РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Бургас, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120105555 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. Д., от гр. С.., против
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., с която претендира приемане за
установено, че, поради изтекла през периода 10.07.2018-10.07.2023 год. 5-годишна
погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните суми: 1064,20 лева –
просрочена главница, обезщетение в размер на законната лихва за забавеното й
плащане, начиная от 14.02.2012 год. до окончателното й изплащане, 383,25 лева –
договорна лихва за периода 08.02.2010-13.02.2012 год., 44,55 лева – наказателна лихва
за периода 08.02.2010-13.02.2012 год., 29,84 лева – държавна такса, и 180 лева –
адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист, издаден на 17.02.2012 год. по
ч. гр. д. № 411/2012 год. на РС – Г.., които суми са били предмет на изп. д. № ....на ЧСИ
рег. № ....; ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор; изложил е
твърдения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес у ищеца за
предявяването му; ответникът е признал твърдения от ищеца факт, че изпълнителното
дело е прекратено поради настъпила перемпция, както и че към датата на предявяване
на иска е изтекла 5-годишната погасителна давност, по силата на която е погасено
правото на принудително събиране на процесните вземания; ответникът сочи, че не е
предприел действия, с които да засегне правната сфера на ищеца; в условие на
1
евентуалност – ако съдът приеме иска за допустим, ответникът признава иска, но моли
за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за
предявяване на претенцията – чл. 78, ал. 2, ГПК; не ангажира доказателства.
С писмена молба от 04.01.2024 год. ищецът моли за постановяване на решение
съгласно признание на иска – чл. 237, ал. 1, ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, с изпълнителен лист от 17.02.2012 год., издаден
възоснова Заповед за незабавно изпълнение № ..../17.02.2012 год. по ч. гр. д. №
411/2012 год. на РС – Г.., ищецът Д. Д. е бил осъден да заплати на ответника „Еос
Матрикс“ ЕООД следните суми: 1064,20 лева – просрочена главница, обезщетение в
размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от 14.02.2012 год. до
окончателното й изплащане, 383,25 лева – договорна лихва за периода 08.02.2010-
13.02.2012 год., 44,55 лева – наказателна лихва за периода 08.02.2010-13.02.2012 год.,
29,84 лева – държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
По делото не се спори, че принудителното събиране на посочените парични
вземания е било предмет на образувано изп. д. № ....год. на ЧСИ рег. № ..., което е било
прекратено на 10.07.2020 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК – поради
перемпция (тези твърдения са безусловно признати от ответника в писмения му
отговор).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост
на иска поради липса на правен интерес. По делото не се спори, че към настоящия
момент не е налице висящо изпълнително производство за принудително събиране на
паричните вземания по издадения в полза на ответника изпълнителен лист. Това
обстоятелство, обаче, не изключва възможността на длъжника да установи по съдебен
ред несъществуването на вземането и при висящо, и при приключило принудително
изпълнение – в тази насока са мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение №
4/11.03.2019 год. по тълк. д. № 4/2017 год. на ОСТК на ВКС. Изразеното от ответника
желание да върне на ищеца издадения изпълнителен лист също не обосновава извод за
недопустимост на иска, тъй като връщането на документа не е равнозначно на отказ от
присъдените вземания.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
иск за доказан за основателен. Съдът основава решението си на направеното от
ответника безусловно признание на иска, тъй като не са налице отрицателните
предпоставки съгл. чл. 237, ал. 3 във вр. с 2, ГПК. Ответникът не е ангажирал
доказателства за предприети след 09.07.2018 год. изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, нито за спирането й през процесния 5-годишен период
10.07.2018-10.07.2023 год. (Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. №
2
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС). До датата на приемане на цитираното тълкувателно
решение – 25.06.2015 год., давност върху вземанията не е текла, тъй като за
събирането им е било висящо изпълнително производство, съгл. Постановление №
3/1980 год. на Пленума на ВС на РБ. Както бе посочено по-горе, страните не спорят, че
през 5-годишния период 10.07.2018-10.07.2023 год. не са извършени изпълнителни
действия, в рамките на определен изпълнителен способ, които са годни да спрат или
прекъснат давността за процесните вземания, поради което искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Въпреки основателността на иска, молбата на ищеца за присъждане на
деловодните разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като съдът намира за
основателна молбата на ответника по чл. 78, ал. 2, ГПК. Налице са и двете
кумулативни предпоставки на посочената норма. След настъпилата перемпция и през
периода на погасителната давност взискателят не е предприел действия по
принудително събиране на процесните суми, нито е манифестирал през длъжника си
воля да получи плащане. Това означава, че след 10.07.2018 год. кредиторът се е
дезинтересирал от събирането по принудителен ред на присъдените му парични
вземания, като не е изявил воля за това и в хода на настоящото производство (вж.
Определение № 805/27.07.2021 год. по възз. ч. гр. д. № 1173/2021 год. на БсОС).
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че не се налице
предприети от ответника-ЕООД действия, насочени към принудително събиране на
сумите, нито към оспорване основателността на иска на длъжника по чл. 439, ГПК.
Това бездействие на ответника не е юридически факт, дал повод на ищеца за
предявяване на иска по настоящото дело, поради което молбата по чл. 78, ал. 1, ГПК е
неоснователна. Въпреки тези съображения, молбата на ответника за присъждане на
разноски също следва да бъде оставена без уважение, тъй като делото не съдържа
доказателства за извършен от взискателя паричен разход във връзка с правната му
защита в исковия процес.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439,
ГПК, че, поради изтекла 5-годишна погасителна давност през периода 10.07.2018-
10.07.2023 год., ищецът Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ул.. ...., не дължи на
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. .....,
следните суми: 1064,20 лева – просрочена главница, обезщетение в размер на
законната лихва за забавеното й плащане, начиная от 14.02.2012 год. до окончателното
й изплащане, 383,25 лева – договорна лихва за периода 08.02.2010-13.02.2012 год.,
44,55 лева – наказателна лихва за периода 08.02.2010-13.02.2012 год., 29,84 лева –
3
държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист,
издаден на 17.02.2012 год. по ч. гр. д. № 411/2012 год. на РС – Г...., които суми са били
предмет на изп. д. № ....на ЧСИ рег. № .....
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК на
ищеца Д. Г. Д. за осъждане на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД да му заплати
направените деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК на
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД за възлагане на деловодните разноски върху ищеца Д.
Г. Д..
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
В частите му за деловодните разноски решението – с характер на определение,
не подлежи на обжалване, но може да бъде предмет на проверка по реда на чл. 248,
ГПК в 2-седмичен срок от получаване на преписа.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4