№ 653
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200173 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Лукойл България“ ЕООД, представлявано от
пълномощника А.Б.В. против Наказателно постановление № 616754 –
F619150/ 07.12.2021г, издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател на основание
чл. 185, ал. 5 вр. чл. 185, ал. 4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н
– 18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
С жалбата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител
ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното Наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при
следните фактически параметри:
На 02.07.2021 г., в 10:00 ч. е извършена проверка на търговски обект -
бензиностанция „ЛУКОЙЛ“ Б059, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Освобождение" № 3 и стопанисван от „Лукойл България" ЕООД с ЕИК
*********.
При проверката е констатирано, че „Лукойл България" ЕООД с ЕИК
*********, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като
не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на
касовата наличност в размер на 635,80лв.
На основание чл. 33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени" или „служебно изведени" суми.
Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта
фискално устройство ЕСФП (тип 31) модел „KONTO BENZ QR" с централно
регистриращо устройство PC и ФПр. Datecs FP2000 с ИН на ФУ DT791618 и
ИН на ФП 02791618.
В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията
„служебно изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на
635,80лв., представляващи парични средства повече в касата.
Наличното в проверявания обект фискалното устройство - ЕСФП
конструктивно притежава възможността да се извършват операциите
„служебно въведени" и „служебно изведени" суми.
2
Нарушението е установено при извършена съпоставка между разчетената
касова наличност по ЕСФП (тип 31) и фактически установените пари в касата
в обекта, както следва:
- Разчетена е касова наличност от ФУ/ЕСФП (тип 31), модел „KONTO
BENZ QR" с централно регистриращо устройство PC и ФПр. Dateсs FP2000 с
ИН на ФУ DT791618 и ИН на ФП 02791618 в размер на 228,30 лв., съгласно
изведен дневен отчет „X" с № 0394675/02.07.2021г. от ЕСФП към момента на
проверката.
- Плащане с ПОС терминал в размер на 278,07 лв.
- Отложено плащане - Резерв 1" в размер на 0,00 лв.
- Фактическата наличност след преброяване на паричните средства в
касата от присъствалата на проверката С.Р.Д. - управител на бензиностанция
е в размер на 864,10 лв.
- При проверката се установи, че ФУ/ЕСФП има програмни функции за
„служебно въвеждане" и „служебно извеждане" на парични средства.
Видно от изведения дневен отчет „X" с № 0394675/02.07.2021 г. към
момента на проверката „служебно въведените пари в касата" в началото на
работния ден са в размер на 0.00 лв., а „служебно извадените пари от касата"
са в размер на 0,00лв.
Установена е положителна касова разлика в размер на 635,80лв.
Видно от дадените в Опис на паричните средства към ПИП AA № 0017229/
02.07.2021г обяснения по установената разлика от С.Р.Д. - управител на
бензиностанция, се дължи на „неизвеждани пари от програмния продукт
(ПОС) на време.“
Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание
чл.110, ал.4, вр. чл 50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка cep.
АА № 0017229/ 02.07.2021г.
При издаване на обжалваното Наказателно постановление,
административно – наказващия орган приел, че нарушението е извършено
повторно по смисъла на § 1, т. 35 от Допълнителните разпоредби на Закон за
данък върху добавената стойност.
За същото нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал.4, т 1 от ЗДДС, е издадено Наказателно
постановление № 471218-F509364/18.10.2019г., влязло в сила на 23.11.2020г.,
3
с което лицето е било санкционирано.
На следващо място, административно - наказващия орган приел, че са
налице утежняващи обстоятелства, а именно:
- издадено Наказателно постановление № 381588-F407968/23.11.2018г. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, влязло в
сила на 16.04.2020 г.;
- издадено Наказателно постановление № 501087-F508297/25.03.2020г. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, влязло в
сила на 29.10.2020г.;
- издадено Наказателно постановление № 564915-F570765/10.03.2021г. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ:
- издадено Наказателно постановление № 564916- F570771/10.03.2021г. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно - наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение
за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. №
2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на
всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
4
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/1953г., съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието.).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация.
В обратния случай:
5
- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или
- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно
описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига
административно обвинение и бива наказан
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесния случай.
Както вече беше посочено, според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н – 18 /13.12.2006 г. извън случаите на продажби/ сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Посоченото безспорно обуславя извод, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент.
В конкретния случай в АУАН и НП се сочи, че в хода на процесната
проверка в касата са установени парични средства в повече, а именно сума в
размер на 635,80 лева, като така констатираната промяна на касовата
наличност не била регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми“.
Безспорно установено положение както в практиката, така и в теорията е, че
установяването на положителна касова разлика представлява въвеждане на
пари в касата и се свързва с неосъществяване на операцията „служебно
въведени суми“, не и с операцията „служебно изведени суми“, каквото
6
нарушение е вменено на санкционираното лице.
Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни
констатации на актосъставителя и на наказващия орган води до грубо
нарушаване на правото на защита на заинтересованото лице, което е
затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение е
санкционирано.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и
НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е
от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото.
В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд
Пловдив, обективирана в редица решения включително Решение № 1812 от
16.10.2020г. по к.адм.н.д. № 1485/2020г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020
г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и др.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
7
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани,
нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не
следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616754 – F619150/ 07.12.2021 г.,
издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с
което на „Лукойл - България“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 185,
ал. 5 вр. чл. 185, ал. 4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8