Р Е Ш
Е Н И Е
№ 374 07.04.2023
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 319 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 211, във връзка с чл. 214 ал. 1 т. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от П.Д.Г., съдебен адрес:*** против заповед № 3283з-525 от
02.02.2023г. на Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, в частта й на
т.ІІ-временно отстраняване от длъжност мл.инспектор П.Д.Г..
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при допуснати съществени
нарушения на производствените правила и в противоречие с материалния закон. Основните
аргументи на жалбоподателя са свързани с неосъществено дисциплинарно нарушение
и в този смисъл липса на основание за
образуване на дисциплинарно производство. Посочва, че длъжността му е
изпълнителска и няма да препятства разследването, не е определен срок за
отстраняването от длъжност и заповедта не е съобразена с целта на закона. Иска
отмяна на заповедта в оспорената й част. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М., който счита, че
заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Посочва, че не са
изложени мотиви, от които да се направи извод, че жалбоподателят би могъл да
препятства разследването. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, чрез
процесуален представил, оспорва жалбата, като счита че заповедта е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя. Ангажира доказателства.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е Заповед № 3283з-525 от 02.02.2023г. на Директор на Главна
дирекция „Гранична полиция“, в частта й на т.ІІ-временно отстраняване от
длъжност мл.инспектор П.Д.Г..
Със същата заповед е
образувано дисциплинарно производство за дисциплинарно нарушение по чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР “неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13, от ЗМВР „деяния
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“, за което се предвижда дисциплинарно наказание
„уволнение“. Посочени са нарушените правила на т. 19, т . 20, т. 25, т. 50 и
т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи.
За издаване на заповедта
административният орган се е позовал на резултатите от извършена специализирана
полицейска акция. На 22.12.2022г., около 15.00ч. на ГКПП-Лесово, след
преминаване на линията на гранична проверка през АРМ 10 на изход от страната са
спрени на първата бариера лек автомобил Тойота с ДК№ 1ХВВ407, управляван от Д. С. Г. и
лек автомобил Лексус, управляван от К. Г. К..
При извършени експертни справки на регистрационните табели и свидетелството за
регистрация е установено, че са неистински, както и интервенция на VIN номерата. Установено е, че автомобилите и водачите
не са регистрирани при излизане от страната, пропуснати през АРМ 10 от мл. инспектор
П.Г..
Посочени са мотиви за
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, а именно връщането на работа би
довело до затрудняване на дейността на комисията по провеждане на
дисциплинарното производство, тъй като служителят може да повлияе на
показанията и обективността на свидетелите, както и на други лица имащи
отношение по случая.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на
административния акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.02.2023
година, а жалбата е подадена 09.02.2023г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Така издадената и
оспорвана пред настоящата инстанция заповед е издадена от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. Отстраняването от
длъжност се извършва със заповед на органа, образувал дисциплинарното
производство. В случая, видно от материалите по делото, отстраняването от
длъжност и образуването на дисциплинарното производство е станало с една и съща
заповед. Заповедта е издадена от
директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, който е ръководител структурата
по чл.37 от ЗМВР, а жалбоподателят е мл.инспектор ст. полицай в ГКПП-Лесово,
ГПУ-Елхово, РДГП-Елхово.
Заповедта е издадена при спазване на изискванията
за форма, тъй като в нея се съдържат фактически и правни основания за
издаването й. Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата съдържа подробни мотиви
и описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Мотивите съответстват на разпоредителната част на
заповедта –отстраняване временно от длъжност на служителя.
При издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Налице е образувано дисциплинарно
производство срещу служителя за тежко нарушение на служебната дисциплина, за
което се предвижда наказание уволнение.
По отношение на материалния
закон съдът съобразява следното:
Материално- правните
предпоставки, при наличието на които лицето временно може да се отстрани от
длъжност са посочени в разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Необходимо е
кумулативно наличието на образувано дисциплинарно производство срещу лицето по
чл. 207 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 203 ал. 1 т. 2 – 15 от ЗМВР за тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина.
Видно от оспорената
заповед срещу П.Г. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение
на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание
"уволнение".
По отношение на втората
предпоставка следва да е обективно налице възможност служителят с оглед
заеманото служебно положение да може да влияе върху разкриване на обективната
истина в хода на дисциплинарното производство.
Дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че заеманата длъжност предоставя възможност на служителя да
оказва влияние върху свидетелите, при събиране на доказателства по вменените му
дисциплинарни нарушения, като е налице реална възможност за възпрепятстване и
затрудняване разкриването на обективната истина по воденото срещу служителя
дисциплинарно производство.
Съдът счита, че
кумулативно са налице двете предпоставки: образувано дисциплинарно производство,
което е за нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание
"уволнение" и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.
Разследването на нарушението е свързано със снемане на сведения от свидетели, които
с оглед на извършеното нарушение биха могли да са колеги на жалбоподателя и той
би могъл да им повлияе, включително и
достъп до информационните системи за регистрация на МПС при преминаване на
границата, поради което отстраняването от длъжност, разпоредено с оспорената
заповед, с цел да не се въздейства, е в съответствие с преследваната от закона
цел и е фактически и правно обосновано.
Наложената мярка
гарантира обективно провеждане на дисциплинарното производство нейната основна
цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява
задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него дисциплинарно
производство. За прилагането на процесната мярка законодателят не изисква
установяване на всички факти от състава на дисциплинарното нарушение, както и
да са събрани всички доказателства за установяване на тези факти, същата се
прилага, за да обезпечи обективно провеждане на дисциплинарното производство и
да не даде възможност на лицето срещу което е образувано производството да
препятства обективното разследване. В случая отстраняването от длъжност е
свързано достъпа на лицето до системите, чрез които се регистрират лицата и
автомобилите преминаващи през съответния ГКПП и съответно възможността за
промяна на данни въвеждани в тях.
Мярката "временно отстраняване от
длъжност" засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси
на лицето, спрямо което се прилага, но същата, не се налага за продължителен
период от време. В заповедта не е посочен срок, за който е приложена мярката, но
по мнение на съда това нарушение не е съществено. В разпоредбата на чл. 214,
ал. 3 от ЗМВР е предвиден максимален
срок за временно отстраняване по чл.214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно до два
месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност
органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този
срок с още един месец. При непосочване на срок следва да се зачете определеният
максимален срок, посочен в нормата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР. В случая към
датата на съдебното заседание е изтекъл двумесечния срок, но в съдебно
заседание е представена Заповед№3282з-1428/31.03.2023г., с която е удължен срока
за временното отстраняване с още един месец, но същата към този момент няма
данни да е връчена на жалбоподателя.
Заповедта е издадена в
съответствие с целта на закона, която е да се осигурят условия за провеждане на
дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК и издирване и доказване с допустимите от закона средства на действителните
факти по случая, като не се допуска възможност за неправомерно въздействие от
страна на служителя във връзка с длъжността, която заема. В тази връзка
законодателят е предвидил компенсация, в случай че производството бъде
прекратено или не бъде наложено наказание „уволнение“ в нормата на чл.214, ал.6
от ЗМВР служителят се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща
възнаграждението за времето на отстраняване. Спазен е балансът правомощията на административния орган да
се упражняват по такъв начин, че да не бъдат засегнати права и законни интереси
на адресата в по-голяма степен от ней-необходимото за целта, за която актът се
издава. Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушен чл. 6, ал.2 от АПК .
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че заповедта в оспорената част е валидна, издадена от компетентен
орган, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие
с материално-правни разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде
отхвърлено оспорването.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Г., съдебен адрес:*** против заповед №
3283з-525 от 02.02.2023г. на Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, в
частта й на т.ІІ-временно отстраняване от длъжност мл.инспектор П.Д.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: