О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 13.01.21 г. в състав:
Председател: Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица И.а
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. гр. дело N` 9 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК и във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано въз основа на частна жалба вх. № 265644/16.12.20 г. на
"Ай Тръст" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София против Разпореждане № 261423/11.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2893/2020 г. на районен съд гр. Враца в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Е. И. с ЕГН ********** от гр. Враца за следените суми: 25.23 лв. –
възнаграждение по договор по договор за предоставяне на поръчителство от
20.02.19 г.; 8.61 лв. – мораторна лихва по договора за предоставяне на
поръчителство от 20.02.19 г. за периода от 01.04.19 г. до 17.09.20 г. и сумата
8.23 лв. административни разноски.
Жалбоподателят подробно мотивира становището си за незаконосъобразност
на атакуваното разпореждане. Моли съдът да отмени в обжалваната част разпореждането на
първостепенния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото
заявление за всички заявени претенции.
Окръжен съд, като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното:
Съгласно нормата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от жалбата не е връчен
на насрещната страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което окръжен съд я преценява за допустима.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения:
Районен съд гр. Враца е бил сезиран от "Ай Тръст" ЕООД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника
И. Е. И. от гр. Враца, с предмет вземания произтичащи от договор за паричен
заем /кредит/ № 1235802/20.02.19 г., сключен между кредитодателя
"Кредисимо" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София и
длъжника И. Е. И. от гр. Враца и сключени между "Ай Тръст" ЕООД и
страните по договора за кредит договори за поръчителство за обезпечаване
задължението на длъжника И. И.. Заявителят е поискало издаване на заповедта по
чл. 410 от ГПК качеството си на поръчител обезпечаващ задължението на длъжника И.
с оглед клаузите на представените два договора
за поръчителство - договор сключен между
него и дружеството кредитор "Кредисимо" АД и договор за предоставяне
на поръчителство, сключен също между заявителя "Ай Тръст" ЕООД и
длъжника И. И. и двата договора 20.02.19 г., когато е сключен и основния
договор за кредит. Заявителят твърди, че длъжникът И. не изпълнил задълженията
си по договора за кредит, при което кредиторът "Кредисимо" ЕАД го
поканил в качеството на поръчител да плати всички изискуеми задължения на
длъжника И.. На 24.09.20 г. дружеството заявител погасило дължимите от И. суми
по процесния договор за кредит. И тъй като длъжникът не му върнал изплатените
суми, то дружеството поръчител ги претендира в рамките на настоящото заповедно
производство.
При изложените обстоятелства, районен съд гр. Враца е постановил
позитивно за заявителя разпореждане № 261423/11.11.20 г., с което е разпоредил
да се издаде заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в полза на заявителя – "Ай Тръст" ЕООД срещу длъжника И.
Е. И. за сумата 200 лв. неиздължена главница по процесния договор за кредит
№1235802/20.02.19 г., заедно със законната лихва от 09.10.20 г. до изплащане на
главницата; сумата 13.90 лв. договорна лихва върху главницата за периода от
20.02.19 г. до 31.05.19 г.; сумата 29.44 лв. мораторна лихва по договора за
кредит за периода от 01.04.19 г. до 17.09.20 г., както и по съразмерност
разноски в заповедното производство в размер на 61.78 лв.
В тази част, актът на районен съд не подлежи на обжалване.
С цитираното разпореждане районен съд отхвърлил искането на заявителя
"Ай Тръст" ЕООД гр. София в останалата част, да бъде издадена в
негова полза и срещу длъжника И. И. заповед за незабавно изпълнение с правно
основание чл. 410 от ГПК за сумата 25.23 лв. представляваща договорено възнаграждение
по договора предоставяне на поръчителство от 20.02.19 г.; сумата 8.61 лв. мораторна
лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 01.04.19 г. до
17.09.20 г. и сумата 18.23 лв. административни разноски.
В настоящото производство се атакува
цитираното разпореждане на ВрРС в негативна за заявителя част.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните вземания посочени по-горе, районен съд е приел, че искането се
основава на неравноправни клаузи съгласно нормата на чл. 143 от ЗЗП и е в нарушение на императивни норми на ЗПК, като в
тази връзка излага подробни прави съображения.
Окръжен съд намира, в обжалваната част, акта на районен съд за правилен
и законосъобразен, а жалбата срещу същия за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедния
съд не може да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправни
клаузи на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за
това. Посочената норма вменява в задължение на съда да извърши проверка за
потребителска закрила, тоест за съответствие на договора, на който се основава
искането, с повелителни норми на закона, в конкретния случай нормите на ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем /кредит/
и функционално свързаните с него договори за поръчителство и договор за
предоставяне на поръчителство, с които се обезпечава задължението по договора
за кредит, всички договори от 20.02.19 г. При това положение длъжникът И. И. се
явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Съгл. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това.
По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка от
районен съд за евентуална неравноправност на клаузи в процесните договори е
правилна но отношение искането за сумата 25.23 лв. – възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство; 8.61 лв. мораторна лихва и 18.23 лв.
административни разноски. В случая, в договора за потребителски кредит, в чл.
4, ал. 1-3, е поставено условие на кредитополучателя, че ако той заяви
обезпечение на кредита чрез поръчителство с одобрено от кредитора-заемодател
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице - поръчител, то заявлението на
длъжника И. за сключване на договора за кредит ще се разгледа в рамките на 48
часа от подаване на заявлението, като в срокът за одобрение за заявлението за
кредит в тази хипотеза е 24 часа. При непосочване на такова обезпечение,
заявлението за кредит ще се разгледа в 14 дневен срок от подаването му. При
това съдържание на договора е налице неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока за разглеждане на заявлението, съответно одобрение на кредита, в
полза на тези потребители, които са избрали да обезпечат кредита си с
поръчител одобрен от кредитора. На второ
място, на потребителя не е дадена възможност свободно за избере поръчител, като
същият е подложен на натиск, за да ускори разглеждането и одобрението на
бъдещия кредит, да сключи договор за предоставяне на поръчителство именно с
одобреното /посочено/ от кредитора юридическо лице - поръчител. Тези уговорки
са очевидно във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Изложеното се отнася и до претендираната от заявителя сума 18.23 лв. –
извършени административни разноски във връзка с уведомяването и извършени опити
за извънсъдебно погасяване на задължението. Настоящият състав на съда намира,
че договорките за посочената сума пораждат съмнение за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на
поръчителя и кредитополучателя. Това е така, тъй като няма яснота какви точно
задължения и съответно разходи за поръчителя включват тези суми и дали тези
разходи са действително направени от същия
/поръчителя/, а принципът на справедливост и добросъвестност изискват
потребителя да заплаща възнаграждение за реално ползване на определена услуга,
а не за хипотетично ползване на такава.
По тези съображения може да се направи обоснован извод за евентуално
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, което е достатъчно, за да
бъде отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените
по-горе суми, както правилно е преценил районен съд. Ето защо, за тези суми атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим
от изложеното окръжен съд гр. Враца
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на "Ай Тръст"" ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София против Разпореждане №
261423/11.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2893/2020 г. на районен съд
гр. Враца в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на "Ай
Тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника И. Е. И. с ЕГН ********** от гр. Враца по отношение се следните суми:
25.23 лв. представляваща договорено възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство от 20.02.19 г.; сумата 8.61 лв. мораторна лихва по договора за
предоставяне на поръчителство за периода от 01.04.19 г. до 17.09.20 г. и сумата
18.23 лв. административни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ...... Членове
1..... 2.........