Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 – ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11469/2019 година на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Ю.К. срещу А.Р. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер на 7 000 лв., претендирано като остатък
от предадена по договор за заем, сключен на 19.02.2018г. парична сума с падеж
19.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължение, за
която сума е издадена заповед № 3975/28.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 7798/2019г. на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Ю.К. твърди, че на
19.02.2018г.е сключил договор за заем, по силата на който в качеството си на
заемодател е поел задължение да предаде в собственост на заемателя
парична сума в размер на 10 000 срещу задължение на А.Р. да я върне в срок до
19.02.2019г.
Заемодателят изпълнил задълженията си по
договора за заем като предал в собственост сумата от 10 000 лв., чрез
банков превод по сметка на ответника, която заемателят
не е върнал на падежа.
Едва след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в периода от 31.05.2019г. до 10.06.2019г. с три
банкови преводи, заемателят е върнал на заемодателя
сумата от 3 000 лв.
Правният интерес от предявяване на
специалния установителен иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК възражение, с което длъжникът е оспорил дължимостта на сумата, обективирана
в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът А.Р.,
не е депозирал писмен отговор, изтекъл на 02.09.2019г.
В първото по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника признава, че А.Р. признава, че е
получил сумата от 10 000 лв., но само 3 000 лв. дължи по заемното отношение.
Останалите 7 000 лв., представляват дължимо от Ю.К. възнаграждение по
договор за консултански услуги, сключен от
подставеното лице Л.Л. и „Е.С.”, но платено от
ответника, чрез банков превод.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим,
предявен в преклузивния срок след издаване на заповед
№ 3975/28.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 7798/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича
се сочи сключен на 19.02.2018г. неформален договор за заем.
Заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява своите възражения.
За установяване факта на предаване на сумата
от 10 000 лв. е представено извлечение от банковата сметка на Ю.К.. От
така представения документ се установява, че на 19.02.2018г. ищецът е наредил
превод на сумата от 10 000 лв. с основание „заем” по сметка на А.Р..
Ответникът признава, че само сумата от
3 000 лв. е получена в заем и същата е върната с три банкови преводи в
периода от 31.05.2019г. до 10.06.2019г. или в период от издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.05.2019г. до деня на подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК – 13.06.2019г. /л. 12 – 14/.
В основанието за извършените и на трите
превода е записано „частично погасяване на заем” /л. 12 – 14/.
Съдът, като съобрази от една страна
ангажираните писмени доказателства, а от друга, посоченото от ответника
основание за връщане на част от нея, а именно „частично погасяване на заем”
приема, че А.Р. е получил в заем сумата от 10 000 лв., от която е върнал
само 3 000 лв. Записаното основание съставлява признание, че със сумата от
3 000 лв. ответникът не е върнал цялата предадена му в заем сума, която е
получил на 19.02.2018г. със задължение да я върне в срок до 19.02.2019г.
Основанието на което ответникът твърди, че е
получил сумата от 7 000 лв., а именно, за да плати задължение на Ю.К. по
сключен от поставено лице договор за консултански
услуги в полза на „Е.С.” ЕООД, не се доказва от преводно нареждане от
20.02.2018г., с която е заверена сметката на търговеца с процесната сума от наредителя А.Р.. Доколкото в първото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника заявява, че и А.Р. е сключил, чрез
„поставено лице” договор с „Е.С.” ЕООД, то от така представения документ би
могло да се направи предположение, че със сумата от 7 000 лв., получена на
19.02.2018г. в заем от ответника, същият е заплатил свое изискуемо задължение
към търговското дружество, а не задължение на Ю.К..
Съобразно изложеното, искът за установяване
съществуване на вземане за връщане на дадената в заем сума от ищеца на
ответника, е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 23.05.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, в полза на ищеца Ю.К.
следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски, от които 843 лв.
за настоящото производство и 140 лв. за производството по ч.гр.д. № 7798/2019г.
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Е.Р., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Ю.В.К., ЕГН **********,***
сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща остатък
от предадена по договор за заем, сключен на 19.02.2018г. парична сума с падеж
19.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължение, за
която сума е издадена заповед № 3975/28.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 7798/2019г. на Районен съд – Варна по
предявения от Ю.В.К., ЕГН **********,***
срещу А.Е.Р., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Е.Р., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Ю.В.К., ЕГН **********,***
сумата от 983 лв. /деветстотин осемдесет
и три лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
от
които 843 лв. за настоящото производство и 140 лв. за производството по ч.гр.д.
№ 7798/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: