М О Т И В И
към присъдата, постановена на 05.03.2019г. по НОХД №1413/2018 година на Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Присъдата
е постановена при повторно разглеждане на делото от настоящата първа инстанция
след Решение на АС Варна, с което при констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила е била отменена първоначално произнесената присъда, и
делото върнато за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание.
Първоначално, същото е образувано, след като Варненската окръжна
прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно
производство №2324/2017г. по описа на Първо РУ при ОД
МВР - Варна, срещу Д.А.С. ЕГН **********, за извършени две престъпления
наказуеми по:
по чл.
199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК, за това, че
на 11.11.2017г., в гр. Варна, в условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи- чантичка от плат, мобилен телефон марка „Нокиа Р6", флаш-памет,
автомобилен ключ, сумата от 250 лева, всички вещи на стойност 345,85 лева от
владението на С.В.С. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за
това сила.
и по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, за това, че на
13.11.2017г. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: -
мобилен телефон марка „Енджой",модел
"V50A-SM", карта памет 3GB, стъклен протектор, прозрачен гръб на обща
стойност 156,15 лв. от владението на М.Н.К., собственост на Н.А.К.;- мобилен
телефон марка „Нокиа 7230", на стойност 59,50
лв. от владението на А. К Д., собственост на К.А.Д.;- мобилен телефон марка „Самсунг" модел „Галакси Тренд", на стойност 125,30 лв. от владението на А. Д. К,
собственост на Д. К К;-мобилен телефон марка „Хуавей" модел „У5", на обща стойност 161,10 лв.
от владението на И.С.а Н., собственост на П.Н.Н.;
-мобилен телефон марка „УМИ" модел „Ромекс",монета
от 1 лев, СИМ-карта на обща стойност 116,20 лв. от владението на Д.Е.К.,
собственост на Н.С.К.;-мобилен телефон марка „Лоджиком",
на стойност 104,40 лв. от владението на М. М. М., собственост на М. Сл.М., всички
вещи на обща стойност 722,65 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно
заседание прокурорът при ВОП поддържа изцяло и двете възведени обвинения.
Намира, че в хода на производството са събрани в достатъчен обем доказателства
, които да водят до категоричност на извода за авторството на деянията. По
отношение на наказанията, с оглед забраната за влошаване на положението на
подсъдимия в това производство, прокурорът моли за налагане на наказания
Лишаване от свобода в размер съответна на три и пет години, след което по реда
на чл.23 същите да бъдат групирани. Освен това се иска и произнасяне на съда по
отношение неизтърпяната част на предходно наложено наказание на подсъдимия А.
лишаване от свобода за срок от шест месеца, от което е бил условно предсрочно
освободен, както и зачитане на срока през който същия е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража.
Защитата
на подсъдимия в лицето на адв.Т. счита, че с оглед
изявлението на самия подсъдим и останалите събрани в хода на наказателното
производство доказателства неговата вина е безспорно установена по отношение
възведеното обвинение по чл.196 от НК. За разлика от това счита, че липсват
категорични доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.199 от НК. Намира, че между подзащитния му и
пострадалия С. е възникнал конфликт, но липсва каквото и да е посегателство по
отношение имущество на последния, което да обуслови осъществен състав на
престъпление по чл.199 от НК. Моли по пункт втори от обвинението на подсъдимия
да се наложи наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК към
минималния предвиден размер около две години Лишаване от свобода, като счита че
са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
В хода на
съдебното производство подсъдимият С. признава вината си по отношение обвинението
по чл.196 от НК, но отрича да е извършвал грабеж по отношение на пострадалия С..
Твърди, че са имали спречкване след употреба на алкохол, като откритите у него
вещи на пострадалия е намерил случайно след инцидента, и е имал намерение да му
върне. Моли да бъде оправдан по това обвинение, а по отношение на пункт първи моли
за справедливо наказание.
Настоящия
състав на Окръжен съд - Варна, като прецени доводите на страните, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следното:
По пункт
първи на обвинението:
Подсъдимият
С. и пострадалият С.С. се познавали, тъй като по едно
и също време изтърпявали наказание лишаване от свобода в затвора Варна. На 11.11.2017г. около 17.20 ч. между двамата се осъществила среща
пред бар „Дежа вю" на ул.„Братя Миладинови" в гр.Варна. С. се намирал
до автомобила си марка „Опел Астра" с ДК № В
7479 НК, когато към него се приближил подс.С..
Запитал го в каква посока е и се качил заедно с него в автомобила. Потеглили в
посока ж.п. гара, където С. имал уговорена среща. Докато пътували, между тях
възникнал спор и впоследствие конфликт след разговор за общи познати.
Автомобилът стигнал до ул."Дръзки" №13, където С. паркирал. Двамата
слезли и тръгнали в посока заведението „Чинарите“, като продължили да се карат.
С. носел в ръка торбичка, а през рамото му била преметната мъжка чантичка от
плат, в която носел вещите си - мобилен телефон марка „Нокиа
Р6" със СИМ-карта, флаш-памет, автомобилен ключ,
лична карта и сумата от 250 лева. Внезапно С. му препречил пътя с тяло, като
първо го избутвал, след което му нанесъл удар с лява ръка в областта на корема.
Свидетелят изпуснал торбичката, която носел в ръце, а С. я ритнал с крак, след
което ударил С. втори път с ръка в областта на лявата скула, вследствие на
което последният паднал на колене. Тогава подсъдимият издърпал чантичката от
плат, която била преметната през рамото на свидетеля и хукнал да бяга по
улицата. С. се изправил и хукнал да го гони, но го изгубил в района на подлеза
на ЖП гарата. Действията на двамата били записани от охранителна камера
поставена на фасадата на сграда на ул.„ Дръзки” № 13, с обхват част от тротоара
и пътното платно. Незабавно св.С. ***. Така в 20 часа и 15 минути дал показания
по образуваното д.п. №2324/17г., в които разказал за случилото се, описал и
изброил отнетите вещи.
Съгласно заключението
на изслушаната от съда съдебно-оценителна експертиза/л.178 д.п./ стойността на
вещите отнети от пострадали С. възлиза на 345,85 лева.
По пункт втори
на обвинението:
След
излизането си от затвора Варна, подсъдимият С. не успял да се ангажира с
обществено полезен труд поради което решил да си набави средства чрез
престъпление. В изпълнение на това си намерение на 13.11.2017г., около 15,30
часа, той влязъл в сградата на Седмо СОУ „Найден Геров" гр.Варна. По
същото време учениците от VI“Б“ клас имали час по физическо
възпитание във физкултурния салон. Обичайно били оставили дрехите и вещите си в
класната стая на третия етаж на училището. Подсъдимият С. влязъл в помещението,
започнал да пребърква дрехите и чантите на учениците, като отнел намерените вещи
– мобилен телефон марка „Енджой" модел
"V50A-SM" с карта памет 3gb от владението на М. К., мобилен телефон
марка „Нокиа 7230" от владението на А. К Д., мобилен
телефон марка „Хуавей" модел „У5" от владението
на И. Н., мобилен телефон марка „Самсунг" модел
„Галакси Тренд" от
владението на А. К, мобилен телефон марка „УМИ" модел „Ромекс"
и монета с номинал един лев от владението на Д. К., мобилен телефон марка „Лоджиком" от владението на М. М., след което напуснал
сградата. Процесните действия били записани от
монтираните в училището охранителни камери, записите от които по-късно били
предадени за нуждите на образуваното досъдебно производство от директора на
училището. Впоследствие при задържане на подсъдимия в него били открити два от
отнетите телефони - „Лоджиком" и „Самсунг". От доказателствата по делото- представени
данни от мобилни оператори се установява, че мобилния телефон марка „Самсунг" модел „Галакси Тренд" е бил активиран и ползван от подсъдимия, с
карта издадена на името на В. А. – изтърпяващ наказание Лишаване от свобода в
ОЗ Варна.
Съгласно
изслушаното и прието от съда заключение на СОЕ, стойността на вещите предмет на
посегателството ведно с паричната сума възлиза на 722,65/седемстотин двадесети
два и шестдесет и пет/лв.
Впоследствие
на 14.11.2017г. св.Ж.Ж. - оперативен работник в отдел
„Криминална полиция" при ОДМВР Варна, забелязал подсъдимия да седи на
пейка в градинката под бул. „Сливница". Полицейският служител знаел, че С.
се издирва по досъдебно производство на Първо РУП Варна. Приближил го и го поканил
до го придружи до полицейското управление. Подсъдимият отказал да тръгне
доброволно, поради което бил задържан по ЗМВР, за което била оформена заповед и
извършен личен обиск на лице на основание чл.80 от ЗМВР, при съставяне на
съответния протокол. В подсъдимия били намерени два мобилни телефона - мобилен
телефон марка „Лоджиком" и марка „Самсунг", лична карта на св.С.В.С., документи за
самоличност на други три лица; две портмонета; банкови карти, издадени на други
лица; писмени документи, касаещи автомобила „Опел Астра",
управляван от св.С.. За вещите С. заявил, че двата телефона и двете портмонета
са негови, а другите вещи бил намерил.
От
заключението на назначената и приета от съда видео-техническа и лицево -
идентификационна експертиза, изготвена от изследването на видео-запис от
охранителна камера, монтирана на сграда, находяща се
на ул."Дръзки" №13, се установяват действията на подс.С.,
свързани с упражненото насилие, както и установяването на фактическа власт
върху вещите предмет на предявеното обвинение.
От заключението
на изслушаната от съда съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подс.С. не страда от психично заболяване и зависимост към
алкохол или наркотични вещества. Налице е вредна употреба на марихуана. Към
момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка настоящия състав на ВОС прие за установена въз основа
следния анализ на събраните по делото доказателства.
По
отношение пункт първи от обвинението съдът счете, че не следва да дава вяра и
цени обясненията на подс.С., както и показанията на
св.С. дадени в съдебна фаза. По отношение обясненията на С. съдът намира, че
същите изразяват защитна теза по това обвинение. Въпреки твърденията на
подсъдимия, че не е логично, според ВОС именно оправдано житейски е подсъдимият
да заеме защитна позиция по отношение на значително по-тежкото обвинение, което
му е възведено. Тази позиция е и във връзка със промяната в позицията на
пострадалия С., който в съдебна фаза променя диаметрално показанията си. В
противовес, ВОС кредитира показанията на пострадалия дадени в досъдебна фаза и
приобщени чрез прочитане в съдебно заседание. На първо място те напълно
съответстват на изгледания и приобщен запис от охранителна камера. Видно е,
както физическото съприкосновение, така и оттеглянето на подсъдимия с мъжка
чанта последван от пострадалия, който се опитва да го догони. Не на последно
място при задържане на подсъдимия у него са установени част от процесните вещи, като съдът не кредитира обясненията му че
имал намерение впоследствие да ги върне на пострадалия. Интерес будят и
останалите открити у него вещи, между които лични карти на други лица. По повод
показанията на св.С. в съдебна фаза, ВОС намери, че същия поради приятелски или
други подбуди очевидно не желае да влошава положението на подсъдимия С.,
представяйки случилото се, като обикновено спречкване. Впрочем, налице са и
противоречия между тези показания и обясненията на подсъдимия. Така С. заявява
пред съда, че след спречкването вещите му са били разпилели на улицата, като в
крайна сметка липсвали само документи и един телефон/л.91/, докато подсъдимия С.
твърди, че се върнал впоследствие да търси свои вещи и открил калъф, в който
били вещите на пострадалия. Липсва и житейска логика пострадалият “под влияние
на адреналина“ да се оплаче в районното полицейско управление, но въпреки това
особено състояние да опише точно какви вещи и по какъв начин са му отнети.
По
отношение пункт втори от обвинителния акт. Съдът цени направените от С.
самопризнания, показанията на свидетелите св.Б.П., св.Н.К., св.К.Д., св.М. Д.,
св.П.Н., св.Н.К., св.М.М., св.Ж.Ж.,
заключенията на СОЕ, СПЕ,
видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, протоколи за
доброволно предаване, писмените доказателства
- материалите от досъдебното производство - съобщение за извършено
престъпление от ОХ, свидетелство за съдимост. Визираните доказателства са в
пълен унисон и се допълват взаимно, като установяват една безспорна фактическа
обстановка.
Квалификацията
на възведените обвинения,
като
извършени в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „А" и „Б" от НК се определят
от предходната съдимост на подсъдимия С.. Същия е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер. Последните му две присъди са съответно по НОХД 1472/2014г. на ВРС, в сила от 11.06.2014г.,
за престъпление наказуемо по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 28.02.2013 - 04.04.2013г. му е наложено наказание Лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. По
НОХД №169/15г. на Районен съд Провадия, в сила от 07.05.2016г. подс.С. е бил призна за виновен в извършване на
престъпление наказуемо по чл.297, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА при строг режим. С определение по ЧНД
№204/2016г. на PC Провадия към това наказание е присъединено изцяло
определеното общо наказание 4г. и 8 м. лишаване от свобода по НОХД №1472/14г.
на PC Варна. Впоследствие на 22.09.2017г. е изтърпяно наказанието по ЧНД №
204/2016г. на PC Провадия, като подс. С. е бил условно предсрочно освободен при
остатък от шест месеца Лишаване от свобода. Извършените от С. престъпления,
предмет на настоящото производство се явяват в срока на условното предсрочно
освобождаване.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс.С.
1. на 11.11.2017 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи- чантичка от плат, мобилен телефон марка „Нокиа Р6", флаш-памет,
автомобилен ключ, сумата от 250 лева, всички вещи на стойност 345,85 лева от
владението на С.В.С. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за
това сила, с което от обективна и субективна страна осъществил състав на
престъпление наказуемо по чл. чл.199, ал.1 т.4, вр.
чл.198, ал.1 от НК.
2. на
13.11.2017г. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: -
мобилен телефон марка „Енджой",модел
"V50A-SM", карта памет 3GB, стъклен протектор, прозрачен гръб на обща
стойност 156,15 лв. от владението на М.Н.К., собственост на Н.А.К.;- мобилен
телефон марка „Нокиа 7230", на стойност 59,50
лв. от владението на А. К Д., собственост на К.А.Д.;- мобилен телефон марка „Самсунг" модел „Галакси Тренд", на стойност 125,30 лв. от владението на А. Д. К,
собственост на Д. К К;-мобилен телефон марка „Хуавей" модел „У5", на обща стойност 161,10 лв.
от владението на И.С.а Н., собственост на П.Н.Н.;
-мобилен телефон марка „УМИ" модел „Ромекс",монета
от 1 лев, СИМ-карта на обща стойност 116,20 лв. от владението на Д.Е.К.,
собственост на Н.С.К.;-мобилен телефон марка „Лоджиком",
на стойност 104,40 лв. от владението на М. М. М., собственост на М. Сл.М.,
всички вещи на обща стойност 722,65 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, с което от обективна и субективна страна
осъществил състав на престъпление наказуемо по чл. чл.196 ал.1, т. 1 вр. с чл. 194 ал.1 от НК.
По пункт
първи от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез активни
действия от подсъдимия, чрез употреба на сила - нанасяйки удари с ръце и крака на
пострадалия С. с цел да сломи съпротивата, му отнел носената мъжка чанта,
съдържаща инкриминираните с обвинителния акт вещи, с намерение да ги присвои.
По пункт
втори С. е проникнал в помещение/класна стая/ в Седмо СОУ „Найден Геров"
гр.Варна, като от дрехите и чантите на учениците отнел инкриминираните вещи с
намерение да ги присвои.
От
субективна страна деянията са извършени при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият съзнавал обществено опасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал и целял, тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието – стремеж за облагодетелстване, чрез посегателство на
чужда частна собственост, както и незачитане на установения в страната правов
ред.
По
отношение на вида и размера на наказанията:
В
конкретното производство съставът на ВОС е силно ограничен при определяне на вида
и размера на наказанията, с оглед обстоятелството, че е налице законова забрана
за влошаване положението на подсъдимия. И това е така, доколкото настоящото
повторно разглеждане на делото от първата инстанция е вследствие инициирано
само по жалба на защитата производство пред Апелативен съд Варна.
Извън
изложеното ВОС намери, че по отношение и на двата пункта на обвинението е
налице относителен баланс на отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Това е така, защото на първо място се касае за сравнително млад
човек, комуто все още обществото може да даде шанс за ресоциализация,
същия изразява съжаление и признава вината си за деянието по пункт втори от
обвинителния акт. Причинените вследствие на деянието щети не са на особено
висока стойност, а по отношение съставното престъпление по пункт първи,
пострадалия не е понесъл тежки последици за здравето си. От друга страна обаче,
не може да не бъде отчетена изключително утежнената съдимост на лицето, извън
осъжданията определящи квалификацията на настоящите деяния. Видно от данните за
съдимостта му, са на лице множество присъди от ранна възраст включително на
лишаване от свобода, които не са оказали явно нужното въздействие върху С.. Не
на последно място следва да се вземе предвид, че настоящите деяния са извършени
в изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание. При това положение наказанията, които се следват на подсъдимия С.,
следва да са около средния предвиден размер на предвидените в специалната част
на наказателния кодекс. В конкретната хипотеза и поради визираната по-горе
забрана ВОС не би могъл да влоши положението на подсъдимия, поради което и
наложи наказанията в размера на първоначалната присъда, които са към
минималните за съответните престъпления съответно ПЕТ и ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подс.С.
да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок ПЕТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 57 ал.
1 т. 2 б. А от ЗИНЗС да търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На осн. чл.70, ал.7 от НК, подс.С. следва
да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието по НОХД №169/15 в размер на шест
месеца, също при първоначален строг режим.
На осн. чл.59 от НК, съдът зачете предварителното задържане на
подсъдимия, считано от 15.11.2017г.
На
подсъдимия бяха възложени и сторените по делото.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :