Р Е Ш Е Н И Е
№ 142/21.06.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №451 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора, против Решение №260053/12.03.2021г., постановено по АНД №95 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2021 година.
В касационната жалба се заявява
недоволство от атакуваното решение, като се сочи, че спор относно извършителя
на нарушението, датата, мястото и съответствието на нарушението със законовите
разпоредби не бил налице. В съдебния акт единствено било посочено, че при
изписване на нарушените разпоредби в наказателното постановление се създавала
неяснота за това точно кой нормативен акт бил нарушен. Моли се касационната
инстанция да извърши преценка дали така констатираното от районния съд
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да било
довело до невъзможност нарушителят да разбере задължението си по коя правна
норма не изпълнил, или това представлявало просто начин на изписване в НП,
който не водил до неяснота и ограничаване упражняването на правото на защита на
нарушителя. Твърди се, че в случая не било налице допуснато съществено
нарушение при издаване на санкционния акт, налагащо отмяната му. Моли се да се
има предвид също, че лицето Н.М.А. положил успешно изпит и се сдобил с карта за
квалификация на водач, след посещение на курс за придобиване на знания по
нормативната уредба, както националната, така и международната, като в това
обучение попадало и запознаването е с Европейската Спогодба AETR.
Иска се отмяна на
атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление.
Ответникът – Н.М.А. редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Не ангажира становище
по основателността на касационната жалба.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за основателност на касационната жалба.
Пледира за отмяна на решението на въззивният съд и постановяване на ново
такова, с което се потвърди наказателното постановление
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е основателна.
С оспореното решение Районен
съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление (НП) №43-0000433/28.09.2020г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД
„АА“) – Стара Загора, с което на Н.М.А., за нарушение на чл.12, §7 буква „а“,
т.(i) и изр. посл. от
същата буква от Приложение „Контролен уред“ във връзка с чл.78, ал.1, т.2 от Закон
за автомобилните превози (ЗАвтП) АЕТR ДВ 28 от 1995г. и на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП, е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
За да постанови този
резултат, районният съд установил, че от една страна било налице несъответствие
между правните норми, посочени като нарушени в АУАН и в НП – в АУАН било
посочено чл.12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение последно от същата буква от
Приложение „Контролен уред” към AETR, вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП, а от друга
страна в НП нарушените правни норми били посочени по начина: чл.12, § 7, б.
„а”, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”
към AETR, вр.чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП. В Наказателното постановление след
записа „чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП” бил добавен запис „AETR ДВ 28 от 1995 г.”
Приел, че при така дадената правна квалификация в санкционния акт се създавала
неяснота относно законовите разпоредби, които се твърдяло да е нарушил
жалбоподателят. Начинът на изписване на разпоредбите в НП създавал впечатление,
че нормата на чл.12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение последно от същата буква
от Приложение „Контролен уред” била от
ЗАвтП. Такава разпоредба
обаче в ЗАвтП не съществувала. Дописването в НП на Спогодбата AETR също не давало
основание да се приеме, че нормата на чл.12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение
последно от същата буква от Приложение „Контролен уред” била именно от този
нормативен акт. Яснота
относно правната квалификация на нарушението нямало в НП, доколкото нормите били
изписани без посочване на връзка на спогодбата с някоя от тези норми. Освен това разпоредбата на чл.78, ал.1,
т. 2 от ЗАвтП, във връзка с която била посочена тази на чл.12, § 7, б. „а”, т.
(i) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”, не
визирала конкретно правило за поведение,
а въвеждала най-общо задължение за спазване
изискванията на Регламент 561 и на AETR. Така, по никакъв начин не се изяснявало
задължението си по коя правна норма и от кой нормативен акт жалбоподателят не бил
изпълнил, за можело да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Действително
с посочването в АУАН и НП на разпоредбата на чл.12, § 7, б. „а”, т. (i) и
изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред” се извличало,
че имало препращане към AETR. Това обаче не било достатъчно да преодолее
неяснотата в правната квалификация на санкционираното деяние. Съдът приел, че
било налице нарушение на изискванията по чл.57, ал.2, т. 6 от ЗАНН, което
опорочавало административнонаказателната процедура и имало за последица отмяна
на НП. Посочването на нарушените законови разпоредби било от значение както за
адекватната защита на санкционираното лице, с оглед правото му да разбере какво
точно нарушение му се вменявало, така и за контрола за законосъобразност на НП,
осъществяван от съда. Нарушените материални норми били посочени правилно в АУАН
и така трябвало да бъдат посочени и в НП. Съдът изложил в решението си и
алтернативни мотиви – за потвърждаване на наказателното постановление.
Настоящата инстанция не
споделя извода на въззивният съд за наличие на допуснати в хода
на административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
Актът, както и наказателното
постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН
реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е
осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи
възражения по него. Описанието на
нарушението в АУАН съвпада с посоченото в НП. Същото е достатъчно пълно и точно,
видно е че е наложено наказание по реда на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП,
поради това че на 26. 08.2020г. при
извършената му проверка санкционираното лице не е представило тахографски лист
за 24.08.2020г., което деяние представлява нарушение на чл. 12 §7 буква „а“, т.(i) и изр. посл. от същата буква от Пр.
„Контролен уред“ АЕТR ДВ 28 от 1995г. , която водачите на автомобили са длъжни да спазват
съгласно чл. 78, ал.1, т.2 от ЗАвПр Това е и посочената правна квалификация на
нарушението обективирана както в АУАН , така и в НП. Поради което не би могло да се стигне до
неразбиране у лицето за какво точно негово деяние е наказан. Обратно на
изложеното в проверяваното решение настоящият съдебен състав не намира, че начина
на изписване на нарушените правни разпоредби в санкционният акт създава
неяснота относно това, коя точно разпоредба е нарушена или пък че се създава
впечатление, че чл.12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение последно от същата буква
от Приложение „Контролен уред” е част от ЗАвПр.
Ето защо допуснатото техническо разместване при посочване на нарушените
разпоредби не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да разбере вмененото му
нарушение, респ. да организира надлежно
правото си на защита срещу същото.
Съответно като
е отменил наказателното постановление само на процесуално основание
районният съд е допуснал нарушение на закона .
Същевременно настоящият
съдебен състав споделя алтеранативно изложените в решението доводи за
доказаност на вмененото на касационният
ответник нарушение от обективна и
субективна страна. Изложените от въззивният съд в тази насока съображения са
обосновани и правилни, доколкото
съответстват на установената по делото фактическа обстановка. При правилна
установеност на последната, настоящата инстанция приема изводите на същия
относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна
страна се установява по несъмнен начин извършването
на визираното в АУАН и НП деяние. Безспорно е, че на посочените в
АУАН и НП дата и място санкционираното
лице е управлявало автобус марка „Мерцедес“ с рег. № ***,
с който е извършван международен
превоз на пътници по редовна автобусна
линия. Безспорно е, че санкционираното лице не е представило тахографски лист за един от дните
предхождащи проверката – 24.08.2020г., в който ден автобусът също е
следвало да извършва международен превоз и
въпреки че автобусът е бил оборудван с аналогов тахограф. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) No 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) No 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните
за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) No
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) No
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) No 3821/85 и (ЕО) No
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 3820/85 на Съвета (за
краткост Наредба No H-3 от 7.04.2009 г.), "водач, който при проверка от
контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни
от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно
чл. 34 от Регламент (ЕС) 165/2014 г. поради това, че е бил в отпуск по болест,
годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо
извън обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не
управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на
контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12
април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство,
свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.)".
Следователно, за да докаже, че на посочената дата- 24.08.2020г., водачът не е управлявал автобуса поради наличие на цитираните по-горе причини, същият е следвало да представи съответно удостоверение по образец. В случая такова не е представено нито пред въззивният съд, нито пред настоящата инстанция.
Ето защо и обосновано районният съд е приел, че констатираното с АУАН и санкционирано с НП нарушение по безспорен начин се доказва да е извършено от жалбоподателя, както и че същият е надлежен субект на нарушението .
Предвид
изложеното, доколкото в случая не се установява наличието на твърдяното от
районният съд съществено процесуално нарушение, а същевременно се доказва
осъществяването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, ще следва проверяваното решение да бъде
отменено, а вместо това се постанови ново такова, с което Наказателно
постановление №43-0000433/28.09.2020г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260053/12.03.2021г., постановено по АНД №95 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 година.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №43-0000433/28.09.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора .
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.