№ 11103
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.А
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110116120 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на л. а. „Мерцедес“ „МЛ 320“ с рег. № ***. Поддържа, че на 05.09.2018 г., около
15:05 часа, в гр. София, пл. „България“, срещу НДК, с посока към бул. „Витоша“ ответникът
управлявал л.а. „Опел“ с рег. № ***, като поради несъобразена скорост и неосигуряване на
достатъчно дистанция реализирал ПТП със собствения на ищеца автомобил, като го блъснал
в задната част и му увредил задна броня, носач под бронята и датчици за парктроник.
Твърди, че за ремонтиране на автомобила е заплатил сумата от 2500 лв., като счита това за
претърпяна вреда, настъпила в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
ответника. Изяснява, че към датата на произшествието за л.а. „Опел“ с рег. № *** е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД. Претендира се присъждане на посочената сума, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 29.03.2023 г., до плащането,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът Д. Ц. Ц. оспорва да е настъпвало описаното в исковата молба
произшествие и да е участвал в същото. Прави възражение за съпричиняване.
Третото лице- помагач на страната на ответника - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в
нарочна молба по делото от 13.03.2024 г., оспорва твърденията в исковата молба, като сочи,
че застрахованото при него лице Д. Ц. не е виновен за ПТП. Твърди се единствена вина на
водача на лек автомобил Мерцедес – Ц. П.. Прави се възражение, че уврежданията, които се
твърди по искова и уточнителна молба, на лек автомобил Мерцедес, не съответстват по вид
и тежест на уврежданията по лек автомобил Опел. Оспорва се механизма, с довод, че той не
отговаря на действително случилото се, както и причинно - следствената връзка с довод, че
не отговарят на механизма и са получени по различен от посочения от ищеца начин. Прави
се възражение за съпричиняване на резултата от страна на Ц. П. и се прави възражение, че
претенцията по отношение на щетите е завишена.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
1
ГПК, установи следното:
Видно от приложеното гр.д.№ 18279/2020г. на СРС, 159- ти състав, по заявление от
14.5.2020г на *** против Д. Ц. Ц., за същото събитие, е издадена заповед по чл.410 ГПК за
сумата 1600лева- задължение за причинена щета на МПС, собственост на заявителя, при
ПТП на 5.9.2018г., за което е съставен двустранен протокол за ПТП. След подадено
възражение против издадената заповед, СРС е дал указания за иск, иск за установяване на
вземането не е бил предявен, с оглед на което, с влязло в сила на 21.4.2022г. определение,
СРС е обезсилил заповедта за изпълнение. В проведеното производство по частна жалба
против определението, с която заявителят е твърдял своевременно предявен иск, СГС е
върнал на СРС жалбата, като е приел, че е сезиран с искане по чл.64 ГПК, за възстановяване
на срок. С разпореждане от 20.6.2022г., СРС е върнал молбата за възстановяване на срок ,
като същото е влязло в сила на 20.7.2022г.
В заявлението по чл.410 ГПК е твърдяно вземане за 1600лева, въз основа две
издадени фактури.
По делото е представен двустранен протокол за ПТП, с неоспорени подписи на
двамата водачи – Ц. П., управлявал МПС Мерцедес, собственост на ищцовото дружество, и
Д. Ц., управлявал л.а. Опел. В графа „забележки“ на протокола, при водач А /л.а“Опел“ е
вписано „признавам се за виновен“ и е положен подпис. Същото вписване, че водачът на
МПС А се признава за виновен, е вписано и при водач Б, като е изписано, че изявлението се
приема от Ц. Н. и е положен подпис.
На протокола са отбелязани следните относими обстоятелства: МПС Мерцедес е
получил удар отзад, при обратен завой, като за това МПС, като уведени са посочени: задна
броня, носач под броня. За МПС Опел, като увредена е посочена предната броня.
От представеното удостоверение за техническа изправност на л.а. Мерцедес, е видно,
че датата на първоначалната му регистрация е 11.5.2007г. По делото, ищецът е представил
фактура, съставена на 13.4.2019г. за извършен ремонт за задни биалети, ремонт на тампони
за стабилизираща щанга / отзад/, както и фискален бон за плащане на сумата 280 лева с
ДДС. Представена е фактура, издадена на 13.4.2019г., за заплащане на услуги за извършен
ремонт на заден носач, ремонт на задна броня, реглаж на заден мост, както и труд, на
стойност 780 лева и фискален бон за плащане на сумата. Представена е фактура от
2.12.2019г. за заплащане на сумата 500 лева за боя, както и фискален бон. Ответникът
оспори две от фактурите, като посочи, че са издадени седем месеца след ПТП, а третата –
година и три месеца след ПТП, в която връзка в първото по делото о.с.з. се направи
оспорване първо, дали услугата е извършена, второ, дали щетите, които са били
ремонтирани, са били от това ПТП.
От представените от третото лице – помагач на страната на ответника документи по
образуваната на 5.9.2018г щета, за л.а. Опел, се установява увредена предна броня,
възложена за ремонт, за облицовка.
Пред СРС като свидетел е разпитана Мирослава П.а Ц.а, съпруга на ответника, която
2
сочи, че помни инцидента, била в автомобила по време на същия, съпругът й управлявал
лекия автомобил. Свидетелката сочи, че съпругът й управлявал л.а. съвсем бавно, в района
имало задръстване. След потегляне на автомобила от светофара на Бул. „Витоша“, в района
на НДК, преди пешеходната пътека, двамата съпрузи разговаряли. Свидетелката сочи, че се
движели съвсем бавно, на пешеходната пътека нямало пресичащи пешеходци. В един
момент, шофьорът пред тях спрял рязко, съпругът й не усетил. Свидетелката останала в
колата. Не помни знаци или ограничения в рамките на пътя.
От приетата по делото, оспорена от ищеца експертиза, се установява, че от
техническа гледна точка, настъпването на ПТП се дължи на поведението на водач на л.а.
Опел, който е управлявал МПС със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да
спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него
л.а. Мерцедес. Въз основа описаните в протокола деформации на двата автомобила, вещото
лице сочи , че вероятната скорост на автомобилите към момента на ПТП е била около 15-20
км/ч, като при тази скорост не е възможно да се получат увреждания по окачването на л.а.
Мерцедес, ремонтирани съгласно двете фактури от 13.4.2019г. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка, ако скоростта на автомобилите е била по – висока от посочената,за
да се получат увреждания по окачването, то по задната част на превозното средство
Мерцедес следва да има значителни деформации – по стопове, основа на броня, заден капак,
под багажник и други. В о.с.з. към изложеното писмено, вещото лице добавя, че л.а.
Мерцедес е по – висок от л.а. Опел и при такъв лек удар, за увреждане на окачването на л.а.
Мерцедес, не може да се говори. Вещото лице защитава извода си, че необходимите
ремонтни дейности на л.а. Мерцедес вследствие на ПТП са единствено бояджийски услуги,
при средна пазарна цена на ремонта и боята, от 510,42 лева. Неотносими към иска са
обясненията на вещото лице за боята на л.а. Опел, тъй като не е предявен насрещен иск за
вреди на този автомобил.
Според чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. За да е основателен така предявеният иск, следва
да бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно,
че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и пряката и непосредствена
причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника. Вината, съгласно
разпоредбата на чл.45ал.2 ЗЗД, се предполага, до доказване на противното.
Съдът намира, че първият елемент от фактическия състав е установен с посочените
доказателства. Водачът на л.а. Опел - ответникът Ц., е нарушил разпоредбата на чл.23,ал.1
ЗДвП, като при движението си непосредствено зад л.а. Мерцедес, не е спазил достатъчно
дистанция, за да може да намали скоростта и евентуално да спре. От техническа гледна
точка, според изложеното от съдебния експерт, именно това поведение е станало причина за
ПТП. И двамата водачи са се движели с разрешена за населено място скорост от до 20 км/ч,
която се установява от получените увреди на двата леки автомобила, и разпитът на
свидетеля, в рамките на разрешената скорост от до 50 км/ч , съгласно разпоредбата на чл.21
3
ЗДвП. Нарушението на разпоредбата на чл.23 ЗДвП, в посочената редакция, се изразява в
неспазване на дистанция, от страна на водача на л.а. Опел, с движещия се пред него л.а.
Възражението на ответната страна за съпричиняване на ПТП, тъй като водачът на л.а.
Мерцедес е направил обратен завой, е неоснователно по делото. Видно от изложеното от
вещото лице в о.с.з., на това място, преди навлизане в района на острова за трамвайна
спирка, не е налице забрана за извършване на обратен завой, следователно, такъв завой е
бил извършен от страна на водача на л.а. Мерцедес на този пътен участък, който се намира
на разстояние преди пешеходната пътека и , съответно, преди двамата водачи да подходят
към мястото на ПТП. Не се установи, от показанията на свидетеля или от други събрани
доказателства, че ПТП е настъпило поради извършването на този обратен завой
непосредствено преди ПТП, което би отнело до отнемане на предимството на л.а. Опел,
каквито данни няма събрани по делото, нито такива обстоятелства са отбелязани от
водачите, върху двустранния протокол, нито се установяват от разпита на свидетеля.
Напротив – свидетелят ясно сочи, че водачът на л.а. Опел, не е усетил, че водачът на л.а.
Мерцедес спира рязко. От показанията на свидетеля се налага извод, че водачът на л.а. Опел
преди ПТП се е разсейвал с проведения разговор.
Към момента на ПТП, л.а. Опел и л.а. Мерцедес са се движели в една лента за
движение , с посока, поради което, освен неоснователно, възражението, основаващо се на
обратен завой, е неотносимо.
Вината е само на водача на л.а. Опел, защото, макар водачът на л.а. Мерцедес да има
задължението да не спира рязко, за да не създава опасност на пътя, водачът на л.а. Опел,
неспазвайки разпоредбата на чл.23,ал.1 ЗДвП, като не е осигурил достатъчна дистанция от
движещия се пред него л.а. Мерцедес, се е поставил в невъзможност да съобрази рязкото
спиране.
Вторият елемент от фактическия състав е настъпването на описаните в исковата
молба и уточнителната молба от 5.6.2023г. вреди. Вредите на л.а. Мерцедес, посочени в
протокола за ПТП / изготвен от двамата водачи/ са: : задна броня, носач под броня. Дори да
се приеме, че посоченият от ищеца датчик на парктроник е увреден от ПТП, което
обстоятелство би могло да се установи на един по – късен етап при оглед на автомобила, то
от представените фактури няма данни същият да е ремонтиран. От оспорената от ищеца,
съдебно – автотехническа експертиза се установи, че при удар като получения от л.а.
Мерцедес, повредите на лекия автомобил са единствено по бронята, и могат да се
ремонтират чрез автобояджийски услуги. Ето защо, СРС намира, че не е доказана
причинната връзка между ПТП и необходимостта от ремонт, за който ищецът е заплатил по
двете фактури от 13.4.2019г., поради което и претенцията за тези платени суми, като
неоснователна, следва да се отхвърли. Единственият, доказан разход във връзка с ПТП е
разходът по фактура от 2.12.2019г. за заплащане на сумата 500 лева за боя, като
възражението на ответника, което по същество касае прекъсване на причинната връзка, с
оглед отдалечеността на ремонта, е недоказано. Доказа се, с протокола за ПТП и приетата
САТЕ, че автомобилът се е нуждаел от ремонт, като не е налице задължение на увреденото
4
лице да извърши ремонта в някакъв определен срок, или непосредствено след ПТП. Не са
ангажирани никакви доказателства л.а. Мерцедес да е претърпял друго ПТП, което да е
годно да причини тези вреди на задната броня от 5.9.2018г. до 2.12.2019г. Ето защо,
доколкото, съгласно заключение на САТЕ, ремонтът е на стойност и по – ниска от средната
пазарна цена, стойността 500 лева подлежи на пълно възстановяване от ищеца, като за
горницата до пълния предявен размер на иска - 2500 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за: 102,05 лева внесена държавна такса и такса за превод, 5 лева за СУ. От
сторените разноски, съразмерно на основателната част на иска, на основание чл.78,ал.1
ГПК, на ищеца се следва общата сума от 21,41 лева.
Ответникът претендира разноски от 200 лева внесен депозит за САТЕ, 590 лева
възнаграждение за адвокат. От тези разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК , на ответника се
следва сумата от 632 лева.
Въпреки указанията на съда, ищецът не представи доказателства за платен депозит от
200 лева, определен от съда в о.с.з. на 11.4.2024г., и сумата беше изплатена от бюджета на
съда. На основание чл.77 ГПК, сумата следва да се разпредели между страните- на
ищеца,съразмерно с неоснователната част от иска, се следва сумата от 160 лева, а на
ответника – съразмерно с основателната част от иска се следва сумата от 40 лева, която
следва да се присъди в полза на бюджета на съда.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, чрез председателя Ц. Н. П., сумата 500 лева –
обезщетение за имуществени вреди –сторени от ищеца разходи за ремонт на л.а. Мерцедес с
рег.№ *** по фактура, издадена на 2.12.2019г., за вреди, причинени от ПТП на 5.9.2018г.в
град София, при движение по бул. „Витоша“ в района на площад България 1, по вина на Д.
Ц., управлявал л.а. Опел с рег.№ ***, заедно със законната лихва от предявяване на иска –
29.3.2023г. до плащането, както и сторените разноски от 21,41 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над уважения размер от 500 лева, до пълния му предявен размер от 2500лева.
СУМАТА е платима по банков път по банкова сметка ***.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, чрез председателя
Ц. Н. П. да заплати на Д. Ц. Ц. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от
632 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, *** ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, чрез председателя Ц. Н. П. да заплати в полза на бюджета на съда, сумата
5
от 160 лева от заплатеното възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, Д. Ц. Ц. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
в полза на бюджета на съда, сумата от 40 лева от заплатеното възнаграждение на вещото
лице.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – ДЗИ Общо застраховане ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Витоша“ № 89Б.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6