единадесет
месеца лишаване от свобода, по-благоприятно за подсъдимия се явява
приложението на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като ако се приложи този
механизъм, подсъдимият би изтърпял по-леко по размер наказание от осем
месеца лишаване от свобода, след редуциране с една трета минимално
предвиденото в чл.343б, ал.2 от НК такова от една година. В настоящата
ситуация, поради липсата на съответен протест, не съществува процесуална
възможност за преразглеждане на присъдата в частта, в която е взето решение
за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, както и в частта й, в която е прието
да не се налага кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Затова,
единственото законосъобразно разрешение се свежда до привеждане
наказанието лишаване от свобода в съответствие с приложената от районния
съд разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК, чрез намаляването му до размер,
който се явява по-благоприятен в сравнение с размера при приложението на
чл.58а, ал.1 от НК, а именно, до размера от седем месеца лишаване от
свобода. Това налага изменение на присъдата единствено в тази й част, в
хипотезата на чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
Съгласно чл.58а, ал.5 от НК, по отношение на предвиденото в чл.343г
от НК кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС
правилата на ал.1-4 от текста са неприложими. Определения от районния съд
размер от три години е съобразен с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, тъй
като същият не надвишава с повече от три години размера на наложеното и на
коригираното наказание лишаване от свобода. Същевременно при определяне
размера на това наказание са взети предвид всички налични смекчаващи и
6
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. От една страна, като
смекчаващи отговорността му такива са отчетени дадените в досъдебна фаза
обяснения и приносът му за разкриване на обективната истина, проявената
критичност към извършеното и обстоятелствата, свързани с мястото и начина
на извършване на деянието – управлението е реализирано за кратък период от
време в малък и ненатоварен пътен участък по местодомуването на
автомобила. От друга страна, решаващият съд е взел предвид и отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които разкриват завишената
степен на обществена опасност и на деянието, и на личността му. Несъмнено,
завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в
региона и от изключително високата алкохолна концентрация от 2,93 на
хиляда, надвишаваща почти шест пъти съставомерния минимум от 0,5 на
хиляда. Наред с това, е отчетена и завишената степен на обществена опасност
на личността на подсъдимия, обуславяща се от обстоятелствата, че при
проверката са установени и извършени от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, доколкото същият е бил с отнето СУМПС, както и че
освен с присъдата по НОХД № ****/****г. на ЯРС, водеща до прилагане
квалифицирания състав на чл.343б, ал.2 от НК, към момента на извършване
на деянието с присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС същият е бил
осъждан на лишване от свобода за квалифициран състав на престъпление по
транспорта по чл.343б, ал.2 от НК. Поради това настоящият състав счита, че с
пълно основание районният съд е приел, че в случая не е оправдано
определане размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС
за по-малък срок. В този смисъл, оплакванията за явна несправедливост на
това наказание се преценят като неоснователни, тъй като не са налице
неотчетени от първата инстанция смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да представляват основание за определяне по-леко по-
размер наказание.
Относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
правилно е прието, че с оглед предходното осъждане на подсъдимия на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер – с присъдата по
НОХД № ***/****г. на ЯРС, за което не е настъпила реабилитация, са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане, и в
7
съответсвие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е постановено
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание при първоначален общ
режим. Доколкото се касае за две осъждания – по НОХД № ****/****г. на
ЯРС и по НОХД № ***/****г. на ЯРС, и деянието, предмет на последното
НОХД е извършено преди изтичане срока за реабилитация за предходното
осъждане, в случая е приложима разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, съгласно
която, осъждането и последиците му се заличават след изтичане сроковете по
чл.88а, ал.1 и ал.2 от НК за всички осъждания. А след като по НОХД №
***/****г. на ЯРС на въззивника е наложено условно наказание лишаване от
свобода, съгласно ал.3 на чл.88а от НК, срокът за реабилитация започва да
тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. Присъдата по цитираното
дело е влязла в сила на **.**.****г. и определения с нея тригодишен
изпитателен срок е изтекъл на **.**.****г. От тази дата е започнал да тече
петгодишният срок по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, който е пет
години и изтича на **.**.****г. Или, към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство, петгодишният срок, с
изтичането на който законът свързва настъпването на реабилитация не е
изтекъл, поради правилно е прието, че за това си осъждане подсъдимият не е
реабилитиран. Т.е., не се налага промяна в произнасянето на първата
инстанция и по въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода и определения първоначален режим на изтърпяването му.
По тези съображения и като не констатира други основания за
изменение на присъдата, извън обсъдените по-горе, свързани с размера на
наказанието лишаване от свобода, както и основания за нейната отмяна, ЯОС
счита, че в останалата й част същата следва да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна. Затова, и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 от
НПК и чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 6/22.03.2021 г., постановена по НОХД №
897/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Х. С. П., от
ЕДИНАДЕСЕТ на СЕДЕМ МЕСЕЦА.
8
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 6/22.03.2021 г., постановена по НОХД
№ 897/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9