Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.10.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2115 по описа за 2021 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „У.Б.“ ***ЕИК/Булстат **** с адрес *** пл. „С. Н.“ № *, с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на Г.И.Д. ЕГН **********
***,
че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 12604/2020г. на ВРС заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК
вземане за сумата от 328,71 лв. (триста двадесет
осем лева и седемдесет и една стотинки) – изискуема
на 29.05.2015г. главница
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван, чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ***/***/**** от
04.06.2014г., сключен между
Г.И.Д. и „У.Б.“ ***, от
които 200 лв. разрешен лимит
съгласно чл. 2 от договора и 128,71 лв. надхвърлен
лимит; сумата от 344,99 лева (триста четиридесет и четири лева и деветдесет
и девет стотинки) – представляваща лихва (неустойка) за просрочена главница
за период от 11.06.2015г. до
12.03.2020г. вкл. и от 13.05.2020г. до 06.10.2020 вкл.;
сумата от 72,00 лева (седемдесет и два лева) - представляваща сторени разходи за уведомяване към дата 07.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда –
07.10.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че на от
04.06.2014г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван, чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ****/***/****,
съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на
200 лв. Заемателят усвоил сумата, както и още 128,71 лв. надхвърлен лимит,
но не ги погасил на падежа им. Поради това му са начислени лихви – договорна и обезщетителна. За
събиране на вземането си ищеца
депозирал заявление по чл. 417 ГПК, което било уважено
като е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което след указания на съда, за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират
са разноските.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не
е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник.
В проведеното по делото
на 30.09.2021г. открито
съдебно заседание представител на ответника или упълномощено
от него лице
не се е явил,
като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение
от същата
дата искането е било
уважено от съда, предвид наличието
на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото
по делото заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239
ал.1 от ГПК - на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът
намира, че от изисканото ч.гр.д. №
12604/2020г. по описа на ВРС и приложените към исковата молба
и приети по делото писмени доказателства - заверен за
вярност договор за
банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/*****/*****/04.06.2014г. ведно с общи условия; движение по
сметка № BG ******и лихвен лист за кредит;
покана, се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал.
1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за
вземане произтичащо от чл. 430
от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване
- вносна бележка за държавна такса 150 лв. и договор за правна помощ за платено адвокатско възнаграждение от 360 лв.
с ДДС, са в общ размер от 510 лева. Следва да се присъди и пълния размер на
разноските по заповедното производство в размер на 85 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „У.Б.“ *** ЕИК/Булстат **** с адрес *** пл. „С. Н.“ № * и
Г.И.Д.
ЕГН ********** ***,
че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №
12604/2020г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вземане за сумата от 328,71 лв. (триста двадесет
осем лева и седемдесет и една стотинки) – изискуема
на 29.05.2015г. главница
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван, чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ***/****/**** от
04.06.2014г., сключен между
Г.И.Д. и „У.Б.“ ***, от
които 200 лв. разрешен лимит
съгласно чл. 2 от договора и 128,71 лв. надхвърлен
лимит; сумата от 344,99 лева (триста четиридесет и четири лева и деветдесет
и девет стотинки) – представляваща лихва (неустойка) за просрочена главница
за период от 11.06.2015г. до
12.03.2020г. вкл. и от 13.05.2020г. до 06.10.2020 вкл.;
сумата от 72,00 лева (седемдесет и два лева) - представляваща сторени разходи за уведомяване към дата 07.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда –
07.10.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК Г.И.Д. ЕГН ********** да заплати на „У.Б.“ ***
ЕИК/Булстат ****** сумата от 510 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 85 лв. разноски по ч.гр.д. № 12604/2020г.
по описа
на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: