Мотиви
към присъда по НОХД №2030 по описа за 2020 год. на ШРС
Подсъдимият Б.Р.М. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.198 ал.1
вр. чл.20 ал.4 НК .
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
19.01 .2021 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ ,близо до предвидения
минимум,при условията на чл.58а НК, чието изпълнение да бъде отложено на осн.
чл.66 ал.1 НК за срок от пет години..
.
В хода на съдебното следствие подсъдимият М.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител -адв.И.Й. от ШАК, пледира също за
налагане на минимално наказание, което да бъде отложено при условията на чл.66 НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият М. има постоянно местоживеене ***, като от години
познавал Григорий Радулов с когото се намирал в приятелски отношения.
Последният притежава българско и молдовско гражданство, но живее постоянно в
Москва, Руска Федерация. На 25.01.2020 г. Г. Р. пристигнал в Република България
съвместно с М. Б.и А. В., като тримата отседнали в гр. Шумен, а именно, в дома
на майката на Р. – С. Б.. На неустановена дата в края на месец януари, началото
на месец февруари 2020 г. посредством социалните мрежи, Р. се свързал с
подсъдимия М., като го уведомил, че се намира в гр. Шумен и желае да се видят. Отзовавайки
се на поканата М. се срещнал неколкократно с Р., като веднъж дори гостувал в
дома на неговата майка където се и запознал с Б. и В.. В хода на проведения
разговор станало ясно, че Б., Р. и В. обмислят да извършат престъпно
посегателство по отношение на търговски обект, като обсъждали от какъв вид да
бъде обекта и кой конкретно да е той. Именно в такъв разговор подсъдимият М.
споменал, че когато обменя валута ползва услугите на обменно бюро разположено в
близост до дома му, което се намира на ул. Панайот Хитов № 2 в гр. Шумен. В
следобедните часове на 10.02.2020 г., Р. се обадил на М. и го помолил да дойде
пред дома му, за да превози Б. и В. до търговски обекти, които двамата да
огледат, като потенциални мишени за своите престъпни намерения. М. се съгласил,
като първо откарал посочените две лица до заложна къща находяща се на пл.
Оборище, а после и до споменатото по-горе обменно бюро, стопанисвано от „ОВ
Орлин“ ЕООД. Същото било посетено от Б., който привидно провел разговор със
служителката в бюрото – С. С., относно условията за получаване на паричен
превод, а в действителност огледал обстановката в помещението и проучил
работното време. През това време В. и подсъдимият М. го изчакали в управлявания
от последния лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Н 0655 ВХ, паркиран наблизо.
След това подсъдимият откарал В. и Б. до жилището, в което те били отседнали с
Р.. На 11.02.2020 г. около 8.10 часа, съгласно предварително направената
уговорка, М. се отправил от тома си към дома на Р., за да вземе него и
приятелите му, като Р. седнал на предната седалка до него, а Б. и В. на
задната. Веднага се отправили към обменното бюро намиращо се на ул. Панайот
Хитов № 2, за което Б. проучил предния ден, че отваря в 09.00 часа.Между
8.30-8.40 часа, М. оставил Б. и В. в близост до обменното бюро, а самият той
паркирал в района на заведението „Момини двори“ и двамата с Р. останали в
автомобила да изчакат. Междувременно в 08.40 часа С. С. пристигнала на
работното си място, отключила помещението, влязла вътре и се заела с обичайните
си приготовления преди започване на работния ден. Тъй като Б. и В. стояли
наблизо и очаквали С. да дойде на работа, около 1 минута след като влязла в
обменното бюро там влезли и те, като В., който вървял отпред се нахвърлил върху
С., съборил я на пода и казвайки ѝ да не вика, направил опит да запуши
устата ѝ с текстилен предмет и да завърже ръцете ѝ. В това време Б
взел ключовете и заключил входната врата отвътре, след което започнал да търси
къде се съхраняват паричните средства, но не успял да ги намери. Тогава В,
който продължавал да държи С на пода я попитал къде са парите. Последната,
която била силно стресирана от случилото се и изпитвала опасение, че може да
бъде наранена, обяснила, че касата се намира в друго вътрешно помещение и се
заключва с отделен ключ. След като чул това В позволил на С да се изправи и да
отиде до мястото където стоят ключовете за съответното помещение и за касата и
да ги предостави. Когато Б взел въпросните
ключове, В отново съборил С на пода, като Б отключил помещението където се
съхранява касата и самата каса и започнал да поставя намиращите се в нея
банкноти в раница, която двамата носели със себе си. В това време В завързал с
пластмасови стяжки, тъй наречени свински опашки, ръцете и краката на С. След
като всички налични в касата средства, а
именно, 4960 лева, 1195 евро с левова равностойност 2336.58 лева, 1775 турски
лири с левова равностойност 527.80 лева и 50 британски лири с левова
равностойност 115.97 лева, двамата напуснали обменното бюро, оставили С
завързана и се отправили към местото където М. и Р ги чакали с автомобила.
Когато В и Б се качили в превозното средство, подсъдимият М. незабавно поел към
гр. Варна, за да се укрият извършителите
от органите на реда. Междувременно Р също се бил преместил на задната седалка
при своите приятели, тъй като задните стъкла на автомобила били затъмнени. В
гр. Варна четиримата съучастници се разделили, като М. Б.и А. В.останали да
пренощуват там, а Р и подсъдимият М. продължили пътуването си до гр. Каварна,
където отседнали в хотел за през нощта. Скоро след извързване на деянието
съучастниците напуснали България, съответно В и Б на 12.02.2020 г., Р на
14.02.2020 г., а М. на 16.02.2020 г.
До настоящия момент причинените на ощетеното
юридическо лице щети не са възстановени. Настоящото наказателно производство
касае само деятелността на Б.М., тъй като наблюдаващия прокурор с постановление
е отделил друго Д, относно П деятелността на Г Р, М. Б.и А В, като
разследването по същото продължава.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия М., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвените в досъдебното производство съдебно-медицинска и съдебно-технически експертизи.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК, тъй като същият като помагач, в
съучастие с Г Р, също като помагач, умишлено улеснил извършителите М. Б.и А В/като
ги транспортирал до мястото на извършване на престъплението и впоследствие до
гр.Варна, с цел укриване/ да извършат грабеж на чужди движими вещи/парични
средства/, собственост на „ОВ Орлин“ ЕООД.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи , незачитането и несъобразяването от страна на подсъдимия на обществените отношения, гарантиращи
неприкосновеността на чуждата собственост.
При определяне на
наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на
деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства
– самопризнания, искрено съжаление за извършеното ;
* отегчаващи вината обстоятелства – нямя
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл. чл.198 ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от 3 до 10 години . Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимият М. ще бъде определяне на наказание
в размер близък до миниимално
предвидения в посочената по горе разпоредба размер, а именно три години и шест месеца «лишаване от свобода». На основание чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието « лишаване от свобода» следва да
бъде намален с 1/3 и на подсъдимият Б.М.
следва да бъде наложено наказание от две
години и четири месеца “лишаване от свобода”.Съдът счита, че целите
на наказанието могат да бъдат изпълнени и ако изпълнението му бъде отложено при
условията на чл.66 НК. Именно и поради това, съдът отложи изпълнението на
определеното наказание за максимално
предвидения срок от пет години . На осн.чл.59 ал.1 НК, приспадна времето, през което
подсъдимият е търпял мярка за неотклонение“задържане под стража“, считано от 29.04.2020г.
до 17.07.2020г., както и „домашен арест“ от 17.07.2020г. до 03.11.2020г.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни
разноски.
.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: