О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 52
Гр. Перник, 25.01.2022 година.
Административен съд – Перник, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 470 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба
/характер на жалба/, подадена от сдружение „Трън“, със седалище и адрес на
управление гр. Трън, ул. „Бор“, бл. 3, ет. 2, ап. 6, представлявано от К.Р.Е. и
Ч.Т.Г., сдружение „Трънски глагоръц“, със седалище и адрес на управление гр.
Трън, ул. „Георги Димитров“ № 10, представлявано от Х.М.Н. и сдружение
„Сдружение Трънско културно – просветно дружество „Руй“, със седалище и адрес
на управление гр. Трън, ул. „Раковски“ № 108, представлявано от А.С., с която с
която се иска прогласяване на нищожност на Допълнително споразумение № 2 от
10.07.2009 година, сключено между министъра на околната среда и водите и
„Мартерн“ ЕООД.
С Разпореждане от 10.11.2021 година постановено по
делото са дадени указания до ищците да приведат исковата молба в съответствие с
чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и да обосноват правния си интерес от
обявяването за нищожен на посочения акт.
В указания срок е постъпила уточнителна молба, в която
се заявява, че правния интерес произтича от факта, че са граждани на гр. Трън и
допълнителното споразумение се отразява на живота и здравето им. Наред с това
заявяват, че споразумение № 2 от 10.07.2009 година е нищожно, поради липса на компетентност
на лицето, което го е сключило.
С Разпореждане от 06.12.2021 година постановено по
делото е изискано от Министъра на околната среда и водите да окомплектова
преписката, както и да изрази становище по допустимостта на производството.
В указания срок за изпълнение по делото е постъпило
становище от пълномощници на Министъра на околната среда и водите. В него е
посочено, че преписката се съхранява в единен орган по управление на подземните
богатства – министър на икономиката, енергетиката и туризма. Прави се искане за
заличаване като страна на МОСВ. Излагат се съображения за недопустимост на
производството, като се прави искане за прекратяване на същото. Излагат се
аргументи по съществото на спора, като се иска отхвърляне на исковата молба
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
С Разпореждане от 23.12.2021 година постановено по
делото е изискано от Министъра на енергетиката да окомплектова преписката,
както и да изрази становище по допустимостта на производството.
В указания срок за изпълнение по делото е постъпило
становище от пълномощник на Министъра на енергетиката. Излага съображения за
липса на правен интерес и за липса на административен договор, за които да са
приложими разпоредбите на АПК и който да подлежи на разглеждане по съдебен ред.
Моли съда да остави без разглеждане исковата молба като процесуално
недопустима.
Административен съд – Перник след като се запозна с искането,
с което е сезиран и с представените по делото документи, намира, че подадената
искова молба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а
образуваното съдебно производство да се прекрати. Доводите за това са следните:
С Разрешение № 346 от 12.07.2004 година, издадено от Министър на
околната среда и водите е разрешено на „Мартен“ ЕООД да извърши за своя сметка
търсене и проучване на подземни богатства в площ „Трън", разположена на
територията на общини Трън и Брезник, област Перник. Условията за осъществяване
на дейността, както правата и задълженията на титулярят се определят в договор
за търсене и проучване.
Въз
основа на разрешението е сключен договор за търсене и проучване на подземни
богатства, както и последващи допълнителни споразумения, включително и
допълнително споразумение № 2 от 10.07.2009 година, с което срокът на договора
с „Мартен“ЕООД е удължен с 2 години.
Предмет на съдебен контрол е допълнително
споразумение № 2 от 10.07.2009, сключено между Министъра на околната среда и
водите и „Мартен“ ЕООД.
Към
дата на сключване на Договор за търсене и проучване на подземни богатства от
12.07.2002 година, както към дата на сключване на допълнително споразумение № 2
от 10.07.2009 година, с което срокът на договора с „Мартен“ ЕООД е удължен с 2
години в Административнопроцесуалния кодекс
не е регламентиран институтът на административния договор, нито са въведени
особени разпоредби, които да го уреждат. Такива са приети със Закона за
изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 година), като с чл. 19а в АПК
е въведено понятието „Административен договор“, уредени са правилата за
неговото сключване, действие, изменение, прекратяване и оспорване, като в чл. 128, ал. 1, т.
3 от АПК е предвидена обща подведомственост на делата, свързани с
изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в
специален закон. Нормата на чл. 19а от АПК
няма обратно действие и като материалноправна по своя характер се прилага към
възникналите след влизането им в сила правоотношения. Следователно, към момента
на сключване на допълнително споразумение № 2 от 10.07.2009 година липсва уредба в АПК, която да
позволява прилагането на нормата на чл. 128, ал. 1, т.
3 от АПК. Съгласно § 149, ал. 4 от
ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 година, в сила от 01.01.2019 година)
съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди
влизането в сила на този закон, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс
пред гражданските съдилища.
В подкрепа на изложеното и успоредно с
него е, че процедурата по търсене и проучване на подземни
богатства, даване на разрешения, сключване на договори намира своята правна
уредба в Закона за подземните богатства.
Съгласно чл. 71 от ЗПБ за неуредените случаи по сключването,
изпълнението и прекратяването на договорите за предоставяне на права за
подземни богатства (за търсене и проучване или за проучване или за добив на
подземни богатства) се прилагат разпоредбите на част III на Търговския закон и
на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Предвид цитираната разпоредба,
договорите, с които се предоставят права за подземни богатства, каквито са
безспорно договорите за търсене и проучване или за проучване на подземни
богатства, ведно със сключените допълнителни споразумения неразделна част от
тях са типични граждански договори по българското законодателство,
регламентиращи всички изисквания за тяхното съществуване, изпълнение,
изменение, допълнение и прекратяване. Отношенията между страните по тези
договори са на основата на равнопоставеност и се уреждат от клаузите на
сключения договор, а за неуредените случаи е предвидено субсидиарно приложение
на разпоредбите на част III на Търговския закон и на ЗЗД. От тук следва, че
страните по сключен договор за предоставяне на права за подземни богатства, в
това число и допълнителните споразумения, касателно допълнително споразумение №
2/2009 година не уреждат възникналите и изменените между тях правоотношения по
реда на АПК, а по реда на Търговския закон и ЗЗД. Гореизложеното обуславя извод,
за недопустимост на настоящето съдебно производство.
Настоящият
съдебен състав приема също така, че не е налице и правен интерес от подаване на
исковата молба, изцяло с характер на жалба, по която е образувано настоящото
производство. Подателите не са страна по правоотношението по издаване на
допълнителното споразумение, нито са страна по договора за търсене и проучване
и по издаденото разрешение за търсене и проучване на метални подземни
изкопаеми. Съгласно чл. 25, ал. 1
от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 70 от 2008 година, приложима към датата на подписване на
допълнително споразумение № 2 от 2009 година) правата и задълженията,
произтичащи от предоставено разрешение за търсене и/или проучване, могат да се
прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията
на чл. 23, ал. 1, само с разрешение на органа издал разрешението.
Правният интерес
е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси
съдебна защита. Ищците не са страна в производството по допълнително
споразумение № 2/2009 година, не са заинтересована страна и същите нямат правен
интерес от оспорването. В конкретния случай, оспореното допълнително
споразумение не представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75,
ал. 1 от АПК, за да се изведе правния интерес единствено от предмета им на
дейност и целите, за които са създадени и да намери приложение ТР №
2/12.02.2010 година на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно
дело № 4/2009 година. С оглед на това посоченото в уточнителната молба
касателно правен интерес не се възприема. Позоваването само на предмета на
дейност на юридическо лице с нестопанска цел за обосноваване на правен интерес
за оспорване на акт, по същество, заобикаля конституционното изискване за
наличие на пряк, непосредствен и личен интерес от оспорване на акта.
Изхождайки от съдържанието на допълнителното
споразумение, същото няма белезите и не представлява индивидуален или общ
административен акт по смисъла и по легалните дефиниции дадени в чл. 21 и чл. 65 от АПК. С него не
се създават права или задължения и не се засягат непосредствено права, свободи
или законни интереси на отделни граждани, в това число и на сдруженията като
организация по смисъла на § 1,
т. 2 от ДР на АПК или на неопределен и определяем кръг от лица. Въз основа на
изложеното, настоящия съдебен състав приема, че сезиращите съда лица, не
разполагат с непосредствен, пряк и личен интерес поради което и исковата молба
с характер на жалба се явява процесуално недопустима.
Предвид изложеното, при извършената проверка за
допустимост настоящия съдебен състав приема, че в случая не е налице годен за
оспорване акт, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК и за ищците не е налице правен
интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Депозираната пред Административен
съд – Перник искова молба е процесуално недопустима, поради което същата ще се
остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство
ще се прекрати.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
ответните страни. Присъждане на разноски е поискано от страна на пълномощниците
на Министъра на околната среда и водите и същото е основателно. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК ищците следва да заплатят в
полза на Министерство на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба /характер на
жалба/ подадена от сдружение
„Трън“, със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Бор“, бл. 3,
ет. 2, ап. 6, представлявано от К.Р.Е. и Ч.Т.Г., сдружение „Трънски глагоръц“,
със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Георги Димитров“ № 10,
представлявано от Х.М.Н. и сдружение „Сдружение Трънско културно – просветно
дружество „Руй“, със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „Раковски“ №
108, представлявано от А.С., с която с която се иска прогласяване на нищожност
на Допълнително споразумение № 2 от 10.07.2009 година, сключено между министъра
на околната среда и водите и „Мартерн“ ЕООД, като недопустима.
ОСЪЖДА сдружение „Трън“, със седалище и адрес на
управление гр. Трън, ул. „Бор“, бл. 3, ет. 2, ап. 6, представлявано от К.Р.Е. и
Ч.Т.Г., сдружение „Трънски глагоръц“, със седалище и адрес на управление гр.
Трън, ул. „Георги Димитров“ № 10, представлявано от Х.М.Н. и сдружение
„Сдружение Трънско културно – просветно дружество „Руй“, със седалище и адрес
на управление гр. Трън, ул. „Раковски“ № 108, представлявано от А.С. да
заплатят на Министерство на околната среда и водите съдебни разноски в размер
на 100.00 /сто/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 470/2021 година
по описа на Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може са се обжалва пред Върховен административен съд
на Република България в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/